20
Февр
10

Първата битка на рицаря

А с пламъка нов на твоя дух неукротим
Крилете ти ще мощно плеснат във сумрака.
Властно ще изтласкат летаржения дим
И с екот шепнещ ще смълчат и тишината.

Оковите ще тупнат долу с тежък звън –
Камбанено ехтящ като всеки звук на свободата,
Гръдта ти ще възкръсне от мъртвешкия си сън,
Защото сянката ще е напуснала крилата.

И щом крилата ти от хватката на вътрешния гнет
И страха да се разперят във висината ярка се отскубнат
А запламтят перата и нагорещят всо щой навред
И за полет нов прасците ти в готовност се набъбнат,

Щом скочиш от на слабите крепостния рът
И със злоба посрещнеш на гравитацията камшика страшен
Ще видиш наистина ли мечът ти е толкоз тъп
Или на страха щитът велик го е държал в ръжда запрашен.

И тогава или ще се разбиеш тежко във земята
И кръвта от раните отново крилете в мрак ще облепи
Или ще се възвисиш във въздуха на синевата
И твоят смях триумфен и лудешки в нея ще гърми.

Кръвта от раните е като всяко нещо –
Преходно, с живот краен и нездрав.
Но помни – недълго след като плътта зарасне
За нов скок към Рая трябва си прав,
Защото животът е за скачащите.

Advertisements

3 Responses to “Първата битка на рицаря”


  1. 1 noword
    февруари 21, 2010 в 11:09 pm

    Никаква асоциация с автор не изникна в главата ми?!
    Но е яко.

  2. февруари 23, 2010 в 7:54 pm

    „Защото животът е за скачащите“ Винаги ми харесват такива надъхващи сентенции.. но ти скачаш ли?

  3. февруари 23, 2010 в 9:57 pm

    I’m trying 🙂 Поздрави! (:


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: