19
Ян
10

Like an open highway

Прекъсвам университета. Най-после май се реших категорически 🙂

Искам да пътувам.
Искам да се развивам отвъд скамейката.
Искам да съм финансово независим.
Искам да уча каквото ми се учи.
Искам да имам свободата да правя с живота си каквото искам, когато искам, където искам.
И искам да ида в Африка 🙂

От около два месеца обмислям напускането на университета и на два пъти бях решен, но доводите на разума (моя или чужд) ме спираха. Все още има съвсем раузмни доводи, които ми казват, че греша, но, по дяволите, наистина имам един живот (или поне един, докато съм Павел Петков) и няма да имам втори шанс да се почувствам като Елисавета Багряна в „Потомка“ 🙂 Или поне никога вече на 19, със същите мечти, същите вярвания, същата сила, същата наивност.

„Страхливо започваме живота си, Иване.“

Всички казваме, че трябва да слушаме сърцето… И правим ли го често? Може би, не знам. Но докато приятно спасяващият ме от околния свят влак ме дондуркаше към Пловдив, реших – крайно време е да дам свобода на нещото, което сърцето ми направо се бунтува да получи. Е, нека бъде така, мое сърце, води ме към съдбата ми. Roma locuta, causa finita.

:]]]

.
.

Два пътя се разклоняваха в една гора и аз
поех по този, по-малко вървян до тоя час
и това създаде цялата разлика.“

.
.

ПС: Който още не е гледал „Клубът на мъртвите поети“ (Dead Poets Society), да го направи 🙂

Advertisements

15 Responses to “Like an open highway”


  1. 1 Kralicata^Na^Perverziata
    януари 20, 2010 в 10:59 am

    Браво! Одобрявам! Най-после да кажеш нещо мъдро 😛

  2. 2 deepz00ne
    януари 20, 2010 в 2:59 pm

    подкрепям
    желая ти късмет 🙂

  3. 3 net21
    януари 20, 2010 в 9:17 pm

    uraaaaa 😀 dali i az shte se resha dali dali 😀

  4. 4 гравитон
    януари 21, 2010 в 2:09 am

    Действай смело и безотговорно! Няма само аз да се терзая за постъпките си. Късмет и дано съдбата те закриля! Пък да става каквото е най-добро за теб!

  5. 5 Kralicata^Na^Perverziata
    януари 21, 2010 в 3:02 pm

    А какво всъщност ще правиш в Африка?! 🙂

  6. 6 гравитон
    януари 21, 2010 в 5:58 pm

    Сигурно, щото в Африка е по топло?

  7. януари 22, 2010 в 12:21 am

    Брееей! Благодаря ви за неочакваната подкрепа, няаистина не я очаквах :] Кралице, какво толкова мъдро съм казал? 🙂 А в Африка искам да ида, за да ужася тотално от реалността, както и за да се вдъхновя от нея и така да ми се изкристализира посоката на живота ми 🙂 А и има стабилна доза авантюризъм 🙂

    Гравитон, и за добро или лошо са били постъпките ти, за които се терзаеш? 🙂

  8. януари 25, 2010 в 3:25 am

    Браво, винаги съм се възхищавал на авантюристи. Изобщо всички хора копнеят да бъдат авантюристи, но малко хора успяват да го признаят. Затова на подобен тип им подмятат-„откачалки“. Защото откачен за тях е човекът, който иска да си напусне работното място, но остава на него, понякога десетолетия. Причините-свикнал е да се задоволява с малко, той не предполага, че може да заслужи и повече. Само знае, че вкопчването му в нещо е сигурността на живота му. И все пак му се иска… цял живот да направи промяна, да тръгне по нов път… само авантюристът прилага на практика истината, че всичко е преходно и трябва максимално да граби от живота. Опасностите са опит, разбира се. Но пак трябва да мерим правилно силите си с тях за да не се превърнем изведнъж в излъгани, малки, глупави и ограбени същества. Но, отново има едно важно „но“-по-добре да съжаляваш за нещо, което си милеел да направиш, отколкото цял живот да мечтаеш за вкуса му. Пък оказал се той накрая и горчив.
    Поздравям те за избора. Като четях редовете се възхитих, че има подобни хора, които могат да летят!

  9. януари 25, 2010 в 11:51 pm

    Хах, благодаря ти… Но може би малко ме надценяваш :))

  10. януари 26, 2010 в 2:42 am

    Не те надценявам, а ти не се подценявай! 🙂 Никой, човек не трябва да се подценява. Но нека се надценява с действията си!

  11. януари 29, 2010 в 3:51 pm

    ВАПЦАРОВ
    от Дамян Дамянов

    Можеха да те спасят. Не смееха.
    Кой бе ти в сравнение със тях!
    Мреше ти се – тях им се живееше!
    Бе безстрашен – тях ги беше страх!
    Пуснаха те пред дулата, страшните.
    И тунелът взе да се тресе.
    И те грабна тишината, лашна те –
    в бъдещето да те пренесе.
    Днес си по-голям от всички тях. Но питам се:
    ако мой приятел набеден
    го осъдят, как ли аз – защитата –
    жив да го спася? Ами ако в битката
    някой ден той победи и мен?

  12. февруари 15, 2010 в 3:19 pm

    Какво толкова героично има в напускането на университета или прекъсването на образованието (особено на тази възраст)? Опитваш други неща и ако решиш, пак се връщаш.

  13. февруари 15, 2010 в 3:49 pm

    Ами няма – по принцип. По принцип е най-нормалното нещо на света. Но мисля, че в България почти всички от моето поколение сме закърмени с идеята, че ако си умен, а нямаш висше образование, животът ти е … ами – съсипан. Някой друг може да изкаже мнение от peer-ите ми? 🙂

  14. февруари 16, 2010 в 1:18 pm

    Е, то висшето образование не е излишно, но просто може и да не се бърза чак толкова с дипломирането 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: