15
Март
10

Колет от баба

Колет – от баба, донесоха ми го леля и вуйчо, като идваха в Пловдив.

Стар и поокъсан кашон, облепен с широколентово тиксо, за да е стабилен. Отварям и какво да видя – разпилени глави лук. Под тях – в разни мръсни и омачкани найлонови торби – буркани компоти и сладко – домашни. В едната торба виждам картофи – дребни, и в главата си усещам как при беленето ще се ядосвам, че баба ми е пратила картофи, които се белят два пъти по-трудно от тези от супермаркета. Сред цялата суматоха от домашна и бостанска продукция, виждам и оръфан пощенски плик.

„А, написала ми е и няколко реда“ – казвам си с досада – „хайде да видим…“ Вземам плика – мръсен е, очевидно недобре съхраняван, зле залепен, на него е написано „За Павчо“. Отварям – сгънат лист хартия. В него: банкнота от 5 лева и бележка „За Павчо и 5 лв да се почерпите с приятелката за осми март.“

И нещо леко ме жегна. Пет лева. Малко. Баба със сигурност съзнава, че са малко, и че по празници ми дава повече. И все пак – изпратила ги е с идеята, че ще ида да пия по една кола с „приятелката“. Две коли, платени и поръчани от нея – за мен и за „приятелката“. От сърце…

Представям си я как, въпреки доминативния си и в последните години кисел характер, тя пише бележката с петте лева и се надява, че ще кажа на приятелката с гордост от кого е почерпката. Представям си я как е съсредоточила изморените си сини очи зад дебелите очила и си представя как ще се зарадвам облекчен от спестените пари за картофи, олио и захар, а може би и как някоя вечер ще си засладя със сладкото от кайсии…

Компоти, сладка, дребни картофи и лук – грозни, мръсни, досадни и също от сърце. Също така килограм захар и литър олио. Досадно. И все пак от всичко това крещи желанието на баба да ми направи малко добро, да ми подари нещо полезно, да усети своя труд оползотворен в моя полза. Не е ли мило?

А днес й се ядосах по телефона, задето ме поучаваше как животът ми да бъде живян правилно и как греша, като не си посещавам лекциите.

И тази вечер селските й дарове ми досадиха и породиха в мен някакво леко презрение.

Срам ме е. Утре ще й се обадя отново. Възрастна е – като почине, кой ще ми говори глупости по телефона? И кой ще ми изпраща зле опаковани неискани дарове от цялото си сърце?

Advertisements

10 Responses to “Колет от баба”


  1. 1 Жоро
    март 15, 2010 в 12:43 am

    Много мило, Павка,
    Музата е била с теб.
    Обади й се на баба ти.
    Аз на моите вече не мога… поне не в този свят.
    А такива колети и аз съм получавал – и сега липсват на сърцето ми.
    Хубави асоциации и мисли ми навя… благодаря.

  2. 2 LecherousQueen
    март 15, 2010 в 12:40 pm

    С прикачен етикет: баба, дар, живот, обич, подарък, помощ, самосъзнание

    Your labels are heartbreaking and so is your story. Exquisite! Well-written! Honest 🙂 You have your moments of glory 😛

    You remind me of the main character in Dickens’s Great Expectations who, in his desire to become a true gentleman, feels ashamed by the people who really care about him and love him because of their low social standing.

  3. 3 lyd
    март 15, 2010 в 1:01 pm

    Ами не ги бели картофите. Просто ги измий хубаво с грапава гъбичка, след като се понакиснат във вода. Дребността може да е признак за органичност.

  4. 4 vitaminko
    март 15, 2010 в 11:53 pm

    Мислех да напиша същото като Жоро.
    Това май е най-доброто, което съм чел от теб. Казвам го съвсем искренно. На моменти е дори като поезия.

    Да, картофите може да ги измиеш и да ги изпечеш с кората. След това, краве масло и шарена сол в разтворения горещ картоф.

  5. март 16, 2010 в 1:29 am

    Аз наистина не виждам какво чак толкова виждате в написаното… Но благодаря, радвам се, че ви харесва… 🙂 Някой обади ли се на баба си? My lady? 🙂

  6. 6 LecherousQueen
    март 17, 2010 в 10:17 am

    Там е проблемът, че не виждаш! Ако виждаше и разбираше на к’во се кефим, щеше да пишеш по-често така и щеше да станеш известен, хахахахах! 😛

  7. 8 гравитон
    март 22, 2010 в 11:42 pm

    Баба ти е Велика! Запази в сърцето си селските дарове от нея и остани, Човек!

  8. март 23, 2010 в 12:03 am

    Да добавя – силно съм подценил картофите. Оказа се, че нито са дребни, нито трудни за белене; напротив – тези картофи са перфектни! Големи, обли и с нежна кожа, може би най-хубавите, с които съм боравил с дългата си история на пържене на картофи :))

  9. март 26, 2010 в 3:07 pm

    Оцени сега!
    Грешно е да чакаш да загубиш нещо, за да ти стигне умът (сърцето) да го оцениш…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: