18
Май
09

Отговорност, съвест и чувство за вина

Преди известно време казах на един човек, близък на сърцето ми, че ми се иска да го видя душевно наранен, за да се убедя, че е човешко същество, че и той понякога има нужда от помощ. В отговор получих „Ти за мен си нечовек. Да ми желаеш лошото!!…“ Аз отвърнах: „Знам, че не е редно и не мисля, че ако имах избор бих ти причинил зло, но просто моите вътрешни потребности ме карат да го желая. Не мисля, че имам някаква вина.“ „Щом, каза ми той, това ти успокоява съвестта, хубаво, но за мене това не е нормално.“

Но според мен това е съвсем нормално. Разбирайте: желанието ми да се почувствам необходим на някой, който не ми е безразличен. Това ми желание, той да бъде наранен – то е едно следствие на потребността ми да се чувствам нужен в нечий микрокосмос.

Но не искам да излагам тук своята апология. Искам да изразя убеждението си, че човек не би трябвало да се чувства виновен за това, което мисли и чувства. Както съм казвал и преди, за мен човек няма особена заслуга за това, което е – глобално погледнато, както обича да се изразява моят Слънчо, човек е резултатът от многото фактори, които го изграждат като личност, и над които той няма почти никакъв контрол. Човешката психика е един много сложен механизъм, на който ние почти не можем – а може би и изобщо не можем – да повлияем с усилия на волята. Не мисля, че можем да направим себе си по-умни, по-чувствителни, по-спокойни, по-добри – от раз. Можем в най-добрия случай да прилагаме върху себе си различни психологически техники за промяна на характера, но докато те подействат, можем ли да виним себе си за това, което ни идва отвътре? Можем ли да се виним, че сме студени по душа? Че сме глупави? Че имаме комплекси?

Има черти от характера, които подлежат на някаква промяна; има и такива, които не. Според мен чувство на вина е оправдано да изпитваме само в два случая: когато си позволяваме да вредим на околните, проявявайки нашите лоши качества – защото все пак ние в голямата степен сме господари на действията си, и когато не вземаме мерки поне да се опитаме да направим съответните корекции в себе си. Просто тези две неща зависят от нашата воля (която също е в наша власт едва отчасти), а подсъзнателните и полусъзнателните ни копнежи и потребности – не. И в този ред на мисли не смятам например, че е редно един педофил да бъде обвиняван за влеченията си – той трябва да бъде изолиран в затвор, заради опасността, която представлява за околните, но според мен отношението към него трябва да бъде повече състрадание за нещастната психична ситуация, в която е попаднал.

Отново ще повторя: според мен всеки душевно здрав човек, вместо да заклеймява неуравновесените и чалнатите, трябва да благодари на Висшето, в Което вярва, за своята относителна нормалност. Тя не е плод на заслуги (поне ако не вярваме на Будистите), тя е плод на чистата случайност. И вместо да обвиняваме себе си или околните за нашите или техните недостатъци, по-добре е да потърсим възможност да ги поправим. Първа стъпка в това е да се преборим с гордостта си на „господари“ на своето сърце.

Advertisements

7 Responses to “Отговорност, съвест и чувство за вина”


  1. 1 antone
    май 18, 2009 в 1:52 pm

    – Ам така е чадо, всякой си има слабини – каза баба Гица и го погали по главата.
    😉 😛

  2. май 18, 2009 в 10:37 pm

    “ … човек не би трябвало да се чувства виновен за това, което мисли и чувства. …“
    Предполагам така убийците и изнасилвачите успокояват съвестта си. Не съм съгласен с твърденията ти. „Няма невъзмопжни неща.“ Всеки малко или много се променя, дори и да не го иска и понякога съжалението от това, което е направил, помислил или почувтвал подсъзнателно го кара да се промени. Към по- добро.

  3. май 19, 2009 в 12:20 am

    Аз казвам същото – и вина имаш, ако не се стараеш да се промениш, доколкото можеш. Мисля, че точно ти имаш доста добра представа колко е непроменимо да бъдеш себе си 🙂

  4. 5 deux •●
    май 24, 2009 в 9:15 am

    Според една, отново източна философия човек е 50% добро и 50% зло. Въпрос на ИЗБОР е кое ще преобладае в нас. Ние сме това, което искаме-дори пишейки това се сещам за много свои недостатъци, които не ми се ще да призная, защото още не съм се преборил по МОЯ вина. Разбира се съм това и в следствие на стечението на живота ми, но се съгласи, че ако друг изживее моя живот неговите избори щяха да се различават от моите. Но е факт, че някои черти от характера си, както пишеш ти, приятелю, не можем да отстраним от себе си, защото те са нашето АЗ и без тях ние не можем да бъдем СЕБЕ СИ. Както земята не може да бъде квадратна, но може да ражда нови и нови форми на живот-примерно.

  5. 6 Tanya
    май 27, 2009 в 10:16 pm

    Павка, много ми харесаха размишленията ти. Леле колко мисли ми се въртят в главата в момента. Ако ми позволиш, ще добавя малък коментар. Дано успея да си събера мислите.
    По отношение на това, че искаш да видиш твоя близък душевно наранен – си е игра на съзнанието според мен. Не си минавал по този път преди и си мислиш, че искаш да си опора на този човек в труден за него момент. Но се обзалагам, че след като го видиш с измъчено лице, ще искаш да не си си го помислял никога. Ето това се нарича опит. Хората се раждат с първични чувства, които в началото не могат да контролират. Но с течение на времето се научават да се борят със себе си. Никой не може да вини детето, което пада докато прохожда.
    От друга страна обаче може да решиш да не се бориш със себе си. Това е въпрос на избор, който е повлиян пък от много много други неща.Ако решиш да не се бориш, то значи не искаш да положиш усилия да се промениш към по – добро. Тук вече за мен човекът носи вина.
    Най – много ми хареса обаче тази твоя мисъл: „Отново ще повторя: според мен всеки душевно здрав човек, вместо да заклеймява неуравновесените и чалнатите, трябва да благодари на Висшето, в Което вярва, за своята относителна нормалност“. Толерантност, търпимост…но ще се отплесна много от темата, затова ще спра.

  6. 7 KurvaKu4ka
    ноември 10, 2009 в 12:33 am

    Не мисля,че човек може някога да разбере извратените серийни убийци и педофили.Те нараняват други хора и само заради това са боклуци.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: