10
Март
11

Националсоциализъм, импулс за власт и любов към хората

Току-що гледах видеото на Мартин Карбовски с националсоциалистът Мико и реших, че е време да споделя разпилените си разсъждения за расизма, генетичното превъзходство, агресията и човеколюбието.

Първо, бих искал да кажа, че расистите и всичките им прилежащи крайни или умерени нацисти и прочие не са непременно глупави и лумпени, както поначало се смята. Въпросният интервюиран в предаването на Карбовски, то ясно си личеше, беше много по-знаещ и ерудиран, и много по-мислещ и осъзнат от журналистката, която му задаваше въпроси и общо взето не се позоваваше на някакви по-дълбоки аргументи от „в конституцията пише, че всички сме равни“, „мен са ме учили, че всички трябва да се приемат“ и тн. А Мико говореше и с по-богат език, и по-образовано, и неща, в които човек може да намери резон, ако се осмели да излезе от общохуманното мислене.

Основната теза на Мико беше, а тя е според мен обща за всички нацисти, че има йерархия на расите, т.е. гените имат огромно и дори водещо значение в развитието на човека като личност и бялата раса стои най-отгоре в този ред. Според тези хора, ако се смесват расите с правене на деца и с общуване, генофондът се замърсява и народът запада. Това, според Мико, е довело до краха, например, на Римската империя – омешването с робите.

Мисля, че всички нацисти са с патриархално мислене, а патриархалното мислене има две точки: власт и сигурност. Власт – тя изисква йерархия (бащата над семейството, царят над народа, богатите над бедните, умните над глупавите и тн, т.е. няма равнопоставеност във вземането на решения) и сигурност – тя изисква ограничения в обществения и в личния живот, защото колкото по-малко свобода има и колкото повече се следва определен ред, толкова по-сигурни са нещата.

Противопоставено на патриархалното мислене е матриархалното мислене (едното идва от „баща“, другото – от „майка“ на латински), т.е.: всички са равни и всички заслужават еднакво много любов и грижа. Висше проявление на матриархалното мислене е идеята на комунизма, където „от всекиго според възможностите, на всекиго според потребностите“.

Аз не съм нацист, нито пък расист. Въпреки това обаче съм елитарист – като тях. Смятам, че винаги има елит, и този елит е елит на личността като цяло. Той обикновено е по-интелигентен, но това не е задължително, и води напред. Има много умни и способни хора, но те са хора изпълнители. Тези, които водят, са елита. И далеч далеч не смятам, че тези хора непременно са бели. Напротив – моят обичан ментор е индиецът Мохандас (Махатма) Ганди, който е бил доста кафеникав  🙂 И въпреки кожата си, той вероятно е превъзхождал повечето бели водачи на своето време като сила на духа и сила на сърцето. Изобщо индийците според мен са много духовно извисен народ, както и китайците и не разбирам защо уважаеми расисти държат очите си затворени за индийските свещени книги и духовни епоси, за техния сакрален език санскрит, за красотата на китайското и японското изкуство и за могъщите духовни практики на самураите, каратистите и прочие. Но това е друга тема.

Мисълта ми е – аз разбирам нацистите, в известна степен. И това е прекрасно! Защото, струва ми се, големият проблем на активизма, който познавам в местен и в световен мащаб е, че те не говорят езика на крайнодесните и агресивните. Те изобщо не целят да говорят с тях. Отдавна съм озадачен как при споровете си с хомофоби гей активистите често прибягват до авторитета на закона. Законът казвал еди-какво-си, международната харта на правата казва еди-какво-си… ама чакай! Законът е правило, което някой е приел, но това не си ти. Законът засяга действията – ти не можеш с позоваване на него да достигнеш до сърцата на расистите или агресорите като цяло!

Преди време, когато бях по-малък и увлечен по книгите на Никола Николов за световната конспирация на евреите бях нещо като антисемит. Разбира се, умерен антисемит, но бях. И това сега ми е от страхотна полза! Защото аз бях с мисленето на сегашните антисемити, или поне със сърце усещах тяхната основна аргументация – че евреите съсипват и ще съсипят света и е от наистина жизнена важност да им се попречи, независимо, че всички закони са си ги писали те и се опитват да ни спрат всячески да им попречим! След това пораснах малко, помъдрях и сега съм отворен за конспиративните теории, но нито вярвам в тях безрезервно, нито съм готов да вдигна меч срещу евреин.

Няма как да промениш мисленето на човек, който вярва в нещо толкова свято като оцеляването на белите хора или хората въобще. Защото според мен голяма част от нацистите не са само търсещи къде да излеят агресията си лумпени, но в тях има и искрица огън, който е огъня на морала, потребността да служиш на висша кауза. В предишните епохи умните на деня са използвали тази потребност на по-интелигентните, но все пак непроветени хора посредством религия и патетични речи… Но днешното търговско и практично общество не обръща внимание на този импулс, който е супер силен. Днес някак… духът на времето е толкова насочен към рационалните неща, че забравя за този ирационален емоционален стремеж, който е толкова ключов! Духът на времето издига нови ценности, но те са свързани с професионална реализация – и толкоз! Какво предлага на младите юноши с кипяща кръв архетипа на воина? Успешното завършване на университет и постъпването в задокеанска фирма? Ха! Къде е свещената война с мюсюлманите, къде е свещената война с хугенотите, къде е войната на великата нация с нацията агресор? Днес няма такива войни, а човекът, особено младият умен човек, е архетипно воин. Може и да греша, но мисля, че е така, и мисля че тези умни млади, които не стават активисти на някоя организация за права на човека или някоя хуманитарна организация като БМЧК трескаво търсят тази ниша, този образ на воин, с който да се оприличат и до намират именно в идеология, която залага на защитата от еврейската опасност или на защитата на расовата чистота.

Всъщност расовата чистота е много важно нещо, и интересно. Йерархията е нещо много важно от гледна точка на правилното функциониране на дадена структура, но защо тя е толкова и емоционално важна за нас? Ще отречете ли, че понякога не чувствате едни хора като нисши, а други – висши, или едни нации над други нации? Че един идеал е възвишен, а друг – низък? Да… Рационалният ум разбира как всички сме равнопоставени и желанията, дори и смешните, са еднакво важни за различните хора, но ирационалното в него, а то е една голяма част от личността, си иска своя дан и ни шушне някъде в рационалното ни съзнание, че това е над онова. И това най-ясно се вижда в патетичните сцени във филмите, разказващи историята на някаква битка – на народи, на личности или на идеи. В моя любим „Властелин на пръстените“ например постоянно виждаш величието на човешкия дух над низкия дух на орките.

Доскоро не разбирах този импулс и го смятах за проява на липса на увереност и пълноценност, което пък приписвах на липсата на обич от близките, приятелите и света изобщо – защото все пак когато човек е щастлив, той няма нужда да доказва нищо или да мачка някого, за да се чувства добре. Той се чувства добре already. Този семестър обаче, като никога ходих по-редовно на лекции и имах редица интересни разговори с един колега, който често говори за инстинкта за власт. Той често цитираше Ницше и обясняваше, че може би наистина инстинкта за власт е висшият и съответно водещият стремеж в човека – нещо като Ерос (сексуалният инстинкт) за Фройд. Първоначално отхвърлях тази идея и си стоях на старата, но с времето, а също и със запознаването и с идеите на други психолози, които са мислели по въпроса за импулса за власт, започвам да се разколебавам дали той е просто продукт на липсата на обич. Алфред Адлер например смята, че човек от малък носи дълбоко чувство за несамодостатъчност и непълноценност (т.е. непълна ценност) и това го кара да „компенсира“ и да се стреми все нагоре и нагоре, и понякога този стремеж се изражда в „свръхкомпенсация“ и стремеж да доминираш. Може би расизмът може да се обясни и с това? Желание да направим себе си по-пълноценни, като се поставим по-ценни от другите. Вероятно това далеч не е само простият стремеж да имаме роби, които да ни вършат черната работа и да богатеем на техен гръб, а е много по-дълбок процес.

А дълбоките процеси, ще кажа на уважаемите активисти, не се борят с позоваване на Конституция, Харти и прочие документи. На Мико от интервюто на Карбовски му дреме за харти – дреме ми и на мен. Всеки по-интелигентен човек осъзнава, че е имало и има множество несправедливи закони и че е дълг на съвестните хора да се борят срещу тях – дори и с оръжие.

И тук се връщаме на проблема с националсоциалистите. Струва ми се, че те главоломно се множат в България, а нещо ми нашепва, че това е световен процес. Навярно причината наистина е в голяма степен във факта, че юношите имат нужда от модел на поведение и идеали, с който да се идентифицират, както и в прекомерната им агресия, която трябва някъде да излеят. Но вярвам, че голяма роля играе и идейният хаос на времето ни. Постепенно се освобождаваме от вредните патриархални норми, но все още не можем да дадем същата духовна сила на матриархалните, та младите да ги почувстват в сърцата си и да се почувстват пълноценни. И друго – аз все пак вярвам, че агресията е последствие в голяма степен от непълноценност и недостатъчна емпатия (тоест поставяне на мястото на другия). Вече съм писал как мисля, че голяма част от злините на хората идват от култивираното чувство за непълноценност, т.е. да не се чувстваш съвършен какъвто си. А за емпатията май не съм писал, но това е за мен най-най-най-най-добрият начин да се създаде етика в един човека. Няма по-добро оръжие срещу агресията от това да покажеш на агресора как страда човека от неговите действия, колко кърви вътрешно от понесеното унижение, как се чувства безсилно и смачкано семейството му. Както Ан Райс описва в „Мемнох Дяволът“, идеалното Чистилище е това, където човек съпреживява какво е причинявал на хората цял живот и се разкае за това и сам реши, че не желае повече да наранява – и тогава може да влезе в Царството Божие. А аз… все още съм склонен да вярвам, че човекът е добър по природа, че ако разбира правилно нещата, би се погрижил за другите. Както прочетох някъде: „Който разбира всичко, прощава всичко.“

Но аз се изморих да пиша. Надявам се, читатели мои, колкото и да сте, да не сте се отегчили от обърканите ми и незавършени мисли. Надявам се дори повече те да ви помогнат в общата битка (да, битка!) срещу нещастието на хората… и да ми помогнете евентуално със своите коментари да наредя още някое парченце от пъзела на света. Оставям ви с два музикални поздрава – единият е парчето на Джако, което беше последната капка в ставането ми вегетарианец; другият е една много красива за мен песен от първия (но надали последния!) корейски филм, който гледах под влияние на Безпамперсовата патица и която песен ми влияе много умиротворяващо и… ми помага да се докосна до Божественото.

Enjoy! :))

Джако – Earth Song

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

11 Responses to “Националсоциализъм, импулс за власт и любов към хората”


  1. 1 Strider
    март 13, 2011 в 5:39 pm

    Павка, напълно погрешно използваш думата „матриархален“.

  2. 3 inloveguy
    април 11, 2011 в 6:00 pm

    Не знам, национализмът е от идеите, които разделят хората. Няма как да я споделям. Хората искат да живеят в общества – а това е съжителство всички заедно в разбирателство. Днес светът е на път да стане едно общество и не виждам нищо лошо в това. Национализмът е късоглед.
    Ако направим проучване, вероятно ще излезе, че повечето националисти са с диоптри за далекогледство и техния подсъзнателен стремеж да го компенсират ги кара да се увличат по късогледи идеи. Мисля даже, че може да проявяват засилена емпатия към късогледите. А войнствената им нагласа мога да предположа, че е компенсаторна реакция на малоценост в онова на Фройд. Пък знам ли – историята умее всеки да опровергае.

  3. април 12, 2011 в 7:57 am

    Ах какъв си фройдист краен :D:D:D

  4. 5 Борислав
    септември 1, 2011 в 6:23 am

    Аз не се определям като някакъв фашист, нацист, расист и т.н. но в идеята за расова чистота има нещо истинско. Ще дам пример, пък после можем да разтеглим темата.

    Преди векове България е била велика държава – една от големите сили в Европа – едва ли е имало цигани, турци, арменци по нашите земи тогава, които да живеят както сега се живее – смесено – нищо лошо не казвам за всички тези народи – просто примерът ми е такъв. Вижте какво става след векове – вижте ни сега – пълен упадък – във вените не се знае каква кръв тече. С две думи тюрлю гювеч. Надявам се че разбрахте примера ми. Очаквам коментари и критики.
    Със здраве.

  5. септември 6, 2011 в 10:30 am

    Бориславе, когато България е била в зенита си, е била смесица от азиатски прабългари + траки + славяни, може би и тук-таме асимилирани византийци. А ако искаш обратен пример – Съединените щати са по-омешани дори от балкански народ. Еволюционно погледнато – когато две клетки с различно генетично потекло се създадат, се получава нова клетка, която е по-добра и от двете, т.е. омесването е добро за генетичния материал. Аз лично съм много щастлив, че сме толкова мешани, създава един специфичен образ на страната ни…

  6. 7 Борислав
    септември 9, 2011 в 9:41 am

    Само една забележка: България е била в зенита си още преди да стъпи на Балканите.

  7. януари 2, 2012 в 7:01 pm

    Расизмът е най-примитивната форма на колективизъм позната на човечеството, според която индивидуалният разум няма значение и всичко се дължи на гените на предците ни. Затова расистите често са тъпи и необразовани хора, те простои бягат от отговорността да разсъждават. Тяхната гордост идва не от разумността на решенията,които взимат, а от родословното им дърво и расовата им принадлежност. Расистите считат, че интелектуалните и характеровите черти на човека се определят от вътрешната биохимична структура на тялото. Това им разбиране храни техния присъщ идиотизъм.

    • януари 2, 2012 в 7:10 pm

      Патриархатът и матриархатът не са противоположни концепции, въпреки че така изглежда. Те имат един и същ корен. И при двете основното е липсата на равенство между половете – в единия случай в полза на мъжа, а в другия в полза на жената. Така че независимо дали подкрепяш патриархатът или матриархатът, ти всъщност подкрепяш неравенството между половете, подкрепяш тезата че единият от двата пола трябва да властва над другия.

      • януари 2, 2012 в 7:23 pm

        Истинските нацисти са глупави и ограничени хора, неспособни да правят рационални преценки. Те вярват че развитието на интелекта зависи не от личността, а от расата и родословното дърво. Това и изключително глупава теза, защото умът е нещо самостоятелно, умът принадлежи единствено на отделната личност, а не на расата, пола, обществото, или държавата


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: