06
Май
10

Un dos tres – икономикс живот младост и смисъл

Вчера се видях с един от малкото си приятели в Пловдив, готино момче, и той си пада философ като мен, но сякаш с по-голями и по-лесно и идващи му прозрения. Та, разхождаме се ние и по някое време се разговорихме как всички се върти около пари и икономика… Но не, не, дами и господа, както казва Булгаков, не че материалният свят се върти около парите…  а духовният!

Сподели ми моят приятел, някаква негова приятелка мечтаела да има много пари някой ден. „И какво – попитах аз – това е супер тъпо“. „Тъпо е – отвърна – ама как да й го обясня?“ И какво ще прави тя с тея пари? Щяла да си купи голяма къща и да кара скъпа кола. И какво, всичките години на живота си след като забогатее ще уплътнява, радвайки се на къщата и колата си? Ех… дано поне екскурзиите, на които несъмнено ще ходи, уплътняват духовния й свят.

Но не говоря само за това. Парите, или по-скоро икономиката, са мода в съвременното интелектуално битие. Не мислите ли? Мен ме хвана също. Вече и аз, за да се чувствам умен и по-разбиращ света, се интересувам и дискутирам икономически въпроси… Да не говорим какво става в политиката, или в пресата, или, хах, в колежите и университетите. Ех, икономика и пари!

Да, светът е икономика и поток на пари. С мъка го признавам. Но младите, младите все повече да се интересуваме от икономическия ни свет и да търсим мястото си в него все по-млади? Не е ли някак жалко? Не е ли по-възвишено (и по-смислено и щастливо!) просто да живеем, да си гледаме кефа и да изсмукваме костния мозък от живота? По-простовато… По-поетически.

Ловък ум и ръце
в тях е щастието – разправял той.
Всички непохватни души
са нещастници всеизвестни.
Нищо, че носят
мъки безброй
фалшивите
и изкълчени жестове.

В бури, в мъки,
в житейския плен,
при загуби тежки,
когато ти е пусто,
да бъдеш усмихнат и обикновен,
е най-голямото на света изкуство…

(Сергей Есенин е това, Маги, един от големите Руски поети – ако ще ме обвиняваш в некадърство отново 😀 (hug) )

И значи какво – ще сме прости и обикновени? И ще грабим от живота с шепи и ще сме щастливи и с изпълнено с достоен смисъл съществование? О… Но толкова простовати хора са нещастни – поради самотата си! Да… значи животът трябва да е фокусиран: върху тук-и-сега живеене в търсене на удоволствията, с чиста душа и с търсене на любов. Това ще направи ли човека оптимално пълноценен и щастлив?…

О, Господи Боже, как може да пропиляваме живота си за глупости… и в правене на планове!

Преди да започна да пиша постинга си сипах малко прясно мляко и се замислих как времето е топло и за да не се развали млякото, е хубаво веднага да го изпратя в стомаха си, та да ферментира там и да се превърне в храна за тялото ми. Оттам се сетих, че моето тяло не гние и не ферментира в същото това топло време само и единствено защото сложен механизъм от подхранващи вещества го поддържа живо и обновяващо се. И когато по някаква причина тоя механизъм спре да работи, ще ида, както казва Хамлет, на вечеря с един червей – като основно ястие! И тогава кеф ти планове, кеф ти образование, кеф ти работни квалификации, стажове… Ще съм бил ли оползотворил достатъчно добре времето си допреди Вечерята? Добра тема за равносметка!

Душа нещастна, ядко на плътта,
нападаната от страсти денонощно,
защо гладуваш вътре в нищета,

а кичиш свойта къща тъй разкошно?

Защо се грижиш тъй за този дом,
нает за кратко и строен нездраво?
За себе си, душа, купувай, щом
наследник му е червеят по право!

Тъпчи се във ущърб на тази плът,
с която храним ний смъртта всеядна,
дордето тъй съсухри я гладът,
че даже тя, Смъртта, да свърши гладна.

Когато смърт Смъртта ни сподели,
завинаги безсмъртна ще си ти.

Може би говоря глупости. Може би не е толкова абсурдно, че всички сме се фиксирали по общата мода, с която ни пресира светът, не в изкуството или танците например, а в секса и икономиката, и, разбира се, в свещенния, издигнат в нефизически идол, просперитет. (А Бог казва да си нямаме идоли… Едва напоследък разбирам колко мъдра е тази Заповед! )Може би не е толкова абсурдно и усърдното учене от 17-18 години до 23-24, а след това още по-усърдното градене на кариера, докато един ден, може би, евентуално, не се пляснеш по челото – „Боже Пресвети, какъв глупак/чка съм! Пропилях най-хубавите, най-здравите, най-жизнените, най-бесзгрижните си години, за да подсигуря бъдещето си! А къде е миналото ми, красивото ми възможно минало!….“

Е, радвам се, че поне всички осъзнаваме важността, незаменимостта и величието на Любовта! На интимната любов де. Холивуд ни помогна доста, и още помага!

Може би говоря глупости с тона на стар човек, а може и да не. Едно е сигурно – тази статия стана зле. Или не? Е, поне си споделих мислите, а това, че посещаемостта на блога спада прогресивно – кучки го яли! И блогът е храна за… интернет червеите…. Поне показах високата си поетическа култура 🙂 Да живее Булгаков!… Да, и благодаря, ако някой е достигнал края на публикацията, истински комплимент!… 🙂

Иска ми се да можех да живея живота си la vida loca. Огнен самоубийствен танц….

ПС: Ако някой ден имам деца, а аз навярно ще имам, дай Боже, ще ги посъветвам горещо: живейте живота си основно въз основа на собствените си открития! Не четете прекалено много мъдри книги! Съвършенството, както ми каза Мариян веднъж, е порок. А както казва Габриел Гарсия Маркес, всички се стремят към върха, без да си дават сметка, че щастието се състои в изкачването на стръмния хълм! Ех, велики поети!…. 🙂

 

Advertisements

1 Response to “Un dos tres – икономикс живот младост и смисъл”


  1. 1 Жоро
    май 8, 2010 в 12:00 pm

    Павка, имаш право на тези възглади, но трябва също така и да си осигуриш прехраната. Свободен си да намериш своя уникален баланс. Не го налагай на всички останали. Имало е щастливи стахановци (виж в гугъл какво е това) – не обезсмисляй това, в което те са вярвали, милите. И ти си низ от заблуди, които временно изглеждат като истини, приятелю.Временно…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: