27
Септ
10

само малко ме е страх

Родих се призори,

детството ми мина сутринта,

а около пладне

прекосявах вече младостта си.

И не че ме е страх, че времето минава толкоз бързо.

Само малко ме тревожи мисълта, че може би утре

ще съм

твърде стар,

за да направя всичко, което съм отлагал.

Advertisements

3 Responses to “само малко ме е страх”


  1. септември 28, 2010 в 1:42 pm

    Хорхе Бикай – „Приказки за размисъл“

  2. октомври 11, 2010 в 8:53 pm

    красиво. поетично. осъзнание, че животът е наистина кратък колко бърз плясък на криле, в който да изпуснеш кацналата на ръката ти пеперуда. завинаги. и мен ме е страх от това.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: