15
Септ
10

Лили Иванова – Дали за теб съм пак онази същата

Най-важното наистина е невидимо за очите, а често и за практичният ум. Най-важното нещо за един човек е неговата душа. Ако душата ти може да обича и ти имаш приятели, и имаш достойнството и увереността, че не си изгубил себе си безвъзвратно някъде по пътя, всички тегодби започват да ти се струват временни. Можеш да си самотен, или в момент на трудност, неоценен, без посока, без пари, без работа, изоставен от любимия си човек… Но всичко това все пак преминава – ако имаш качествата, за да не си самотен в по-глобалната картинка, в по-дългата част от Пътя. И силата да търсиш и крачиш още и още. Ако осъзнаеш това, сякаш моментите започват да добиват по-голямо значение за теб – и лишенията, на които си подложен физически и душевно, някак започват да губят яркостта си при мисълта за удавените в слънчева светлина  площади, по които се разхождаш и смееш с приятели, или уютните топли нощи, когато знаеш, че не си сам. И бледнеят, и избледняват. В живота има малко необратими неща… Стига душата да не е безнадеждно накърнена.

Приятелите ни, любимите ни хора, те ни свързват с този свят – дори често да ни се струват дразнещи и не толкова близки. Но кое е най-ценното, което ще оставим на този свят, когато се преселим в другия? Не са ли… те?

 

Advertisements

16 Responses to “Лили Иванова – Дали за теб съм пак онази същата”


  1. септември 15, 2010 в 12:48 pm

    Това беше хилядният коментар в блога ми, lilia 🙂 Нека песента звучи специално за теб 🙂

  2. 3 vanina_vanini
    септември 15, 2010 в 9:37 pm

    Павел, ти винаги се самонаблюдаваш и самокритикуваш, но това, което аз съм си направила като извод за теб е, че в основата си душичката ти е много добра.
    Е, вие светците сте така:)

  3. септември 16, 2010 в 2:50 am

    Благодаря, Ванина 🙂 Не съм светец още, но приемам поласкан атестацията за душата ми 🙂

  4. 5 kralicata
    септември 16, 2010 в 5:23 pm

    истински бохем!

  5. 7 vanina_vanini
    септември 19, 2010 в 9:24 pm

    s7a1n, ти въображение нямаш ли?:) Иначе съм съгласна с много от нещата, които каза за душата, а и песничката е супер. Гледах един филм, не знам дали сте го гледали казва се What the bleep do we know?/Какво знаем ние? За мен бъдещето е в квантовата физика..там са отговорите на въпросите ни. Вие какво мислите?

  6. септември 19, 2010 в 9:55 pm

    Ванина, аз не съм гледал What the bleep do we know, но Stain ми го е препоръчвал някога, подозирам, че доста отговори ще се дадат именно от квантовата физика… и сходните научни дисциплини, които разтварят по-ясно света за нас 🙂

  7. 9 vanina.vanini
    септември 20, 2010 в 9:57 am

    Сори, сбъркала съм малко двата щата:).
    А иначе наистина ми беше интересно какво мислите за квантовата физика и почвата и у нас. А пък за теб s7a1n -Stain? се радвам, че почти нямаш въпроси. Ти май си единственият, когото познавам:). А сетих се и още един филм Mr.Nobody/Г-н Никой, който много ми хареса и обединява голяма част от теориите за света. Малко се е загубил ефекта от това, че са искали да кажат прекалено много неща, но си заслужава. Ако и вие сте гледали някой готин филм, който дава различна гледна точка и променя перспективата, ще се радвам да ми го препоръчате:).

  8. 10 vanina_vanini
    септември 20, 2010 в 7:06 pm

    Идеите били като бурени, които не те оставят на спокойствие – хаха. Ми аз може да не искам да ми е спокойно. А за излизането навън не се притеснявай гледам да ги съчетавам някак нещата с филмите. Хубаво, че се включи ама не спомена някакъв филм, който те е развълнувал пък тебе..:) Не разбрах ти ли си Stain, който е препоръчал „Какво знаем ние?” и дали си го гледал. Иначе добро черно чувство за хумор.

  9. 11 vanina.vanini
    септември 21, 2010 в 8:53 am

    Ти си всичко.. и пътя и истината и живота:).. Чудех се ти защо нямаш много въпроси. Сега се чудя как може да имаш. Ама както каза всеки да си гледа/играе собствения филм:).

  10. септември 21, 2010 в 10:22 am

    Аз да се включа, щото Ицо грубовато нищо не отговори: той е Stain 😛

  11. 13 vanina.vanini
    септември 21, 2010 в 2:32 pm

    Интуицията ми подсказва, че в Stain има много Pain и затова не му се сърдя.
    Павел, кажи ми мнението си ако гледаш филмите.
    А и един филм, на който много се смях и който бил по истински случай – I love you Philiph Morris – не знам реклама на тютюневата компания ли е обаче НЕ МОЖЕ да е съвпадение. Мен явно към филмите си ме влече хаха.

  12. 14 vanina_vanini
    септември 21, 2010 в 6:19 pm

    То като няма хора не се брои за спам. Нали Павел?

  13. 15 vanina_vanini
    септември 21, 2010 в 10:43 pm

    S7а1n, уляхме се, верно е:). Особено ти. Павел е добър домакин но..да не злоупотребяваме с гостоприемството му. Блогът му е хубав и не заслужава спам. И на края само да кажа, че филмите са наистина хубави и има тук там за душата някой неща в тях, каквата е и темата днес.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: