Галили ли сте животно? Вглеждали ли сте се с кротките очи на кон или в черните очи на овца? Или в наистина невинния, понякога сякаш детски, поглед на коза?
Преди около година и половина, бях в края на 11ти клас, бях върл противник на вегетарианците. Не разбирах смисъла на уважението и преклонението пред Природата и твърдях, че животните са създадени просто за да хранят най-висшето същество на Земята – човека. Днес, година и половина след този момент, след като спорих ожесточено колко идиотско хрумване е да не ядеш месо, аз собственоръчно напомням на всеки месоядец, че сочната пържола, която хапва, е всъщност отрязяна и изпечена част от крачето на животно, което е тичало с това краче. Или че кюфтето, което дъвче, всъщност представлява няколко животни, заколени, умъртвени, одрани, накълаци на части, смлени и смесени в каймата, от която е опържено кюфтето. Храна от трупове.
Вече не ям животинско месо. Преди няколко дни си направих соеви шницели за първи път и тъй като на вкус напомняха телешко месо, ги ядох, съвсем сериозно и честно, с отвращение. А преди… промяната – ядох месо с истинско удоволствие и настървение, бях си чист месар. Явно отвращението ми звучи смахнато, поне ако съдя от реакциите на близките ми. Е, за мен не е…
Как се случи промяната в начина ми на мислене? Времеемко. От момента, в който спорих с моята приятелка вегетарианка за нейното въздържание от месо, ми трябваше една година, за да се откажа – и в последствие направо отвратя – от него. Мисля, че за това спомогнаха няколко фактора.
Запознаване с основите на йогата, а така и с основите на Източното мислене. Запознаване с автобиографията на Махатма Ганди и неговите постоянни доводи защо не бива да се яде месо. Запознаване с идеите на Европейския философ и психолог Ерих Фром, който в своята великолепна „Да имаш или да бъдеш“ противопоставя Западното на Източното възприемане на света. Според него Западът се стреми да използва, експлоатира, инкорпорира нещата (всичко – природа, вещи и хора), а Изтокът се старае да постига духовно единение с тях, като в него се избягва собственичеството. Един азиатец би се любувал един час на едно красиво цвете, а един европеец би го откъснал без да се замисли, би го направил свое.
Като че ли Фром ми оказа най-голямо влияние. В своите книги той заявява огромно уважение към живота и смята, че в Западния свят по негово време (60-те години) цари все повече и повече любов към мървото, или несексуална некрофилия по термина на Психологията. Мисля, че ако се вгледаме в хилядите клипове на метъл песни, където живи същества биват разчленявани, осакатявани, умъртвявани и изтезавани, както и така популярните филми „Убийствен пъзел“ (SAW), ще видим доста истина в анализа на Фром.
Та тези неща породиха в мен по-голямо уважение към живота. Започнах да виждам живот в повече неща, не само в човека. И кулминацията на това уважение към живота бе, когато Джако почина. Тогава се зарибих по него и отново си припомних някои негови песни и за пръв път гледах клипа към Earth Song. Останах… поразен. В клипа се показва точно умъртвяване на природата и животните, а и хората, заради унищожителните стремежи на хората. За мен лично клипът беше много въздействащ. Към средата на песента има момент, в който се показва агонията и съпротивлението на хванат в мрежа делфин, как той се бори срещу желязната мрежа, как се бори за свободата на тялото и за живота си. След това се показва дете от Африка, почти мъртво и крайно обезобразено от недохранване. А накрая дават как мъж в екипировка посягва да разбие с чук главата на тюлен, показващ се от леда – проклетия нечовешки спорт, практикуван в Америка, ако не се лъжа.
Тогава се пречупих. Избиха ми сълзи от цялото страдание, причинено на живи същества и реших, че ще спра да се храня с месо. Ще спра да ям месо, което ми е толкова близко еволюционно – та то би могло да бъде моето собствено, или на майка ми, или на моя колежка, или на моята любов. Няма да усетя разликата, то би трябвало дори да е по-вкусно.
Животните… са живи същства. Наистина са. Те изпитват болка. Ако не друго, ако във всичко друго са нисши спрямо нас, то поне болка и панически страх изпитват. Не искам да съм един от консуматорите на месо, даващи смисъл на индустрията, отглеждаща живот само за да бъде той умъртвен, разфасован и наблъскан в целофан, продаден, изконсумиран, смлян, експлоатиран от организма, и накрая превърнат в изпражнение. Не искам. Не искам.
И ще направя каквото мога, за да й се противопоставя. Надявам се.
В последна сметка установих, че както повечето неща в живота, да се въздържаш да се храниш с животни е въпрос не толкова на интелектуален аргумент, колкото на узряване. Трябва да имаш нежеланието, трябва да осъзнаваш с душата, а не с ума си, колко брутално е превръщането на живота в стока, а тялото – в храна.
За кого бие камбаната? Тя бие за теб.
PS: Познах, че една от преподавателките ми в университета, не яде месо, когато видях заглавието на научнопопулярен филм за дивата природа, който тя ни препоръча да гледаме – Animals Are Beautiful People.
Скромни опити 
Аз съм на път да спра да ям месо – всъщност го правя рядко, но пък всеки ден готвя с месо и понякога не мога да не хапна.
Изкушавам се да вметна едни неща:
казват, че Буда е умрял след като се е натровил със свинско
казват, че на човек му е ужасно трудно да приеме, че животът унищожава живот, за да оцелее. Може би вегетарианството е един от начините да се самозаблуждаваме … понеже растенията също са живи
има места, където хората нямат особено голям избор и се налага да ядат месо – онези, които живеят на север
чудя се защо съществуват хищни животни и как се вписват в природната хармония
Всичко това не е с цел да оправдая месоядството си 🙂
напоследък се чудя колко ли е трудно да отгледаш дете-вегетарианец в месоядна среда
Мисля, че Buddha изобщо не е ял месо О.О
За тези, които нямат избор, съм склонен да приема месоядството… Все пак… намирам човешкия живот все пак за по-важен и ценен от животинския… макар че това не е съвсем правилно, може би 😕
Хищните животни са част от Природата и от естествеността на света. Но ние искаме ли да сме хищници, това е въпросът? Всички ми се оправдават с хищниците, но така едва ли не казват, че и ние трябва да сме хищници О.О
Растенията. Да… Ако можех, бих спрял да ям и тях, но тогава как бих могъл да живея? От Слънцето, както препоръчва онзи йоги 🙂
С растенията, Лид, случаят е значително по-различен. Те не изпиват, поне така мисля, агония, не изпитват страх. Те, доколкото знаем, нямат психика… Мен ме боли повече от болката на животните, не толкова от принципността… В De Profundis Оскар казва нещо брилянтно: „Моралът на Христос е моралът на състраданието, какъвто трябва да е всеки истински морал.“ 🙂
Според мен това си го написал, защото ти се яде месо и се надяваш някой да те убеди, че да ядеш месо е етично, правилно, морално и т.н. Ако не заради това, то за да затвърдиш позиция, зад която не си сигурен, че стоиш сто-процентово 😛
Ако си сигурен – значи не си човек, а ти си 😀 и като такъв в теб има един заключен звяр, който иска да яде, че и да убива дори.
Индустрията, която ражда животни, за да ги убие и да ни нахрани с тях, всъщност те е предпазила от това ти самият да се превърнеш в убиец.
При отсъствието на индустрията, която презираш, хората няма да станат вегетарианци – напротив, тяхната хищническа природа, която сега е подтисната, ще се събуди. Един вид тази „чудовищна“ индустрия ражда предпоставки да се появят хора като теб, които да се разчувстват от животни (че и от хора). Без нея, няма да те има и теб (състрадателния човек)!
Личният ти избор е хубав, етичен, достоен за уважение! Дано повече хора имат нужните качества да го направят – добре е за здравето им (физическото и менталното, тъй като колкото повече се отдалечаваш от животинската си природа, толкова по се доближаваш до божествената – научаваш се да обичаш другите, животните, природата – ставаш толернтен и т.н.)
Иначе от интелектуална гледна точка, дори ти си убеден, че с действията си няма да промениш нищо освен собствения си свят – или айде и този на близките си, както и си убеден в това, че съществува любов, както към живото, така и към мъртвото и следователно да превърнеш живота в ценност е само въпрос на личен избор – не можеш да казваш на хората какво да обичат и от какво да се отвращават.
(както не можеш да им казваш например каква сексуална ориентация трябва да имат ;).)
Ицо, сексуалната ориентация не е въпрос на избор, а да ядеш животни е. Докато сексът не наранява никого, убиването наранява.
Не, не желая да ям месо. Преди желаех, вече не, в никакъв случай. Не мисля, че някога ще допусна отново да ям месо, поне съзнателно. Да, в мен има звяр… но има и човек. И този човек може би в крайна сметка надделява, поне в този случай.
Има много интересно прозрение в постановката ти за индустрията и убиеца… Но така или иначе ние сме пасивни убийци, след като ядем месо. Аз, не ядейки месо, съм също пасивен убиец, макар и значително по-малко, защото не правя всичко по силите си да спра убийствата. „Никой не е сам за себе си, всеки е част от цялото.“
Да убиеш, за да се нахраниш, би било нормално, да. Но това, което го потиска, не мисля, че е липсата на необходимост да убиваш директно… А ОБИЧТА към животните. Мисля, че има дял и неразгърнатата хищническа агресия, но въпреки това си мисля, че основна заслуга за въздържанието от месо е съпричастността към животните.
Наистина не мисля, че ще променя целия свят с това. Но смятам, че ще променя света около себе си – всяко натякване, всяка съпоставка, всеки личен пример: той е вид пропаганда. И дори да не променя начина на живот на някой, най-малкото ще подготвя почвата за промяна или по-голяма толерантност към въздържателите от месо или към по-различен светоглед при възпитанието на детето му…
Преди повече от 10 години бях в Музея на Дарвин в Москва. Там беше представена сцена, на която елен е нападнат от вълк. Всичко в елена излъчваше ужас от предстоящата мъчителна смърт. Сякаш подобно на човек съзнаваше, че му предстои да бъде разкъсан и изяден в рамките на минути. Вълкът беше безмилостен. Имаше писмено пояснение: убивайки част от елените, вълците спасяват техния – еленски – вид като цяло. Ако вълците изчезнат и елените се размножат прекомерно, те ще изядат целия мъх, с който се хранят през зимата, той няма да може да се възпроизведе и така видът като цяло ще загине от глад.
В червата няма морал. Ще проядеш месо като поп, ако те оставят 3-4 дни в килия без храна, само на вода, и след това ти пробутат един шницел по виенски.
Внимавай, Павка. Вегетарианството е запазена марка на месии. Не са само Буда или Ганди. И Хитлер е бил вегетарианец, който – има доста свидетелства за това – е иронизирал месоясните си гости на масата, опитвайки се да им представи предимствата на вегетарианството.
Човечеството убива живота не само като яде животни. Има все повече видове индустриално замърсяване, което изправя животни и хора пред рискове за мъчителни аномалии и преждевременна смърт.
Темата „какво е добро и какво е зло“ е най-опасния плод, към който сме посегнали още преди първия си месен залък. Може би не си даваме сметка за по-големи злини от изяждането на шницел по виенски. Ако отидеш в изискан индонезийски ресторант в Амстердам и си поръчаш някои редки гъби, които пристигат всеки ден със самолет от Индонезия, може би ще причиниш по-голяма вреда на Божието царство, защото замърсяването от самолетните двигатели между Индонезия и Амстердам може да се окаже далеч по-вредно от крайно неизисканото заколване на една кокошка в съседния двор.
Жоро, прав си и ти, но мен Природата не ме тревожи толкова, колкото животните. Просто… Природата н е я виждам – и нямам информация да го прави – да страда. Колкото до червата и морала, вече отговорих към Лид:
За тези, които нямат избор, съм склонен да приема месоядството… Все пак… намирам човешкия живот все пак за по-важен и ценен от животинския… макар че това не е съвсем правилно, може би 😕
Поздрави, Жоро! 🙂
Имаш си отговора в блога ми! 🙂
Аз съм вегетарианка от около 3 години, но не рекламирам вегетарианството, защото е безсмислено да го правя. Не вярвам, че мога да убедя някого да стане вегетарианец – това е нещо, до което всеки достига или не достига сам. На всичкото отгоре не за всеки е здравословно да не яде месо. А спирането на месото изисква човек да бъде отговорен към своето здраве и да се информира как да го поддържа.
Аз пък изобщо не съм отговорен към здравето си. Нека различаваме здравословното, от другото вегетарианство, Милейди ;]
Голяма реклама направи на вегетарианството си, милорд.
Винаги съм знаел, че трябва да уча Реклама! 😀 А аз не съм милорд, не съм никакъв крал (или кралица) на нищо, Милейди! 😀
Вярно бе, ще прощаваш, простосмъртни, аз съм скромна царска особа и не бях осъзнала собственото си величие 🙂
морализаторския тон почти не се усеща,но все пак дразни…като камъче в обувката
Да се дразниш от подхода на човека, който иска да ти каже нещо мъдро, някак не подхожда на човек, който се е заел да търси мъдростта. Поне когато става дума за мъдрост, де.
А какво все пак смяташ за изказаното в статията?
-не отричам че се дразня от хора искащи да ми кажат нещо мъдро…но това е по скоро принципно а не насочено конкретно към теб:)
-не търся мъдроста следователно няма нищо неподхождащо в дразненето
-относно статията…..решил си да не ядеш месо-ок,нямам проблем с това…също както няма да имам проблем ако решиш да фотосинтезираш:)
всичко е ок стига да остане в рамките на твое лично виждане на нещата неналагащо се на другите
🙂
ПС: Избрал съм да не ям животни, звучи по-реалистично – „месо“ играе малкото роля на евфемизъм като лееееко прикрива, че пържолата не се взема от магазина, а ако се задълбае в нейната история, пържолата идва от утробата на някоя майка бозайник или от пораснало жълто пиленце 🙂 Но колко по-удобно е да слагаме усмихнати пилета на етикетите за „пилешко месо“ вместо оскубани и окървавени истински кокошки 🙂
не вярвам окървавените истински кокошки сложени на етикетите да ме откажат да ям животни
Но най-вероятно биха отказали децата, които още не са били почти непоправимо възпитани в хищничество 🙂
децата не купуват в магазина,те ядат това което техните родители им сложат на масата
Това става безсмислен спор – искаш да кажеш, че не виждат рекламите на „Лудогорско пиле“, не виждат витрините и не виждат какво се носи вкъщи ли?!?
няма безмислен спор
ако не ти се спори просто спираш:)
и какво като виждат рекламите,витрините и какво се носи в къщи?
децата ядат това което родителите им кажат че е хубаво,това което самите те ядат.
какво ще харесват да ядат ,както и всичко други особености на характера и личноста се изграждат главно от родителите ,от техните действия или бездействия.
каквито и реклами да има,каквото и да е изложено по витрините,ти можеш да научиш твоето дете да не харесва месо…..или не можеш?
Можеш да възпиташ детето си да не харесва месо, ако му разясниш, че пържолата за вечеря всъщност е от крачето на брата на Доналд Дък, а прасето за Коледа е братовчед на Порки. Ако му обърнеш внимание на това. Не зная дали това е достатъчно, но си мисля, че преди да се създаде здравия навик да се яде месо с наслада, разумът ан едно дете може да смели, че не е хубаво да се убива живот.
Рекламите, витрините и етикетите посочват на детето какво аджеба яде. Не яде пиле, което е било очистено от Лудгорското пиле, а яде пиле, родено, за да бъде употребено, хранено, за да бъде достатъчно дебело (като Хензел) и убито, за да напълни стомаха му и да се превърне в ако.
Безсмислен е този спор, който се е превърнал в просто наддумване. Инак този не зная кога ще мога да го продължа, защото след няколко часа, живот и здраве, заминавам за родния си град за една седмица 🙂
Поздрави, Дийпзоун 🙂
Не съм фен на вегетарианството (макар, че май мистър Фродо не хапваше месо 🙂 ), но те поздравявам, че си решил открито да отстояваш позицията си.
Всъщност, растенията имат психика. (всичко живо има психика, дотолкова, доколкото е в конфликт със света и активно се опитва да оцелее – включително едноклетъчните организми). Растенията се стремят да растат към светлината и се борят едни с други за светлина. Те реагират на света, искат едно и избягват друго, но просто са много бавни (спрямо нас). Болката все пак мисля, че е едно стъпало по-нагоре от тях, а страхът – още стъпала по-нагоре. Тук идва моментът с това, че неяденето на месо е свързано с това да обичаш себе си – не искам да ям неща, които приличат на мен (и на това, което стои в същността ми) – колкото повече приличат, толкова по-неприятно е. Затова няма проблем растенията да го отнасят…
Аз не съм вегетарианец, но ям месо рядко (веднъж месечно), и се стремя месото да НЕ идва от по-интелигентни бозайници (примерно свинско). Бих ял месо доста по-рядко, ако това какво ям зависеше само от мен.
Факт е, че животът е направен от смърт – животът не само е изграден е от неживи атоми, а и самата хранителна верига и еволюция е съставена от смърт (и не може да функционира без нея). Но това не е причина да помагаме на смъртта. Неяденето на месо за мен е символичен бунт срещу начина, по който работи мъртвият, безсмислен свят. Тази съпротива е важна, защото тя ни прави хора (макар че ако прекалено много се размечтаем, ще вземем да отречем реалността, което също не е хубаво).
Следва да отбележа, че ако хората отглеждаха и след това убиваха животните си лично, щяха да ядат месо доста по-рядко. Именно индустрията, която позволява да не виждаш какво се случва, води до това да се яде месо всеки божи ден, с всяко ядене – нещо, което мен ме бе озадачило силно (като дете съм ял месо рядко поради редица причини, някои от които финансови). Това и досега ми изглежда като огромно разхищение – дори ако се абстрахираме напълно от това, че става дума за убит живот.
It isn’t evil to eat the dead. It’s recycling. True evil is to eat the pig alive!
според мен неяденето на месо е въпрос на личен избор, а не на пропаганда и политика. аз съм бил вегетераианец 6 години. нито станах по-умен, нито по-добър, нито по-здрав. през това време се занимавах и с йога. тия неща с йогите, които се хранят само със слънчева енергия са тотални глупости.
относно насилието – ами то е неизбежно. дори в изборът ти да не ядеш месо ти упражняваш насилие. първо върху собственият си организъм, който е привикнал към месото и второ върху производителите на месо. отказвайки да ядеш месо ти теоретично им стесняваш пазара. ако убедиш хиляди други да не ядат месо ти направо можеш да ги оставиш на улицата. какво да кажем за видовете животни които се отглеждат с цел колбаси? ми те направо ще станат ненужни и ще изчезнат. е, разбира се част от тях ще мутират, ще се върнат към дивото, ако това въобще е възможно, други ще се превърнат в домашни любимци, но повечето ще изчезнат. ето как с вегетарианството си човечеството може да заличи десетки животински видове 🙂 къде е тук ненасилието?
аз лично смятам, че истинското насилие е в безсмислието, което поражда излишни действия. дали ще изядеш 1 кг ябълки или една луканка и двете действия са насилие, ако ти реално си нямал нужда от толкова храна. насилие спрямо ресурсите на природата, спрямо способността на собственият ти организъм да преработва храна и оттам спрямо здравето ти. ако ти с твоите действия в следствие на неразумно впускане във вегетарианството повредиш собственото си здраве, ти упражняваш насилие спрямо себе си и близките си. дори и спрямо мен, защото теоретично ще изразходиш за лечението си част от парите, които аз плащам като данъци. и защо? защото си решил, че не е добре да се убиват питомни животни. ами че то и опитомяването е вид насилие. защото против волята им дивите животни са вкарани в употреба на човека. смея да твърдя това защото съм гледал как се опитомява див жребец. предполагам по подобен начин с годините дивите свине са станали питомни прасета и т.н. обаче всичко това е спомогнало прогреса. впрегнатият кон е увеличил производителността, богатата на белтъчини месна храна е подобрила растежа и продължителността на живот.
в името на по-висши цели насилието е допустимо и оправдано, но само докато то има смисъл. в момента, в който стане безсмислено да се опитомяват животни или да се убиват за да се яде тяхното месо тогава това ще е акт на истинско насилие, защото ще е ненужно.
оставям на собственото ти въображение кога такъв момент ще настъпи, макар че едва ли ще е мигновено.
и моля те, докато все още изпражненията са част от кръговрата на веществата, отнасяй се с повече уважение към тях. това че миришат гадно не ги прави безполезни. 🙂
имаше една поредица на BBC, в която се твърдеше, че един от факторите, човекоподобните маймуни, от които произхождаме да напреднат драстично в еволюцията е фактът, че са се хранили с месо от трупове на умрели животни. това в комбинация с изправянето на два крака е довело до необратими последици в полза на човешкия вид. аминокиселини + промяна на гледната точка 🙂 стоейки изправен на два крака.
Здравей, Витаминко! 🙂
Много интересни разсъждения си изразил и ме наведе на размисъл 🙂 Няколко отговора, по точки 🙂
1 – насилието върху 1 организъм далеч не може да се мери със системното отнемане на живот; насилието върху кланиците, поставящи на живота цена на килограм, би ми доставило отмъстително удоволствие – извън отмъщението, смятам, че насилието е съвсем нормално нещо, мен ме притеснява, ако то е в такава степен и упражнено по такъв начин, че остави големи следи/последствия – смърт и психични травми.
2 – това, че десетки хибридни видове животни ще изчезнат не го намирам по никой начин за лошо: в смъртта сама по себе не мисля, че има лошо, особено ако е естествена. Животното умира и толкова. По-добре отколкото милионите негови потомци са бъдат системно раждани, угоявани, тормозени от условията и накрая заколвани и изяждани.
3 – за себеограничаването и лакомията съм съгласен! И тепърва ще интегрирам този принцип във философията си – благодаря! 🙂
4 – и аз съм съгласен, че физическото насилие е оправдано в някаква степен – отчасти. Защото мисля, че светът би си спестило доста несправедливости и болка, макар и с цената на така скъпоценния, издигнат като че ли в култ, прогрес. Във всеки случай съм против физическото насилие – особено пък над хора! Така или иначе, смятам, че трябва да се стремим насилието все повече да изчезва от цивилизацията ни. И това би следвало да става от такива камъчета в езерото на идеите като мен, теб и… Ганди 🙂
Поздрави! 🙂