08
Дек
10

Аз се докосвам до Теб

Имам приятелка, която вярва в нещо, което нарича Истинската любов. Или още в Единственият. Или, аналогично, Единствената. И колко се опитвам да й обясня, че и аз вярвам в Истинската любов, но и че нито смятам, че трябва да е една, нито че трябва да е свързана непременно с Един… 🙂

Мисля, че да обичаш е привилегия. Не,  не е привилегия, мисля, че е общо взето присъщо на всичко, но… че е толкова ценно, че трябва да го разглеждаме като привилегия. Защото, както съм писал и преди, какъв е смисилът на живота (поне на моя), ако няма обич?

Забележете – обич. Обичта може да е много видове – към детето, към родителя, към приятеля, към спътницата (класическите). Различава ли се тя по същност? Разбира се, и то навярно доста. Но какво е общото?

Връзката.

Свързването.

Усетето го, усетете как звучи. Свързване. Да се свържеш с някого е като да го докоснеш, не, не да го докоснеш, да се докоснеш до него. Допир…

Ние неизбежно сме егоцентрични същества, т.е. неизбежно духовният център на нашето съществуване (и възприятия) сме ние, съм аз, Аз. Аз, а останалото е Не-аз. Светът е Аз и Не-аз… И аз съм отделен от този свят не само физически, но и имам немалка духовна преграда – аз усещам само своите сетива, чувствам само своята болка, чувствам само моята радост, съзирам ясно само собствените си замисли… И колко години учене е необходимо, за да започна да разбирам  и другите за техните усещания, чувства и мисли!

Аз съм аз, ти си  ти… Дори, когато вече съм пораснал и умен и обигран в отношенията с хората, в общуването, аз си оставам Аз, а ти си оставаш Ти, т.е. Не-аз. Аз… съм отделен от теб, имаме обща граница, но все пак сме разделени.

Но има моменти, когато Ти ставаш част от Аз. Или пък може би Аз ставам част от Ти. Но кога е това? Когато се обичаме и се гледаме в очите? Когато сме приятели и се смеем искрено и заедно на нещо смешно? Когато сме познати, но в приятен и задушевен разговор, може би в компанията на малко алкохол, преградите са паднали и се чувстваме близки? А може би… когато сме непознати и ти ми се усмихнеш в автобуса сърдечно, а аз ти отвърна без да се усетя…

Това е докосване. Допир.

Докосване...

Усещате ли го? Като нишка. „Докосване“ е тънка дантелена нишка, която се рее във въздуха, пропадайки в празното пространство – лека, уязвима и временна, но изящна и красива.

Мисля, че да обичаш е да докоснеш някого, да се докоснеш до него и той/тя да се докосне до теб. Или не – да обичаш е да се чувстваш свързан с някого, но проявлението на тази обич е да се докосна до него по този неуловим начин, по който изящната дантелена нишка си взаимодейства със света, докато пада.

Ако те целуна, но не те обичам, това докосване ли е?  Та аз те познавам от дни!  Докосване е, стига действително аз да се докосвам до твоята душа. Ако докато целувам устните ти, но мислено сякаш целувам сините ти очи, които като че ме омагьосват, докато ги гледам, или ако докато те целувам аз почти телесно усещам как моята душа е в прегръдка с твоята и границата между тях е максимално тънка, или дори е изчезнала и моята душа докосва твоята с парещ гъдел, това не е ли докосване? Докосване е… Но дали е обич?…

А може би обичта може и да е нетрайна? Или може би това е обич, но обич към целия свят или към всичко хора, която в този миг аз проявявам, като обичам теб, дълбоките ти очи, устните ти, тялото ти?

А ако аз и ти продължим да се виждаме и тази обич прерастне от обич към всички хора до обич между двама любовници, а после и до обич между двама приятели, решили да прекарват съществуванията си на земята заедно, това не е ли висша степен на обич? На любов? На Истинска любов?…

Но ако след време аз те оставя, след време установя, че вече не те обичам както преди и искам да останем приятели, а аз да открия друг, с когото да сънуваме заедно, това все още ли ще е било Истинска любов?

По дяволите… как може да е било нещо друго!…

Advertisements

12 Responses to “Аз се докосвам до Теб”


  1. декември 9, 2010 в 11:57 pm

    Ваня, благодаря за песента, виж и ти: http://www.otkacheno.info/2193/MISIIa%3A-NEVUZMOZhNA.html 🙂 Ако не си го чела вече, де, Ина Григорова… 🙂

  2. 4 antone
    декември 10, 2010 в 12:26 am

    Забележително яко! Наистина.

  3. 5 vanina.vanini
    декември 10, 2010 в 9:41 am

    Това беше специален поздрав за теб с пожелание
    да си останеш влюбен в любовта възможно най-дълго:)
    А за платоничната любов… изобщо не ми е по вкуса…платонично приятелство може…
    ако има такова:)

  4. 6 vanina.vanini
    декември 10, 2010 в 11:20 am

    И коя е изобщо Ина Григорова…

  5. 8 O.C.D.
    декември 11, 2010 в 11:07 am

    Уа уа уи уа! Харесвам последните ти поустове ^_^ Както би казал Кайба (не вярвам, но съм на път да цитирам аниме герой!): „Your posts are here to chew bubblegum and kick ass. But they are all out of bubblegum.“ ❤

  6. 10 Mia Amore
    януари 27, 2011 в 12:47 pm

    Не съм съгласна с последното „Но ако след време аз те оставя, след време установя, че вече не те обичам както преди“..Нали говорим за Истинската Обич, безусловната, даващ сравнения, обич към родител, към дете, природа…Нима родителят обича-обича и ИЗВЕДНЪЖ установява, че вече не обича детето си както преди..или някой друг от семейството…Значи не е било ОБИЧ е моят отговор на въпроса ти „това все още ли ще е било Истинска любов?“ …не..не може ЕЙ ТАКА да ти мине…Това е BLESSING. Решаваш, че искаш да го обичаш ВЕЧНО и си го/я обичаш – няма нищо по-лесно и върховно от това да обичаш!
    (IMHO)

  7. януари 29, 2011 в 10:39 pm

    На мен това ми звучи наивно, да искаш да обичаш вечно и да обичаш вечно наистина 🙂 Тръгни по пътя с този човек, сънувайте заедно, но да сте заедно винаги – това е желание, копнеж, но тея неща могат да се променят в даден момент. Ако не – превъзходно, нека 🙂 Аз в случая не говорех за Вечна любов, а за Истинска любов, а аз твърдя, че досега съм имал поне една съвсем съвсем изцяло Истинска любов, която обаче вече е красив и тъжен спомен и преобразувана в приятелство 🙂 И… Истинска.

  8. 12 Nadya Ivanova
    декември 20, 2011 в 7:32 pm

    За мен,любовта е състояние на духа.Когато човек е способен да обича,той обича.Такива определения като: „голямата любов“, „първата“,закъснялата“ и пр. са за прозата и поезията.
    Преди години,когато хора със съмнителен морал използваха думата „споделям си с еди кой си“ се дразнех.Без да знам защо.От позицията на жизнения ми опит осъзнах,че думата „споделям“ е велика.Няма алтернатива.Това е точно онова състояние,което ти описа като преливане от Аз в Ти,и обратно.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: