31
Авг
09

Водачи, привърженици и харизма

Току-що се замислих над тъй известното интервю на Диана Найденова с Волен Сидеров в „ЧЕЛЮСТИ“. В него се казват доста неща, има много болезнени въпроси, много увъртяни отговори и някои хапещи реплики. На различните места се коментира по различен начин – едни изкарват водещата на предаването настроена срещу Волен, а неговото представяне – достойно и издържано; на другия фланг, в сайта на идиотите от БНС, прочетох пък как водещата разобличила по най-безкомпромисен начин хитрините на лидера на АТАКА. Знам ли… Аз така и не можах да преценя. Стигнах до извода, че всичко наистина си е въпрос на моментна настройка, и резултатите от такива дебати се отразяват по-скоро несъзнателно/подсъзнателно ниво (върви, та ги оправи Юнг и Фройд). Тоест: зрителят не може да си създаде толкова мнение в момента на предаването, но това, което е видял – мънкане, зъбене, притесненение, притискане, увереност, достойнство, смелост, прямота – всичко това му остава в главата несъзнавано и с течение на времето многото медийни изяви му оформят една рамка за възприятие на човека.

Но не това ми е идеята; искам да говоря за лидерите, за тези, които ги уважават, защо ги уважават и доколко това е правилно.

По начало аз съм много впечатлителен човек, дори твърде. Склонен съм да се впечатля от всяко по-харизматично представяне на някого, и обратно – да се настроя срещу него при обвинение, отправено от човек, който уважавам. И това изооообщо не хо харесвам в себе си.

Добре, мисля си, има много хора, които искат да променят нещата, искат да помогнат в името на някаква кауза. И това е нещо, което е много уважавам. Но как, аджеба, тези хора да знаят, че техният водач действа правилно и представя нещата през правилната призма, ако и те самите са толкова впечатлителни, колкото мен? (А аз вярвам, че повечето млади „патриоти“  в роден мащаб и защитници на каузи в световен, са наивни горе-долу колкото мен) Как да са сигурни, че са се записали в правилния лагер?

Ами, не могат. Да си водач е нещо трудно; за това са необходими интелект и пакет други качества, които можем да определим като мъдрост и разсъдливост. Интелект, мъдрост и разсъдливост, за съжаление, притежават твърде малко хора. Но пък една революция – а аз съм изключителен привърженик на революциите – не може да се осъществи само от лидери; както казва дядо Вазов – „народът даде числото на борбата“.

Значи хората са необходими; простите хора, млади и стари, които могат да предложат сърцата и телата си в името на кауза, но пък са много уязвими от манипулация. Те са необходими и за да избегнем втори нацизъм ( с харизматичен лидер Хитлер), втори комунизъм (с харизматичен лидер Ленин), втори фашизъм (с харизматичен лидер Мусолини), пореден религиозен тероризъм (с харизматичен лидер Осама бин Ладен или Римокатолическата църква или първосвещениците, разпънали Христос), пореден военен тероризъм (с харизматичен лидер Американското правителство) и прочее, и прочее паметници на масовата глупост – за да ги избегнем трябва всеки загрижен за общото благо човек да следва някаква система, предпазваща го да стане инструмент за зверства и облагодетелстване на водачите.

И аз предлагам следните прости две правила, които да предпазват привържениците на идеологии да сглупят непоправимо:

1. Каквато и да е Каузата, колкото и да е Висша, освен ако отсрещната страна сама на отнема живот, никога не употребявай физическо насилие.

2.   Винаги си оставяй едно наум за думите и действията на водача на Каузата; винаги се вслушвай в критиката и пресявай нещата, защото някъде в споровете може да осъзнаеш, че колкото и да не ти се иска, твоят Вожд е просто изкусен демагог – като Адолф Хитлер.


Ами, това е което имах да кажа, дано не е твърде разхвърляно, както ми се вижда. Ще завърша с един афоризъм, който много ми харесва и е много добре приложим към т. нар. водачи на разни движения:

„Помнете, големите се познават по отношението им към малките.

Advertisements

1 Response to “Водачи, привърженици и харизма”


  1. септември 2, 2009 в 5:27 pm

    Привет. Няколко разхвърляни мисли и от мен…

    Мисля за себе си (защото този процес на осъзнаване е все още в ход), че съм по-скоро привърженик на еволюцията; мое все по-голямо убеждение е, че единствен начин да се избегне насилието (като абсолютно понятие) е, когато нещата бъдат оставени да се случват по своето естество. Това не е гарант за перфектен свят, а предпоставка за нормален. Ако говорим конкретно за света на хората, засега ще добавя „хуманно“ пред „естество“, защото на този етап установявам, че хуманността е само дял в човешката природа, а не основа. Имам, обаче, усещането, че може би греша в тези поетапни наблюдения и един ден ще разбера, че нехуманността е именно и само следствие от насилието, не-еволюцията, а не същност.

    Според мен няма нищо случайно във факта и дори е показателно, че за едни общества харизматичен лидер е бил Хитлер или пък Сталин, за други Чърчил, за трети Ганди…

    Има една група хора, на които не е вродено да бъдат нито част от съсловието на лидерите, нито част от масата. Това са мъдреците (обобщено). На тях не е присъщо нито да са господари, нито пък слуги. Странници, разбират тълпата, но не говорят езика й; имат всичко, за да бъдат водачи, но не притежават амбицията да манипулират и управляват други човешки същества, познавайки свободата като изконно право.

    Последната снимка е покъртителна… Няма да спре да ме поразява на какво е способен човек със своето съзнание.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: