06
Юли
09

За дързостта на надеждата

Социализмът е бъдещето на света.

В това вярвам аз. Даже, малко е смешно, на кецовете съм си го написал 🙂 Повечето хора, разбира се, живеят с горчивата утайка на марксовите идеи – примера на Съветския Съюз, Китай и Куба – и настръхват при споменаването на „социализъм“, „комунизъм“ или пък „колективизъм“. Поне в България, но предполагам, че и по света не е много по-различно.

Ако някой желае да се запознае с идеите на Карл Маркс – и неминуемо да се вдъхнови от тях – препоръчвам му Ерих Фром. Сигурен съм, че има десетки автори, интерпретиращи бащата на социалистическото учение, но аз си познавам Ерих Фром и в неговите „Да имаш или да бъдеш“ и особено „Отвъд веригите на илюзиите“ ясно показва защо според него капиталистическата уредба на обществото съсипва душата на човека и каква алтернатива на това предлага социалистическото общество.

Но всъщност мнозина са съгласни, че социалистическото общество е едно идеално общество – на всекиго според потребностите, на всекиго според възможностите. Безплатни социални услуги. Всеобща солидарност и щедрост. Всеобща финансова и (което повече хора пропускат) духовна задоволеност и пълноценност. Повечето интелигентни люде са съгласни, че това е едно много хубаво общество.

И го отричат.

„То е утопия“, заявяват. „Човекът Е ЕГОИСТ по природа (така ги учи любимия Адам Смит) и не може да живее толкова солидарно и самосъзнателно. Това е абсолютна утопия, зарежи го.“ И ето как умират надеждите за идеален (или почти идеален) свят. Гадни „реалисти“.

Аз пък вярвам в бъдещето на света. Вярвам в еволюцията като една от основните характеристики на нашата реалност. Съответно хората имаме физиологична еволюция, интелектуална, научна, икономическа, гражданска – а защо да нямаме и духовна? Да, духовната еволюция обезателно е присъща за човечеството според мен. Може да е бавна, но е постижима. Как – това е обект на съвсем нов постинг и едно всеисторическо търсене. Но едно е сигурно – духовната ни еволюция няма да се ускори от неверници „реалисти“, тя се постига от разни мечтатели и „луди“ като Сократ, Спиноза, Галилео, Маркс, Торо, Смирненски, Ганди, Ерих Фром,  Майка Тереза, Джон Ленън, Майкъл Джексън….. аз? Ти? Да, ти ще си ни от полза!! 😉

who-is-barack-obama„Светът не може да се подобри от реалисти и циници, ограничени от очевидната моментна реалност; той може да се подобри само от мечтатели и оптимисти, които виждат отвъд тези граници“ – тази прекрасна мисъл прочетох в книжка, подарък ми от близък приятел. И вярвам в нея и се старая да не позволявам на околния свят да пресира и стандартизира мисленето, идеите и мечтите ми. Обществото да го духа с неговите рамки и черногледство.

Последната глава на разкошната „Отвъд веригите на илюзиите“ на Ерих Фром носи името „Моето кредо“. Тя се състои от 6 абзаца, всеки от които започва с „Аз вярвам, че… „. А ти – е въпросът -ти вярваш ли? Ще ни помогнеш да променим света?

Post Scriptum: Да поясня, че книгите на Ерих Фром, които препоръчвам, не са с политическа насоченост. „Да имаш или да бъдеш“ е анализ на двата типа съществуване – такъв със смисъл на живота да събираш (пари, любов, емоции) и такъв истински да изживяваш (парите, любовта, емоциите). „Отвъд веригите на илюзиите“ е един блестящ анализ на ученията на Зигмунд Фройд и Карл Маркс, като Фром сочи приликите и разликите между двете. Според него човек може да бъде истински щастлив и пълноценен само когато е освободен от илюзиите си за света, и Фройдизмът и Марксизмът са пътищата към това освобождение.

Препоръчвам и трета негова книга – „Изкуството да обичаш“. Не съм съвсем съгласен с идеите, изложени в нея, но безспорно е един много много добър анализ на видовете обич, привързаност и емоционални нужди – егоистични и неегоистични 🙂 Всъщност препоръчвам и четвърта книга на Фром – „Човекът за самия себе си“, което авторът прави дисекция на определенията за моралност и неморалност, и предлага разбирането си за два вида етика: човеколюбива и властолюбива.

Още за социалистическата доктрина: в Блога на Костенурката – препоръчавам! 🙂

Advertisements

21 Responses to “За дързостта на надеждата”


  1. 1 AyoTech
    юли 6, 2009 в 7:11 pm

    Пропуснал си да рекламираш една друга много поучителна книга – „Защото сме социалисти“ от соц-феномена Сергей Станишев. Задължително четиво за всяка заблудена душа.

  2. юли 6, 2009 в 11:45 pm

    Заблудена душа ли съм аз? 🙂

    И се надявам, че не си останал с впечатлението, че намирам БСП за друго, освен крупни капиталопритежатели, както се изрази бившата ми преподавателка по Психология 🙂

  3. юли 7, 2009 в 2:10 am

    Радвам се на твоята младост и духовна сила, Павка. Бъди.

  4. 4 Жоро
    юли 7, 2009 в 2:25 am

    И не забравяй моментите, в които и ти си бил „реалист“. Моля те, обръщай се към реалистите (и аз съм такъв) с по-приятно обръщение – например „мили“.

    Виж как добре стои това „мили“:

    http://82.147.129.214/showwork.php3?AuID=186&WorkID=10033&Level=2

  5. юли 7, 2009 в 2:30 am

    Но, Жоро, ти си всичко друго, но не и „реалист“ 🙂 Поне по моята скромна преценка. Мили Жоро 🙂

  6. 6 Жоро
    юли 7, 2009 в 2:31 am

    А че днешната БСП (Българска социалистическа партия) трябва да се казва – ако е честна – БКП (Българска капиталистическа партия) – си прав и 100% реалист.

  7. 7 Жоро
    юли 7, 2009 в 2:32 am

    Кое не ми е реалистичното, ако смея да попитам?

  8. юли 7, 2009 в 2:34 am

    Вярата ти в доброто и бъдещето 🙂

  9. 9 Жоро
    юли 7, 2009 в 2:36 am

    Само това, че обичам хората ли? Просто освен, че ги обичам, съм си дал сметка, че трябва да се пазя от тях… Полезно е за самосъхранението.

  10. 10 Жоро
    юли 7, 2009 в 2:38 am

    Не правя разлика между добро и зло, Павка. Дано не те разочаровам. Преценям кое е приемливо и кое – не. Дотук.

  11. юли 7, 2009 в 2:38 am

    Абе – чист социалист и нереалист си ти, според мен! ;D И това мен ме радва много 🙂

    Но аз сега си лягам. Лека нощ и марксистки сънища ти желая! =)

  12. 12 Жоро
    юли 7, 2009 в 2:49 am

    Каква е тази предубеденост към реализма – просто не разбирам. Лека нощ, но моля те не вкарвай този брадат философ със съмнителна репутация в сънищата ми. Между другото, и той е бил „реалист“ – поискал е писмено от кандидат-съпруга на дъщеря си да разкрие финансовото си състояние, за да реши дали е съгласен с този брак.

    Днес дефицит са идеалистите – така че може да те сънувам, мили Павел…

  13. юли 7, 2009 в 1:00 pm

    „Който на младини не е социалист, е мръсник. Който в зряла възраст е социалист, е глупак.“

  14. юли 8, 2009 в 7:27 pm

    Да, вярвам в социализма като бъдеще на света, но същевремено живея в настояще, което малко или много ме заставя да живея, мисля и се съобразявам с едни други (несъвършени) порядки. Аз съм един идеалист, който не вярва в идеалите си… тъжно, но колко още са като мен – това е по-тъжно. Who can heal the world for me!? Please help!
    file:///C:/Users/shakev/Desktop/michael-jackson_heal-the-world_clip_049436.jpg

  15. юли 9, 2009 в 8:05 am

    Michael Jackson – We are the world (future!) 🙂

  16. юли 13, 2009 в 5:40 pm

    Поздрави. (На този етап от своя личен опит и житейски път) Аз вярвам в баланса и „Златната среда“. Според мен това е състоянието на същински идеалните хармония и мир и е по-идеалното постижение за мир и хармония, отколкото идеално крайните позиции „мир“ и „хармония“ антиподи на идеално крайните позиции „война“ и „хаос“, именно защото е реално. Най-получливият синтез е този между идеалното и реалното. Той е, който носи същинското чувство за щастие; другите (и двете) носят напрежение и болка. Цитирам: „Светът не може да се подобри от реалисти…; той може да се подобри само от мечтатели…“ и променям по свой начин: „Светът не може да се подобри само от реалисти или мечтатели; той може да се подобри от мечтатели, които знаят как и могат да сбъдват тези мечти в действителност.“ Ето още нещо: „… човек може да бъде истински щастлив и пълноценен само когато е освободен от илюзиите си за света…“, т.е. така, както го разбирам аз и в много опростена форма означава, стремейки се към истинското (идеално) щастие (равно на да бъдеш мечтател), да познаваш света такъв, какъвто е (равно на да бъдеш реалист) и чрез това познание да успееш да умееш да избираш да не бъдеш част от него там, където не приемаш това, което познаваш… Равно на да бъдеш реализирал се мечтател. 😀

  17. 17 kilimanjaro
    юли 14, 2009 в 12:36 am

    Tolkova necelesyobrazni,razhvyrlqni,absoliutno nelogi4ni misli i idei rqdko sre6tam,prosti me 4e go kazvam,no izrazqvam mnenie.Spored men gre6kata(ako moje bi az ne gre6a) vi e tam,4e mislite tova,koeto vi haresva i vi dopada da mislite,a ne tova koeto moje da se za6titi,vse pak se radvam 4e ste dobrodu6ni horica.peace

  18. юли 14, 2009 в 6:49 am

    Напълно вероятно е размишленията ми да са неясни и разхвърляни, но къде е тяхната абсурдност и нелогичност? 🙂

  19. юли 14, 2009 в 12:25 pm

    А аз мисля дори, че да бъдат неясни и разхвърляни, абсурдни и нелогични е напълно естествено състояние за едни мисли, пробивайки си път към дадена истина, където, достигайки, най-вероятно ще изпитат съмнение и ще се устремят към друга. Най-естественият кръговрат и всеки мислещ човек знае за него, защото го е преживял. Ако разполагаш с готови, завършени, без последващо развитие отговори, то много вероятно е и да си получил наготово знанието си, в същия завършен, пакетиран вид, без шанс за развитие. Намирам напълно естествено и едни да са по-склонни да дават оценки за мислите на останалите, а други да по-скоро да търсят и откриват тяхната ценност. Сам избираш действията си според натрупания опит, мотиви, зрително поле или таланти… Вярвам, че всяка мисъл притежава своя истина и логика; дали ще пожелаеш да ги търсиш и намираш или ще пожелаеш обратното е изцяло личен избор. В единия случай отваряш врати, в другия случай сам ги затваряш пред себе си.

  20. 20 Полина
    юли 15, 2009 в 12:32 am

    Ех, Павел..
    След Ерих Фром почети поезия, списание GEO или худ.литература. 42.

    Хакуна матата.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: