17
Февр
10

Прикованият Прометей или за границите на свободата

Поздрав за Лид, Жоро и Тони

Днес между интересната си лекция по Антропология и несъстоялата се лекция по Психология на развитието имах удоволствието да обядвам с трима колеги, и да побистря световните проблеми, сигурността, свободата, Комунизъма, Капитализъма и тн.

Днес дискусията се завъртя около това дали компютърът е добро или лошо нещо. Макар да защитавах тезата, че е нещо изключително добро, моят колега Тони в крайна сметка ме убеди, че кръвпролитните PC игри и порното, както и непрякото общуване с чатовете, влияят зле на децата, а така и на човечеството. „Няма как да спреш прогреса, казах му, светът не търпи ограничения.“ А той ми отвърна, че свободата без граници е свободия с лоши последици и че компютърът трябва да е нещо много скъпо, за да е недостъпно за хората.

Нека оставим настрана дискусията. Нека поговорим за Тони и разбиранията му. Тони е на 25 години, служил в казарма, с много добро телосложение, определя се като Християнин, вярва в моралните устои и е склонен към известна дискриминация в отношението си. С една дума – млад човек с патриархално мислене. Мислещ и съзидателен, неагресвен.

Но със страх – от свободата. Той отразява тази част от мене, която смята, че хората в общия случай не заслужават свободата си и затова тя трябва да се ограничава. И все пак, в мене има друга част, която смята, че свободата просто няма как да се ограничи съществено без това да доведе до съществени негативни последици… И намира, че решението, което да балансира, е възпитанието.

Светът не може да е идеален, нали? Не може и да е статичен, и слава Богу. Заради споровете с Лид и особено Жоро напоследък се убеждавам, че стремежът към пълен контрол, независимо с колко добра цел, е нещо неправилно. Струва ми се, че напротив – законите никога, в никакъв случай, не бива да са абсолютно поставящи в рамки, и че средствата за гонитба на престъпниците никога не бива да са съвършени – защото в свят без възможност да нарушиш закона е твърде вероятно и законодателната власт да злоупотреби в положението си и в последна сметка да създаде едно тоталитарно общество.

Мисля, че повечето хора минаваме през периода на мисленето на Тони – сигурността над свободата. И все пак:

ценна ли е сигурността без свобода?

Мисля, че не. Отдавна си дадох сметката: максималният контрол води до максимална сигурност – минимум насилие, но и минимум духовна свобода. Но тая максимална сигурност на физическото не пречи ли на сигурността на духовното, тоест – не го ли направо поставя в опасност? Добре ли е за малкото дете да бъди закриляно цял живот от родителите си?

Но, от друга страна, ако детето е много глупаво, не следва ли да бъде силно контролирано, за да не навреди на себе си и околните? Мисля, че трябва да се намери някакво междинно решение. Засега нямам отговор на въпроса, но, както казах, мисля, че той лежи в доброто възпитание, в това да си знаеш границите. Да имаме усещането, че правилата могат да се нарушават, но че това не става току-така, а когато е необходимо.

Ако имаме поколение от хора, съзнаващи, че правилата са просто абстракция, създадена с идеята да охранява общото добруване, но и трябва да се нарушава, когато е необходимо за общото добруване, съзнаващи, че преценката за нарушаването на правилата трябва да се прави от мъдър човек, и съзнаващи Истината, каквато е – без евфемизми и психически залъгалки – мисля, че ако имаме такова поколение, светът ще дръпне доста напред и няма да има нужда от ограничаване. Всъщност, мисля, че светът е тръгнал в тази посока, но му липсва още да съзнава Истината – защото ако съзнава Истината ясно, съвестта ще го накара веднага да прекрати огромната смъртност и мизерия в Африка, Индия и другите бедни региони.

Това е – съзнаването ще ни спаси. Но можем ли всички да имаме съзнаване? Всички, имайки предвид каква част от нас нямат интерес към света и нямат кой знае колко акъл да го разберат, дори да се опитват?…

Advertisements

20 Responses to “Прикованият Прометей или за границите на свободата”


  1. февруари 17, 2010 в 7:00 pm

    Общо взето съм съгласен 🙂

    Със забележката, че максимален контрол не значи максимална сигурност – той означава да оставиш цялото си същество в ръцете на някой друг и да си зависим от неговите решения. Каква сигурност е това?

  2. февруари 17, 2010 в 7:55 pm

    Ами ако максималният контрол е от страна на държавата всичко е доста сигурно – максимално малко финансови неуредици и максимално малко престъпност (защото престъпниците нямат свободата да действат)…

  3. февруари 17, 2010 в 9:32 pm

    „Държавата“ се състои просто от държавни служители и избрани политици.

    Както може би си забелязал, те не са перфектни свръхчовеци, които винаги вземат правилните решения в полза на всички – даже съвсем напротив, твърде често работят против интереса на гражданите, за свое облагодетелстване.

    И колкото по-пълна е тяхната власт, толкова по-малко работят в свой, а не на гражданите интерес.

  4. февруари 17, 2010 в 9:32 pm

    опа, колкото по-пълна е тяхната власт, толкова ПОВЕЧЕ работят в свой, а не на гражданите интерес

  5. февруари 18, 2010 в 11:05 am

    подкрепям мнението на longanlon

  6. февруари 18, 2010 в 12:48 pm

    И все пак, докато при свободния пазар от брутния вътрешен продукт (брутната вътрешна пица :D) се облагодетелстват всички, но в доста по-голяма степен някои, при централизираната икономиката няма дупки в облагодетелстването и вероятността всеки да има приемлив стандарт на живот е доста по-висока, не е ли така?…

    А недемократично високият контрол си дава всички възможно гаранции за безопасност…

  7. 7 deepz00ne
    февруари 18, 2010 в 2:52 pm

    светът е широк и има място за всички
    за тия които предпочитат сигурност пред свобода КНДР ще ги приеме с отворени обятия и даже ще направят специално интервю с човека отхвърлил гнилия капитализъм

  8. 8 Кралицата^На^Перверзията ;)
    февруари 18, 2010 в 4:35 pm

    Каквоооо? Порното било лошоооо?! Ама че лицемерие, първо на първо, второ – хич не е лошо. 🙂 Даже е образователно!
    Ти като вземеш да описваш някой човек и супер описанията праскаш! 😀 Като социален профил. Име? Години? Религия? Body type?

    И както пее великият Пламен Ставрев „Свободата, друже, няма други имена, свободата се казва СВОБОДА!“

    „Но, от друга страна, ако детето е много глупаво, “ Това ме разби. 🙂 В смисъл начина, по който го казваш (rofl)

  9. февруари 18, 2010 в 5:07 pm

    „А недемократично високият контрол си дава всички възможно гаранции за безопасност…“

    Toчно обратното. Недемократичнио високият контрол просто поставя човек в тотална зависимост от тези, които го контролират. Те също могат да са престъпници (както е видно у нас и в много други страни) и тогава ще се окаже, че си в пълната власт на престъпници, а няма кой да те защити от тях.

  10. февруари 18, 2010 в 5:22 pm

    Ти си в пълната власт на престъпници, но ако си мълчиш и им следваш свирката (с Тони дискутирахме Българската версия на социализъм), тея престъпници си злодействат с този и онзи, но огромната част от населението не е засегната, а си е сигурна… Говорим за някакво псевдокомунистически форми на пълен контрол, такива с претенцията и идеята да ти дават добруване, а не за чисто експлоатационен контрол, като робството например 🙂

    Кралице, нали все пак уж психолог ще ставам 😀 Тони според мен е от точно онзи тип хора, които са склонни да поставят сигурността над свободата, и тъй като този тип ми се струва съвсем класически, реших да го опиша подробно 🙂

  11. 11 Тони
    февруари 20, 2010 в 1:39 am

    Та аз съм въпросния Тони :).
    Така,значи Павката пак не ме е слушал както трябва докато спореше и разбира се сам си е отговорил това което имам предвид.
    Значи това което имах предвид е прекалената свободия,просто човечеството няма нужния интелект (възпитание) да борави с подобна техника.
    Подобна техника няма духовно равнище,всичко в нета е ПОЛОВИНЧАТО,горя за книги и прочее.Всичко се свежда до някоя съвременна трактовка(някой си се направил на много умен и тръгнал от пет прочетени изречения да дава изводи) на някой философ.Демек Нищо!!Голямо нищо!!Кибер духовно!!
    Нямам нищо против да се използва интернет за нещо съвременно,да научиш нещо за животните,за ОБЩА култура относно някое произведение,автор или философ.ТОВА Е ВЕЧЕ истинска употреба на компютъра,може и малко разврат,но малко,а не да е постоянно.
    Пак четейки коментарите ви разбирам,че крайно възприемате нещата,не трябва,говоря ви от опит,недейте

    Все пак символ на класическо и обстойно ДУХОВНО строене на личността е КНИГАТА.Това което има в интернет е едва 0,00000001~2% от това неизмеримо богатство в библиотеката.Не бъдете интернетно поколение.
    Благодаря за вниманието.

  12. февруари 20, 2010 в 2:03 am

    Тони, книгите в библиотеките са били печатани от доста по-голяма (и доста по-комерсиална) машина от тези ентусиасти, които качват книги в нета, а и библиотеките са имали доста десетилетия да се запасят с книжки. Освен това, в Мрежата се намират не само книжни видове развитие, нали? Виж онзи сайт http://www.ted.com/ – истински палат на духовния и интелкетуален растеж, да не говорим още за Уикипедия, проектът Гутенберг за свободен достъп до книги и още много интернет походи към възвишаването. Но, да, те все пак си остават не толкова масови, защото човечеството в масовата си част си е… просто.

    А простоватите трактовки не са единствените; наред с тях има доста също съвременни, но мъдри трактовки – не зная дали се занимаваш с блогове, но в момента (сравнително) младият интелектуален елит на България си общува основно в блогпространството (мое мнение, но мога да посоча немалко примери :))

  13. 13 Тони
    февруари 20, 2010 в 2:21 am

    Виж,ще сведа примерът за духовния „строеж“ със материален!!Ще вземе за пример Иван Вазов,виж,влез вътре,виж онези КУПИЩА книги,ама не купища а буквално брой все едно да построиж още три библиотеки.Здрава,масивна сграда,строена много време,с история,полъх,ДУХ.Влизайки вътре придобиваш чувство за малоценност..
    А за интернет блоговете…един сървър и един кмпютър ииии….един заблуден дето си мисли,че всичко което е в библиотеката е и в нета……..да ама НЕ..както казваше един български журналист.
    Блоговите историй са ми ясни до болка,радвам се,че се излекувах от тях и минах на по-висшо ниво-библиотечно.Абе като се заспорихме за блоговете си спомних за една фраза на професор Карталов с която ясно обясни това явление „Все повече се говори,все по-малко се чете“–абсолютно достойно на Карталов,да обясни всичко с две думи……..

  14. 14 Тони
    февруари 20, 2010 в 2:31 am

    Дори замислете се,целия интернет се „ограничава“ до това какво ще сложи някой в зависимост от това какво му е по сметка.Незнам колко десетки години и колко хора ще са нужни да преведат в компютърен език книгите в една библиотека и да ги вкарат нета…….тогава ВЕЧЕ МОЖЕМ да говорим за интернет духовенство

    А не хилавата и мижава система от жици компютри които свързват хора които ги мързи да четат и същевременно искат да знаят от всичко и се допитват до други,другите им казват нещо си и така взаимно се подпират спокой…

    Страшни времена настанаха,все повече се говори,все по-малко се чете…..

  15. февруари 20, 2010 в 1:23 pm

    Аз не споря, Тони, че литературното богатство (поне що се отнася до България) в библиотеките е много много по-голямо от това в Интернет. Също съм сме на едно мнение за величието на библиотечната сграда – за мен също четенето онлайн няма скоро да замени четенето на достлепните томове и книги, особено тези с твърда обвързия. Но – можем ли да отречем, че Интернет дава огромна платформа за свободна и многостранна комуникация между умните (а и не толкова умните) хора? Не дава ли един уебфорум възможността стотици умни хора да дискутират и търсят Истината заедно, или да създават още по-масова и некомерсиална култура?

    Аз мисля, че духовността не се състои само в написаната мисъл. Мисля, че духовността се състои в огромна степен още и в дискусията, във възможността различни начини на мислене да се сблъскат и да родят нова мисъл и мъдрост! Не е ли прекрасно, че Интернет улеснява общуването толкова много – посредством форуми, видеосподеляне, споделяне на пиратско или авторско изкуство (виж Deviantart например) и стотиците блогове??? 😀

    А и – погледни нещата в перспектива. Имайки предвид развитието на Уикипедия, отворения код, Гугъл, проектът Гутенберг, ТЕД – няма ли съвсем скоро Интернет да е наистина глобална и крайно изчерпателна съкровищница на човешкото познание? Не забравяй, че България е малка страна и качването на информацията в мрежата става бавно – но дали има нещо на английски език, което да не може да се намери в Мрежата? 🙂

  16. 16 net21
    март 16, 2010 в 2:26 am

    много ми се спи и не прочетох всичко – коментарите въобще, но така или иначе вече ЗНАМ, че това, което ще кажа го няма по-горе, затова – направо по същество.

    Ще говоря за въпроса с компютъра, дали е вреден – слагам една скоба (Внимание!! Всичко, което ще прочетете по надолу е пълен субективизъм и не е проверено дали е валидно за всички, но моят опит го потвърждава, ако някой от вас опита – нека сподели)

    Интернет е пространство. Светът е пространство. Космосът е пространство. Раят е пространство.
    Човекът разполага с време. Ограничено – може би. Той разполага и със свобода. Той разполага и със съзнание. С какво друго разполага и до каква степен има контрол са отделни въпроси.
    Човекът е отговорен към себе си (до колкото може). Отговорен е за това как ще използва своето време, свобода и съзнание.
    Този, който е доволен със пространството на интернет ще го наречем Кибер-фермер – той прави виртуален секс, блъска чекии, чати, чете, но не много – тонове информация минават през съзнанието му, но частична, минава пасивно, но той въпреки това може да е щастлив. Както може да е щастлив и Обикновенният фермер. Използвам фермер, за да се подбазикам със facebook манията да имаш ферма – ПЪЛНА ПРОСТОТИЯ (според мен). Освен, че съзнанието на индивида действа по неестествен начин в Кибер-средата, той също така губи своето време – пред монитора времето ЛЕТИ и в буквалния и в преносния смисъл – не само че дните, седмиците и месеците минават неусетно бързо, безсъзнателно и безпаметно, а и самият човек остарява по-бързо. Кофти пространство(според мен). Познавам го, както Обикновеният фермер познава нивата и безкрайното си ежедневие. Вие сте Кибер Фермери – Здравейте – аз съм Христо и идвам от НАД-СВЕТА – ПРОСТРАНСТВО, до което можете да се докоснете, стига да освободите съзнанието си от пространството, в което то съществува в момента. При вас естесвено то може да е разпределено 50 на 50 или пък 70 на 30 – не знам изчислете си сами колко време за какво отива.
    Естесвено никой не може да убеди кибер фермера, че е по-ИСТИНСКО, практично, изпълнено с много повече усещания, по-будно, ПО-ДОБРО да си Обикновен ИСТИНСКИ фермер – да отглеждаш истински храни, животни, да се грижиш, да усещаш как растат …абеее сещате се – естествено – не се сещате, защото никога не сте били истински фермери.
    Да кажем същото е и с кибер-секса, кибер-чата, кибер-акането, кибер-любовта. Може и да не ви се вярва, но е така – ДОКАЗАНО от моя опит.
    Има пространство и НАД моето – свят, който е на по високо ниво от обикновената реалност – но……. той е далеч, съзнанието не е готово, нямам достатъчно лична сила. Е – признах си – а вие ще си признаете ли, че нямате сили да се откъснете от интернет пространството. От дявола, който ви приспива и който създава виртуален УЖ СВОБОДЕН свят, във който сте вечно оковани?
    И понеже може да не сте разбрали примера с фермите, със сигурност ще разберете примера с ПОРНОТО.
    Седиш си и си мислиш – „Ех, да можех да имам харем с жени“ – хоп появява се дявола и ти казва – ще ти дам всичките жени на света, от хубава по-хубава – и ти слага интернет на компа. Какво ти взима…………..Е вие май не знаете… май не помните…. май не сте го изпитали……….. Вие сте доволни от общуването си с голите мацки от цял свят. ДОВОЛНИ СТЕ. КАК ДА СЪБУДИШ ЧОВЕК, КОЙТО СЪНУВА ХУБАВ СЪН????

  17. 17 net21
    март 16, 2010 в 2:37 am

    Забравих да ви кажа Чао – и да обясня – дойдох във вашия свят – ПОДСВЕТА – знам, че моя е по хубав, ама няма да ви убеждавам, защото знам, че самият аз не бих го повярвал – САМО ОПИТА МОЖЕ ДА ТЕ НАУЧИ НА НЕЩО. Разума е нищо пред опита. Човекът на етапа на сегашното си развитие e желателно да живее на 100% в естественото за него пространство -природата – планетата Земя, а не във псевдо пространство създадено от него – АД. Е чак ад не е, защото сте щастливи, просто спите. По скоро ПОДСВЯТ. Свят на по-ниско ниво.
    Та дойдох във вашия свят съвсем случайно, защото реших да се науча да се храня здравословно и евентуално да стана веган и се сетих, че Павел е такъв и реших да го проверя – дали е напуснал университета, какви неща го терзаят и т.н. – седнах пред машината и вашият свят естествено ме погълна – понеже голям процент от Павел за жалост е ТАМ. Аз реших да опитам да осъществя контакт с него – понеже „търси истината“ и да му вкарам 2-3 идеи за размисъл. Ама размисъл, размисъл – стига размисъл – действие. Опит.
    Бъдете свободни……ако можете 😛

  18. март 16, 2010 в 1:23 pm

    :)))

    ПС: Съгласен съм с тебе, Христо Надсветски 🙂 Но мисля, че Подсветът е едно невероятно страхотно допълнение към нормалния Свет, ако не си твърде погълнат от него изцяло 🙂

    Поздравления :]

    PS2: Павел започна да яде месо веднъж в месеца – риба, защото иначе не е много добре здравословно, организмът му явно не понася съвсем липсата на… животни…

  19. 19 Тони
    март 16, 2010 в 9:18 pm

    Виждаш ли!!Май се оказах прав в този аспект и така лека-полека ще се окажа прав и в другите…

  20. март 16, 2010 в 10:47 pm

    Надали ще се върна отново към месото, Тони. Или поне не повече, отколкото ми е минимално необходимо… Просто месото вече го възприемам не като месо, а като тяло на животно – убито…

    Радвам се, че следиш блога 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: