04
Март
10

Да обичаш себе си

Преди малко четох статия в блога на блогър, с когото по правило сме в конфликт и който притежава всички популярни благини като интелект, самочувствие, увереност и хубава визия. След което реших да си пусна сайта кам4 и да мастурбирам… За пореден път 🙂 Тъй като, признавам си го и публично, имам нимфоманска нужда да правя секс по един или два пъти на ден, обикновено мастурбирам по поне 1, а често и 2 пъти на ден.

Интересното е, че през рошавата ми глава мина мисълта: „Ето сега как би ми се присмял [въпросният блогър опонент], аз съм някакъв чекиджия, а той като му се прави секс сигурно просто веднага и безпроблемно си намера през gepime.com, колко съм жалък…“ Но – осъзнах, че всъщност не ми пука чак толкова за това, колко съм по-смотан от него и за това, че на 19 години всеки ден да мастурбираш по 2 пъти е някаква девиация. Това съм си аз, може би след 2-3 години вече няма да бъда същият чекьор, но при всички положения ще си спомням странноста си с умиление (: Някак ми се оформи в главата образът на Нед от „17 Again“ (на снимката), който е бил тотален гийк в гимназията, а като възрастен… си е останал тотален гийк. И всъщност Нед си е щастлив. Не се притеснява, и май никога не се е, от себе си. Напоследък аз също все по-малко се притеснявам от себе си и странните си или лошите си черти…

Всички казват, че трябва да обичаме себе си и да не презираме себе си за недостатъците си. Преди хич не го разбирах. Как да не презирам този или онзи си недостатък, или как да не се срамувам от еди-кой-си навик или от еди-кой-си физически недъг… Но след това се научих да обичам – но първоначално не себе си. Всъщност, стана спонтанно. Влюбих се лудо и нездравословно много в един забележителен човек, който обаче като всеки (забележителен или не) човек имаше недостатъци. И неусетно, обичта ми към него от хубавите му черти започна да се пренася и върху част от лошите. Предполагам, че всеки влюбен познава чувството да изпитваш умиление при несъвършенства  като портичка на предните зъби или дразнещо прекъсване на мисълта за глътка бира преди да се довърши изречението. Предполагам, че такива примери могат да се дадат много…. 🙂

Дотук съм разбрал, че обичането се случва почти без връзка и оглед на достойнствата и недостойнствата на другия/другите. Обичта по принцип – независимо дали е към приятел/ка, роднина или възлюбен/а. Имаш два вида отношение – едното е такова, в което общуваш с другия предимно защото ти е интересно, защото той прави/говори интригуващи/обогатяващи/приятни неща, и другото е когато общуваш с някого, защото имаш нуждата да, независимо дали говори интересно или скучно. Когато имаш нуждата да набереш телефона/скайпа/whatever, за да си размениш две глупави думи. Това е привързаност, нали? Това, според мен, е обич.

Мисля, че обичта се случва с времето. Както с минаващите месеци/години ние започваме да чувстваме дома, работата или колегите си част от нас, по абсолютно същия начин ние започваме да чувстваме и другите част от нашето нефизическо същество. И разбира се – и себе си част от тях. Някои казват, че след време в една любовна връзка остава само навикът. Е, аз мисля, че освен навика, остава топлото чувство да си свързан с някого, да си се напаснал на него, да го познаваш, и той да те познава също. Казват, че който познава, той обича. Мисля, че има нещо такова. А за да опознаеш нещо истински, е необходимо да му посветиш внимание, което най-често се равнява на време…

Тук искам да кажа и нещо за приятелството. Аз имам малко приятели, или поне малко хора, които наистина чувствам близки приятели. Един от тях чувствам супер близък и обикновено казвам, че ми е най-добрият приятел. Реално, с него сме доста различни. Докато аз гледам моите любими „Адвокати от Бостън“, той си играе съвсем непознатото ми World of Warcraft. Докато аз се старая да чета нещо ограмотяващо, той е доста скаран с книжнината и предпочита да философства по странични начини. Различни сме. И все пак, фактът, че той познава моя живот по-добре от почти всички/всички хора, и че същото важи и за мен, и фактът, че обикновено всеки ден се чуваме, поне за малко, е изградило тая привързаност и познаване, която аз наричам обич. И ако трябва да съм честен, за тази връзка на обич в голяма степен има заслуга той, с упоритата си вяра в приятелството 🙂 И – да напомним – приятелство, градящо се на споделяне на общо минало и познаване, а не на общи… интереси 🙂

Научавайки се (без да искам) да обичам другите, се научих да обичам и себе си. Докато се критикувах за този и онзи си недостатък, започнах да си казвам – „Еее, голяма работа, в стаята ми винаги е кочина и общата ми култура се свежда до тесни интереси и се губи във всички други области – ами ако не беше така, тогава нямаше да съм съвсем аз! А искам ли да изгубя от себе си? Не.“ (имплицитно се разбира, че аз обичам себе си и не желая да променям насилствено това, което обичам).

Мисля, че малките несъвършенства са хубаво нещо. Дават допълнително цвят на нещата. Мисля, че нещата, с които си смешен и грозен за света, често неусетно стават нещо ценно за тези, които те обичат. Е, предполагам, че често се случва и поради забързаност в света на възрастните или нездравословно много черногледство тези недостатъци и дефекти да бъдат оценени като обичани и липсващи… след като изгубим техния носител…

Виктор Хюго е казал: „Най-голямото щастие в живота е да сме убедени, че сме обичани заради самите нас – или по-скоро: въпреки самите нас.“

Нека обичаме (:

Още по темата:

Моят смисъл

Моята България

Балкански синдромако не сте вече, влезте тук!! :]

Да бъдеш обичан

Advertisements

18 Responses to “Да обичаш себе си”


  1. 1 Кристиян
    март 5, 2010 в 11:55 pm

    напълно подкрепям написаното 🙂
    но е много важно да се спазва баланса – не е добре да обичаш себе си прекалено много, но още по-пагубно е да обичаш останалите повече от самия теб…

  2. 2 deepz00ne
    март 6, 2010 в 9:05 pm

    виждам че си направил първата стъпка към философията на егоизма хехе
    трябва да призная че съм изненадан че напредваш толкова бързо от „да грабим богатите“ до „обичам себе си повече от другите“
    но с безкористната помощ на читателите на блога ти ще стане човек от тебе:)

  3. март 6, 2010 в 9:12 pm

    Хаха, благодаря, Дийпзоун, но аз не съм казал никъде, че обичам себе си повече от другите ;D Макар, че предполагам, че реално наистина обичам себе си повече от другите, това не ми допада… 🙂 В поста говоря за обичането като цяло :]

    А философията на егоизма ми харесва с това, че ако човек бива верен на себе си (т.е. и на често егоистичните си стремежи) той бива по-спонтанен и съответно алтруизмът и обичта му биват по-истински, а и самият той избягва потиснатия дух 🙂

    Все още съм про-робинхуд! ;D

    Ето един Руски поздрав и за теб (:

  4. 4 LecherousQueen
    март 8, 2010 в 11:28 am

    Excuse my addressing to you in English but I have no cyrillic alphabet available at this library. I have always admired you for your imperfections and more precisely for your absolute lack of desire for improving yourself in the way that society approves of. While my admiration exist on the one hand, on the other hand all the advice I give you to change your ways and become more „normal“ has the only purpose to lessen your own sufferings. Adaptation. It is a good feeling to know that somebody does something they believe in regardless of any considerations about their well-being in the long or short term. Idealism. I truly love you in spite of and for your flaws but I pity you. You should not think that I am condescending in any way. It is the way we pity the suffering of a person who has a purpose in life and suffers towards it. Well, purpose is a strong word here. Maybe a sense of a purpose 😀 What is important is that you wish to know the truth or the purpose and strive for it. Another important thing is that you refuse the shortcut to it. Taking the long road gives you the chance to discover something precious and unique for your self, unfortunately in the very very long term. But it’s the choice you make and I have respect for it. I think it would be useful for you to understand better the attitude of others towards you and the way they see you as a person. You are very introvert in your philosophy. That’s my impression.
    About the sex drive, I think it’s perfectly normal to masturbate 1-3 times a day 😛 That doesn’t mean you shouldn’t have sex! It’s sex, man! Today’s the 8th of March, Woman’s day. Go give some lady a flower and see if she gives you one. 😛 And please, please, not the middle-aged teachers! Even if they’re smart (meaning intelligent). Don’t fall for that song (Morphine’s song) „your intelligence is sexy“. 😀 Try to pull some young bird’s feathers. 😛 Ha ha ha ! And I’m pulling your leg:P

  5. март 8, 2010 в 12:35 pm

    You have been… profoundly and touchingly kind. Thank you.

    Happy Woman’s Day, though I have already told you many times – you are not a woman ;D

    PS: Your English has much improved, I would like to notify! It was a real pleasure for me to read it, it has all the temperate complexity of an aristocratic style!

  6. 6 LecherousQueen
    март 8, 2010 в 1:03 pm

    I have simply adjusted my register to your likings. 😛

  7. март 11, 2010 в 11:11 am

    да лъскаш по 2 пъти на ден на 19 си е напълно нормално (ако нямаш гадже де… пък и да имаш), а в гепиме ако си гей можеш да си уреждаш по 5 срещи на ден (ако съдя по количеството мъже, които ми пишат)

  8. март 11, 2010 в 7:44 pm

    За гепиме си напълно прав :D:D

  9. март 12, 2010 в 11:47 am

    да ве, даже съм сложил за инфо на профила си надпис „само жени моля“ и пак не се спират…

  10. март 12, 2010 в 12:44 pm

    Приеми напористността им като невербален комплимент! 😀

  11. март 12, 2010 в 3:18 pm

    щеше ми се само и жените да са толкова напористи към невербално комплиментираната ми натура 🙂

  12. март 12, 2010 в 3:58 pm

    Нали знаеш – никога не е късно да потърсиш нови (типове) пазари! В днешно време имаме кажи-речи изцяло либерализиран секс пазар, точно по твой вкус! 😀

  13. март 13, 2010 в 1:43 pm

    хаха, браво, много добър постинг … а това с лъскането няколко пъти на ден май май не се променя с възрастта :-)))))))))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: