30
Апр
10

Разговорът между Христос и Дявола

Тук помествам част от разговора между Исус Христос и Дявола, според книгата на Ан Райс „Christ the Lord: The Road to Cana“, когато след 40-те си дни в пустинята, Дяволът спира Исус и се опитва да го изкуши, ако използваме термина на Църквата. Преводът е мой и без разрешение на Ан Райс, но се надявам тя да не разбере, а на вас да ви е интересно, този отрязък ми се стори универсано полезен и интригуващ 🙂 Enjoy!

PS: Повествованието е в първо лице, от името на Исус; Дяволът се е преобразил като него, но в прекрасни скъпи дрехи, и е създал видението, че се намират навръх покрива на света и цялата земя се вижда оттам…

[….]

– Свещените писания говорят за един, който ще ги поведе към независимост и към триумф. И ти познаваш тези Свещени писания. Знаеше, когато беше дете, какво значеха тези думи: Христос Господа.

– Знаех – казах.

– Ти можеш да им помогнеш. Ти можеш да поведеш армиите. Можеш да привлечеш всички онези пръснати надалече общности на отдадено чакащите да се присъединят към теб. Защо, има Евреи в Рим, които биха пропуснали теб и твоята армия в града; с теб за водач, те биха щурмували Двореца на Императора, биха сложили края на всеки един мъж в Сената, и на Преторианската Гвардия. Можеш ли да видиш това? Можеш ли да си представиш това, което се опитвам да ти обясня?

– Определено го виждам – казах. – Но това няма да се случи.

– Но не разбираш ли, опитвам се да те накарам да прозреш ясно, че то може да се случи! Ти можеш да събереш всички тях от градовете, до които са странствали; можеш да изведеш онази от Светите Земи, като велика вихрушка в състояние да обхване бреговете на цялото море.

– Следвам мисълта ти. От самото начало. Това няма да се случи.

– Но защо няма да се случи? Ще ги разочароваш ли? Ще мълвиш ли молитви, както твоя братовчед във водата, нагазил до колене правещ празни знаци, и ще ги оставиш ли да те намразят отново, защото си разбил сърцата им?

Не отговорих.

– Предлагам ти победа, каквато твоят народ не е постигал от 400 години – каза той меко. – И ако не сториш това нещо, с твоите хора е свършено. Светът ги поглъща, Йешуа бар Йосиф, по начина, по който онзи старец в Кана, онзи глупак Хананел, каза, че светът поглъща теб.

Не отговорих.

– С твоите хора беше свършено отдавна – продължи той съсредоточено, сякаш наистина изгубен в своите собствени мисли. – Беше свършено, когато Александър напредваше през тази земя и донесе Гръцкия език със себе си, и Гръцките нрави. Твоя народ беше смазан, когато Римляните нахлуха в тази земя и влязоха в самия ви Храм, доказвайки с железен юмрук, че няма нищо, няма абсолютно нищо, в него! Ако не им дадеш този последен шанс да се съберат около велик водач, твоите хора няма да умрат от глад, или от жажда, или от меч, или от копие. Те просто ще изчезнат. Това те правят и сега, и ще продължат да го правят, забравяйки своя свещен език, смесвайки се посредством съпруги и амбициозни младежи с Римляни и Гърци и Египтяни, докато накрая никой вече не помни Езика на Ангелите, докато никой дори не помни названието Евреин. Давам му колко? Сто години? Без победа, това няма да отнеме много. Ще бъде краят. Ще бъде сякаш никога не е било.

– Ах, прокълнат и лукав Дух – казах. – Не помниш ли нищо от Небесното Царство? Със сигурност знаеш, че има неща, разкриващи се в утробата на Времето, които са отвъд твоите сънища, а понякога и отвъд моите.

– Какво, какво се разкрива? – каза той. – Светът става все по-голям с всяка отминаваща година и вие ставате по-малки, вие, народът на Единствения Истински Бог, вие, народът на Безименния Бог, пред Когото не стоят други божества. Ти не ги приучи към своите нрави и те те изяждат жив. Аз ти соча единственото нещо, което може да ги спаси, не виждаш ли? И веднъж след като тази карта Римляните са нарисували за теб е под твой контрол, тогава ти ще можеш да ги учиш на всички Закони, които Той е дал на Свещената Планина. Аз съм готов да положа това в ръцете ти!

– Ти? Ти искаш да помогнеш на мен? И да помогнеш на нас? Защо?

– Вземи думите ми под внимание, глупако! Търпението ми се изчерпва. Нищо тук не се случва без мен. Нищо. Дори най-дребната победа не е постигана, ако не участвам в нея. И това е моят свят, и тези всички са моите нации. Сега ще паднеш ли на коленете си и преклониш пред мен?

Лицето му се сбърчи. Сълзите му потекоха.

Така ли изглеждах аз, когато бях тъжен? Когато ридаех?

Той потрепера сякаш му бе студено, заради вятъра, който сам бе създал. И отправи поглед над целия свят, за който бе създал видението, с отчаян, скръбен поглед.

За момент забравих за него.

Изцяло забравих, че беше там. Погледнах надалече и видях нещо, нещо, което бях зървал преди, в кабинета на Хананел от Кана, и нещо, което ясно виждах сега. Пропадащи олтари, хиляди и хиляди олтари, сгромолясващи се, сякаш разтърсването на самата земя ги отместваше, и над тях падаха техните идоли, мрамор и бронз и злато раздробяващи се, пепел вдигаща се с разпиляването на частиците. И сякаш звукът отекваше отново и отново над света, който той бе положил пред мен, над картата, на която той бе вдъхнал живот, заради мен, но аз го видях, това беше светът. Всички олтари пропадащи.

Христос Господа.

– Какво има? – попита той. – Какво каза?

Обърнах се и погледнах към него, събуждайки се от това ужасно видение, този унищожителен метеж. Видях го отново, бляскав, с неговата ярка премяна, кожата му не по-малко фина от скъпата му роба.

– Това не са твоите нации – казах. – Кралствата на този свят не са твои. Никога не са били.

– Разбира се, че са мои – каза той. Беше почти съскане. – Аз съм владетелят на този свят и винаги съм бил. Аз съм неговият Княз.

– Не – казах. – Нищо от това не принадлежи на теб. Никога не ти е принадлежало.

– Преклони ми се – каза той меко, очарователно – и аз ще ти покажа какво е мое. Аз ще ти дам победата, за която са пели вашите пророци.

– Господа на Небето е Единствения, Комуто се прекланям, и никому другиго – казах. – Ти знаеш това, знаеш го с всяка лъжа, която изричаш. И ти, ти не господстваш над нищо, и никога не си.

Посочих с пръст надолу:

– Погледни долу, сам, тази гледка, която ти е толкова мила. Помисли за хилядите и хилядите, които стават всеки ден и лягат да спят без никога да помислят за зло или да извършат зло, чиито сърца са при техните съпруги, техните съпрузи, техните бащи и майки, техните деца, при реколтата, и пролетния дъжд, и новото вино, и новата луна. Помисли за тях всред всяка земя и всеки език, помисли как те жадуват за Божието слово дори когато няма кой да им го даде, как те се опитват да достигнат до него и как се отвръщат от болката и нещастието и неправдата без значение какво ти ще ги накараш да направят!

– Лъжец! – каза той. Изплю думата към мен.

– Погледни към тях, използвай своите силни очи и ги съзри навсякъде около теб – казах. – Използвайте своите силни уши, за да чуеш техния весел смях, техните песни от сърце! Погледни надалеко и нашироко и ги открий събирайки се заедно да отпразнуват простите празници на живота – от най-дивата джунгла до великите снежни висини. Какво те кара да мислиш, че господстваш над тези хора?  Какво, това, че един може да залитне и друг да се препъне, и някой в смущението си да не успее да обича, както е желаел да го прави, или пък това, че някой твой фаворит може да разтърси масите за месец на бунт и унищожение? Княз на този свят!
Бих ти се изсмял, ако не беше толкова ужасен. Ти си Князът на Лъжата. И това е лъжата: че ти и Господ Бог сте равни, вкопчени в битка един с друг. Това никога не е било така!

Бе почти вцепенен от ярост.

– Ти глупав нещастен дребен селски пророк! – каза. – Ще станеш за смях в Назарет.

– Господ Бог е Този, който решава – казах. – И винаги е бил Той. Ти си нищо, и нямаш нищо, и не решаваш нищо. Дори твоите фаворити не споделят с теб твоята празнота и твоята ярост.

Бе почервенял и онемял.

– О, да, ти имаш своите фаворити. Виждал съм ги. И имаш своите последователи, тези окаяни прокълнати души, които стискаш в неспокойния си юмрук. Ти дори имаш своите храмове. Но колко опърпани са твоите триумфи, пълни с горчивина, в този просторен жизнен свят на брулена от вятъра пшеница и греещо слънце! Колко окаяни са опитите ти да влетиш във всяко дребно разногласие, да издигнеш своя низък модел над всяка отвратителна дребна кавга или дребнава мрежа от алчност и измамничество – жалкото твое единствено притежание: твоите лъжи! Твоите изпълнени с презрение лъжи! И винаги, винаги ти се стремиш да докараш хората до отчаяние, да ги убедиш в своята завист и алчност, че твоят Архивраг, Господ Бог, е техен враг, че е далеч отвъд техния досег, далеч отвъд  тяхната болка, далеч отвъд техните нужди! Ти лъжеш! Винаги си лъгал! Ако господстваше над този свят, ти не би [ми] предложил да споделиш и частица от него. Не би могъл. Не би имало свят, който да споделиш, защото ти би го унищожил. Ти сам си Лъжата. Не си нищо друго, но това!

– Спри, заповядвам ти да престанеш! – изкрещя той и постави ръце на ушите си.

– Аз съм Този дошъл да те спре! – отвърнах. – Аз съм Този, дошъл да разкрие, че твоето отчаяние е измама! Аз съм тук, за да кажа на всеки и всички, че ти не си никакъв Господар, и никога не си бил, че  в огромната структура на света ти не си нищо повече от мръсен разбойник, крадец по крайните пътища, мъртвоядец, лутащ се в безсилна завист  по становете на мъжете и жените! Аз ще унищожа твоето Измислено Господство, както унищожавам теб – като те изкарам навън, като те премахна, като залича спомена за теб – и не чрез масивни армии в бани от кръв, не чрез бушуващия пушек и насилие, които така бленуваш, не чрез мечове и копия с падаща от тях покосена плът. Ще го направя както ти не можеш да си го представиш – ще го направя чрез семейство, чрез стан, чрез махала и село и град. Ще го направя на празничните трапези в най-малките стаички и в най-грамадните имения на градовете! Ще го направя сърце по сърце. Ще го направя душа по душа. Да, светът е готов. Да, картата е начертана. Да, Светото Писание се разпространява на общия език на света. Да. И аз вървя по своя път към изпълнението на това, тук ти се бори още веднъж – и завинаги – напразно.

Обърнах се и тръгнах  напред, краката ми намиращи сигурната твърда земя след като го оставих, и във велик плющящ вятър бях заслепен за секунда само за да открия познатото възвишение да се появява, възвишението, по което ходех, когато той дойде при мен за първи път, и под него, за пръв път, видях в далечината мъгливите линии зеленина, отбелязващи хода на реката.

– Ще проклинаш деня, в който ми отказа! – извика той зад мен.

[….]

Advertisements

0 Responses to “Разговорът между Христос и Дявола”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: