12
Ян
10

Победени от реалността

Току-що пратих мейл на една позната, в който изказвам мнението си, че сякаш започва да отстъпва пред реалността. Мисли все по-малко утопично – комунистически, а все повече реално – капиталистически. Онзи ден със съжаление казах на майка ми, че е безнадеждно и тъжно да убеждаваш човек, който вече е победeн от реалността. Тя бе изразила мнението си, че един мой приятел на 17г., възставащ срещу нормите на обществото за успех и образованост, е бил твърде разглезен и затова има такива турболенции в приспосбяването си към реалността.

Реалността. Долната кучка, която всички приемат за даденост, а тя е просто период от човешката история. Момент. Фаза. Ера. ПЕРИОД. И той ще се промени някога, все някога… Човечеството еволюира духовно, не само материално, поне така смятам.

Харесвам майка ми в това, че назовава мръсните неща в живота точно. Тя не скрива  с евфемизми или морал фактът, че за бъдеш щастлив, трябва да се приспособиш към съществуващата реалност, към реалността, която си заварил на света, дори тя да е грозна. Поне в повечето случаи. И почти всички се приспособяват – за бъдат щастливи, за да не бъдат самотни, отритнати, живеещи в нищета и безпаричие. За да имат нормални семейства.

СТРАХ. Реалността мотивира със страх. Прекрасно го е казал поетът:

Аз съм причината за всяка зависимост
и за чувство за собственост,
за усилията
и за липсата на морал,
за страха,
за насилието,
за престъпленията
и за лудостта.

Научих те да се страхуваш да не бъдеш
отхвърлен
и обрекох живота ти на този страх.
От мен зависи да продължиш да бъдеш
този търсен,желан,
харесван,учтив и приятен човек,
който си днес за другите.

Имам една близка приятелка, която в момента също е студентка – втори курс. Не беше ориентирана с какво иска да изкарва хляба си в живота си и избра да учи Английска филология. Много се двоумеше дали да не запише Японистика, защото има силен интерес към езика и културата на Японците, но в крайна сметка – поради натиск от страна на родителите си и поради страха си, че Японският език не е много търсен и съответно доходоносен – тя избра Английската филология.

Това момиче още е вегетарианка. Не яде месо, основно по здравословни съображения. И редовно ме съветва да престана да натяквам на хората, че с яденето на месо те допринасят за отнемането на милиони животински животи. Тя самата си мълчи, освен ако не я питат. Не си налага мнението. Защо? Защото обича комфорта, удобството. Не би желала да влиза в конфликсти с хората постоянно или да става неприятна за събеседниците си, както аз често съм. Все пак, от истината боли.

Тази приятелка винаги ме е обичала и винаги ме е съветвала да съм по-умерен в действията си. Предупреди ме, че да избера третокласния Пловдивския университет от любов може да съсипе бъдещето ми. Предупреждава ме, че ще стана неприятен на хората с приказките си за консумирането на животински живот. Когато бяхме в училище, редовно ми се караше, че противореча на учителите и искам мнението ми да бъде чуто, уважено и взето под внимание, както и свободната ми воля. Не казвам, че беше подмазвачка – но мисля, че често правеше компромиси с Правдата, ако защитаването й беше рисковано. Ако греша, нека ми прости за клеветата.

Обичам това момиче и й мисля доброто – но смятам, че тя е почти изцяло победена от реалността. Което е много жалко – тя е умен и мислещ човек, малко мързелив в някои неща, но като цяло заинтересован от света и съдбата му. И това момиче все пак не желае да отрече собственото си удобство, за да се бори за това, в което вярва, или да върши това, за което вика сърцето й – тя не би посмяла да рискува професионалната си реализация, за да учи каквото й е повече на сърцето, нито пък би признала, че проблемите на света са и нейни проблеми – защото за да понесеш болката на света, трябва да нарушиш собственото си спокойствие.

Тя… е победена от реалността.

Реалността не е явен враг. Тя е като Дявола – няма ясно и директно проявление, но постоянно дебне и се крие – подкупва. Подкупва те с материално или духовно удобство. Ако си умен, дава ти финансова стабилност. Ако си добър, успокоява съвестта ти. Ако мислиш различно, казва ти, че не можеш да промениш света и няма смисъл да разрушиш живота си, заради стремежа да го оправиш. Във всеки случай, Дяволът печели от тази игра, а някой на света – в Азия, Африка или в развитите страни – губи. Реалността е предложила добра цена за душата ти.

Мразя реалността. Обявявам й война. Ще използвам интелекта и живителните си сили (тези, който ти ще продадеш на реалността), за да казвам на хората грозните истини, които те крият от себе си, за да могат да живеят в мир с реалността. Ако зная, че има едно оръжие, оставено ни от всички мъдреци, то това е Истината. Ако светът един ден прозре истината, грозната истина за някои неща, без евфемизмите, заобикалките и самозаблудите, може би най-после ще има огромна промяна в света и ще настъпи край на потисничеството.

И реалността ще бъде друга.

Advertisements

19 Responses to “Победени от реалността”


  1. януари 12, 2010 в 3:00 am

    Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
    не попитах защо ще умра,
    тук дойдох запленен и от сивия ден,
    и от цветната майска зора.

    Поздравих пролетта, поздравих младостта
    и възторжен разтворих очи,
    за да срещна Живота по друм от цветя
    в колесница от лунни лъчи.

    Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
    не поръси ме ябълков цвят:
    пред раззинали бездни до черни стени
    окова ме злодей непознат.

    И през облаци злоба и демонска стръв
    черна сянка съзрях да пълзи-
    златолюспест гигант се изправи сред кръв,
    сред морета от кръв и сълзи.

    В полумрака видях изтерзани лица,
    вред зачух плачове като в сън
    и жестока закана на гневни сърца
    се преплете с оковния звън.

    Аз познах свойте братя във робски керван,
    угнетени от Златний телец;
    и човешкия Дух – обруган, окован,
    аз го зърнах под трънен венец.

    И настръхнал от мрака на тази земя,
    закопнях, запламтях и зова:
    – Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!
    Загърмете, железни слова!

    Нека пламне земята за пир непознат,
    нека гръм да трещи, да руши!
    Барикаден пожар върху робския свят!
    Ураган, ураган от души!…

    И тогава – залюбен в тълпите, пленен
    от лъчите на нова зора, –
    без да питам защо съм на тоз свят роден,
    аз ще знам за какво да умра.

    Христо Смирненски – „Юноша“

  2. 2 lyd
    януари 12, 2010 в 10:24 am

    Реалността може да бъде твърде различна за различните хора, Павка. Това дали някой е победен, победител или нещо друго е въпрос на гледна точка.

    Освен това хората имат различни стратегии – едни се борят, други се приспособяват, трети създават нова реалност.

    Едни вдигат шум, други не.

    Някои вярват, че са наясно със света, а други смятат, че имат още да учат.

  3. 3 deepz00ne
    януари 12, 2010 в 11:40 am

    прескачайки и спъвайки се във вяли ръкопляскания и потупвания по рамото идвам да ти кажа че ще загубиш тази война,както много много други преди теб.
    знам това е неприятно,но с ПРАВДАТА не трябва да се правят компромиси и трябва да се казва в очите нали?
    прости ми за сарказма хехе
    ПРАВДАТА друже и РЕАЛНОСТА са съвсем съвсем индивидуални понятия и за всеки отделен човек имат различни измерения и стойности
    на практика ти ще се бориш сам със себе си,със своето виждане за РЕАЛНОСТА и защитавайки своята ПРАВДА
    всеки психиятър ще ти каже че има само 2 изхода от тая борба, и двата твърде неприятни,единия е изхода на постепенното примирение ,другия -лудницата

  4. януари 12, 2010 в 4:44 pm

    всеки разбира реалността по различен начин.. за някои е даденост, а за други предизвикателство да се борят с нея

  5. 5 Kralicata^Na^Perverziata
    януари 12, 2010 в 7:02 pm

    Мълчанието понякога наистина е злато. Ти искаш да общуваш с млади хора, които да ти кажат, че като пораснат, ще спасят света, ще направят Голяма промяна, ще сбъднат мечтите си, ще използват живота си за нещо Смислено. Ами добре, иди в някоя кръчма при група пияни студенти и може да ти разправят цяла нощ за това и ти ще си доволен. Лесно е да се говори високопарно, но ако беше прочел Тютюн, щеше да знаеш какви са комунистите – хора на действието. Хубаво ли е да си млад и да се кълнеш, щом „младостта е пиле с девет крила“ и когато отлети, може да погледнеш „реалността“ с други очи. По-добре си мълчи сега и наблюдавай, събирай впечатления. Ако искаш да нанесеш промяна в света, не е нужно да го правиш на 20 години, нито пък би било мъдро. Много по-мъдро според мен е да се усъвършенстваш самостоятелно, за да станеш достоен за своята мисия. Не казвам, че аз имам мисия, това ще го разбера по-късно.
    Наскоро обсъждахме един разказ, в който главната героиня беше тийнейджърка и един колега каза, че тийнейджърите виждат нещата в бяло и черно, без никакви нюанси. Мисля, че ти си в тази фаза. Нужно е да разбереш, че има и други неща между опозицията реалност и утопия и изобщо, като цяло това е една изключително безсмислена опозиция. Утопията е това, което НИКОГА няма да бъде, това е идеалът. Ако искаш утопията да се случи, забрави за това. Есето на Оскар Уайлд, което ми даде, описва една точно такава утопия, която може да бъде критикувана по много параграфи. Реалността не ни е враг, защото бягайки от нея, ние губим единственият си инструмент, за да я променим – нашето съществуване. Представи си, че искаш да кажеш нещо на някого и той е в града само 1 час на определено място. Можеш ли да изгубиш времето си в мечтание за това как ще идеш и ще му кажеш, когато можеш всъщност да го направиш? Реалността не може да бъде извън мен. Ако се опитам да избягам от нея, само ще загубя. Мечтите са страхотно нещо, но трябва да си признаем, че за да бъдат наистина очарователни, те трябва да са или невъзможни, или много трудно постижими. Всичко останало не са мечти, а са цели. В целите виждам смисъл, защото човек може да начертае път, за да достигне до тях.
    Друго, с което не съм съгласна, е, че приоритетите на един човек са непреходни. Аз мисля, че израстването променя приоритетите и желанията и когато един човек е имал възможност да сбъдне мечтата си, но не е пожелал, това означава, че не го е искал достатъчно и съответно, че това вече не е негова мечта. Не можем да преминем през живота си само с една нагласа, защото това означава да затворим очите си за мъдростта, която идва с опита. Ако някога имам деца, което е твърде възможно, не си представям колко огромно знание биха могли да ми дадат. Ако нямам деца по някаква причина, тогава също мисля, че ще науча много от това. Аз мога да предполагам как биха ми се отразили тези неща, но никога не мога да придобия съдържанието на знанието преди да ги изживея.
    Хубаво е да се мечтае, но трябва и да се оцелява. За добро или зло сме тяло и душа (и ум), затова трябва да се грижим за всичко. Когато основните потребности на тялото са задоволени, тогава човек може да помисли и да помечтае, нали точно това казва и за това се бори твоя кумир Оскар Уайлд. Свободното време трябва да бъде привилегия не само на богатите, казва той. Лесно е да отговориш на въпроса „Какво?“ „Какво искам да направя в света, какво искам да постигна в живота си?“, но е по-важно да отговориш на въпроса „Как?“.
    You are an armchair dreamer/accuser.
    And you are so prejudiced you can’t see further than the tip of your nose.
    Опитай се да си представиш, че не можеш да си универсално прав.
    Ти си брикольор. Брикольор е някой, който приспособява подръчни материали, за да направи това, което иска. Ти си решил какво искаш от живота и реалността и я приспособяваш към собствените си виждания, като използваш понятията не според тяхното предназначение, а според своето желание и виждане. Мисля, че ако тръгнеш наобратно и потърсиш значението и предназначението на понятията, ще можеш да построиш съвсем различна представа за света.
    Не взимай идеи и понятия наготово. Можеш да се окажеш в една голяма лъжа, докато тръбиш, че казваш най-голямата истина на света.
    Дерида има идея, че ако хванеш една дума и я потърсиш в речника, ще видиш определението й, което ще съдържа други думи, които няма да знаеш и ще започнеш да търсиш тях и така до безкрай. Но има една централна идея или представа, която е извън речника и не може да бъде определена с думите от него, която би могла да бъде Бог, Истина, Наука. Мисля, че е показателно, че тя не може да бъде обяснена. Личното ми тълкувание по въпроса е, че тя изобщо не е константна. А именно, не може да бъде запечатана в нашите вечно променящи се свят и език.
    Ще спра до тук, макар да не е краят.

  6. 6 net21
    януари 12, 2010 в 7:52 pm

    „Реалността не ни е враг, защото бягайки от нея, ние губим единственият си инструмент, за да я променим – нашето съществуване.

    …Мечтите са страхотно нещо, но трябва да си признаем, че за да бъдат наистина очарователни, те трябва да са или невъзможни, или много трудно постижими. Всичко останало не са мечти, а са цели. В целите виждам смисъл, защото човек може да начертае път, за да достигне до тях.“

    браво бе, този последният пост много ми хареса! И ми спести доста писане на мен! Дано Павката да му обърне внимание…

    Аз искам да дам от личния си живот пример, за да покажа на автора колко относителни са понятията и колко по важни Действията:

    Значи, напоследък, понете съм много объркан и преди да си лягам пиша – ама пиша много – мисли, въпроси, мечти, каквото ми дойде на ум. Но винаги когато дойде въпрос спирам да пиша и почвам да мисля.
    И ето така например смятам да постна вчерашните си записки и да дам възможност да помислите и вие – не е толкова много и толкова задълбочено споко:

    Не се чувсвам добре в ежедневния живот, не се чувствам добре в ежедневния живот, не се чувствам добре…В главата ми се върти огромен, гигантски, грамаден план. Мечта. План. Мисъл. Ще я превърна ли в действие?
    1 част на плана – Обиколка на България – тренировка.
    2 част – Околосветско пътешествие.
    Банално, а? А ежедневието не е ли банално? Учиш, учиш, работиш, работиш, детето ти учи, работи, внукът учи, бам – умираш.
    Човекът е човек, когато е на път. А какво сме сега? Какво сме ние хората в „застой“ – Ботове, автомати?
    Движението илюзия ли е?
    Дните ни минават много бързо. Ежедневието ще ни съсипе. Решение – сбогом учене, здравей път! Път, път, път път…
    Ученето също е път!
    Странен човек съм – мен ми е кеф да си уча. Целта ми може да не е дестинация, а постижение – не е ли същото? Сърцето ми иска път – но то не казва какъв. Аз трябва да си избера лесен или труден.
    За Околосветското пътешествие трябва План. План или Учене? План или учене или – и двете?
    Трябва ми… Време… Воля… Действие. ДЕЙСТВИЕ. ТРЯБВА ДА ДЕЙСТВАМ. Действие, въображение, действие.
    Трябва да строша последната верига, последните вериги: Мързел, компютър, мързел, Ежедневие, компютър, интернет, интернетност, инертност, инертност, инертност. Действие. PC=Проблем.
    Заключение – Въпрос – Ученето равно ли е на пътя?
    Отговор – Учене=Път=Действие.

    Отговор по темата на Павел:
    Мечта – Околосветско пътешествие. Път. По конкретно – движение, действие. Резултат – натрупан опит.
    Цел – Учене на материал. Път. По конкретно – движение, Действие, развитие. Резултат – натрупан опит.

    Разлики: Околосветското ми пътешествие какво ще даде на хората? Какво ще даде на хората успешното ми завършване и започване на работа като, да кажем, архитект?
    В мечтата нямам ясно начернат план. В целта имам.
    Желанието е едно и също – пътищата различни и все пак еднакви. Единият просто е по-лесен и по-егоистичен. И не дава нищо на никой.

    А къде е реалноста тук? Реалността е това как аз се чувствам докато вървя по който и да е път! Релсността е това какво давам на хората, които срещам, как ги карам да се чувстват – не това къде и при какви обстоятелства.
    Аз съм това което съм и препускам през света. Може би го променям, можеби не, но съм свободен и свободно се движа по Пътя. А ти? Желаеш да строиш нови пътища, да принуждаваш хората да се движат по тях, да твърдиш, че сегашните не са хубави? Или просто не си свободен? Не можеш да оцениш пътя си, не го разбираш, труден ти е?

  7. януари 13, 2010 в 2:47 am

    Лид 🙂 Дали някой е победител или победен наистина е въпрос на гледна точка, но е относително обективно дали победителят или победеният наистина е щастлив/нещастен или печелещ/губещ от положението си 🙂 И аз зная, че имам да уча още твърде много, по дяволите, не го отричам 🙂

    Драги Дийпзоун, мнозина преди мен са губели битки, но ако се замислиш малко повече, ще откриеш, че техните изгубени битки са довели до съвременни постижения като декомрация, социална държава, равнопоставеност на жените, ЛГБТ приемане и прочее 🙂 Както казах, важно е да помним, че всяко наше движение е агент на историята – повече или по-малко значим…. 🙂

    С Правдата могат да се правят компромиси, стига да не са системни. Все пак сме хора 🙂

    Боря се със своята представа за реалността, да, която ми се струва що-годе ообективна и вярна 🙂

    Кралице… хубаво ме подреди 🙂

    Да, комунистите са хора на действието. Надявам се и аз да съм, в момента си изяснявам как и с какво – говорили сме си.

    Съгласен съм и за целите, те са агенти на мечтата. Както казах, в момента си търся постижима цел. Но докато си я намеря – а това може да отнеме десетки години – ще се задоволя да плувам в неясната посока на мечтата 🙂 Впрочем, аз не отричам реалността. По-скоро доста хора я отричат, или по-скоро грозното й лице. Аз се старая да го поглеждам и… да не се поддавам на изкушението да си намер яудобно гьолче и да приключа с цялата си високопарност и желание…

    Впрочем, не помня да съм казвал някъде, че приоритетите са непреходни. Наистина би било голяма глупост да го твърдя. А Оскар, ако не ме лъже паметта, мисля, че смята, че свободното време трябва да е за всички, за да може хората да се занимават със създаването на красиви неща 🙂

    Брикольор, хубава дума. Предполагам, че наистина има нещо брикольорско в мен, може би повече от здравословното, но чак пък да ме наречеш такъв човек? Впрочем, аз не се имам за универсално прав, наистина. И мисля, че достатъчно често префасонирам вижданията си, благодарение на търпеливи люде…

    Идеи и понятия наготово винаги се опасявам да вземам, и все пак трябва да го правя – то си е вид образование. Сигурно понякога прекалявам, но се старая да го избягвам. Най-малкото мисленето закърнява.

    „You are an armchair dreamer/accuser.
    And you are so prejudiced you can’t see further than the tip of your nose.“

    I disagree. I am neither solely an armchairy person, nor that completely prejudiced. Or so I think…

    Гео, поздравления още веднъж за начина на писане! 😛

    Много ми хареса коментарът ти, но ще ти отговоря само на пряко поставените въпроси:

    – желая да създам нови пътища, мисля, че нямам никакво желание да насилвам някой да се движи по тях
    – не зная доколко съм свободен, но наистина не разбирам изцяло пътя си. По-скоро съм точно на кръстопът и имам само компас и къса гледка в далечината 🙂

  8. 8 kromanion
    януари 13, 2010 в 2:57 pm

    Реалност… тя не съществува!
    6 000 000 000 човека, 6 000 000 000 реалности. Как може да ме победи реалност, която аз самият съм сътворил – освен ако в сътворението и не съм вложил желанието си да бъда победен…

  9. януари 13, 2010 в 4:43 pm

    Много ви се радвам,защото истината се ражда в спора…В сблъсъка на различни мнения.А когато това са млади и умни хора,вече е сигурно,че дори и несъгласните са намерили своята частичка истина…Прегръщам те,Павка и знам,че ти ще намериш своята пътечка,която ще те изведе на Широкия път!

  10. януари 14, 2010 в 1:55 am

    Кроманьон, опомни се, реалността е безкрайно различна за всеки човек, но въпреки това имаш една обща матрица, която всеки човек възприема различно… И все пак имаш обективната реалност. Не си я сътворил ти, за съжаление – може би.

    Дай Боже да си права, Слава! Прегръщам те и аз! :]]

  11. 11 vitaminko
    януари 14, 2010 в 10:17 am

    Един ден ще се смееш на статии като тази която си написал. Все още ти е простено да си неосъзнато глупав.

    Като пораснеш може и да станеш осъзнато глупав и осъзнато гладен.

    Stay hungry! Stay foolish! 🙂

  12. 12 Constantine
    януари 18, 2010 в 11:18 pm

    Ако реалността е само в нас и е нещо субективно, продукт на съзнанието, който ние сме сътворили, то се иска само малко желание, за да я променим, а?
    „The mind is its own place, and in itself, can make heaven of Hell, and a hell of Heaven.“
    Пък, ако се отделим от софизма и приемем, както въпросните 6 милиарда души са направили в момента, в който са осмислили съществуването си, че някаква обективна реалност има, то това са елементарните природни закони, ала-бала. Проблемът е, че едни хора с години са налагали своите изкривени идеи за света на едно или друго подобщество, прокарвайки ги с лозунга „традиция“, ала-бала. И в един момент се получава така, че в България до 12-ти клас един ученик е зависим от успеха си по математика, когато иска да се занимава с хуманитарни науки примерно. И това, което изучава по математика, далеч не са онези полезни и необходими неща. Ама това е просто пример.
    Как да е, малко хаотично стана, ама в момента ме мързи.

  13. януари 18, 2010 в 11:44 pm

    РЕалността винаги е изключително в ума, да. Но нека видим пълната реалност – средата определя изключително ума, вече си го говорихме…

    Наистина е постижимо да се открие друга вътрешна реалност – макар и не толкова лесно – но помисли: колко хора са надарени с достатъчно интелект и свобомислие, за да ог осъзнаят? А колко от тях няма да изберат да подкрепят въпросната реалност от користни подбуди? Не бива да сме егоисти…

  14. 14 Тони
    февруари 20, 2010 в 11:32 am

    не съм чел мненията на хората по-долу.Но забелязвам,че по скоро „четеш“ хората,а не се опитваш да ги „усетиш,почустваш“ да ти кажа.
    Още в първите кометари като прочетох сега,видях,че са ти отговорили много правилно-Всичко е въпрос на гледна точка що се отнася до истина или до реалност.Но въпросната дама не сглупява да каже,пардон,да халоса хората със свойте си мисли,защото ясно знае,че за едни е така,за други е пълна глупост,достойна за насмешка.
    Забелязвам,че някак си по дестки егоистично си си набелязал някакъв модел на поведение,който слагаш като измерна единица,а не трябва така.С уважение

  15. 15 Тони
    февруари 20, 2010 в 11:39 am

    И спомни си говори ли сме,та ти ядеш яйца,а те какво са??неродени пиленца,та ти направо в зародиш ги трепеш буквално.Да ти напомня за един певец Moby,той обаче е ИСТИНСКИ вегетарианец-отказва ДОРИ и продукти от животински произход т.е. ЯЙЦА,мляко,сирене,мазнина от НЕрастителен произход.

    Та ние всички сме убийци на животински животи.Ти оглеждал ли си се докато ходиш в гората,дори и на тротоара колко животинки стъпкваш!!това си е убийство също!!

    При всички вегетарианци забелязвам две черти или бавно говорене или бързо говорене но тъпчене на едно място.Просто липсата на соли,минерали и видове белтъци присъщи само за месото,ви карат да правите/говорите/мислите по странен изкривен начин.С уважение

  16. февруари 20, 2010 в 1:05 pm

    Тони, обективна реалност има, как да няма. Да, за един тя е грозна и ужасна, за друг – удобна и прекрасна. Признавам го. Но това не променя факта, че тази реалност съвсем обективно, съвсем независимо от това кой как я възприема, обрича едни на мизерия, други на консуматорско вегетиране, трети на борба, а четвърти – на безгранично щастие. Мисля, че тази реалнос трябва да се промени по такъв начин, че да е максимално полезна за повече хора, нищо, че винаги ще се възприема различно.

    Разбира се, напълно допускам, че относително по детски си набелязвам линия на поведение, която ми струва обективен коректив. Старая се да го избягвам, но… развитието е бавно, нали 🙂 Все пак – как предлагаш да съдя света дали се развива добре или зле, ако не с някакъв набелязан модел коректив?

    За животните: като цяло ми е неприятно, че се налага за да живея, да унищожавам други животи, били те и на моркова във вечерята ми, но това, което мога да направя, е поне да се ограничавам да не ям месо. Да, неродените пиленца са вид живот, но поне не са страдали като са били заколвани на партиди.

  17. 17 Тони
    февруари 20, 2010 в 1:37 pm

    Да наистина по детски си набелязваш както ти казах.Просто ще мине време и ще разбереш,че светът е една добре балансирана система със специфичен хомеостатичен кръговрат.Човека с нищо неможе да промени нищо,дори и да се опитаме да последваме и приложим все още детския ти въглед върху реалността,то ще стигнем до фактът,че всичко ще е както преди,ще има месоядни като мен и досадни вегетарианци като теб 🙂 (шегичка)
    Просто се откажи да тормозиш и набиваш небивалици на хората в главите и точно тогава ще се окаже,че си пораснал,помъдрял.

    Един съвет-Вместо да си хабиш времето опонирайки се с нещо толкова стабилно,с такъв факт (хомеостатичния кръговрат)намери и ПРОЧЕТИ И ИЗУЧАВАЙ вегетарианската наука (суровоядсто)това ще е една добра насока на поток на биоенергията ти,а и ще обогатиш вегетарианската си култура.С уважение Тон4о

  18. февруари 20, 2010 в 1:49 pm

    Добре де, ще отречеш ли, че за три хиляди години сме премахнали напълно (ако не се лъжа де) директната форма на робство? Което си е баш вид хищничество, само че човешко. Или пък в началото на индустриалната епоха е представлявало един ужасен вид експлоатация на бедните от богатите, но поради различните социални и политически промени, и развитието на технологиите и икономиките, в днешно време капиталистическият свят се радва на един почти неексплоатиращ строй, поне не експлоатиращ с насилие. Това не е ли напредък? Не е ли постигнато от човешкия фактор? Не е ли бил преди векове все така част от хомеостазата на човешкото общество?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: