25
Ноем
09

Без заглавие

Бях там от първия миг,
в адреналина,
който кръжеше във вените на родителите ти,
когато се любеха и те зачеваха,
а после във флуида,
с който майка ти бомбардираше малкото
ти сърчице,
когато беше едно паразитче.

Стигнах до теб още преди до проговориш,
преди дори да започнеш да разбираш
какво ти казват другите.
Бях вече с теб,когато се мъчеше като пате
да правиш първите крачки
пред веселите,насмешливи погледи на всички.
Когато беше беззащитен,в опасност,
когато беше уязвим и имаше нужда.

Появих се в живота ти,
ръка за ръка с вълшебната мисъл,
редом….
със суеверията и клетвите,
с фетишите и амулетите…
с добрите обноски,навиците и традициите….
с твоите учители,братя и приятели…

Преди още да знаеш,че ме има,
разделих душата ти за света на светлината и
за този на мрака.
Единият-на доброто,а другият-на това,
което не е добро.

Донесох ти чувството за срам,
посочих ти всички твои недъзи,
грозното,
глупавото,
неприятното.
И когато ти прошепнах за пръв път,
че нещо в теб не е наред,
ти закачих етикета на „различен”.

Има ме още преди съвестта,
преди вината
и морала,
от дълбините на времето,
откак Адам се засрами от тялото си,
като видя,че е голо….
и се покри!

Аз съм нечаканият,
нежеланият гост,
но съм и този,
който идва пръв и си тръгва последен.
С времето набрах сили,
слушайки съветите на близките ти
как се успява в живота.

Следвах догмите на твоята вяра,
които ти казват какво трябва и
не трябва да правиш,
за да те приемат в лоното Божие.
Изстрадах жестокия присмех
на другарите ти в училище,
които се подиграваха с теб в трудни моменти.
Понасях униженията от шефовете ти.
Гледах грозния ти образ в огледалото
и после го сравнявах с лицата на „известните”,
онези по телевизията.

И сега ,най-сетне,
от позицията на силата
и просто защото
си жена,
негър,
евреин,
хомосексуалист,
ориенталец,
защото си некадърен,
висок,нисичък или дебел…
мога да те превърна
в купчина смет,
в шлака,
в жертвен козел,
във виновник за всички беди,
в проклето ,
мръсно
копеле.

Цели поколения мъже и жени
ме подкрепят.
Не можеш да избягаш от мен.

Болката,която ти причинявам,е нетърпима
и за да я понесеш,
трябва да ме предадеш на децата си,
а те-на своите,
во веки веков.

За да помогна на теб и на потомството ти,
ще сложа маската на перфекционизма,
на високите идеали,
на самокритиката,
на патриотизма,
на морала,
на добрите обноски
и самоконтрола.

Болката,която ти причинявам,
е толкова силна,
че ще искаш да се отречеш от мен
и затова
ще се мъчиш да ме скриеш
зад измислени образи,
зад дрогата,
зад борбата за пари,
зад неврозите ти,
зад обърканата ти сексуалност.
Но каквото и да правиш,
където и да идеш,
аз ще съм с теб,
винаги с теб.
Защото пътувам с теб
и денем,и нощем,
без отдих,
без граници.

Аз съм причина за всяка зависимост
и за чувство за собственост,
за усилията
и за липсата на морал,
за страха,
за насилието,
за престъпленията
и за лудостта.

Научих те да се страхуваш да не бъдеш
отхвърлен
и обрекох живота ти на този страх.
От мен зависи да продължиш да бъдеш
този търсен,желан,
харесван,учтив и приятен човек,
който си днес за другите.
От мен зависи ,
защото аз съм сандъкът,в който скри
най-отвратителните,
смехотворни и
нежелани за теб неща.

Благодарение на мен
свикна да се примиряваш
с всичко,което животът ти поднася,
защото в крайна сметка
всичко,което преживяваш,е повече
от онова,което смяташ,че заслужаваш.

Досети се,нали?

Аз съм чувството ,което те кара да се
отричаш от себе си.
АЗ СЪМ ЧУВСТВОТО,КОЕТО ТЕ КАРА
ДА СЕ ОТРИЧАШ ОТ СЕБЕ СИ.
Спомни си нашата история…
Всичко започна в онзи сив ден,
когато ти престана да казваш гордо:
АЗ СЪМ!
Когато,засрамен и уплашен,
сведе глава
и замени думите и делата си
с една мисъл:
ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА…

Advertisements

7 Responses to “Без заглавие”


  1. ноември 25, 2009 в 7:37 pm

    Себеотрицанието… Всеки някак си забравя и захвърля на една страна това, което е, за да може да може да се оцелее… 1 вид. Ужасно и факт.
    Чие дело е този текст btw ?

  2. ноември 26, 2009 в 2:55 pm

    Не зная, прочетох го в „Нека ти разкажа“ на Хорхе Букай, предпоследната от „притчите“. И не е точно себеотрицание… Себеотрицание, ако не се лъжа, е да отречеш своето благо за благото на някой друг; в случая имаме себеотричане… или поне така е озаглавено стихотворението 🙂

  3. 3 irena
    ноември 26, 2009 в 3:42 pm

    С всичко, което ми казваш, ме караш да се замислям. Замислям се за поведението си,за характера си,за живота.
    И всеки път намирам нещо, за което съжалявам или трябва да съжалявам. Сега съжалявам и за това, че толкова време не те потърсих, нищо че се сещах всеки ден за теб. Дано ми го простиш, понеже наистина сгреших в това отношение. Знам, че те е заболяло; и мен ме заболя сега, като осъзнах грешката си. Съжалявам наистина…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: