Сбогом, свобода!

Тъй като не беше достатъчно да се осъждат с глоби журналистите, които пишат негативно за хомосексуалните, и тъй като следенето на интернет и мобилния трафик е недостатъчна мярка за опазване на обществения ред, уважаемите министри са направили нова стъпка към сигурния свят на комунизма (в който, разбира се, „нямаше престъпления“).

„Труд“: Пишеш срещу гейове, влизаш в затвора.

В сегашния Наказателен кодекс (НК) също имаше подобен текст, който обаче криминализираше само подбудителите към расова дискриминация. Сега затвор заплашва и журналистите, проповядващи всякакви признаци на дискриминация, установени в закон или международен договор. Според българския Закон за защита от дискриминация тя може да бъде полова, религиозна, образователна, по политическа принадлежност, увреждане, семейно положение, сексуална ориентация или имуществено положение.

Това означава, че авторите на публикации, обидни за гейовете, възрастните хора, неграмотните, бедните или богатите, могат да се озоват зад решетките. Хора, работили по проекта, разясниха пред “Труд”, че няма да е достатъчно някой да изпише във вестник “бабички”, за да влезе в затвора. Друг въпрос е, ако публикация съдържа обидни квалификации за пенсионерките като “вредни бабички” или “червени бабички” (където имаме едновременно политическа и възрастова дискриминация), предположиха спецове.

Съответно, ако аз утре напиша в блога си, че старите хора са мрънкащи и глупави, мога да получа глоба в размер на 5000-10 000 и да бъда вкаран в затвора до 4 години. Защото, нека не забравяме, съвсем скоро ще се приеме закон (ако не е приет вече?), че блоговете са медии, т.е. и те спадат към масовите средства за комуникация. Ако напиша, че евреите са масонска група, управляваща света (което може да е пълна глупост, но е мое право да съм глупав!), няма да ми се размине също, ако някой подаде сигнал срещу мен – защото аз накърнявам тяхното достойнство и създавам внушение, че са вредна етническа група. Ако напиша за гейовете, че са мъже-путки (което не бих написал, разбира се, но, отново, си е мое право да съм простак), глобата не ми мърда.

Та, предлагам да направим едно хубаво и пищно погребение и опело на свободата на словото, която и без това след неуспеха на протеста срещу шпиониране на джиесемите и интернет получи кървящи рани. Нека да я изпратим и да блейнем в един глас към овчаря, който чакаме да ни поведе по своята си пътека и с неговите си кучета пазачи към благоденствие, братство и равенство. И, забравих, най-вече сигурност.

Сега сериозно – с безспорно много умния и обществено полезен активист Stalik водихме дебати (в блога му и във Фейсбук) доколко свободата на словото си заслужава да бъде ограничавана, заради случаи като тези – статия във в. „Уикенд“ и статия във в. „Галерия“.

Моята теза бе, че естествените права на човека, формулирани при епохата на Просвещението, гласят, че човек се ражда свободен и никой няма право да му налага каквито и да е ограничения. Тъй като това обаче би довело до „война на всеки срещу всеки“, формата на Обществения договор (на основата на който е основана съвременната Държава) всеки преотстъпва част от свободите си, за да получи защита и за да се запази общото благо. В този смисъл, ограничаването на свободата на словото е оправдано и необходимо зло, за да не се стигне до втори овластен нацизъм и расизъм. НО – това ограничаване на свободата на словото си остава зло, защото нарушава базисния принцип, че човек се ражда свободен – и затова следва да се прилага само в крайни (наложителни) случаи, заплашващи с прояви на насилие и тежък психически тормоз. Сталик ми отговори (с изчерапателно цитиране на международни и национални законови разпоредби и харти), че човешкото достойнство е толкова висш приоритет, че оправдава частичното нарушаване на свободата на словото. Сталик подчерта, че практиката е внесла поправки в Просвещенеските идеи за естествените права за свобода на човека, за да може да се запази бзопасността на народа.

Препъни-камъкът: къде теглим чертата? Как очертаваме границата на „доспустимо негативно мнение, изразено в публичното пространство“ и „недопустимо негативно мнение“? Как ще отсеем кое е приемлива дискриминация и кое – неприемлива?

Според мен това е много хлъзгав склон и фактът, че Комисията за Защита от Дискриминация (КЗД) осъди два жълти вестника, неподписали Етичния кодекс на български медии, че насяват хомофобски внушения в своите читатели, е безумие. Нямам против да се цензурират статии и книги, призоваващи към прочистване на народа от гейове, евреи и цигани, но да осъдиш НЕЗАВИСИМ ВЕСТНИК, че изразява негативно отношение към хомосексуалните – това е прекалено, за Бога!

В споровете ни със Сталик аз направих аналогия с едновремешната БКП и как тя е репресирала хомосексуалните със същата презумция, че вредят на обществото. Сталик посочи, и не без основание, че БКП е оправдавала действията си на въз основата на трезви разсъждения, а с идеологически аргументи. Но тук отново има препъни-камък: наистина ли някой вярва, че Държавната власт е защитена от опорочаване? Наистина ли Сталик не вижда някъде в далечното бъдеще как някоя власт може да използва цялата целесъобразна цензура на словото и действията като инструмент, за да потисне обществото по начин, който му е изгоден? Разделението на властите (крайъгълен камък на съвременните демокрации) е формулирано от Просвещенците с разбирането, че властта винаги може да се поквари и затова не бива да й се дава прекомерна власт (а трябва другите две власти да уравновесяват покварената).

Мисля, че мога спокойно да приложа и пример за злоупотреба с целесъобразното ограничаване на свободата на словото, и то валидна злоупотреба и днес, в 2010 година! В редица европейски страни отричането на явлението Холокост е забранено и подсъдно. Дали е имало Холокост или не, аз не мога да кажа, но това да бъдеш осъден и репресиран, защото си изразил МНЕНИЕ за историческо събитие, е абсурдно. Противоречи на всякакви принципи за запазването на свободната воля и свободното мнение, което е основната защита на демокрацията! Вижте в кои страни как се третира отричането на Холкоста (по данни от Уикипедия).

• Австрия – наказва се с 6 месеца до 20 години лишаване от свобода;
• Белгия – наказва се до 1 година лишаване от свобода;
• Чехия – наказва се от 6 месеца до 2 години лишаване от свобода;
• Германия – наказва се от 1 месец до 5 години лишаване от свобода;
• Франция – наказва се от 1 месец до 2 години лишаване от свобода;
• Израел – наказва се от 1 до 5 години лишаване от свобода;
• Италия – наказва се от 3 до 4 години лишаване от свобода;
• Литва – наказва се от 2 до 10 години лишаване от свобода;
• Полша – наказва се от 3 месеца до 3 години лишаване от свобода;
• Румъния – наказва се от 6 месеца до 5 години лишаване от свобода;
• Словакия – наказва се от 1 месец до 3 години лишаване от свобода;
• Швейцария – наказва се от 1 година до 15 месеца лишаване от свобода;

Сещам се и за друга потенциална злоупотреба: забраната на религиозното изразяване, изразяваща се в обсъжданите (може би и на места приети) забрани или данъци за носенето на мюсюлмански забрадки! И това ми било свобода за всички.

В хода на един разговор по темата, мой приятел, свободолюбиво и мислещо момче, ме обвини в тоталитарна параноя. Може би е прав, трябва да оставя вероятност наистина да пресилвам възможните последствия от все по-ограничаващите законодателства. Възможно е обаче наистина тази тенденция на репресиране на свободното слово (в европейски и азиатски мащаб, Щатите май се държали още) да ни води към далечен социализъм или друга форма на репресираща демокрация. За мен силното ограничаване на свободата на публично изразеното мнение (както е според измененията в Наказателния кодекс) е поставяне на рамки на мислене. Защото ако имаш 20 възможни пътя пред теб, но 8 са ти забранени, това не ти ли поставя рамка на пътя? А ако в бъдеще, с оглед на целесъобразността, ти забранят още 2?

Малко се притеснявам. Скоро няма да мога да пиша в блога си (почти официално призната публична медия) без да се замислям за цензурните изисквания и солените глоби.

Моля, коментирайте.