Родих се призори,
детството ми мина сутринта,
а около пладне
прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх, че времето минава толкоз бързо.
Само малко ме тревожи мисълта, че може би утре
ще съм
твърде стар,
за да направя всичко, което съм отлагал.
 | POLITICAL SATIRE за „Ако“ от Ръдиард… |
 | Insight Events за Да грабим богатите, за да дава… |
 | Euromebel за Как обявих себе си за мюс… |
 | Йодета за „Ако“ от Ръдиард… |
| Йодета за „Ако“ от Ръдиард… |
 | bluecemank за „Ако“ от Ръдиард… |
 | Mortintsgeoca за „Ако“ от Ръдиард… |
 | Future Health за Аз и моята нищожност |
 | М.С. за „Ако“ от Ръдиард… |
 | Мария Иванова за „Ако“ от Ръдиард… |
Скромни опити 
Хорхе Бикай – „Приказки за размисъл“
красиво. поетично. осъзнание, че животът е наистина кратък колко бърз плясък на криле, в който да изпуснеш кацналата на ръката ти пеперуда. завинаги. и мен ме е страх от това.
Уникално! Браво..