17
Юни
10

Мактуб

Преди 3 дни навърших 20 години. Това само по себе си, разбира се, не е нещо важно… Но реших да споделя някои неща, които научих през изминлата година, или по-скоро година 2 години, защото горе-долу лятото на 2008-ма година започнах да живея нова ера от живота си, в която се появи интереса към светогледа на Изтока, Ерих Фром и, разбира се, моето Слънце, от което научих някои критични важни неща…

Първият урок, който научих, беше, че животът е, за да се живее без план.  А всички сякаш правим обратното… В „Да се обичаме с отворени очи“ Хорхе (Букай) дава една много хубава аналогия: „Можеш да изживееш живота си по два начина – като машинист на влак или като сърфист; да караш по установените релси или да изчакаш непредсказуемите вълни и да ги яздиш.“

В няколко свои статии дотук съм изразявал гледището си, че от малки ни учат – или поне по-интелигентните от нас – че трябва да „изградим“ живота си, да „изградим“ кариера, и в крайна сметка да живеем спокойно и да станем „нещо“. Това според мен е проява на страх… Страх от живота. Когато си глупав и без особени данни, примиряваш се и работиш на парче или като сервитьорка, ден за ден, месец за месец, година за година. Скучна и тъпа работа, често зле платена, но поне не се страхуваш, че ще си… пропилял живота си. И даденостите си, които си можел да използваш.

Отново ще попитам – не е ли абсурдно да виждаме живота си като доста плътно планирана верига: училище – бакалавър – магистратура – стаж – начало на кариера – утвърдено име – семейство…  старини – смърт. Не е ли някак твърде обвързващо? Твърде… задушаващо? Е, навярно не е. Но ако успееш да се взреш в безкрая на пустинята и в приумиците на Случаят (Съдбата), дали няма да се почувстваш глупаво и незадоволен от избора си да прекараш живота си тъй планирано?

.

Друго важно нещо, което научих, бе, че не желая да анализирам живота (и хората в това число). Не желая и да научавам постоянно нови неща. Не желая да уча цял живот. Защо всички казваме, че трябва да се учи цял живот? Защо винаги намираме опита за добродетел? И защо е признак за гордост да кажеш, че от всеки човек научаваш по нещо ново, или че анализираш околните си? Нима това е доброто? Да сме изследователи на живота и на приятелите си? Да сме… наблюдатели, които целенасочено се стремят да разбиват на отделни парченца действията на другите и да ги поставят в рамки и категории… И добро ли е наистина да учим постоянно? Защо ни е да учим? Та нали колкото повече знаеш, толкова по-малко се впечатляваш! А не е ли смисълът на съществуването ни сърцето ни да прескача ударите си, за да се учуди или възхити!

Аз вече не желая да уча. Не и самоцелно. Още повече не желая да анализирам – това умъртвява отношенията ми с другия/нещото.

Искам да се занимавам с изкуство – с изкуството в книгите и с изкуството в живия живот. Изкуството е красота. Аз живея за красотата. Живея, за да общувам с нея, а не за да уча. Дали ще се докосна до красотата посредством наблюдение, или умозрение (сливане с обекта), или секс, или писане, или съзерцание на пустинята… Това е смисълът ми, засега.

.

Третото нещо, което научих, е че поезията струва повече от логиката. Да прочетеш една книга на, да речем, Балзак, е по-ценно от прочитането на книга на Ерих Фром. Да прочетеш затрогващо то стихотворение за човека на Вапцаров е по-добро от трактат за хуманизма. Защо, чудих се доскоро. И си отговорих: защото истински учим само с опита – не с обясненията. Може и да греша, но си мисля, че мъдростта, колкото и мъдра и добре обяснена да е, има стойност само ако другият човек е на стъпка от откриването й. Само ако собственият му опит и прозрения са го довели близо до мъдростта, която искаш да му подариш. Ако не са, ако той е далеч от тази мъдрост – ще я осмисли, може би дори запомни, но надали ще остави истинска следа в живота му, дори да я разбере… И тук идва ролята на прозата и поезията. Изкуството е пресъздаване на опита. Прозата – на действията и емоциите, а поезията – само на емоциите. Ето защо изкуството е по-стойностно от научните трактовки за душата: изкуството, посредством опита, те води по-близо до схващането на мъдростта.

Нещо повече: академиката често прави човека сух, скучен… Поезията го прави жизнен и цветен.

.

Четвъртото нещо, което научих, бе че хората са крайно субективни, както и ситуациите в живота. В дълбочина случките са толкова пъстри и непредивидими, че ако разчиташ на някакви установени и непроменливи решения или принципи, битката е изгубена. Достигнах до извода, че за да имаш успех в нещо, не трябва да се осланяш на принципите си, а да търсиш индивидуалните решения на ситуацията. Затова и намирам сляпото спазване на законите за глупост и липса на мисъл.

.

Най-важното нещо, което научих, е за Дарът на Свободата.

Да дариш другия със свобода. Свободата да бъде себе си. Това е обич… И това е мъдро. Защото когато някой не прави нещо от вътрешно желание, а насила или по задължение, това нещо обикновено се потиска някъде в подсъзнанието и след време избива на повърхността под формата на кавга, комплекс, злоба… А когато дадеш свобода на другия да прави каквото иска, се получават две неща: първо, другият се чувства свободен и непотиснат и отношенията ви имат по-стабилна и благодатна почва за развитие. Второ, чувства се обичан и изпитва благодарност към теб, което, разбира се, води само до хубави неща.

Дали става дума за приятелство или любов, мисля че принципът е същият. Ние често искаме да наложим своята воля върху действията и дори мислите на другия, и с това само вредим и на него, и на връзката ни с него. Особено, ако той/тя е със силен характер.

За да дадем свобода на другия обаче се иска толкова много сила на духа… и толкова доверие!

Нека цитирам нещо, което чух от Мадлен Алгафари при посещението на Хорхе Букай в Пловдив:

Сега ще ви кажа нещо много лично… Аз никога не се притеснявам да бъда съвсем гола пред пациентите си.
Омъжена съм от 19 години.
Преди 10 години се влюбих в друг мъж.
Тогава моят съпруг ми каза: „Влез в тази пещера – в нея може да има съкровище.  Но знай, че ти ще си винаги вързана за мен с едно тънко невидимо въженце и винаги, ако поискаш, можеш да се върнеш при мен по това въженце.“
И аз не влязох в тази пещера. Не влязох, защото осъзнах, че никъде няма по-голямо съкровище от думите, които чух. И не просто не влязох в пещерата, но и се влюбих отново, и този път по-силно, в собствения си законен мъж!“

Това признание на Мадлен, общо взето, ме впечатли повече от докъде съм стигнал от промотираната на въпроснатото посещение книга на Хорхе „Да се обичаме с отворени очи“. Поздравления, Мадлен и Нидал!

Да обичаш, както казва Хорхе, е постоянно да осигуряваш свободата на другия да бъде себе си, да се развива и да е щастлив.

Научих още, че няма нищо страшно в живота. Има де, но са малко страшните неща. Каквото и да ни се случи, както ни съветва и Стив Джобс, винаги можем да открием пътя си към щастието и успеха. Това, че ще ни уволнят някъде, или няма да ни вземат на работа дори, или някой възлюбен ще ни отхвърли, или няма да завършим каквото искаме – всичко това са дребни неща… И изобщо не преграждат трайно пътят към смисления живот и щастливия живот. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, нали? Има десетки работи подходящи за нас, десетки възможности за изява, десетки бъдещи възможни любови, десетки пътища да сме щастливи и доволни. Страшното идва, когато забравим това… И когато, парализирани от отчаяние и страх, започнем да вегетираме душевно, да живеем на изкуствено дишане, така да се каже. Е, тук е работата на Пазителите.

И няколко бележки за живота ми, за неосведомените:

– почти завърших Психология I курс в Пловдивския университет и лятото минавам задочно;

– почти сигурно е, че от утре започвам втора работа: като книжар в голяма верига, която, поне на първо време, ще съчетавам с почасовата си работа;

– все още живея в Пловдив и нямам намерение, засега, да се местя в София или къде и да е било 🙂

– от месец и нещо членувам в Български Младежки Червен Кръст – Пловдив.

.

Мактуб.

.

.

Павел

Advertisements

6 Responses to “Мактуб”


  1. 1 LecherousQueen
    юни 17, 2010 в 9:38 am

    Ти си един истински аристократ! Знаеш ли, че думите art и culture са придобили съвременното си значение едва СЛЕД индустриалната революция и не, това не е случайно. 😛 За да се прави изкуство трябва да имаш хляб в устата! Защо си мислиш, че аз не се боря за свободата да се занимавам с изкуство? Аз съм в университета, за да си осигуря хляба и водата, а оттам нататък да се занимавам с каквото искам. И ако си мислиш, че няма да ми остане време, се лъжеш, защото времето е пари. А и това, че уча, не ми пречи да свиря и да ходя на уроци по китара! А всичките тези философи и поети? Какво мислиш, че не са били в университета ли? Че пишат поезия от люлката, защото са закърмени с поетичните слова на кварталния кръчмар? Не знам защо взимаш насериозно Оскар Уайлд. По характер той е пълен лигльо, макар и гениален.

    Oscar Fingal O’Flahertie Wills Wilde (16 October 1854 – 30 November 1900) was an Irish writer, poet, and prominent aesthete. His parents were successful Dublin intellectuals, and from an early age he was tutored at home, where he showed his intelligence, becoming fluent in French and German. He attended boarding school for six years, then matriculated to university at seventeen years of age. Reading Greats, Wilde proved himself to be an outstanding classicist, first at Trinity College, Dublin, then at Magdalen College, Oxford.

    Не, хич не е бил в университет 😀
    Я да видим другите:

    Erich Fromm was born on 23 March 1900, at Frankfurt am Main, the only child of Orthodox Jewish parents. He started his academic studies in 1918 at the University of Frankfurt am Main with two semesters of jurisprudence.

    http://madlenalgafari.com/about – само погледни това!

    In 1816 Balzac entered the Sorbonne, where he studied under three famous professors. François Guizot, who later became prime minister, was Professor of Modern History. Abel-François Villemain, a recent arrival from the Collège Charlemagne, delivered lectures on French and classical literature to packed audiences. And – most influential of all – Victor Cousin’s courses on philosophy encouraged his students to think independently.

    И така нататък.

    Под аристократ разбирай лентяй – само дето нямаш парите на аристокрацията. Твърде си зает да се бунтуваш, за да прилагаш наистина ценностите, в които вярваш. Чрез бунтът се постига нещо, ок, но се дават много жертви и се губи време. На това ако му викаш градивност.. или пък изкуство! Чувал ли си за култа към аматьора? Пак идея на ленивата аристокрация. За да твори човек изкуство трябват ТРУД и ЗНАНИЕ.

    А ти непрекъснато си противоречиш:

    „Защо всички казваме, че трябва да се учи цял живот? Защо винаги намираме опита за добродетел?“
    “ Защо, чудих се доскоро. И си отговорих: защото истински учим само с опита – не с обясненията. “

    Питаш Защо защо защо защо. Защо това така, защо онова така. Ами да ти кажа, хората не са глупави. (рядко ми се случва да кажа такова нещо, ама все пак) Защото така е в живота. Защо на някой му трябва да завършва университет. За да си намери работа. Защо му е работа. За да изкарва пари. Защо са му пари. За да издържа семейството си. С каква цел? Да бъде ЩАСТЛИВ. Да, това прави някои хора щастливи. А изкуството? Ами някои хора избират да нямат семейство и да се отдадат на изкуството. Но знаеш ли, те пак отиват в университета. В НАТФИЗ, Художествената академия, Музикалната академия. И не за да изкарват пари, а за да правят това, което обичат, добре. Защото се стремят към красотата!

  2. юни 17, 2010 в 10:03 pm

    Не знам защо вземам насериозно Оскар Уайлд, може биточно защото е гений 🙂 И не мисля, че е лигльо… Преди време то подарих неговите приказки, защо не ги (пре)прочетеш, за да се увериш? 🙂 Или De Profundis…

    И нямам против ти да вървиш по своя път да си осигуриш свободно време за изкуство и красота след време, виждам резон в него, и то доста резон. Просто това не е моят път.

    Art и culture не знам кога са си добили съвременното значение, но дълбоко вярвам, че преди индустриалната революция, по времето, когато религията, обичаите, суеверията и интуицията са властвали, изкуството и културата са били по-силно, отколкото са сега 🙂 Били са по-… натурални – и по-докосващи. За справка: вземи ефекта на една фолклорна песен и някаква постиндустриална 🙂 Красотата я е имало винаги, и винаги е служела на човека, за да оцелява, а понякога (сега наистина неизмеримо по-често) и за да има смисъл на съществуването си. Поне според мен 🙂

    Абе какви ценности не прилагам? 😛

    И, поне с цитираното от теб, не си противореча. Не отричам в никакъв случай желанието да научиш нещо ново, и именно затова търсим книгите, аз съм против самоцелното учене… идеята „учи цял живот“ (защо – не се знае, макар че някои имат добра аргументировка де).

    Относно последната ти точка: мисля, че нито работата, нито парите, нито задоволеното семейство са гаранция, че човек ще е щастлив. („ЩАСТЛИВ“, да те цитирам :P).

    А за труда и знанието (така де, „ТРУД“-а И „ЗНАНИЕ“-то) съм съгласен с теб. Наистина. Въпросът е, че не мога да открия накъде искам да насоча усилията си. Всъщност имам някаква идея и я изпълнявам – наблюдавам 🙂 Това е което чувствам, че трябва да правя засега… 🙂

    Мактуб.

  3. 3 LecherousQueen
    юни 18, 2010 в 10:03 pm

    Тва че казвам, че е лигльо, не означава, че не харесвам и оценявам творчеството му! 🙂

    Абеее, Индустриалната Революция започва още в края на 18 век!

  4. юни 18, 2010 в 10:58 pm

    И какво, знам кога започва 😀

  5. 5 Жоро
    юни 19, 2010 в 3:50 pm

    Sickdreamer пише блога си, защото иска да споделя. От споделеното се вижда, че обича да подрежда думи. Надявам се да не си въобрази, че ако ги подреди по определен начин и ще се пръкне някаква истина. Sickdreamer отговоря на представите на много хора за лентяй. Макар че започва втора работа. Sickdreamer е щастлив – млад, здрав, умен, информиран за много неща. Обича и е обичан. Какво още му трябва? Какво????

  6. юли 16, 2010 в 5:19 pm

    На твоите години направих същата грешка.

    Колкото по-малко знаеш, толкова по-малко виждаш. Светът е изтъкан от много слоеве красота и ако не ги познаваш, ще минат през теб без да ги забележиш. Защото човек вижда това, което знае. Не мисли, че интуицията или сърцето са достатъчни, за да видиш какво има около теб. Не са. Тяхното предназначение е друго.

    Също така, вярно е, че като анализираш нещо, го умъртвяваш. Така е, защото светът, който ни изгражда, е мъртъв и безразличен. Но да се отказваш от това да разбираш и анализираш просто защото не ти изнася е просто друг начин да си затваряш очите и да се самозалъгваш. Забележи, че да разбираш и да анализираш НЕ СПИРА възможността да проявяваш и човечност и чувства. Няма да загубиш едното заради другото. Знанието ми помага само да съм по-адекватен в изкуството или човечността.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: