16
Май
10

Любопитството и неспонтанността в Смисъла на живота

„Никога не губи свещено любопитство“ – Алберт А.

Днес си купих (само за 3 лв.!) „Притчата“ на Токораз Исто. Зад ужасно грозната корица се оказа, че се крие нещо много интересно – нещо като крайно сбит преразказ на живота на човешкото същество, с всичките му перипетии, емоции и философски положения, плюс разсъждения от страна на някакъв Учител. Стори ми се увлекателна и полезна (в смисъл житейски образователна). Само че, интересното е, не съм сигурен дали всъщност искам да я прочета.

Преди доста време, в началото на оформените ми философски търсения, бях решен с абсолютност и пълнота да разкрия тайната на живота. Да открия отговора на Въпроса, да прозра през булото на неизвестните важни неща и моменти в живота. Исках да видя живота в пълнотата му, и ясно – да го разбера. Ала вече не желая това. Под влиянието на някои мъже около мен, които ме убеждаваха, че животът не е в събирането на информация или в изучаването му от книгите, а в изживяването му; също и под влиянието на Ерих Фром с неговата брилянтна „Да имаш или да бъдеш“, откъдето започнах да правя разлика между желанието си да притежавам знанието за живота и да изживея живота

(Знам, Ети, много пъти казвам „живот“, не ми го критикувай-)

Сега като се замисля, Ерих Фром май наистина е прав в твърдението си, че ние искаме да имаме, а не да бъдем – да притежаваме, а не да изживяваме. Тоест, най-общо казано, да притежаваме, или да знаем, че притежаваме, верността на партньора си, вместо да изживяваме неговата отдаденост към нас; или пък да (знаем че) притежаваме професионални качества, вместо да се радваме на използването им; или пък да притежаваме картина на Леонардо да Винчи, вместо да изживяваме/чувстваме в дълбочина/ красотата й. И тн, прочетете книгата, наистина си струва: дава много различен поглед върху света. Та, освен всичко друго, което се стремим да притежаваме (пари, любови, книги, кариера, радост и пр.), ние сякаш се стремим да притежаваме и мъдрост. Говорил съм с много хора, които ми казват: „това е хубаво, все пак е опит“. А защо опитът е ценен? Защото, натрупан, носи мъдрост. Но защо трябва да се стремя към постигането на мъдрост?… Защо?

Мисля, че Фром и Източните мъдреци (например Ошо) са прави – ние, хората, се страхуваме толкова от незвестността и безпътието, че в страха си си търсим опорни точки. Опорни точки: най-разнообразни! Както казахме – стремеж към семейство, или към пари, или към професионализъм, или към любов, или каквото и да е. Ние се стремим към тези неща, за да чувстваме, че сме НЯКЪДЕ. Не сме НИКЪДЕ, не сме в НЕИЗВЕСТНОСТТА. Ние се и движим към НЯКЪДЕ, а не в неизвестното. Ставаме с идеята, че денят ни ще ни доведе един ден по-близо до целта. Усилията ни, житейските ни усилия, ще ни доведат по-близо до целта. Имаме път, не живеем в неизвестност.

Кому е необходима тази неспонтанност? Кому? За какъв дявол?!…

Повечето хора, майка ми включително, смятат, че трябва да имаме някаква цел в живота си. Мисля, че това е просто някак свойствено на Западната ни цивилизация, особено на по-интелигентните слоеве. Но също така си мисля, че това е проява на страх. Проява на страх! Ние си намираме цел, и то, забележете, съвсем млади, още около 20-те! – за да не се чувстваме изгубени. Но какво лошо, ще каже Ошо, има в неизвестността? А аз ще кажа: не желая да се подчинявам на нелогични страхове. А още повече не желая да правя нещо не защото това нещо ми е приятно, а защото страховете (или страховете на човечеството, които съм приел) ме карат.

Искам да правя каквото правя, защото ми е приятно-

По тази причина и толкова време се бавих във вземането на решение какво да правя с живота си. Дали да продължа да следвам Психология, или пък да се премина на Икономика, да се отдам ли на желанието си да стана писател или да се посветя на интереса към Икономиката. Не искам да бъда притискан да взема решението. Дори не искам да вземам решение. Разбирате ли – може да звучи детински и незряло – но аз не желая да вземам решения, продиктувани от страх. Още повече не желая да съм зависим от сигурността, давана от решенията. Искам да съм независим и свободен, поне в екзистенциален смисъл!

Искам да правя нещата, които харесвам. Да чета книгите докрай само ако ми харесват (нещо, което не правя точно така за съжаление, от срам от непостоянството си се стремя да ги чета докрай). Да уча каквото ми е интересно и в краен случай каквото ми е необходимо не за да бъде някой в живота/да постигна нещо/да имам смисъл на живота си – а просто за да имам с какво да си вадя хляба.

Нещо повече: искам да съм неспонтанен. А решенията убиват спонтанността. На това ме научиха Жоро и човека до мен – за което съм им много благодарен! Те, особено Жоро, ми казаха и показаха, че животът е по-красив и по-здравословен, когато не го насилваш; че не е правилно да правиш нещо просто защото си решил да го правиш, а защото имаш желание или поне има смисъл да го правиш. И поради същата причина сега аз не желая да трупам мъдрост просто заради трупането. Трябва да има тръпка, трябва да имаш страст към мъдростта, да ти идва наистина дълбоко отвътре!

И все пак аз не мога да си представя живота си без смисъл. Аз съм от хората, които се чувстват много зле, наистина зле, когато станат сутрин и не знаят защо стават, към какво са насочени въжделенията и движенията им. Когато не им е до правене на нищо. Аз смятам (или по-скоро чувствам), че човек трябва да живее в търсене на нещата, които го правят щастлив, които му носят радост. Ала ако нямам желание да върша каквото и да е, което да ми донесе радост и удоволствие, се чувствам абсолютно безпътен и празен, с празно съществуване.

Тук изпадам в противоречие: хем съм против отчаяното търсене не опорна точка/смисъл, хем не мога без смисъл. Аз съм против фиксирания смисъл, смисълът, избран под страха да не осъанеш безпътен. Против идеята, че смисълът трябва да е един и голям, и че трябва да се стремим към него целенасочено. Според мен може да открием смисъл в много неща и дори всеки ден – стига да ни носят радост. Но нека не опетняваме тези неща със неспонтанност и ги правим спонтанно, от сърце!

Един от смислите, които виждам в своя живот, е съзерцанието на красотата. То ми е приятно. Приятно ми е да откривам красивите неща и форми, които Създателят, ако има такъв, е сътворил на Земята и във въображението ни. Обожавам да наблюдавам интересни и дори не толкова интересни неща. Обожавам да съзерцавам красотата на физиката на хората, или на душевността им, или пък симетрията на музиката, или дисхармонията й, или пък да откривам чудесата на Природата, или на секса, или, разбира се, на Философията. Всяко едно от тези неща ми дават смисъл да стана сутрин. Но – аз се стремя  – да не ги фискирам, да не ги правя неспонтанни и, както би казал Фром, мъртви. Стремя се да изживявам приятното в целите си, отколкото просто да се чувствам сигурен, когато знам, че имам поставена цел. А това е доста трудничко де, дори за мен.

Затова малко ме е страх да прочета книжката, която си купих. Леко се притеснявам да не би да ми разкрие от живота повече неща, отколкото искам да знам. Да не би да ме образова така, че някои въпроси да намерят отговорите си по-бързо отколкото трябва, и това да ми спести удоволствието от търсенето. Все пак, както казахме, Философията трябва да се изживява! 🙂

Препоръчвам:

  • философският шедьовър на достъпен език „Да имаш или да бъдеш“ на Ерих Фром – тук;
  • книгата „Притчата“ на Токораз Исто – тук;
  • книгата „За смелостта“ на съвременния Източен мъдрец Ошо – тук.

Advertisements

12 Responses to “Любопитството и неспонтанността в Смисъла на живота”


  1. 1 LecherousQueen
    май 17, 2010 в 9:54 pm

    Не искаш да работиш, щото ще ти дадат пари.
    Не искаш да учиш, щото ще ти дадат знание.
    Ау, защото ще ПРИТЕЖАВАШ гореспоменатите неща.
    Ся пък и цел не искаш да имаш.
    Спонтанност?
    Абе ти си абсолютен декадент! (fancy дума за ‘мързел’)

    „Да уча каквото ми е интересно и в краен случай каквото ми е необходимо не за да бъде някой в живота/да постигна нещо/да имам смисъл на живота си – а просто за да имам с какво да си вадя хляба.“

    Че аз какво мислиш правя?
    Те нещата вървят заедно.
    Ако искаш здравословна източна философия, прочети нещо за даоизма – най-голямата му ценност е АКТИВНОСТТА.
    Важно е движението, за какво точно става дума, няма значение. Както пеят в Chapter 24 (текстът на тази песен е от източна религиозна книга) Pink Floyd – Action brings good fortune.

    Аз мисля, че ти си много пасивен и само философстваш. Не виждам да полагаш някакъв систематизиран труд дори в насоките, за които говориш. Само си живуркаш. Защото имаш необходимите условия.

    „Аз смятам (или по-скоро чувствам), че човек трябва да живее в търсене на нещата, които го правят щастлив, които му носят радост.“

    Сега пък си и хедонист. Декадент-хедонист. Относно смисъла, през 20 век са открили, че няма една истина и един смисъл.

    И последно. Как може да коментираш книга, която не си прочел?!?!

    Добре де, няма да е последно. Днес четох във Vice за едни комунисти, които са се заврели в едно изолирано френско селце и една от тях казва, че не се интересува от идеологиите на мъртъвци, а иска да създаде нещо реално в сегашно време. (малко го преразказвам, че ме мързи да цитирам) Ако ти пука, ще ти дам линк към статията.

  2. май 17, 2010 в 10:29 pm

    Аз определено съм и декадент, и хедонист, особено хедонист, но предпочитам епикуреец, макар че все още не съм стигнал до там. А декадент предпочитам в оригиналното му значение: упадъчен.

    Да, мързелив съм и живуркам, защото имам условията налице. За да не мога да бъде упрекван и контролиран, лятото (стига да съм със същия акъл) минавам задочно и си намирам нормална пълноседмична работа…

    Предполагам, че си права за активността, но тъй като, разбираш, и аз съм индивидуален и специален (т.е. не мога просто да pick-на нещо, трябва да pick-на това, което е подходящо за мен), тепърва и малко по малко търся добрата философия и активност/пасивност (начин на живот) за себе си. Плюс, да ти споделя, живуркането ми е приятно, макар понякога, признавам си, да е скучно от твърде много свободно време.

    Явно в очите на всички съм толкова голям мързел, че всички възприемат философските ми търсения като извинения за мързелуване. Вярно че може и да греша относно себе си, но мисля, че не е така… Нека ти обясня. Аз съм човек, който по някаква причина живее в душата си с идеята, че трябва да постигне нещо в живота си. Че трябва да стане добър/професионалист в нещо. Не зная, аз си мисля, че това е масово явление, но може би е просто нещо в моето израстване и личностно развитие. Тъй или иначе, не желая да се подчинявам на този си вътрешен дълбоко пуснал корени стремеж. Искам да съм свободен от него, и да се чувствам комфортно със себе си и живота си, дори да не стана добър в нещо. Това е една от битките ми с мен – ако толкова държите, наричайте си го до безкрай оправдание да мързелувам.

    ПС: Не ме интересуват, честно казано, комунистите от Франция, хубаво е обаче да им се каже, че е доста трудно да се създаде нещо качествено без да се проучат опитите и грешките на опитвалите преди това. Но е възможно, де, може да са природни гении. Благодаря все пак за линка 🙂

    Къде пък видя да коментирам книга, която не съм прочел? „Притча“-та я прелистих и видях за какво става дума, ако говориш за нея-

    ПС2: Забравих да кажа! Не казвам, че човек е лошо да притежава пари или знание. Казвам, че проблемът е много по-дълбок с притежаването им: както Фром предупреждава, ние не просто притежаваме нещата, а забравяме да ги изживяваме истински. Знанията включително.

    Хъгс 🙂

  3. 3 LecherousQueen
    май 17, 2010 в 10:52 pm

    И аз мисля, че стремежът да бъдеш добър/професионалист в нещо е дълбоко човешко чувство и мисля, че е съществувало през всички епохи и ще продължава да съществува. И не виждам нещо по-хубаво от него. 🙂 Стига да не води до свръхамбиции и стрес де.

    За Притча говорех, да.

    Иначе онези комунисти, предполагам, четат мъртъвците, просто искат да създадат нещо различно, а не да се водят от техните идеали.

    Разбрах, ти искаш да бъдеш от работническата класа. 😛
    За мен това е в пълно противоречие с интелектуалните ти заложби.

    Нали знаеш как казват, че има разлика между свобода и свободия. 🙂 Не осъзнаваш ли, че икономически България е потъваща гемия? Борбата е за оцеляване. Затова майка ти и баща ти искат да се образоваш и да станеш як пич.

  4. май 17, 2010 в 11:11 pm

    Интелектуалните ми заложби, иска ми се, ще останат максимално девствени и чисти 🙂 За съжаление надали ще се получи, но… да все пак, това желае сърцето ми 🙂 Плюс, аз ще стана писател, било той и от работническата класа 🙂

    БТВ, ако се замислиш, тези, които основно движат икономиката, са тези, които произвеждат, а не тези, които на гърба на тяхното производство правят някакви консултантски или посреднически неща (не казвам, че ти ще се занимаваш с това, просто изтъквам нещо лошо за използуването на интелектуалните заложби :))

  5. 5 LecherousQueen
    май 19, 2010 в 9:21 pm

    Много си прав! Много е важно да има хора, които произвеждат, но повярвай ми, изобщо не бива те да са от езиковите гимназии! Това е избор или стечение на обстоятелствата, който се извършва по-рано.

    А проблемът с тези, които произвеждат е, че няма хляб за тях и в България няма нито бизнес, нито индустрия.

  6. май 20, 2010 в 10:14 am

    Маги, страх ли ти е от работата? 🙂 Или поне от перспективата цял живот да бачкаш нещо нискоквалифицирано? 🙂

    БТВ, не съм кой знае колко заинтересован от икономика, ама мисля, че икономичевското положение в Б-я е по-светло от това, което описваш. Плюс – може би е добре да помислиш за това – ако по времето, когато завършим то е много лошо, мисля си че работа няма да си намират среднодобре образованите (с някакво висше) и средноумните (с някакъв, но не superb умствен багаж), а най-най-умните и освен тях най-сръчните (които често не са завършили езикова гимназии) 🙂

  7. 7 LecherousQueen
    май 20, 2010 в 2:15 pm

    А каква е вероятността аз да съм права?

    Не ме е срах от работата бе! То да не мислиш, че на тези, дето бачкат по цял ден това им е мечтата? ТЕ ПРОСТО НЯМАТ ДРУГ ИЗБОР! За разлика от мен. Ако аз нямам друг избор, според теб ще умра от глад или ще се хвана на някаква нискоквалифицирана работа?

  8. май 20, 2010 в 11:45 pm

    Не зная каква е, наистина не мога да дам осведомено мнение как е реално положението в БГ…

    Аз зная, че тези дето бачкам по цял ден не им е това мечтата (впрочем, освен ако не станеш учител, а пък и тогава може би, и ти ще бачкаш по цял ден!?), но някак имам чувството, може би просто за да дискредитирам теб и тезите ти, че се страхуваш панически от нормалната обикновена нискоквалифицирана работа 🙂 Към това се добавя и факта, че не си работила такава работа и не си преминавала през моя момент преди две години, когато установих, че не е толкова страшно да работиш като продавач на сладолед 🙂 I hope I don’t offend you in any way, if I be sharp at times, it is because of my fragile ego and confidence 😛

  9. 9 Жоро
    май 21, 2010 в 6:28 am

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84_%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8

    Павка, мисля, че ти би се побъркал да вървиш по подобен път, с поправка за 21 век. Ти и само ти трябва да решаваш какви компромиси приемаш и какви – не. И да си носиш последиците.

    И не обвинявай консултантите в „тунеядство“. Тоест, искам да кажа, не обвинявай по принцип. Пази се и вдъхновявай, вместо да обвниняваш.

    Ама много дидактично го казах! Хайде, огън по мен! 🙂

    Страхотен си, мързеливецо непоправим.

    Ама помисли и какво ще ядеш, де. С единия крак си в Божието царство, но с другия – в кесаревото…

  10. май 21, 2010 в 10:11 am

    ОГЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪН! 😀

    За съжаление мисля, че си прав, не съм циганин по душа, само в мечтите си :/

    ПС: Жоро, много си нахален, бе, какво искаш, на 20 години съвсем да не обвинявам никого в нищо?? Малко ли съм се отказал от обвиняването?? А-ма-ха! 😀

  11. 11 antone
    юни 8, 2010 в 12:00 am

    Я назад към невежеството!
    А Ошо ряпа да яде. 😀

  12. 12 vanina.vanini
    юли 26, 2010 в 4:35 pm

    Ти наистина ли си на 20 години?:)Браво!!!Кога успя да натрупаш толкова мъдрост. Винаги съм мислила, че тя идва и с опита.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: