29
Март
10

Плява

Плява. Това е сеното в плевнята. Сеното, което служи за изхранване на добичето в обора. Всеки ден то има нужда от определената дажба плява, примесена с малко зърно да подсили и овкуси менюто му. Животното обикновено е изключително привързано към плявата – тя по някакъв магически начин му предава усещанията на буйната и волна висока трева, какавато е била преди да я окосят. Усещане за свобода, шир и синьо небе. Картини на изгреви и залези. Ухания на ароматни цветя и билки. Дори звуци – големите тъмни изразителни очи на добичето често се навлажняват от изплувалите живи усещания за жуженето на пчелите и песента на щурците в полето. В тесния, подреден и сравнително редовно изриван обор, плявата е единственото за което си струва да се живее, тя е миг на наслада и бягство. Бягство на съзнанието – колкото и примитивно да е то – от теснотията на помещението, от вонята на собственото жалко физическо съществуване, от самотата, от сумрака и сивотата на този негов дом-затвор. Затвор без който добичето вече не може, то е родено в него и цялото му съществуване е обвързано с наличието му. То не е волно и силно като неговите неопитомени предци преди хиляди години, то не може да оцелее през зимата без този обор. И какво му остава – да се наслаждава на своята дажба плява, да бленува и да продължава мизерното си съществуване, социализирано в обкръжение на хора, които са негов изначален и естествен унищожител – хищници, които го обгрижват докато получават изгодата от неговото съществуване, а после просто го изяждат.

Плява. Неговата храна. Тя е също толкова злощастна колкото и то самото – тя е мъртво, разлагащо се, органично вещество, с което са обвързани различни остатъчни осезаеми или илюзорни картини, миризми и звуци, отглас на волно и щастливо съществуване. Дали някога добичето ще е способно да осъзнае, че тази плява е източник на всичките му нещастия, че е неговата химера, че е було за истинските, живи усещания и пориви на искрицата живец стаена дълбоко в закърнялото му туловище? Надали. То има нужда от плявата за да оцелява. Затова тя е толкова важна за него, то изпитва непреодолимо желание да я получи. Счита я за свой пръв стремеж и за най-голяма ценност. То е приело своя начин на живот, социализирало се сред хищници, знае своя обор и винаги само се прибира в него. И най-незначителните опити да се опълчи срещу хората или да изяви своите пориви са били наказвани подобаващо от най-ранна възраст. То е научено. Сега знае какво се очаква от него и какво то трябва да очаква от хората. Неговата плява му се полага заради социализацията му с обкръжаващите го хищници. Тя е награда за услилията му, и наслада за сетивата му. Какво друго би могло да иска едно добиче през своя живот!

От блогa на antone.

Advertisements

0 Responses to “Плява”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: