07
Май
10

Работно-емоционален инцидент и поуки

В момента съм на работа. Преди малко дочух разговор на една колежка с човек по телефона, отитодох при нея и я попитах:  „Защо не му каза да[….], това може би щеше да му оправи проблема, след като ние не можем да му изпратим група?“ Отговорът беше: „Павка, трябва ли да ти давам отчет за разговорите си?“ Аз: „Не бе, просто този човек говори с мен преди с теб, ама връзката прекъсна, и можеше просто да му кажеш да […]…“ Секунда мълчание и отговор с поглед малко тип „Не искам да ми се месиш“: „Нямам намерение да давам обяснения за разговорите си.“ Извъртях очи и казах „Добреее“ и си отидох на мястото.

Отпуснах си главата на облегалката на стола и, слушайки „Nobody wants to be lonely“ на Рики и Кристина Агилера, започнах да изследвам ситуацията и дали трябва да се чувствам наранен от отношението, или да се ядосам в качеството си  на онеправдан. Стигнах до извода, че хората са толкова егоистични същества – усмихват ти се, радват ти се, хортувате си най-добронамерено и приятелски и в един момент, ако ги нстъпиш по мазола, стават като ударени кучета: ръмжат, а понякога и хапят (с нараняващи думи). „Да, казах си, до вчера говорих колко е добър по природа човека и сега пак ми се вижда, че струва само тоя човек, който си пребори егоизма и ранимостта и биде добър с другите при каквито и да е условия… Ех, и аз не спадам към тая графа!…“

Но, разбира се, както Ан Райс казва, малцина търсят истината в действителност – повечето търсим просто отговорите, които сме оформили вече в главите си. И моята глава се насочи към по-задълбочене мислене по въпроса: и откри нова гледна точка…

Колежката, която ми се поозъби, обикновено е мила с мен, разбираме се чудесно. Не мисля обаче че е кой знае колко духовно извисен човек, но е нормален добър човек определено. Има нещо друго обаче: колежката има леко болнав вид, или по-скоро изморен. Обикновено ми се вижда изморена от работата, ама по-скоро… изтощена. И ми просветна друго: слаби са й ангелите на жената. Надали е искала да ме обиди или нещо такова, просто в умората си не е приела много добре моето бъркане в работата й. Явно е приела офанзивно предложението ми, което си биеше и леко на укор може би.

Каква е психиката на кучетата? Те са добри, дори въртят опашка и ти се смеят, но ако ги настъпиш или им се стори, че им посегнеш на храната: да, ръмжат и хапят… Нали и ние сме така? И не ръмжим и хапен само когато се страхуваме от наказание и, което е по-важно, когато сме силно привързани към някого, id est: обичаме го. Като кучетата, точно.

И това е все пак егоизъм. Но тука пак се връщам на старото си откритие: как може да се сърдим на някого, след като такъв го е създал  Господ? Нещо повече! Как можем да се сърдим и да мразим Човека, Хомо Сапиенса, при положение, че сам Господ (или Природата, или Еволюцията, изберете си) е проектирала дизайна на психиката му. Човекът има някакви дадени параметри. Дори те да са егоистични и груби – какво е виновен той?… И какво може да се направи, освен да покажем благост към този човек и да се опитаме да го накараме да овладее лошите страни на себе си? Ако има ангелите, де, те също са проектирани  основно външно.

Намерих отговора си 🙂 „Мрази греха, а не грешника“. Или по-скоро… опитай се да разбереш защо другия е потърсил конфликт. Все пак, рядко някой желае конфликт без да има болка, или комплекси, или крясък за внимание, който да провокира това търсене на конфликт…

🙂

Advertisements

3 Responses to “Работно-емоционален инцидент и поуки”


  1. 1 lecherous_queen
    май 8, 2010 в 12:36 am

    Това ми напомня на Гергьовден как пътувах към гарата и като се качих на поредния автобус и исках да си купя билет, и казах приветливо на шофьора „Добро утро и честит празник! Може ли един билет?“, а той се намръщи и ми се сопна „Ей там продават билети“, кимна към будката, после изръси нещо за това как е трябвало да си купя предварително. Не разбрах какъв му е проблемът, след като пише, че билет може да е купи от шофьора. Явно някои хора просто обичат да реагират грубо, особено ако са ги заговорили с добро.

  2. май 8, 2010 в 11:18 am

    Не мисля, че „просто“ обичат 🙂 Няма смерт без причина 🙂

  3. 3 Жоро
    май 8, 2010 в 11:54 am

    Емпатията е висша човешка способност и е много радостно, че някои хора (като теб, Павка) се опитват да не обвиняват, съдят и наказват, а да опитват да разберат враждебното поведение. Опасността за тях е да се окажат наранени, поради което е добре да помнят, че трябва и да се пазят. Друга опасност – да не си въобразят, че като са способни на емпатия, са по-добри от „по-лошите“. Павка, защо не споделиш някой свой сериозен грях и какво те е подвело към него? Ама да не е редовното мастурбиране, моля те… 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: