В сайта LifeAfterCapitalism.info попаднах на статия, говореща за криминализирането на бедността. Все още не съм я прочел, но заглавието ми ме наведе на размишления, които ще споделя тук с вас. (God, make me unboring!)
Моят приятел, имайки западно икономическо образование (а образованието често е второ възпитание) смята, че капиталистическият строй е възможно най-справедливият. Намира го, в общо линии, за справедлив. Всеки има относително равни възможности, за да постигне каквото и да е – ако не просперира материално и си остане беден, значи или е некадърен, или мързелив. Негова вина…
Разбира се, това е съвършено вярно, и тази относителна справедливост на капитализма е нещо хубаво. Но същата тази капиталистическа етика за справедливостта, не внушава ли по този начин, че да си беден е порочно (лошо)? Откъдето не следва ли, че: да нямаш пари е порочно? Откъде следва: щом имаш всяка възможност да се уредиш материално и не си глупав, изпуснал си шанса си – живял си неправилно.
Мисълта ми е – всяко общество има някаква етика, която поддържа съществуването му. „Не кради“, „не убивай“, „не лъжи“, „не подлагай властта на критика“, „почитай родителите си“, „създай семейство“, „бъди щедър с околните“… Все правила, охраняващите основите на установения ред. „Не бъди беден“ е правилото, необходимо за здравословното развитие на капитализма. „Старай се всячески да бъдеш по-богат.“
И така фактически се измества центъра на ценностната система. Ако за патриархалното общество е ценност да уважаваш авторитетите, за комуналното – да делиш всичко, за войнското – да си агресивен/мъжествен, то за капиталистическото общество една от важните ценности е да се стараеш да умножаваш състоянието/капитала си. Ако не си успял, т.е. останал си на дъното – то ти си се провалил житейски.
Но бедността има някои хубави черти. Всъщност – много хубави черти. По-бедните хора обикновено са по-смирени. По-склонни да помагат. По-сърдечни. И най-вече: не съсредоточават жизнената си енергия в това да печелят пари, а в това да градят връзки с хората. Разбира се, не говоря за най-лошия случай на най-окаяните бедняци. Те със сигурност по-скоро са тласнати към пороци, пропиване на всичко изкарано и агресия. И нямат много свободно време, ако работят на две-три работи. Но ако погледнем по-средната класа хора – те работят по 8 часа на ден, изкарват достатъчно за един посредствен като лукс живот, не отделят от времето си да мислят за кариерата си. След работата се отдават на себе си, семействата и приятелите си. А един човек с амбиции да преуспее просто се събужда, яде и ляга с мисълта как по да преуспее по-бързо и по-ефективно. Впрочем: аз имам антипатия към думата „амбициозен“. В огромна част от обявите за работа се търсят „амбициозни хора“. Ама амбицията не е най-важното, да му еба майката!
И тук е квинтесенцията на объркания постинг: модерният капитализъм, за да се развива добре, определя като водеща ценност стремежа да се правят пари. Този амбициозен стремеж обаче канализира (насочва) жизнената енергия на човека в добиване на нещо мъртво: кариера, пари, авторитет. Ако човек реши да насочи енергията си в добиването на нещо живо – себе си, семейство, приятели, излети, забавления – той се лишава от това да изкарва пари, а с това пък става порочен по общоприетия модел на капиталистическия строй.
А, да не забравяме, жизнената енергия обезателно е ограничено количество. Според мен човек не може едновременно да се посвети на амбициозна кариера и да обича безумно. Не може да прави революция и да гради семейство, отдавайки се и на двете по много. Самата икономическа наука го потвърждава.
Аз вярвам, че живите неща са по-ценни и избирам да се насоча към тях. И да си стоя порочно беден 🙂
Скромни опити 
Павка, хората имаме и дух, и тяло. Трябва да се грижим и за двете. Без ядене не може, но преяждането е вредно. Баланс му е майката. Добрият баланс някои го наричат „хармония“. Ама не ме питай кво е тва. Между другото, поправи си заглавието на постинга – пише се ценността.
Vielen danke :] И съм съгласен, че трябва да се стремим към баланса, но етиката на капитализма, според както аз я виждам, води до духовен дисбаланс, предлагайки ценностна система, опустошаваща емоционалния живот 🙂
Пази Боже от идеално общественно устройство. То означава смъртна скука. Нека има риск, глад, вина, прошка, объркване, прозрение и нека не е напълно ясно кое е добро и кое е зло. Нека има живот и смърт и моменти на страх и моменти на безстрашие. Нека има герои, престъпници, мечтатели и вдъхновители. Нека има всичко, което го има. Нека има усещане за избор и вяра, че имаме избор. Нека има моменти на скръб и на радост. Нека има любов и нека тя пронизва всичко гореизброено. Да живее несъвършенството!
Ето ти един крупен капиталист – нима насажда материализъм?
Не казвам, че всички крупни капиталисти са с капиталистическа душа! Но, както е установил другарят Маркс, икономическата уредба на обществото в огромна степен формира вътрешния свят на човека. Щом Стив Джобс е имал късмета да запази вътрешния си свят от покупко-продажбенатра настройка, страхотно! Но не е ли наш дълг да се стремим към общество без тази настройка?
А относно несъвършенството… Може би си прав. Но… замислял ли си се, дали съвършеното човешко общество не би било само началото на нов, неизмеримо по-величав, период от историята на човечеството? Наситен с нов вид интересност и емоции, и развитие!
Ако се освободим от риска да се окажем принудени да понасяме лишения, ще се лишим и от възможността да понасяме лишенията достойно и да бъдем щастливи независимо от тях. Ще се лишим от от нещо величаво и човешко едновременно.
И да отноворя на въпроса ти – не е наш дълг да се стремим към общество без покупко-продажбена настройка. Никой не ти я налага на теб лично. Да, има неразумно алчни хора, но един свят без неразумна алчност е свят без един цвят. Ако остане само доброто и безупречното, ние пак ще си изберем една половинка от него и ще я окичим с табелката „зло“. И може да си въобразим, че е наш „дълг“ да лишим света от нея. Ако имаме дълг, струва ми се, той е да открием колкото може повече от творението на Твореца, заложено в нас. Като Джобс, донякъде, но по свой си начин.
Сложен въпрос за баланса и напредъка, наистина. Защото реално по твоята логика, която частично споделям, не трябва да търсим и лекарства срещу болестите. Или пък да не се стараем чак толкова да усъвършенстваме превенцията от престъпления. Ммм…. В един свой пост в този блог пиша именно за баланса на нещата във Вселената. И според мен социализмът няма да е съвършеното общество – той ще е една крачка към едно ново и значително по-съвършено общество, в което обаче пак ще има борба/проблеми/прогрес. Но защо вместо да се чудим как да нахраним децата от Сомалия, не се чудим как да заселим друга планета или да удължим живота на човека? Или да овладеем техниката на излизането на душата от тялото посредством психотропни вещества или медицитация? Или пък да създадем технологии, съкращаващи наполовина работния ден на човека, оставяйки му по този начин много повече време за самоусъвършенстване?
Цели… много. Но нека насочим поглед към стъпалото на еволюцията социализъм, което ще намали алчността и ще нахрани Африка? 🙂
Здравей, sickdreamer!
Аз съм един от хората, които правят въпросния сайт 🙂 Първо искам да ти благодаря за интереса иособено за това, че си сложил банер с линк към него *thumbs up*
Та сега малко по темата…
Според мен основната ценност и идея на капитализма е акумулирането на печалба и нейното умножаване, без оглед на каквито и да е социални, екологични и т.н. последици за околните. Интернализиране на ползите, но екстернализиране на разходите и загубите до колкото е възможно. Bail-out-а в САЩ, финансирането на банки с публични (т.е. на хората) пари в Европа (след като тези банки са си глътнали доволно количество бонуси), Shell в Нигерия, Bechtel в Латинска Америка, сует-щоповете по третия свят (например Nike и кой ли още не) и още много много много други. Целта е печалба, на всяка цена, независимо от всичко.
И всъщност винаги е било така, тези постулати на пазарната икономика винаги ги е имало, просто на определени моменти те разрушават всичко по пътя си и се стига до криза, която се повтаря пеиодично(икономически цикъл). А и сега с възхода на нео-либерализма това се е превърнало в тотална религия и идеология.
Между другото има един много известен икономист, Вилфредо Парето, който иам една основна теорема, според която пазарната икономика не може да е едновременно справедлива и ефективна и е прав – пазарна икономика просто не може (не че централно планираната от соц-тип може, при нея пазарният механизъм също го има, но е видоизменен) 🙂
Та така…
Има разни други интересни неща по темата:
1. Капитализъм на бедствията: новата икономика на катастрофите (Наоми Клайн):
http://www.lifeaftercapitalism.info/critique/86-disaster-capitalism-klein
2. Шоковата доктрина: Възходът на капитализма на катастрофите (Наоми Клайн):
http://www.librev.com/index.php?option=com_content&task=view&id=133&Itemid=3
3. Глобализацията на бедността (Мишел Чосудовски):
http://www.lifeaftercapitalism.info/critique/52-globalization-poverty
Между другото ето тази книга е адски интересна, прати ни я самият й автор да я качим в сайта. Мисля, че може да внесе доста яснота относно основните проблеми в пазарната икономика:
– Книгата „Социалния въпрос (властта на парите)“ на Цветан Иванов [bg, pdf]:
http://www.lifeaftercapitalism.info/multimedia/43-text/98-social-question-cvetan-ivanov
Страх ме е от думата „трябва“. Предпочитам думата „можем“. Можем да измисляме нови лекарства. Можем да помагаме на гладните в Африка. Можем да мислим за предстоящ избор и да го направим по съвест или по сметка.
Английският писател (и агент на английското разузнаване, между другото) Съмърсет Моъм завършва своята автобиографична книга „Равносметката“ така:
Какво предстъвлява тогава правилната постъпка? Не зная по-добър отговор на този въпрос от онзи, който дава Луис де Леон. Да го спазваме не изглежда така трудно, та да плаши човешката слабост като нещо непосилно. С това завършвам своята книга: „Красотата на живота – казва той – се свежда в края на краищата до това, всеки да постъпва съобразно своята природа и своята дейност.“
Ето ти едно общество, което се е стремило към определен вид социализъм и се е борило с алчността. Тези хора са имали вдъхновяващи идеали и биха се подписали с две ръце, че е по-важно „да бъдеш“ отколкото „да имаш“. Искаш ли да живееш катъв живот?
Много хубаво отбелязваш, че е по-хубаво да казваме „можем“ вместо „трябва“, ще плагиатствам идеята ;P Но да поясна нещо важно – аз НЕ мечтая за свят, в който на всеки е НАЛОЖЕН някакъв модел на поведение. Не, преди известно време изоставих тази мисъл. Аз вярвам в духовната еволюция, която в крайна сметка ще ни доведе до нещо като Идеално общество 🙂 БЕЗ НАСИЛИЕ и наложени мерки 🙂 По-скоро с повече възможности на избор, които капитализма тайничко заглушава – например опорочава професионалния неуспех в живота 🙂
ВАЖНО: Жоро, погледни няколко коментара по-нагоре е писал потребител на име Peter, който ми беше попаднал в опашкатаза СПАМ и чак сега му одобрих коментара. А мнението си струва да се прочете, заедно с рекламата на книгата, мерси, Peter 🙂 И едно голямо БРАВО за сайта – след време, ако имам достатъчните познания, бих се включил с нещо с удоволствие 🙂
Според мен ти си недоволен не толкова от „капитализма“, колкото от днешната държавност. Че тя е много несъвършена – не споря. Чудя се дали имаш идея как може да се промени. Конкретно. И още нещо – в един постинг по-горе използваш израза „капиталистическа душа“. ВАЖНО: няма капиталистически и социалистически души. Всички сме хора. 🙂 Иначе много ти се радвам на идеализма, но внимавай – пътят към ада е постлан с добри намерения.
О, не, държавността не ми е особен проблем… Всъщност това, което се случва в последните години в световната политика, в една значителбна степен ми харесва. Но повлиян от трудовете на Ерих Фром (а и не само), виждам в капитализма едно лошо влияние именно за душата. Неоспорима истина е, че средата определя човека. В тоя смисъл има капиталиситчески души, социалистически, нацистки, патриархални, матриархални, колективистки, примитивни, цивилизовани, духовни, материални, богоцентрични, човекоцентрични и прочее 🙂
Доколкото аз знам, Карл Маркс се е заел да развие теория именно за такова общество, което влияе на човека благотворно. Капитализмът от своя страна учи на конкуренция, надхитряване, фалшивост и лицемерие, издига в култ професионалния, а не личностния успех, поставя огромно ударение на материалното (паричното) измерение на живота („Животът на …… се оценява на 60 млрд. долара.“). Капитализмът в чистата си форма постановява Закона на джунглата. Слава Богу, в последните години строят става все по-социален, но това не пречи ние да продължаваме да изискваме да се социализира.
Онзи ден си дадох сметка, че не смятам, че непременно идеалното общество е социализъм. Все пак мисля обаче, че капитализмът ТРЯБВА да се ПРЕОДОЛЕЕ и да продължим напред в развитието си като общочовешко общество. Конкретни реформи: всяческа пропаганда, целяща развиването на самосъзнанието на хората. Масови обществени движения в полза на екологията и против войната. Слава Богу, такива и сега има. Но трябва да продължават!
Ако ти, мили Жоро, също имаш какви конкретни мерки да предложиш, заповядай тук =)
http://lifeaftercapitalism.info/forum/index.php?showtopic=8
Какво от това, което се случва в световната политика през последните години, ти харесва, мили Павка? Може би „освобождаването на Ирак от диктатора Саддам“? Но колко живота костваше това – иракски, американски и дори български? И нима свят, в който това послание се възприема като „несериозно“, не е един будещ тревога свят?
без коментар
а тук виж накрая как се доубива ранен човек
Мили Павел, проблемът е най-вече в съвременната държавност, която е овладяна от властолюбци-наркомани. Трябва ни нова държавност – и в България, и в САЩ.
И аз много се ядосвам на ламериканското правителство и военните им гаднярщини, ядосвам се и на политическо-търговските отношения между Франция и Либия, ядосвам се – особено много – на все такава стегнатата автокрация в Русия. Но като цяло в последните 60 години светът все повече върви към колективно поддържане на мир, към обезоръжаване, към единни мерки за икономическа стабилност и създаване на благоприятни условия за живот на хората. Капитализмът става все по-социален, дори на места, чувам, твърде. Не е ли твоето лошо изключение? 🙂
Мили Жоро, няма ли да коментираш все пак позицията, изложена в постинга, за етиката на капитализма, която опорочава бедността? 🙂
Какво е бедност е относително. Богаташът, който няма време за почивка, поезия, свободно общуване – той е беден. Беднякът, който обича искрено и взаимно е богат. Всички умират – затова нека всеки се стреми към реализиране на своето разбиране за богатство. Капотализмът не вменява вина на бедните, а на мързеливите, които искат да ЗАСТАВЯТ чрез данъците по-работливите от тях да ги обезпечават с блага. Има разбира се много изкривявания – „бизнес успех“ чрез подкупи и купени обществени поръчки, „обръчи от фирми“ и т. н. Затова проблемът е не в икономическата свобода – тя е просто едно от проявленията на духовната свобода, а в корумпираните институции на държавата, които превръщат способността да се лъже в средство за финансово обогатяване. Но това не герерира реално богатство, а само бедност.
Добре де, ако аз реша, че ще работя по 6 часа на ден и ще имам повече време за себе си, и в следствие на това получавам някаква помощ от правителството, аз мързелив ли съм? Или ако преценя, че ще прекарам живота си с ниски доходи и повече свободно време, без да получавам никакви помощи, мързелив ли съм? Грях ли е мързелът, ако те прави щастлив? Порочно ли е мързеливото щастие? 🙂
Мързелът не е порочен. Винсент ван Гог е живял в мизерия и не е продал нищо или почти нищо от картините си. Днес да притежаваш и да продадеш дори една негова картина означава да си обезпечен с пари до края на живота си. Мързелът не е грях. Прекрасен е. Не мисля, че капитализмът не го отрича. Напротив. Йосиф Бродски е бил осъден като „тунедядец“ (паразит) в Съветския Съюз, а по-късно изгонен от страната. След известно време получава Нобелова награда за литература. Само капитализмът почита мързела така. Само капитализмът признава цялата относителност на „стойността“ на нещата. Само капитализмът признава, че няма никаква връзка между мъките и резултата. Една идея, дошла в ума ти за 2 секунди, може да те направи милиардер. В България няма капитализъм. Има корумпирана и корумпираща държава – най-големия лъжец, кръдец и дори убиец. Затова е обичайно да се печели с лъжи, мъчителни напъни и престъпления. Това е. При истинския капитализъм се печели с вдъхновение и хъс.
Искал съм да кажа „Не мисля, че капитализмът го отрича“
„Конкретни реформи: всяческа пропаганда, целяща развиването на самосъзнанието на хората. “
Не съм убедена, че самосъзнанието на всеки може да бъде развито. Има прекалено много други фактори като характер, а ако щеш и лична съдба, защото понякога обстоятелствата могат да пречупят човека и да го направят зъл.
Социализмът не ми харесва, защото е насилствен режим. Въпреки готинките работи, които проповядва, той може да бъде наложен единствен чрез насилие. Освен това ограничава съзнанието и кара хората да затъпяват. Това е основополагащо, защото по никакъв друг начин не може да се получи хомогенно общество, от което има нужда социализмът. Всичко става един кошер. Ами ние сме хора, не сме пчели. Затова при капитализма е по-добре.
Прочети я тая 1984 най-после бря!
Абе… Аз съм протия насилието и даже масовата манипулация. Капитализмът ще си свърши работата, ще повдигне човека до ново еволюционно ниво на самостоятелност и инициативност и след това ще има период на социализиране на мисленето. Оттам ще се роди нещо като социализъм.
На мен социализмът ми е отправната точка. Ако имаш друга алтернатива, кажи, или още по-добре пиши във форума на http://www.lifeaftercapitalism.info, нека заедно „създаваме нови възможности“ 🙂
Всъщност, Павка, какво трябва да се промени на днешния „капитализъм“, за да се превърне в желания от теб „социализъм“ и как смяташ, че тази промяна може да се осъществи? Какво точно искаш да „пропагандираш“?
Хубав въпрос! Много хубав.
Значи, мили Жоро, в момента съм на идеологическии кръстопът. По различни причини в последните дни минават все по-надясно в разбиранията си – все още осъждам капитализма, но и някак не ми харесва идеята за премахване на свободната икономическа инициатива.
Това, което искам, е духовно еволюирало общество. Уважавам постиженията на капитализма и съм съгласен, че то е стъпка по пътя до това еволюирало общество. Но смятам, че има какво да се желае още, и то сякаш е немалко. Та, всъщност, дилемата ми е дали са необходими законови и държавно-икономически промени, или пропагандата, целяща създаване на истинско гражданско общество, би била достатъчна. Хем ми се иска на хората да не им се помага и сами да Еволюират, хем не зная дали това е възможно.
Пропагандата е точно от типа на организации като http://www.lifeaftercapitalism.info, http://www.ted.com (ideas worth spreading), Independent Media (Indymedia), Greenpeace, Wikipedia, проектът за освобождаване от авторско право Гутенберг и прочее, и прочее 🙂 Иска ми се в училище Философията да се превърне от скучен прашен предмет в предмет с име „Как да променим света?“ – да се изучават примерите на Ганди, Майка Тереза, Мартин Лутер, Мартин Лутър Кинг, Хенри Дейвид Торо, твоя любимец :), Нелсън Мандела и прочее, и прочее. Иска ми се да се наложат сурови мерки срещу маркетинговите стратегии, срещу това ужасяващо осакатяване на психиката на хората (!). Иска ми се да се измисли как хем да запазим правото на чисто частно вземане на решения, хем да подсгурим адекватна защита от тези решения.
Предполагам, че за всичко това е необходимо светът отново да се раздели на две… Както и сигурно ще стане 😕
А какво ще кажеш за това, Жоро? Доста комунистическо, но дали не е вярно?
С две думи, искаш всички да са умни. Ама не може. Един иска да учи, друг просто иска да рита топката. Това не значи, че е лош човек. Аз не съм ритала топка и да ти кажа, понякога си мисля, че е много по-истинско, отколкото да чета книжка. Не може да караш всички да учат философия. Доброто е друго нещо. Ама ако поучиш повече философия, ще забележиш, че злото винаги е съществувало.
Сега чета една книга от Chinua Achebe (африканец) – Things Fall Apart. Не съм и до средата още, обаче за момента се разправя за племенния живот на едни нигерийци. Животът в общност е показателен за това как хората се справят с нещата, които не разбират и които не са част от традицията. В цивилизования свят ние разбираме повече неща и се опитваме да ги толерираме. Това поражда толкова проблеми, че неутрализира ползата от цивилизация.
Не искам всички толкова да са умни, колкото добри. Да си добър няма толкова общо с интелекта. А след като сега така и така ни карат да учим задъжително Философия, защо просто учебното съдържание не се поромени малко?
Ако желаеш, прочети тук една хипотеза за много ранна и мирна човешка цивилизация, т.е. хармонична, каквато и аз търся – http://lifeaftercapitalism.info/forum/index.php?showtopic=12&st=0&#entry52
Павка, не можеш да искаш от всички да са добри. Даже не можеш да дефинираш какво е „добър“. Лекар, който изключва животоподдържащата система на обречен и мъчещ се пациент, „добър“ човек ли е? Хората наистина можем да избираме и в това аз виждам по-скоро дар, отколкото проклятие, макар и ясно да съзнавам, че не всеки избор е лесен (и това сподид мен е част от чара на живота). Barry Schwartz ми изглежда манипулативен. Всеки добър лекар би казал на пациента си какво той би направил на негово място при избора между две възможности за лечение. Или, в най-лошия случай, би си признал, че и той не знае. Това обаче не обезсмисля медицината. Аз лично не страдам, ако съм си купил пъпеш, който се е оказал безвкусен като краставица (не ме гнети мисълта, че от съседната сергия може би бих си купил сладък и ароматен пъпеш – над тези неща съм и ако аз мога да бъда над тях, защо и другите да не могат?). Barry просто дава по-забавни илюстрации за баналната истина, че всичко прекалено в един момент става досадно или дори вредно. Чаша червено вино на ден е полезно, но по две бутилки – не. Малко сол в супата е добре, но половин солница – не. Без храна не можем, но и от преяждане може да се умре… Ако на пазара има глад за мобилни телефони, които „не правят много неща“, някой ще се сети да запълни тази ниша точно с такива телефони. Затова аз мисля, че проблемът не е в свободата, а в арогантното й ограничаване, което виждаме така ясно в днешна в България. И основен инструмент за това ограничаване е държавата. Ако имаш фирма от правилния „обръч“, ще имаш държавни поръчки (финансирани от данъците ни), лесни разрешителни, защита от полицията, благосклонност на данъчните, ако ли не – оправяй се, както можеш. Най-опасната „организирана престъпна група“ по българските земи е българската държава. По този въпрос трюбва да се направи нещо, мили Павел. Чудя се дали ти имаш някаква енергия и желание за търсене на подобрения именно в тази област. Кое ти пречи например да напишеш едно писмо до министъра на образованието и да му изложиш виждането си за това какво трябва да включва предметът „философия“?
Павка, в написаното от теб прозира едно много трогателно съчетание на интелигентност, честност и търсене на новото. Радвам ти се.
Мили Жоро, това, че ти си над разочарованието не значи, че всички сме. Аз бях изненадан как това разочарование важи и за мен. Щом важи и за мен, значи сигурно е валидно и за по-голямата част (или по-скоро почти всички) от младите хора. Ако ли не… страхотно… Ама дали?
Съгласен съм с теб за правото на избор. Това ми е филсоофската дилема в момента, и нямам ясен изход от нея. Засега 🙂
Но ти си много прав, може би една активност на по-малък мащаб е най-правилната стъпка за мен на този етап. Благодаря ти, мили Жоро! (:
Дано не си решиш философските дилеми еднозначно и окончателно. Би било много обезкуражаващо.
И аз се ядосвам като се мина. Признавам си. Тук обаче проблемът не е в избора, а в това, че не съм подходил към него достатъчно отговорно, т.е. подценил съм го. Ако държиш на ароматни пъпеши – избирай по-внимателно, мили Павел.
И аз ти благодря за блога ти и за вниманието, с което отговаряш на пишещите.
Е, какъв блогер щях да съм, ако не им отговарям внимателно… По-скоро благодарността е за вас 🙂
Б Л А Г О Д А Р Я, М И Л И К О М Е Н Т И Р А Щ И ! ! ! (H U G)
Съгласявам се с мнението изразено в поста : )
А и лично аз предпочитам да си остана на някакво средно ниво (да се храня и обличам нормално), отколкото да обезумявам в лукса, който е мода…
„По-бедните хора обикновено са по-смирени. По-склонни да помагат. По-сърдечни.“
Явно познаваш твърде малко бедни хора… 😦
😕
Изпращам ти линка към филма по книгата на Клайн с български субтитри:
http://www.youtube.com/user/dokumentalni2?feature=mhum#p/c/7E1210CFD997B2FF/0/NZzZKqp7vJE