29
Ян
11

Проект „Вестител“

Във вените ми тече кръв на поет. Не само на поет, но и изобщо на творец; и периодично, всъщност два или три пъти всеки ден, увеличава кръвното ми налягане с натиск творческият хормон в нея да бъде освободен в друга интелектуално-материална форма, а понякога, като сега например, направо издува вените ми в творчески urge като река пробиваща бент.

Лошото е, че някак нямам вдъхновение за тази реализация на творческия хормон. А едно време бях идеен човек.

От три години насам в главата ми, или някъде между множеството кръвни телца в душевната ми кръв, се таи в латентно състояние идеята да създам, или по-скоро да съм инициатор и съ-създател, на списание. Не интернет списание, както по принцип е логично и по-лесно, а на класическо книжно илюстровано списание. Преди три години с моя приятел gosh крояхме планове с колегите от Гилдията на Феникса да започнем онлайн журнал наименован „R|EVOLUTION“ – но така и не се стигна до реално изпълнение на идеята. Даже до теоретично не се стигна.

Наскоро сурат-тефтер абонатите ми усетиха, че замисълът за списание отново гастролира от безсъзнателното към съзнанието ми и обратно, но на статуса ми „Някой иска ли да се занимаваме с нещо криейтив?“ имаше само един положителен отговор, а другото бяха уточняващи въпроси, граничещи с заяждане. Днес в Т-Маркет, докато купувах бисквити случайно разгледах списание BRAVO (тийн списанийце, по американски бозав тертип (или както биха казали в Пловдив – тиртип)), а след него и някакъв женски журнал (който също ми се стори… ем, плитичък). Факт е обаче, че това подейства катализиращо за най-хубавите хормони в мен след тези на обичането и на гостито, за което купувах бисквитите, обсъдих идеята с едно твърде умно и образовано момче, което съвсем по главноредакторски ми нахвърля какво е нужно, за да се получи едно такова списание. А именно, според него: разнообразни рубрики, в които да се поместят и рекламни статии и рекламни банери; джобен формат тип „Програмата“, двуседмично издание, с безплатно разпространение по социални места и на улицата, което би трябвало да привлече рекламодатели.

Отделно, докато се прибирах сега към вкъщи, в главата ми изплува странното възможно име на това списание: „Вестител„. Първоначално изплува всъщност Angelus, което идва от гръцкото Angelos, което значи именно „вестител“, „вестоносец“. Но би изразило объркващи конотации към потенциалната публика, а и българската дума „вестител“ ми звучи супер елегантно и някак заредено с мистика. Макар че първоначалната ми идея беше, тъй като хипотетичното списание ще е с аудитория по-интелигентните слоеве, да носи гръмко и гранатоизбухващо име, нещо от сорта на „R|EVOLUTION“ и подобно на едновремешното „Егоист“, вероятно отново от латински език и с наставка „-ist“; загатващо за хора, вървещи към ново време, към по-добро бъдеще… neoist може би. Но „Вестител“ ми се струва, макар и недотам гръмко като някакъв „-ist“ толкова хубаво, подходящо и оригинално! Защото, все пак, ние ще сме едни от вестителите на Новото време.

Ние. Комунален проект, в известен смисъл.

Всъщност какво си мисля да има в това списание. Тук е спънката 😀 Някога идейното момче днес има вдъхновение простиращо се до цялостна представа, която… не може да материализира в конкретна форма. Около мен има няколко човека, които се интересуват от света, или по-право казано от по-интелектуално-духовните части в него. Тях, подобно на Слави Трифонов, мога да използвам, за да направим някакъв журнал, предлагащ интересно мислене, красиви форографии, рецензии, духовна красота; с безплатно разпространение и някакви доходи от рекламите. Какви биха били темите? Разбира се, философия и психология. За това има предостатъчно кой да пише. Изкуство – може да има рубрика по история на изкуството, серийна рубрика, с ново разглеждано нещо във всеки брой. Злободневно; и за това има кой да пише. Рецензии на книги – по една нова и по една стара на брой – потенциалният главен редактор вероятно би бил щастлив да прави това, и съм сигурен, че би го правил добре. Рецензии на филми – това е едно съвсем земно и твърде приятно занимание, има кой. Друго… Друго… А, разбира се, реклами и обявления за арт събития (тук въпросът е че трябва да са само за Пловдив). Ще има красиви фотоси, вдъхновяващи, също така вдъхновяващи подбрани цитати за всеки нов брой, може да има и конкурси, с които да откриваме млади таланти за съ-списвачи. Липсва нещо, трябва да има още нещо. Нещо оригинално и актуално и търсено. Ще го измислим… ако хормонът на вдъхновението (и идеята) остане активизиран достатъчно дълго 😛

Може да се направи интернет и книжен вариант, като книжният да е основният източник за реклама на самото списание, чрез предаване на ръка и по разните масови места. Хубавото е, че тъй като основният капитал тук е интелектуален, с евентуалните съ-списвачи можем да работим без заплащане, докато не постъпят постъпления в хазната на вестителите. Лошото е, че не е малко работа, а аз не съм кой знае какъв организатор, а трудно ще се появи някой друг, който да се заеме с организирането на нещата. Целта на проекта – творчество, и дори някакви парични постъпления.

Вестител.

Не се чувствам готов за такова нещо, но ако не го направя сега, чувствам, че прахосвам творческата си енергия… с всеки ден.

„Вестител“.

Какво мислите?

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

8 Responses to “Проект „Вестител“”


  1. 1 Владислав
    януари 30, 2011 в 12:33 pm

    Аз, мисля че постъпваш малко идеалистично. Харесвам хората които вярват в мечтите си, но ако нямаш здрав финансов гръб за себе си – трудно се постига подобно начинание. Издавал съм две специализирани издания и да ти кажа, колкото и да ги правихме на свободни начала, финансовите проблеми, хич не са малко. Неискам да те обезкуражавам, но според мен трябва да продадеш идеята на някой, който ще засране като бизнес зад нея.

  2. 2 Queen
    януари 30, 2011 в 4:13 pm

    Снимката отдолу стриктно за вдъхновение ли е?
    😀 Между другото е вдъхновяваща 😉 Но не за списание. 😛

    Добре ти е казал човекът, трудно ще намериш хора, които да работят без пари за тази идея. Ясно е, че не винаги трябва да се подхожда материалистично, но това, което описваш, е дяволски много работа и не се прави от 5 човека, които са млади и нямат никакъв опит в журналистиката. Под опит имам предвид най-вече пинизи, които спестяват време, иначе писането – горе-долу или го можеш, или не, макар че винаги можеш да се развиваш. Все пак съм съгласна с мнението на Alexander Pope:
    „True ease in writing comes from art, not chance,
    As those move easiest who have learned to dance“
    Тази мисъл, смятам, има приложение и в други насоки по отношение на начинанието ти. Това, което ме изумява винаги у теб, е твоето нежелание да се учиш от някакъв авторитет. Все искаш да си шеф. Ами шеф не се става на 20. Мисля, че е закономерно.

  3. 3 vanina_vanini
    януари 30, 2011 в 6:19 pm

    Някак си уж питаш „Какво мислите?” пък си отговаряш сам:). Да, и аз като теб мисля, че ти е раничко още да се захващаш с такова начинание. Засега ставаш само за Директор на водопад, ако питаш мен:). За такъв проект се искат не само сериозни финансови средства и ясна концепция изчистена до най-малката подробност, но и организационни и търговски умения, както и опит, които са не по-малко важни от креативните, които ти безспорно притежаваш. И наясно ли си, че ако се захванеш с издаването на списание може да не ти остава време да пишеш в него:).

  4. 4 inloveguy
    февруари 2, 2011 в 6:01 pm

    Вестител е име за някакво литературно произведение, а не за списание – прекалено е арт, и то бабешки арт.

    Издаването на хартия не е ала-бала, това са дървета под брадвата, а и струва пари – ако ще е хартия да е поне за някоя заслужаваща си кауза, а не да раздавате на приятели начесаните си с философстване егота, които те ще са „задължени“ да погалят. След първия-втория брой ще сте толкова запечени от безпаричие, че ще ходите само веднъж седмично по голяма нужда.

    Освен това, за да се чете едно списание през 2011 е необходимо да е с актуално, злободневно съдържание, поднесено по оригинален, малко луд и вулгарен начин. Кой би седнал да прелиства баба психология или баба философия. А точно ти не си най-вулгарния автор, който съм чел…

  5. 5 Жоро
    февруари 5, 2011 в 3:45 am

    Прочети „Елементът“ от Кен Робинсън и опитай нещо, което смяташ, че е за тебно само след като опитомиш егото си.

  6. февруари 5, 2011 в 12:49 pm

    Жоро, знаеш, че много уважавам мнението ти, но ми се струва, че с това его искаш да ме поставиш в позиция на мъдър човек в залеза на живота си, би ли доразвил мисълта си 😛

  7. 7 Жоро
    февруари 12, 2011 в 2:13 pm

    Моето послание може да се изрази и със следния цитат /не помня откъде беше/: „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш.“ Ти ми изглеждаш като млад човек с радващо богато въображение и плашещо малко самодисциплина. Но споко – и аз съм така 🙂

    Опасно е да уважаваш чуждите мнения, а моето – особено. Пиша спонтанно и не съм сигурен, че винаги е конструктивно. Така че внимавай с мен.

  8. 8 Strider
    март 4, 2011 в 11:50 am

    Този проект с постоянството, с което си поддържаш блога, ли ще го развиваш?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: