16
Февр
10

Писмо

Ти помниш ли

морето и машините

и трюмовете, пълни

с лепкав мрак?

И онзи див копнеж

по Филипините,

по едрите звезди

над Фамагуста?

Ти помниш ли поне един моряк,

нехвърлил жаден взор далече,

там, дето в гаснещата вечер

дъхът на тропика се чувства?

Ти помниш ли как в нас

полека-лека

изстиваха последните надежди

и вярата

в доброто

и в човека,

в романтиката,

в празните

копнежи?

Ти помниш ли как

някак много бързо

ни хванаха в капана на живота?

Опомнихме се.

Късно.

Бяхме вързани жестоко.

Като някакви животни в клетка

светкаха

очите жадно

и търсеха,

и молеха пощада.

А бяхме млади,

бяхме толкоз млади!…

И после… после

някаква омраза

се впиваше дълбоко във сърцата.

Като гангрена,

не, като проказа

тя раснеше,

разкапваше душата,

тя сплиташе жестоките си мрежи

на пустота

и мрачна безнадеждност,

тя пъплеше в кръвта,

тя виеше с закана,

а беше рано, беше много рано…

А там —

високо във небето,

чудно

трептяха пак на чайките крилата.

Небето пак блестеше

като слюда,

простора пак бе син и необятен,

на хоризонта пак полека-лека

се губеха платната

всяка вечер

и мачтите изчезваха далеко,

но ние бяхме ослепели вече.

За мен това е минало — неважно.

Но ний деляхме сламения одър

и тебе чувствам нужда да разкажа

как вярвам аз и колко днес съм бодър.

Това е новото, което ме възпира

да не пробия

своя

слепоочник.

То злобата в сърцето

трансформира

в една борба,

която

днес

клокочи.

И то ще ни повърне Филипините

и едрите звезди

над Фамагуста,

и радостта

помръкнала в сърцето,

и мъртвата ни обич към машините,

и синята безбрежност на морето,

където вятъра на тропика се чувства.

Сега е нощ.

Машината ритмично

припява

и навява топла вера.

Да знаеш ти живота как обичам!

И колко мразя

празните

химери…

За мен е ясно, както че ще съмне —

с главите си ще счупим ледовете.

И слънцето на хоризонта

тъмен,

да, нашто

ярко

слънце

ще просветне.

И нека като пеперуда малка

крилата ми

опърли най-подире.

Не ще проклинам,

няма да се вайкам,

защото все пак, знам,

ще се умира.

Но да умреш, когато

се отърсва

земята

от отровната си

плесен,

когато милионите възкръсват,

това е песен,

да, това е песен!

Advertisements

4 Responses to “Писмо”


  1. февруари 16, 2010 в 3:24 pm

    „…това е песен,

    да, това е песен!“

    и то любимата ми, от любим поет – за безбрежната шир, за вятър в платната, за неумиращата вяра в човека, за теб, за мен.

    „Понякога ще идвам във съня ти
    като нечакан и неискан гостенин.
    Не ме оставяй ти отвън на пътя –
    вратите не залоствай.“…

  2. 2 deepz00ne
    февруари 18, 2010 в 3:10 pm

    ето моя поздрав за теб

    имам чувството че бих могъл да следвам този човек навсякъде и във всичко,или поне…така ми се иска

  3. 3 deepz00ne
    март 1, 2010 в 8:28 pm

    ето още един
    последния куплет е написан тъкмо за тебе 🙂

    Забота у нас простая,
    Забота наша такая,-
    Жила бы страна родная,
    И нету других забот.

    Припев:
    И снег, и ветер,
    И звезд ночной полет…
    Меня мое сердце
    В тревожную даль зовет.

    Пока я ходить умею,
    Пока глядеть я умею,
    Пока я дышать умею,
    Я буду идти вперед.

    Припев.

    Пускай нам с тобой обоим
    Беда грозит за бедою,
    Но дружба моя с тобою
    Лишь вместе со мной умрет.

    Припев.

    И так же, как в жизни каждый,
    Любовь ты встретишь однажды,
    С тобою, как ты, отважно,
    Сквозь бури она пойдет.

    Припев.

    Не думай, что все пропели,
    Что бури все отгремели,
    Готовься великой цели,
    А слава тебя найдет.

  4. март 1, 2010 в 9:15 pm

    Опасявам се, Дийпзоун, че си нямам и понятие нито от Руски, нито от филма, от който е част първата песен… Но втората много ми хареса! За съжаление не разбрах много и от гугъл транслейтър, но имам приятел, който ще ми я преведе 🙂

    Благодаря ти и за двата коментара 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: