09
Ян
10

Изкуството, Израстването и (Р)еволюцията

Току-що написах поредния коментар в темата на Лид за човешкото израстване, връзката му с икономическия и обществения строй и търсене на техни алтернативи. И паралелно с това слушам концерта на Лили Иванова от 6ти Октомври в НДК 🙂

Лили Иванова. Какъв е нейният принос към световното благоденствие, видяно през призмата на моите социалистически разбирания? Никакъв? Защото тя е открила себе си в пеенето, а не в нещо по-полезно като мисионерстването например?

Не! Лили Иванова всъщност е направила повече, отколкото доста дейци в интелектуалната сфера! Защо? Ами защото културата, просветна ми, всъщност има крайно важно значение за човека и съхранението на неговите ценности – били те съзидателни или унищожителни (да сравним естрадата с метъл музиката например).

Досега приемах изкуството най-вече като форма на естестическо и емоционално наслаждение, като потребност да се сътворява нещо красиво (или пък грозно, зависи от целта и настроението), което от своя страна да бъде изконсумирано от гладния за красота (или грозота) човек. И то е основно такова, наистина, но от друга страна има и една много съществена друга функция – изкуството, бидейки ключ към сърцето на хората, ги прави по-искрени, добронамерени, спокойни и отворени към света.

Чувайки една прочувствена песен или виждайки някое емоционално платно като „Звездна нощ“ на ван Гог, човекът усеща в себе си порив. Вътрешен порив. Изкуството е като духовно лекарство, възбуждащо позитивните пориви в душата. Дори изкуството да е грозно, да е поема, описващата умиращите от газовите шрапнели млади войници от WWII, дори тогава то отново, а може би и с по-голяма мощ, разтваря душата на човека. Плачещият човек, от добро или от лошо, е пречистен човек, поне частично.

А пречистеността ни е така нужна във време не задушаване от прагматизъм, технокрация и… комерсиализация на всичко… Защото човекът, обикновеният човек, е създаден за прости удоволствия, прости интелектуални и душевни прозрения и наслади, поне така мисля. И когато този обикновен човечец със своите желания просто да има семейство и спокоен живот се окаже в среда, която възпитава в него ценности като професионален успех, печалбарство и постоянно гонене на някакви цели – този човек бива духовно потиснат. Той започва да добива икономическо мислене. „Времето е пари.“ Но без свободно време, в което просто да съзерцаваме нещо, или да лежим спокойно, как можем да очакваме да сме пълноценни личности? Нима не е нормално и редно да отделяме време да успокояваме телата и умовете си и да се вслушваме дълбоко в себе си?

И тук идва изкуството. Защото то е вратичка на спасение! Дори след тежкия дълъг ден, в който си се занимавал с физически труд и клюкарщина, или пък с интелектуален труд и уж здравословна конкуренция, след този ден ти се прибираш в дома си и си пускаш музика. И ако все още имаш възможността изцяло да отдадеш себе си на нещо (която възможност сякаш става все по-непопулярна и рядка днес), изкуството те облива със своята вълна от топлина (или студ), и, ако е достатъчно добро, като със скалпел изрязва, поне за 1-2 часа занапред, прахоляка на модерния забързан живот от душата ти. И след това ти можеш да се усмихваш на близките си по-искрено, да стоиш на едно място, без съзнанието ти да е заето с нещо, или просто да изглеждаш филм за разтоварване. Спокойно.

На Запад сме свикнали да мислим, че пътят към нашето духовно усъвършенстване е посредством четене, мислене и диалектика. На Изток обаче смятат, че пътят за духовно усъвършенстване е разграждането на Егото, или Аз-а. Там смятат, че човек се ражда с безсмъртна душа, която се преражда с векове в различни тела и страни, но материалният свят я променя. Материалният свят започва да възпитава тази душа, да й дава дадени ценности, дадени знания, дадена самоличност – Аз. И тази самоличност пречи на истински безсмъртната душа да намери спокойствие и хармония, защото е замърсена от алчен суетен Аз (Ego). Е, аз мисля, че изкуството, в известен смисъл, е точно начин да се откъснем от този алчен и суетен Аз и поне 3-4 минути да разтворим съзнанието си във Всемира. Все пак, как може някой да изслуша Лунната соната без някак да изгуби връзка с реалността или да с вглъби в себе си, или пък да прочете едно брилянтно стихотворение без душата му да ликува след това?

„Йога“ значи свързване, връзка, единение (с Бога). Аз мисля, че изкуството е точно път към тази връзка – прочетете тук.

И тук искам да направя връзката между простото ми сложно откритие за изкуството и революцията и духовния растеж. За човек, който желае да израства духовно не би трябвало да има много по-важни неща от изкуството. Защото, както казахме, изкуството отваря духовните пори на човека и ги прочиства от прахоляка на динамиката, интелектуалността, стремежите, суетата, гнева. Ако аз съм един крал на кралство, в което искам хората да бъдат добри и развиващи се духовно, аз ще отделям голяма част от наличните ми пари, за да се развива и разпространява евтино изкуството. Изкуството, изглежда, не е само естетика, а е и ключ (един от ключовете) за вътрешната чистота и хармония на човека. И ако аз наистина искам да съм приятел на духовната (р)еволюция, то аз трябва да съм приятел на безполезното емоционално съзидателно разтварящо красиво.

И така, с прекрасните си песни, прекрасни послания и най-вече – въздействие – Лили е допринесла за духовното равновесие или развитие на мноооого хора 🙂

Бих искал да завърша постинга си с един цитат (по памет) от De Profundis на Оскар Уайлд, написано по време на престоя му в затвора Рединг:

„…защото всеки ден в затвора ние плачем. Плачем по едно и също време на деня. И това, знаеш ли, е хубаво. Защото всеки ден в затвора без сълзи, Боузи, е ден със закоравяло сърце.“

_____________________________________________________

ПС: Използвам постинга, за да приканя всички, съпричастни към свободата на личната кореспонденция и свободата в интернет като цяло, да дойдат на протест в София в Четвъртък, 14-ти. Подробности – тук. Дори да нямате отношение към проблема, имате поне други две причини да дойдете – първо, че всяко нещо набира инерция, и ако следенето на трафика на писмата и телефонните ни разговори е една малка стъпка, то тя постепенно би трябвало да се превърне в тенденция за ограничаване на виртуалната свобода – в името на сигурността. И второ, когато някой се опита да организира протест или да събере подкрепа за някаква промяна в държавата, много е гадно да го оставяш без подкрепа. Ако ти си дал сърцето и времето си за някаква кауза, и накрая от нея останат докоснати едва 20-30 човека, това безкрайно смазва надеждата и обезсърчава. Да не говорим, че едно лениво, незаинтересовано от каузите на съгражданите си, общество просто няма как да бъде силно и добро – или достойно за понятието „общество“ (цялост).

Надявам се да се видим в София на 14ти, за да се борим заедно за общо бъдеще! :))

Advertisements

4 Responses to “Изкуството, Израстването и (Р)еволюцията”


  1. 1 lyd
    януари 10, 2010 в 12:01 pm

    Днес си открил, че изкуството е най-насъщното нещо. Утре ще откриеш нещо друго и ще пишеш за него с точно толкова ентусиазъм … освен ако не избереш да се вкопчиш за по-сигурно в първото открито нещо и не започнеш да отхвърляш следващите 🙂

  2. януари 10, 2010 в 1:49 pm

    Днес /вчера/ открих, че изкуството е ключ към духовната р/еволюция 🙂 Че е насъщно нещо съм открил още при прочита на „Портретът на Дориан Грей“ 🙂 Но да, навярно ще развивам светогледа си посредством отхвърляне на някои стари разбирания 🙂

  3. 3 vitaminko
    януари 11, 2010 в 12:20 am

    изкуството може и да разделя. аз например едва понасям лили иванова. обаче от друга страна може и да не съм прав. все пак естрадата на лили за мен не е изкуство така, че най-вероятно единственото нещо което ни разделя е лили иванова. дръж си я. не я ща. 🙂

    йога не е сливане с бога. йога е постигане на вечна смърт. 🙂

    няма вечна душа. идеята за вечна и безсмъртна душа е най-вероятно доста фина форма на егоизъм.

    защо ти е вечна душа? това е толкова безсмислено.

    къв бог, кви пет лева. всемирът е безкраен. следователно, несътворим, но вечно съществуващ и изменящ се. за кво ти е тогава бог?

  4. януари 11, 2010 в 2:16 am

    Никъде не съм казал, че изкуството само събира (а май изобщо не споменавам събиране, а просто укрепване на духовното ;p). Хубаво си описал йогата, но тя все пак е сливане с Бога в смисъла на индийското понятие за Бог-Универсум 🙂 Или Всемир, както казваш ти 🙂

    Безсмъртна душа… И мен ме плаши малко тази възможност 🙂 Но пък идеята за прераждане, един вид екзистенциален рестарт, ми допада доста. И най-накрая вече – вечна смърт на безсмъртната душа 🙂

    Витаминко, как попадна на блога ми? :))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: