27
Окт
09

Да споделиш

Отново “ЧЕЛЮСТИ”. Тема на предаването: Малта иска България да приеме бежанци от Африка. Да приемем ли? (за да гледате предаването – цък). Гости: Боян Расате, лидер на Български Национален Съюз (БНС)(и баща на 7-годишна дъщеря, пееща песни за смърт на циганите) и Вера Захариева от Агенцията за Бежанците. Очевидно е кой каква позиция заема.

Както можеше да се очаква моята любима Диана Найденова беше повече, ако не и изцяло, на страната да се приемат тези въпросни бежанци. Аргументите в темата бяха, общо взето, равностойни: Б. Р. си знаеше своето, че това са хора с различна култура и нрави, които ще ни подбият пазара на труда и първо трябва да оправим собствените си проблеми, и чак тогава да мислим за справяне с чуждите. Дамите в студиото пък защитаваха тезата, че бежанците трябва да бъдат приети с два различни аргумента: служителката от Агенцията за Бежанците сочеше, че българските граждани и бежанците са или биха били абсолютно равнопоставени като възможности за трудова реализация, и че Европейският Съюз помага (отчасти или изцяло, не зная) в тяхната помощна издръжка, а Диана поставяше под въпрос хуманноста на позицията да не подадем ръка, въпреки собствените си вътрешни проблеми. Расате едва ли не каза, че няма място за хуманност в кризисна ситуация, а Диана му посочи колко Българи са били в същата ситуация, но в страни в Западна Европа. Расате още посочи, че каквито и помощи да получават тези евентуални бежанци, те все пак биха яли от хляба на Българите. И е прав.

Сега – труден казус. Мисля, че и двете страни са прави в доводите си и до самия край на предаването на можах да заема страна. Но накрая ми дойде нещо твърде важно наум….

Икономика. Проклета икономика. Цялото ни мислене, моето включително, се обръща и подчинява на законите на икономическото мислене и финансовата целесъобразност. Защо?… :/ Безспорно икономическата стабилност е важно нещо – но тя е рационалната страна на колективния живот. А човекът, този Човек, с който се занимават толкова науки, той е устроен и рационално, и емоционално. Трябва да отправяме поглед и към… етиката? Към стремежа към добро. Наречете го както желаете.

Да не допускаме в България големи групи бежанци е очевидният отговор на темата. Те наистина ще получават помощни субсидии, които могат да отиват за пенсии, и наистина ще заемат работни места, които биха могли да бъдат получени от нашенци. Но – заветното но – не е ли това, което прави един човек добър: човечността, милосърдието? И съответно един народ добър? Ако следваме строго или преобладаващо линията на егоистичния прагматизъм – която безспорно води до добро, както за нас, така и за околните, това е абсолютен икономически закон  – тогава не рискуваме ли да изгубим човечността си срещу материалното добруване?

Ето какво пише Оскар Уайлд в De Profundis:

Бедните са по-мъдри, по-щедри, по-добри, по-чувствителни, отколкото сме ние. В техните очи затворът е трагедия в живота на един човек, нещастие, нещо, което трябва да предизвика съчувствие у другите хора. При нашата класа, нещата са различни. Затворът превръща човека в нисша каста. Аз вече нямам право на въздух и слънце. Присъствието ни вгорчава живота н другите хора.
[…]Ако не ми дадат нищо в къщата на богатите, сигурен съм, че ще ми дадат нещо в къщата на бедните. Тези, които имат много, често са алчни. Тези, които имат малко, винаги го делят с други.

Прав ли е Оскар? Не зная. В един свой коментар в този блог, Longanlon ме обвини, че не познавам достатъчно бедни хора. И може би е прав, може би толерантността и споделянето наистина са присъщи повече на имащи, а не на нямащи хора. А може би това е валидно само ако човек е душевно богат, а финансовото богатство се подчинява на съвсем други закони? Не зная.

Ако аз съм баща на едно дете, или една нация, аз бих го посъветвал винаги да споделя. Споделянето, според моето осезание на света, е най-директната връзка между двама души, и облагородява много духа. Има и един друг аспект на проблема: милосърдието. Милосърдието – ако е искрено, ако е това качество, което се пише с главна буква и не бива да бъде превръщано в цел или стремеж – милосърдието се поражда от съчувствие. А съчувстието към страданието на непознатия е твоята идентификация с човешкия род, твоята генетична и духовна връзка с Човечеството. Ерих Фром, който е повлиял много на мисленето ми, отдава голямо значение на съчувствието (емпатията) и пише в заключителната глава на своята „Отвъд веригите на илюзиите“:

Аз вярвам, че всеки човек представя човечеството. Ние сме различни по отношение на интелигентност, здраве, таланти. И все пак всички ние сме едно. Всички ние сме светци и грешници, възрастни и деца, и никой не е по-горен от друг или негов съдия. Всички ние сме били пробудени с Буда, всички ние сме били разпнати с Христос, и всички ние сме убивали и ограбвали с Чингис Хан, Сталин и Хитлер.

Не зная защо и не съм сигурен, но мисля, че Фром е прав. Това чувство, което той описва, осъзнато или неосъзнато, е ключът към мира и хармонията с другите хора, а и със самия себе си предполагам. И това е в основата на човеколюбието…

Ако разсъждаваме икономически, ние ще следваме егоистичния си интерес – и това, както казах, ще помогне на нас и на околните косвено, и всички ще добруват. Така е, икономиката го е установила. Но отново казвам – може би така рискуваме да изгубим своята човечност. Или пък, ако нямаме такава, никога да не е открием… Според мен ние, като хора, като личности, които все пак имаме някакъв контрол върху себе си, трябва да се стремим емоциите и ирационалността да ни водят. Интелигентността, логиката, разума (и икономическото мислене като техен продукт) – те трябва да са само регулатор на емоционалното начало. Ирационалното е способът за подтигане на щастие. Рационалното е като инхибитор, който регулира функцията на някой важен орган – но с неговото реглулиране не бива да се прекалява, за да не спре изцяло функцията на този орган. В случая органът е сърцето…

И така, аз заемам позицията, че трябва да приемем тези бежанци. Трябва да подадем ръка навън, въпреки че имаме проблеми и вътре. Защото, мога да допълня, нещото, с което съм най-горд от нашата Българска история, не са войнските или културните ни постижения (доколкото имаме такива изобщо), а това, че през Втората Световна Война сме спасили своите евреи. Че сме се обединили и заложили главите си, заради несправедливост и жестокост към чужди нам хора. С това съм горд, и се надявам, ако някога отново попаденем в подобна ситуация, тази черта да се прояви отново.

Все пак, има един голям феномен в нашето Българско общество, на който често се нервя: всички ние уж желаем един свят, управляван от разум, един свят без насилие, един свят на справедливост – а сякаш нищо не правим по въпроса. Аз вярвам във възможността за създаването на този, свят но също така смятам, че той е въпрос на духовна еволюция на човечеството, по време на която трябва все по-малко да се делим по каквито и да е биологични, интелектуални, социални или духовни белези. И да подаваме, или да се стараем да подаваме, ръка на всеки в сериозна нужда, който ни я поиска, независимо дали имаме много, или малко….

Advertisements

6 Responses to “Да споделиш”


  1. октомври 27, 2009 в 2:25 pm

    челюсти е рядко тъпо предаване, водещата е рядко неприятна, а расате е рядък екземпляр на idiotus imbecilus и партийката му има доста редичка членска маса (на изборите взе около 3800 гласа).

    за мен остава загадка защо този човек продължава да бъде канен като ескперт по въпросите на религия, морал, хомосексуалност, етнос и т.н.

  2. октомври 27, 2009 в 2:55 pm

    Може би защото изразява теза, която никой друг не би изразил, и защото той отговаря на нагласата на част от народа, която част трябва да чуе тезата си оборена по национален ефир 🙂 И… защото прави шоу, разбира се 🙂

    А какво смяташ по темата или статията, Лонганлон? 🙂

  3. октомври 27, 2009 в 6:53 pm

    темата на статията е много обширна, но така или иначе ще опре до викторианския ми възглед, че няма низши раси, а само низши общества и социални порядки.

    в този смисъл, емигрантите не са низши хора – на тях не бива да се гледа като на необразовани, диви, крадливи и т.н. (каквито повечето от тях без съмнение са), а като на ценен човешки ресурс (икономически, интелектуален, социален), който обаче може да се използва само след интеграцията им в нашето общество.

    това не е въпрос на хуманност, милосърдие и т.н., а на чиста икономика и социология. бедните държави в света не са бедни, защото някой ги ограбва или защото нямат ресурси. бедни са, защото сами, чрез назадничави социални и икономически системи се ограбват сами – ограбват се от най-ценния ресурс – възможностите и потенциала на собственото си население.

    една държава, която приема емигранти може да спечели от това – като им даде възможностите, които те не са имали в страната, от която бягат, като им даде нов начин на живот, ново разбиране за общество. така, както САЩ – държава на емигранти – е правила и прави.

    една държава много може да загуби от приемането на емигранти – като не ги интегрира, а толерира различността на възгледите им, като приеме порядките, които са направили страните, от които тези хора бягат тоталитарни, фундаменталистични кочини. така, както правят страните от Западна Европа, в които се разрастват все повече етническите гета.

  4. октомври 27, 2009 в 6:58 pm

    прочее, не искам да прозвучи като че ли изисквам пълна културна и поведенческа унификация – просто основните принципи, на които се гради западното общество са тези, които са го направили проспериращо – уважението към свободата, идеята за равенство, за върховенство на закона, за върховенство на светското над религиозното, за ценността на труда.

    ако забележиш, точно тези са нещата, които липсват в западналите държави по света. това са нещата, които емигрантите трябва да приемат и от които западното общество не бива да се отказва.

  5. ноември 4, 2009 в 1:40 am

    Водещата кифлее, но Расате е сеир. 🙂

  6. 6 lyd
    ноември 16, 2009 в 8:32 pm

    Да, да. Лонги предлага третата гледна точка, която бих предложила и аз – да не възприемаме тези хора единствено като безпомощни, а като ресурс, който може да бъде използван. Ако това се осъществи, те няма да бъдат товар за местното население, а и съвсем основателно ще се чувстват горди и пълноценни 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: