Human grandeur - what is it exactly and does it actually exist? I could hardly express an adequately universal opinion on the topic, as this is a notion far beyond explicitness. However, drawing on the “Man is a measure for everything” maxim, I can state my understanding that I do believe in human grandeur and I can clearly recognize it throughout the pages of history and even in my own everyday experience.
Passion is essential and inevitably everywhere in our world. It may be light and benevolent, or dark and malevolent. Quite often we give way to egotism and anger and do things hurtful to others. Nevertheless, is it not the most beautiful happening when one acknowledges their mistake and repents for it? And even more marvelous when one is requited with forgiveness and accepted back, and loved? As for me, it is. The ability to rue or pardon the harms once vigorously and mindlessly induced is a bliss, which should be most valued. It is the very thing that proves human soul superiority over low passions and differs good-hearted, capable of real relations individuals from the ones weak in true love.
Continue Reading април 23, 2008
Досега водих разгорещен спор с леля ми относно правилата и спазването им. Интересното е, че позицията ми по въпроса, която смятам за съвсем рационална и правилна, яростно оспори и майка ми предния ден, което ме накара да се усъмня в размишленията си.
Всичко започна от това, че вчера бягах от училище целия ден. Програмата ми се състоеше в един час физическо, два часа немски, през които щях да чета книга или да уча по нещо друго (много изпуснат материал при бившата преподавателка и окончателно съм се отказал от този език), два часа английски, които щяхме да губим, биология и литература. Реално погледнато трябваше да стоя в Пандемониума (Ада), както аз го наричам, 5 часа без да свърша нищо полезно, за да карам последните два. Реших, че няма смисъл и вместо това прекарах деня вършейки друга работа, която ми отне 3 часа и си направих пробен Listening Comprehension (час и половина) за TOEFL изпита. Бях доста доволен от себе си, защото бях прекарал времето си по доста по-полезен начин, отколкото бих в училище…
Continue Reading март 21, 2008
От блога на krijs разбирам, че в Рила са започнати незаконни строежи на магистрала и лифт в непосредствена близост до Седемте Рилски езера. Като контрадействие коалиция “За да остане природа в България” са отганизирали online ПЕТИЦИЯ, както и са стартирали кампания за събиране на подписи на ръка.
Аз, трябва да призная, не се интересувам толкова от природата, но повечето хора ги боли за нея, или поне би трябвало, като разберат за строежите, и затова подкрепям инициативата. Необходими са 70,000 подписа, за да бъде разгледан случая от Европейската комисия по петициите, откъде да се вземат мерки от Европарламента, евентуално да се спрат строежите и да се наложат санкции. Засега са събрани 62,600 онлайн, броейки и тези на ръка - малко остава, за да се постигне идеята! Апелирам ви да гласувате, процедурата е съвсем проста и кратка. Нека заявим ГЛАСА СИ! 
Post Scriptum: Извинявам се на по-дейните активисти, че чак сега, в края на кампанията, давам приноса си, но съвсем наскоро разбрах за нея…
февруари 22, 2008
Това е второто стихотворение на Веселин Ханчев, така грабващо ме с прозренията, енергията и сходните с моите разбирания =)
ПОСВЕЩЕНИЕ
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа…
Continue Reading януари 31, 2008
“If you can talk with crowds and keep your virtue,/ or walk with kings - nor lose the common touch…” These lines were written by Rudyard Kipling in his magnificent poem “If” and the conception they serve perfectly expresses my self-experienced understanding on the topic.
Ambition is one of the most valued qualities of our time. Nevertheless, the time we live in, however advanced it is said to be, is also a time of severe human disgrace. People know more, but think less; they own more, but disvalue what they have; they strive more, but remain unsatisfied. So where in this paradoxes-torn world does ambition take place and is its role so good as it is supposed to be? According to me, ambition is a graceful gift, but having its thorns in the forms of arrogance and hypocrisy.
Ambition is among the main catalysts, elevating a person in their career and every rise in social or economic status inevitably brings the most human sin - namely - haughtiness. Starting with the creation of the Babylon Tower and ending with my mist of boredom at school today, life offers us a various number of examples confirming this thesis. Can something be done to prevent the matter in question? I presume no. One who is determined to climb the ladder of success should also be prepared to meet the disappointment of both his and his audience’s behaviour.
Another trait career-hunting is stained with is hypocrisy. However socially revered candour is, when matters come to money and acquisition of any kind, egoistic people often disregard their principles and, although committing a moral crime, intentionally cheat and manipulate in order to achieve their goal. This I find inexcusable and wrong. For me sincerity in my relations is of grave importance and I do my best to preserve it this way. Alas… I strongly doubt it is the same with most people.
Concluding the above-exposed, in my opinion ambition is very similar to any remedy – overdosed its effect is quite undesirable. I believe that in order to keep the fragile balance between conscience and success, one has to stand for their principles and not violate them, except in extreme situations. A man’s happiness, after all, is not so much connected with their material winnings, as with their spiritual comfort.
——————–
Мое есе по Английски, оценено на 6 
Лично аз много му се радвам, защото поуспях да вложа стила на писане на Оскар Уайлд, който е наистина невероятен! 
януари 22, 2008
Ставам от удобния фотьойл, минавам по персийския килим до огромното лъщящо огледало и се поглеждам в него – прошарената ми коса, уморените кафеви очи, бръчиците около устата. Толкова ли съм стар? Вече?
Прекарах младостта си в търсене на щастието. Когато бях в малките класове, докато другите се биеха и ритаха топка, аз стоях вкъщи и поглъщах творчеството на знайни и незнайни писатели. Когато бях на път да стана мъж, вместо да се веселя с приятели и да закачам Евините дъщери, аз размишлявах над философски въпроси и понятия на слънце в усамотени паркове. Не след дълго завърших и станах студент. Но и тогаване намирах време за себе си. Всъщност смятах, че го правя. Заучаването на сложни теории и закони за мен значеше градене на бъдещето.
Continue Reading януари 17, 2008
Според мен това стихотворение , редом с Ботевата “Борба”, заслужава да стои залепено във всяка класна стая. Ах, колко малко хора са готови да жертват живота си в името на кауза, но и какви усещания и осмисляне на съществуването им носи това…
Най-добрият ученик
/от Веселин Ханчев/
Той беше добър ученик.
Най-добрият в класа.
Седеше на първия чин;
до прозореца, вляво,
беше нисък на ръст,
с коса като пламък,
червена и права,
с цяло съзвездие лунички
върху двете страни.
Беше много добър ученик.
Знаеше всеки урок,
отговаряше точно и ясно,
не мълеше,
когато учителят,
питаше:
прав зад катедрата.
- Кои са царете от Второто българско царство?
- Къде се намират Азорските острови?
- Какво получаваме, когато прибавим
към натрия три молекули сребро?
Той беше добър ученик.
Най-добрият в класа.
Веднъж,
съвсем неочаквано,
влезе един офицер.
Прав зад катедрата,
офицерът посочи
първия чин до прозореца вляво,
и каза:
- Излез на дъската.
Ела.
Говори.
Отговаряй на всички въпроси
подробно и ясно.
Беше в час по мъчение.
От стената
като от черни килии
гледаха Ботев и Левски.
Върху празните чинове
седеше страхът
и подсказваше:
- Кои са ония,
с които си ходил на сбирка?
- Къде се намира
квартирата, дето се срещаше с тях?
- Какво си получил?
- Кому си го дал?
Беше в час по безстрашие.
Тои беше добър ученик.
Най-добрият в класа.
Излезе навън
пред дъската.
Косата му рижа изгря
върху нейното черно небе
с тебеширени облаци.
Лицето му
беше спокойно и ясно
под златните лунички.
Беше много добър ученик.
Най-добрият в класа.
Но нищо не каза.
На всички въпроси
отвърна с мълчание.
Мълчеше,
когато го питаха в класната стая.
Мълчеше,
когато навън го поведоха.
Мълчеше,
когато го туриха прав
до стената на задния двор.
Мълчеше,
когато последен звънец
удариха пушките.
Беше много добър ученик.
Мълча
и получи отличен
в час по безсмъртие.
януари 12, 2008
Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Continue Reading декември 19, 2007
Следующата статия е копирана от блога на Stalik и доста подробно разглежда хомофобията (както и дискриминацията като цяло) в психологическите и етическите й измерения. Надявам се да ви бъде полезна и интересна!
____________________________
[....]
Зная, че ще се намерят много хора, които ще реагират крайно агресивно спрямо определянето на психологическите предпоставки за това поведение, като „проблематични”. Причината е, че въпросното поведение като че ли е налично сред мнозинството българи (и не само българи) и те го приемат като нещо, което е не просто нормално, но понякога и необходимо.
Аз пък ще покажа, че това поведение, което често пъти се подплатява с авторитета на религиозната позиция, е пример за всичко друго, но не и за смирение и религиозни ценности и по същество е чиста проява на примитивна омраза. Заедно ще замерим етическите му стойности и ще разберем защо то е симптоматично за състоянието на българското общество въобще.
Continue Reading декември 11, 2007
Гледали ли сте „Матрицата”? Въпреки че съм гледал филма няколко пъти, всеки път откривам все по-мъдри послания в него. Този път особено впечатление ми направи една фраза: „Всяка програма се гради върху друга програма.” Уникално прост математически закон, нали! И все пак той е нещото, вдъхновило ме да напиша това есе.
Преди по-малко от 70 години човешкият род записа в историята си нещо уникално; нещо твърде ярко дори за нейните многоцветни страници; нещо, чиито следи още се личат в трудовете на всеки неонацист. Преди по-малко от 70 години 4 милиона души, основно от еврейския етнос, понесоха унижения, изтезания и смърт - всичко това напоено с отровата на жлъчната омраза. И всичко това, заради разбиранията на един луд.
Но не е ли този случай парадоксален?! Макар и изказани с умело ораторство и изкусни манипулативни техники, това си остават идеите на един луд. Хм. Откога човекът, да, този човек, венецът на Божиите творения, най-висшето същество, населяващо разнообразния ни свят, започна да се води по ума на психари? Ха, уви, винаги е било така.
Continue Reading декември 6, 2007
Previous Posts
