24
Юли
10

Въпрос и възможност за сбъдване на мечта

Имам въпрос.

Защо светът се е вманиачил на тема развитие?

Или така ми се струва? Защо, да кажем, ако имаш фирма, която е нарастнала на едно добро ниво, станала е дори верига може би, и ти изкарва хляба и още купища пари, достатъчни за относително охолен живот, имаш нужда да се развиваш още повече, да завладяваш още повече пазара и да ставаш по-голям и по-богат?

Някоиу вероятно биха казали, че смисилът е в движението, в това да се чувстваш жив. Да, има смисъл всъщност. Но на мен не ми допада. Не ми допада, че сякаш навсякъде искат не просто да си вършиш добре работата, но да си перфектен, ако можеш – и повече от това. А аз нямам нужда да съм перфектен, работата ще си върви и без аз да съм супер добър. Но пък така собственикът на голямата фирма няма да се движи.

Явно трябва сам да си реша проблема. Как?

Напоследък ме блазни идеята да си започна собствен бизнес. Не, изтрийте си усмивките, не се шегувам. И да, зная, че е странно за комунист да говори за предприемачество 😀

Искам да си направя кафене. Ка-фе-не, не кафе. Кафене, по-малко помпозно от модерното café, което виждам навсякъде: с разнообразни столове и маси, но повтарящи се светлинни обстановки, абсолютно сходна музика (най-често Хаус – или Хаос, както там се пише) и едно изискано обслужване… Такова някакво, докарано френско… Абе дава ти усещането на лукс. Сериозно! Замислете се, че не само светлините и мебелировката, но и обслужването създава усещането за делничен лукс: някое младо момиче с елегантни движения, с издържана стилна табла, с „Добър ден“ и дори усмивка. Тс, аз искам кафене.

Ка-фе-не. Може да е на самообслужване дори. С огромни меки и удобни кресла, с леко притъмнена атмосфера, с леко усещане за провинциалност. Със сравнително ниски цени и библиотека и вестници. Стените също ще създават чувство на уют, а по тях ще има плакати на някакви велики и вдъхновяващи личности като Джон Ленън, Ганди и Гео Милев, вероятно с цитати от тях. А, и с хубаво подбрана музика, вероятно предимно ретро. Обмислям име между „Философско кафене“ и „Последният уютен дом“ (това ще го схванете, ако сте чели „Властелина“). Ще бъде предназначено за дневни пенсионери, които искат да почет вестник в приятна кафеджийска обстановка, за дневни младежи, които искат да почетат книга в същата обстановка, и за нощни младежи, на които им допада обстановката за вечерно събиране. ЩЕ има дискусионни вечери и прожекции. Няма да бъде в центъра, но ще бъде близо до него. Нещо като „Rocks“, ако сте от Пловдив.

Вижте каква хубава идея! Но не съм събрал кураж да се реша да я изпълня. А и ще ми трябват немалко пари които може и да имам трудност да си набавя. А пък ако не стане нищо успешно, или поне което може да ме изхранва, ще имам да плащам заеми до Второ пришествие.

Но – от друга страна – в момента се чувствам готов за това. Имам идеята и желанието и имам, общо взето, самочувствието. И без това нещо работата в книжарницата не ми допада толкова, колкото си мислех. Не ме… вдъхновява. А и явно не работя толкова съвестно, колкото искат.

Тия дни ще ходя с един приятел да оглеждам мебели… втора употреба, разбира се. И трябва да си намеря някой, който има идея от тоя кафеджийски бизнес.

Кафене. Ка-фе-не.
Последният уютен дом.

Започва Път от моя праг –
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя,
да тропам весело с пети,
догдето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.

Advertisements

3 Responses to “Въпрос и възможност за сбъдване на мечта”


  1. 1 kralicata
    юли 24, 2010 в 7:16 pm

    Много добра и интересна идея, но пак си подхождаш идеалистично, имай предвид, че ще трябва да плащаш наем. Иначе всеки си мечтае за нещо такова 🙂 И аз много пъти съм си мечтала.

    Може пък да ти пасне, ти обичаш да се занимаваш с хора, а колкото пъти си ми сервирал кафе си подхождал много уместно! 😀

  2. юли 28, 2010 в 12:26 am

    Ааа, щом ти одобряваш (пък било то и частично), значи има хляб в работата!! :D:D :]

  3. август 11, 2010 в 1:05 pm

    Ходил съм, беше леко стресиращо 😀 Може би защото не беше вечер, а аз бях малък провинциалист тогава xD


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: