22
Ян
10

Гладни и безразсъдни или страхливи?

След като написах тук, че прекъсвам университета, на следващия ден бях разколебан. Дневната светлина отне магията на нощния порив и аз бях разколебан дали все пак да напусна – отново имах страх. Страх. Страх. Страхът убива толкова шансове за щастие!….

Тъй размисълът прави ни страхливци
и руменият цвят на мъжеството
посърва под отровното белило на многото мъдруване.

За мое щастие, същия ден следобяд говорих с баща ми, чиято силна критика ме накара да се опомня и да избера правилното – да изляза от коловоза и да напусна университета. Човекът цял половин час ме убеждаваше как ще си проваля живота, ако не завърша сега! Как за да си намеря добра работа ми трябва образование! Как ако реша да уча след години мама и той няма да могат да и помагат да се издържам. Едва ли не ми казваше, че просто НЕ МОГА ДА СЪМ ЩАСТЛИВ, АКО НЯМАМ ОБРАЗОВАНИЕ!!!

Луд човек 🙂 Ама лудо ни е обществото, и света, и възпитанието 🙂 Що за нелепа психоза е това? Ако един умен човек реши да се прости с висшето си образование, всички гледат на него като на почти сигурен провал в живота. Аз също гледам така на решението си, просто инстинктивно. Защо, по дяволите?!

Наистина е нелепо. Защо хората гледаме на живота си като някакво бреме? Като някаква работа, която трябва да свършим максимално бързо (все се стремим да „убиваме времето“), с максимален комфорт („щастието не е в парите, но те са си много полезни)“ и едва ли не несъзнателно сякаш КОПНЕЕМ да си полегнем в гроба и да не ни тежи живеенето! Мисля, че това е грешка. Че животът често е гаден си  вярно наистина, че често нещата нямат смисъл – да – но, Бога ми, щом всичко е обречено, нека се самоубиваме? Ако животът не е удоволствие и радост, за какво ни е наистина? Да продължаваме рода?

Добре, аз ще остана без образование. Това значи ли, че не мога да стана общ работник, но с гореща и пламенна любов, лишаваща от смисъл всичко друго? Или че не мога да живея като факел, да обиколя континентите и да стана основател на движение? Или че знанието, добито от опит, няма да ме направи неизмеримо по-добър преподавател, или терапевт, или личност, от това, което университетът би могъл да ми предложи?

Защо, мамка му, приемаме, че загубата на едно нещо проваля живота?! Не е ли той безкраен низ от възможности да бъдем щастливи? БЕЗКРАЕН низ! Във всеки град ни чакат няколко подходящи за нас работи, няколко много пасващи ни човека, няколко осмислящи съществуването цели. Трябва само да ги открием!!

Мисля, че животът ни трябва да е удоволствие! Радост. Мисля, че трябва да правим това, което не си прави, а не това, което страхът ни казва да правим. Защото Страхът е виновен за всичко. Той ни учи че, цитирам:

„Животът е като тигър – ако го храниш
с каквото трябва, няма да те ухапе.“

Е, да, но хората ставаме все по-умни и осъзнати, съответно с все по-нарастващи духовни и екзистенциални нужди, и ако продължаваме да се свиваме в решенията си от нашия Страх, то следва да живеем в тих вопъл и примирение, или поне непълноценни. Да, хубаво е да си изпълнителен директор в някоя компания, но нямаше ли да си по-щастлив, ако беше… художник? Или опърпан преподавател по литература? Все пак, сигурността или щастието е по-важно? Наистина ли си струва един месец с любов пред цял живот без?

Прочее, нали се разбрахме, че реалността се променя? И тигърът сменя апетита си с всяко деситилетие, заради смелостта на разни хора, решили да го опитомят и очовечат 🙂

Та, след разговорът с баща ми реших със сигурност да напусна университета. Вече имам още две причини – първо, ще направя експеримент с идеалите за свобода на мечтите, които сам проповядвам, и второ – ще направя контра: не на баща ми, а на общочовешкото ни мислене и страхливост 🙂

Завършвам поста с това прекрасно и вдъхновяващо изявление на създателя на Apple и Pixar Стив Джобс:

Благодаря на Жоро, че ме насочи към него преди много време, а наскоро и ми го припомни в разговор tete-a-tete 🙂 За неговорещите английски – тук с превод 🙂

Приятно гледане, бъдете смели и гладни, и безразсъдни! Разумът често е страх, а страхът вреди крайно много! Според теб – греша ли?

Advertisements

25 Responses to “Гладни и безразсъдни или страхливи?”


  1. януари 22, 2010 в 10:59 pm

    Ако решението ти те прави щастлив Go On, използвал съм това видео в постинг и му се възхищавам, но не бива да следваме чуждият пример само, защото е вдъхновяващ 🙂

  2. януари 23, 2010 в 12:28 am

    Хубаво казано, Вальо 🙂 Аз по-скоро следвам съвета да сме смели и да следваме дълбоките си желания! 🙂

  3. 3 Kralicata^Na^Perverziata
    януари 23, 2010 в 3:34 pm

    Просто си сбъркал държавата, в която да нямаш висше образование. Иначе нямаш проблеми.
    Обикновено успелите хора, които нямат „стандартно“ образование, имат някакъв голям талант + воля. Надявам се да предвиждаш поне такава реализация. Имаш таланти, но… чак пък големи. Нека бъдем реалисти, нито аз, нито ти сме гении. 🙂 Не е нужно да вървиш с рогата напред, за да си щастлив. Понякога хората казват истината.

  4. 4 Kralicata^Na^Perverziata
    януари 23, 2010 в 3:35 pm

    А, искам да ти подхвърля и идея за участие в програма на EVS – European Volunteer Survice.

  5. 5 Kralicata^Na^Perverziata
    януари 23, 2010 в 8:54 pm

    Гледах сега и речта на пича 🙂 Ами аз съм съгласна с него за това, че „точките“ се свързват след време и всичко си идва на мястото, под ‘всичко’ имам предвид умения и опит, а под място – намират приложение. Досега е сработвало за мен. Обаче има една малка уловка и тя е – труд. Може да правиш нещо ужасно непрактично, но ако го правиш с цялото си сърце и се стараеш, ще намериш приложението му някой ден. А на теб, мечтателю, ти липсва усърдие и целенасоченост. Това е, което подкопава бъдещето ти. А не някакъв си университет.

  6. януари 24, 2010 в 12:13 am

    Благодаря за директния и мъдър съвет, Кралице 🙂 Мисля, че си права 🙂

    А относно талантът… знаеш ли, може да съм следващият… Оскар Уайлд…. :))

    А за EVS и аз съм си наумил, благодаря и за това 🙂

  7. 7 net21
    януари 24, 2010 в 12:41 am

    състави си план преди да напуснеш и напускай – fast fast fast 😀
    неска гледах по national geographic едни пичове които там някъде при Калифорния тръгват на поход в една гора от Секвои – която пеша им отне към година да я минат – и те се катереха по дърветата и изследваха биологичния живот в короната – btw – виж секвоя: http://www.sci-bg.com/wp-content/uploads/2009/10/treebig.jpg
    тааа идеята ми е че – те преди да тръгнат с месеци са планирали пътуването си – какво да носят, как да се движат – един пич седеше и махаше кориците на книгите за да не му тежат!
    също се бяха екипирали с фотоапарати , тетрадки за писане (препоръчвал лап-топ де) ии също сандали- казаха че ако трябваше да пътуват с чорапи през тая гора са щели да умрат…
    а какви чудеса откриват в гората, и как се влюбват в нея и въобще колко е яко да бродиш из гора от гигантски дървета и да се чувстваш като мравка……. 😛
    мн вдъхновяващо 😀

  8. януари 24, 2010 в 12:58 am

    Ице, аз още не съм открил своята секвоена гора, и докато я търся, имам намерение да търся безпланово 🙂

    Хубава реклама бтв 🙂

  9. 10 Kralicata^Na^Perverziata
    януари 24, 2010 в 11:07 am

    Ицо, моля те, помисли как се казва това, за което разправяш, много интересно ми стана и искам да го гледам 🙂

  10. 11 net21
    януари 24, 2010 в 12:21 pm

    абе провери в програмата – на български заглавието е: „Секвоята – анатомията на един гигант“ 😉

  11. януари 26, 2010 в 2:36 am

    Секвоята е веднъж.

  12. януари 26, 2010 в 3:52 pm

    Ние също сме веднъж – и с всяка година веднъжът става все по-кратък :]

  13. януари 27, 2010 в 8:45 pm

    Често границата между безстрашие и безрадсъдство, е като бръснач. Може да се порежеш, но може и да се спуснеш успешно. За това умната! Изборът и живота са си твои. Отговорноста, също.

  14. януари 28, 2010 в 12:11 am

    Благодаря, Гравитон! 🙂

  15. януари 29, 2010 в 8:40 pm

    Антоне, караш ме да чувствам облак от Осгилиатска обреченост с този клип! Let me be the storm before the gates of Mordor, the diversion for Frodo’s endgame! :))

  16. януари 30, 2010 в 9:37 pm

    As you wish, my lord. 🙂
    Но не забравяй – битката пред портата е била с ясното знание за посоката и пътят, който трябва да се извърви от твоят Фрордо – спасителят. 🙂

  17. 19 Благо
    януари 30, 2010 в 10:24 pm

    Това беше изключително мъдро и проницателно!
    Keep walking and following yr dreams, dude!

  18. януари 31, 2010 в 3:14 am

    Е, да… Но не забравяй, че понякога, предполагам дори често, посоката идва сама…

  19. февруари 15, 2010 в 3:23 pm

    Има известна разлика между това да завършиш университет и да се образоваш. Мисля, че за теб би било полезно да излезеш изпод стъкления си похлупак и да се сблъскаш с живота на други хора, понеже ако разчитаме при теб на ученето от чужд опит и книги, можем да сме сигурни, че ще подходиш доста избирателно и ще научиш предимно неща, които потвърждават собствените ти предразсъдъци. Иначе да основеш движение … иска ми се движенията да се основаваха от образовани и мъдри хора, вместо такива дето просто горят като факли 😀

  20. февруари 15, 2010 в 4:24 pm

    „Иначе да основеш движение … иска ми се движенията да се основаваха от образовани и мъдри хора, вместо такива дето просто горят като факли :D“

    Това ми се струва прибързана и почти груба квалификация 🙂 Но се радвам, че си искрена 🙂

  21. февруари 16, 2010 в 1:19 pm

    Ако приемаш забележката лично, може да я тълкуваш като прибързана и груба квалификация, но ако я разгледаш принципно … 😛

  22. февруари 17, 2010 в 2:03 am

    И как в крайна сметка ТРЯБВА да я тълкувам? 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: