31
Ян
10

Сребърна

Една звезда избухна. Роди се тя в далечно съзвездие, намиращо се на разстояние от нас обозначавано с число с много нули. Засия тя силно, забелязаха я други звезди. Някои й завидяха, други пренебрегнаха. Но се намериха звезди, които оцениха красотата й. Тези звезди я нарекоха Сребърна, заради особения й блясък. Казваха на Сребърна сияй и топли световете около теб, защото си прекрасна. Тя така и направи – заобича света около себе си и започна да се учи от него. Научи много неща, разбира се не от училище, звездите не ходят на училище като нас.

Сребърна научи какво са чувствата, чак когато лъчите й достигнаха нашата планета. И да си мислим, че Слънцето и другите звезди са просто неща от космоса, не е така. Те ни наблюдават и следят за нас. Така Сребърна опозна хората. Тя установи, че звездите и тези странни същества хората си приличат по някои показатели. Човеците, видя Стребърна, могат да сияят и сгряват всичко около тях също като звездите, но рядко – само по вдъхновение.

Малката звезда имаше съседка – Знание, която също се интересуваше от Земята и нейните обитатели. Сребърна попита своята звездна съседка какво е вдъхновение и тя й отговори:

–    О, малка ми, Сребърна! От това, от което сме направени ние звездите, хората понякога се докосват. И след това, казват, че са имали вдъхновение.

–         Това е доста интересно. Но как хората се докосват до нас?

–         Всеки човек е различен и става по различен начин. Наблюдавай ги и ще видиш.

Сребърна започна да изучава още по-внимателно тези интересни и нови за нея създания – хората. Гледаше ги и им се чудеше твърде много. Хората бяха ту добри, ту лоши, нежни или груби, днес – засмяни, утре – много тъжни.

–         Те са точно като нас! – изненада се Сребърна. – Раждат се и започват да светят. Толкова са красиви.

–         Да, мила Сребърна – отвърна й съседката Знание. – Но също така някои угасват твърде бързо, а други се превръщат в черни дупки и завличат и други малки човеци в своя мрак.

–         Но защо става така?! – учуди се младата звезда.

–         Виж сама.

Двете звезди отправиха поглед към Земята. Когато се раждат, някои деца вместо любов получават безразличие и потъват в мрака на ненавистта. Когато пораснат почти нищо не може да им помогне.

Сребърна живееше, светеше радостно и растеше. Скоро лъчите й обходиха голяма част от вселената. Най-много тя обичаше да ги спира върху Земята. Според Сребърна друга подобна такава планета като Земята никъде нямаше. Тя разбираше уникалността на планетата и на всеки човек върху нея. Сребърна много харесваше едно малко момче – Златозар. Той също като нея беше твърде млад и любопитен и с нетърпение изучаваше света около себе си. Освен това Златозар имаше нещо, което хората наричат талант – той свиреше прекрасно на пиано. Най-много Златозар обичаше да остава до късно и когато всички заспят да гледа дълго звездите и да им свири на пианото. Сребърна чувстваше, че той е самотен и неразбран. Но Златозар не се чувстваше самотен с пианото си под звездите. Той започна да свири всяка вечер и да посвещава различни песни на звездите – най-верните му приятели. Сребърна много обичаше песните му и с нетърпение чакаше земните вечери, за да чуе поредната песен. Но приятелството на звездите започна да не стига на Златозар. Той искаше да получи разбиране и любов от хората. Неговата музика вече бе твърде странна за мнозинството, той не намираше нито едно сродно сърце. Това натъжи твърде много Сребърна. Тя дори леко промени цвета си и започна да свети по-слабо.

–         Хората си имат техни отделни съдби, недей да ги взимаш присърце! – каза й веднъж Знание.

Но Сребърна не я послуша. Тя продължаваше да слуша музиката на Златозар, а когато понякога той бе твърде тъжен и не свиреше, светлината на младата звезда отслабваше. Така продължаваше доста време. Докато Сребърна се замисли и осъзна, че обича това малко човешко същество твърде много, повече от самата нея… В него и неговата музика тя виждаше толкова много красота.

Една лятна вечер, докато целият град спеше, Златозар гледаше звездното небе и си мислеше защо при толкова много красота хората не спират да търсят и търсят без и те да знаят какво.. Тогава силно сребърно сияние озари нощното небе. Сърцето на Златозар се изпълни със ‘звездно’ вдъхновение и той се усмихна за първи път истински щастлив и си намисли желание. Животът му се промени коренно и Златозар стана велик музикант. А Вселената изпълвайки се с неговата музика, никога не забрави саможертвената любов на малката звезда – Сребърна.



Bird

Advertisements

4 Responses to “Сребърна”


  1. февруари 3, 2010 в 10:28 am

    Прекрасна приказка!Като галеща усмивка е…

  2. 4 Kralicata^Na^Perverziata
    февруари 3, 2010 в 5:09 pm

    И на мен ми хареса приказката 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: