18
Апр
09

Егоизъм + Алтруизъм = ?

Току-що имах удоволствието да прочета един коментар по мой пост в блога, и той ме подтикна да напиша нов пост, в който специално да изложа мнението си за егоизма и останалите жизнени ориентации 🙂 Нека направо цитирам размислите – които са приятно синтезирани –  на коментатора за егоизма, и оттам да коментирам аз на свой ред:

Егоизмът е вроден свръхинстинкт за оцеляване, така че е неправилно да се третира като проява на злото в човека. Той просто е липса на добро спрямо когото и да е друг, освен спрямо себе си и по този начин може да навреди на другите, но не изначално целенасочено. Без капчица (или по-скоро солидно резервоарче) егоизъм мисля, че никой човек не може да оцелее.


От друга страна, егоизмът безспорно е семето и почвата за повечето прояви на злото в човека, защото в по-големи количества го прави толкова егоцентричен, че другите вече нямат значение. Така ничие добруване не струва повече и от най-малката лична полза (материална или нематериална) и всяко зло, което ще даде нещо желано на нашето его е оправдано.

Аз не бих дръзнал да оспоря, че всеки човек, в най-дълбоката част  на душата си, е егоист. Дъъъълго време – навярно от осми клас насам, откакто разсъждавам по темата – не можех да се примиря с това. Размишлявах и размишлявах, търсейки някакъв вариант, някаква философска пролука, която да покаже неегоистичен път за щастие – но не открих… В един момент просто се примирих, че един човек трябва да мисли първо за себе си, а после за другите, за да се движи света нормално – иначе, при хипотетичния вариант всички да са крайни алтруисти (т.е. да мислят само за другите), всичко би се объркало.

Но мира все още не ми даваше един друг въпрос: егоизмът в любовта. Тормозеше ме, че човек, дори когато обича, изпитва удоволствие от това, изпитва щастие – а идеите ми за обич тогава бяха човек да обича само и единствено заради щастието на другия. В крайна сметка стигнах до спасителния извод, че всъщност няма нищо лошо в това , да изпитваш щастие, обичайки. Да, то е егоистично по своята природа, но не от оня вид егоизъм, който вреди на нас и тези около нас.

Тогава разделих егоизма на два вида: пълен егоизъм и алтруистичен егоизъм. Пълният егоизъм, разбира се, е този, в който човек изпитва удоволствие да задоволява само собствените си потребности, да доставя щастие само на себе си. Алтруистичният егоизъм, от своя страна, е тази жизнена ориентация, при която човек изпитва удоволствие да задоволява (само) потребностите на другите, да прави другите щастливи. Но не само близките си – защото това, както казва Ерих Фром, е един вид групов егоизъм – но, както Христос учи, ближните си изобщо. И всъщност само его (лат. „аз“) егоизмът може да се приеме за негативен, особено в обичта, а алтер (лат. „друг“) егоизмът е положителният вид чувство. Защото все пак – човекът, без да изпитва щастие от стремежите си, би се стремял към тях механично, като машина. Той… не би бил съвсем човек – а аз смятам, че човекът е красив.

Но пък, както авторът на горепосочения коментар казва, няма как човек да оцелее без его егоизъм. Затова си мисля, че най-добрата,  така да се каже, жизнена ориентация е, да я наречем с работно име – еквилизъм (лат. „равен“). Или: да не поставяме „аз“ или „другите“ като top priority, но да поставяме „ние“ на първо място. Тоест, ако трябва да вземем решение дали да постъпим удовлетворявайки себе си или някой друг, ние ще притеглим чие щастие/полза ще е повече от въпросната постъпка, и в следствие на това ще решим какво да правим. Или пък: днес ще удовлетворя Пенка от входа, утре себе си, вдругиден Ванката от службата, после пак себе си – стига ползата да е равна за всички, никой да не губи. С такава жизнена ориентация, струва ми се, обществото би било едно непримитивно, но сплутено, мирно и мислещо, цяло.

Но разбира се, такова общество е утопия. Поне засега – засега!

А вие какво мислите? 😛

Специални благодарности на islandguy за подтикващия към обяснение коментара, досега не бях писал за егоизма специално 🙂

Advertisements

17 Responses to “Егоизъм + Алтруизъм = ?”


  1. април 19, 2009 в 9:59 pm

    Еквилист. Ако изобщо има такава дума. Чист егоист не съм в никакъв случай и най- гордо смея да го заявя! :] Но не съм и будала. Старая се да намеря баланса.
    Интересно използване на думите бтв… „еквилист“ …найс 🙂

  2. 2 islandguy
    април 22, 2009 в 9:54 am

    Егоист или алтруист? Според теб?

    Att. To: General Manager
    SPRACHKAFFE

    Dear Sir,
    I’m a student in SPRACHKAFЕ from 10 days and I would like to make a complaint. That is my first written complaint in English and I apologize for this informal style, but I need to explain my dissatisfaction clearly enough and also I take occasion to improve my English.
    Firstly I want to thank the employees in the educational, leisure and administrative departments for their efforts to make this establishment satisfying and friendly for the students. But why I want to lodge:
    Yesterday, I have had an interesting conversation with my classmates for one teacher that they don’t like. Some of them wanted to make a complaint, but others said that they have to talk firstly to the teacher about their dissatisfaction, otherwise it will be incorrect attack against him as a human. Finally after some discussions they decided to complaint directly because it’s a responsibility of the establishment “SPRACHKAFE” to hire and evaluate the appropriate teachers to ensure the students’ satisfaction. The principal argument was that they don’t pay this teacher for being friends with, but they pay this establishment for obtaining the expected satisfaction from.
    At the evening I was still thinking about this when my roommate called me from the Bistro to tell me that the movie evening just started. I precipitated to the Bistro, but the employee at the reception desk stopped me because of the beer in my hand. I didn’t even realize that I’m still within. He was confused such as me to make me this remark, but however it was his work obligation. After the movie, when I went to bed, I suddenly realized that there is some inconsistency, and I decided that it’s my social obligation to make this complaint for the state of my bed in apartment 406B. This bed is in terrible condition, really damaged obviously from months, and all students before me didn’t make any complaint despite the visible discomfort and dissatisfaction. I suppose that they were satisfied from all the rest and they didn’t want to spoil the positive effect of their stay here. But I feel unsatisfied now and I prefer to be the last student who will be because of one bed.

    Best regards,
    22.04.2009 Islandguy

  3. април 22, 2009 в 3:08 pm

    Инетересно 🙂 Специално за случая ли го написа това letter of complaint (което изобщо не е informal бтв! :p), защото надали някой би описвал три случки когато има само една предвид? Ако ме питаш какви според мен са постъпките на героите в текста, бих определил тези на учениците и с леглото егоистични, а на момчето в заведението (така и не разбрах – бистро или кино? :)) – чисто по задължение. Все пак обаче: учениците според мен са проявили некоректност към учителя, като първо не са говорили с него, а авторът с леглото (ти?) е проявил съвсем здрав егоизъм – моите критерии се отнасят до отношенията с другите хора 🙂

    Надявам се отговорих на въпроса ти? 🙂

  4. 4 Kira
    април 22, 2009 в 5:34 pm

    Браво за поста павка ;).Според мен няма неегоистично дело.Мислиш и се грижиш тези които обичаш да са щастливи,защото са важни за теб и без тях не можеш.Накратко мислиш за тях защото са важни за теб.От което следва че трябва солидна доза егоизъм за дълга любовна връзка,защото ако искаш да ти е добре,ще запазиш обичания до себе си колкото може повече,n’est-ce pas?И именно това според мен е Алтруистичният егоизъм, защото в противенй случай ако мислищ за хора които нямат никакво значение за теб и поставяш щастието им наравно или по високо от твоето то тогава изобщо няма егоизъм,само алтуризъм

  5. април 22, 2009 в 7:56 pm

    Идеалната любовна връзка, според мен, е свързана повече с еквилизъм, дори по-скоро алтруизъм – спрямо другия 🙂

  6. 6 islandguy
    април 23, 2009 в 8:54 pm

    Да, егоист съм, определено. Но по интересното е, че нямаше да се оплача от леглото, ако тоя от рецепцията не ми беше направил забележка за бирата.
    Оплакването направих устно, а писмото е само за поста ти. Смениха ми леглото 1 час след като се оплаках.
    А за това, че съучениците ми не говориха с преподавателя предварително – и аз смятам, че беше некоректно.
    Благодаря за коментара ти.

  7. 7 Жоро
    април 25, 2009 в 12:21 pm

    Светът има нужда от разнообразие – удоволствие и болка, радост и тъга, възхищение и възмущение… Представете си само какъв затвор би бил животът, ако всичко беше перфектно и всяка наша мечта или желание тутакси ставаше реалност. Земята ни – пълна с гнилоч, бактерии, вируси, червеи, политици, престъпници и гробове – в крайна сметка е по-добра от Рая. От нея се раждат превъзходни ябълки, праскови, делфини и хора. Без целия този ужасно-прекрасен свят Господ би останал съвсем Сам, а самотата изглежда е най-непоносимото нещо, дори и за Него!

  8. юни 19, 2009 в 10:46 am

    Алтруист.

    Привет. Аз съм Wed. Избрах този начин, за да се представя. Попаднах при теб чрез ключовата дума „киплинг“:):) Откривам много допирни точки в погледа и посоката ти на мислене. Сложила съм линк в блога си към твоя, за да следя темите ти. Ето тук пиша аз: http://wednesdayinwonderland.wordpress.com/blog/, ако откриеш и ти нещо за себе си в моите статии. Поздрави.

  9. юни 19, 2009 в 11:44 am

    Благодаря ти, Wed, приятно ми е… 🙂

  10. декември 23, 2010 в 2:23 pm

    Съществува една единствена методика, която оперира с човешкият егоизъм, без да го ограничава, като го трансформира за да е в полза на другите! Хем получаваш, хем наслаждаваш другия! И именно тогава Този който ни е създал се наслаждава! Защото ни е създал именно затова.

    Тази методика се нарича „Кабала“. Това е древна наука, която е била скрита досега, поради това, че човечеството не се е нуждаело от нея. Егоизмът не е бил дотолкова развит, за да има с какво да се работи!

    Ето ключа към закритата врата (от Кабала Днес)

    Наслаждение и страдание

    Наслаждението и страданието – това са две сили, посредством които се управлява нашият живот. Собственото ни вътрешно естество – желанието за наслаждения – ни принуждава да действаме съгласно изначално зададеният шаблон за поведение: да получаваме максимално удоволствие в замяна на минимални усилия. Винаги и навсякъде човек по необходимост избира наслаждението и избягва страданията. По това ние никак не се отличаваме от животните.

    Наред с това, психологията е запозната с този факт, че може да се промени системата на приоритетите на всеки човек и да се обучи да си прави сметка за изгодата от своите действия. Ако убедително се опишат преимуществата, които ни поднася бъдещето, човек ще се съгласи да търпи сегашните трудности заради растящите приходи. Например: ние сме готови усърдно да се занимаваме, за да придобием професия, която с времето ще ни обезпечи висока заплата и уважавано положение. Всичко зависи от сметките, които си правим за предмета на очакваната изгода. Човекът изчислява вложените усилия от предполагаемото наслаждение и ако остатъкът се окаже положителен, значи действието ще бъде осъществено. В това няма нищо освен сметката за цената, която ще ни се наложи да заплатим за бъдещия приход. Така сме устроени всички ние.

    В този смисъл човекът се отличава от животното само по способността да погледне напред, по посока на потенциалната цел, и да се съгласява с определено количество неудобства, трудности или страдания заради предстоящото възнаграждение. Изучавайки поведението на човека, ние ще открием, че всичките му действия произтичат от подобни сметки. Той само по неволя ги претворява в живота.

    Егоистичното желание ни заставя да избягваме страданията и винаги да избираме наслаждението, което ни се рисува от нашето въображение. Не е по силите ни дори да изберем даже качеството на това наслаждение. Решението за това на какво ще се наслаждаваме, дори отчасти не е обусловено от свободният ни избор или от независимото желание – затова то е изложено на влиянието на обкръжаващите. Всеки човек живее в общество със своята култура и закони. Не само, че тези фактори определят поведението на индивида, но също така те изграждат във всеки от нас отношение към всички области на живота.

    В действителност, ние не избираме нищо: нито начина на живот, нито сферата на интереси, нито запълването на свободното време, нито храната, която ще ядем, нито модата, която ще следваме. Всичко това се „утвърждава за изпълнение“ от волите и вкусовете на обкръжаващото ни общество – при това не винаги от най-добрата му част, а от болшинството. Фактически ние сме сковани от правила за приличие и рамките на обществения ред, които са станали закони на нашето поведение.

    Стремежът да привлечем уважението на обществото мотивира всички наши действия. Даже когато искаме да се отделим, да направим нещо извън приетото, да придобием нещо такова, което никой не притежава, или въобще да се откажем от принадлежността си към някой колектив и да живеем в уединение – все едно ние правим това, за да привлечем вниманието на обществото. „Какво ще кажат за мен? Какво ще си помислят за мен?“ – този род мисли за нас са по-важни от всичко, ние сме склонни да ги отричаме и подтискаме, защото признаването им би ни ударило болезнено по нашето „Аз“.

    Къде лежи изборът?

    От всичко казано дотук следва въпросът: къде е разположена свободата на избора, ако тя въобще съществува? За да дадем отговор, трябва да изясним като начало в какво се състои нашата същност и да разберем от какви елементи се състоим. Във всеки обект, в това число и в човека присъстват четири детерминиращи фактора:

    Вътрешна същност – първичен материал

    Първичният материал представлява вътрешната същност на всеки обект. Изменчива по форма, тя е постоянно си остава една и съща. Например, зърното се разлага в земята и неговата външна форма изчезва, но заедно с това от неговата вътрешна същност израства нов кълн. Първичният фактор – нашата същност, нашата основа, нашият генетичен код – е заложен в нас изначално и не е по силите ни да му повлияем.

    Свойства, не поддаващи се на изменение

    Законите, управляващи същността, са вечни, неизменни и непоклатими, от тях произтичат тези свойства на обекта, които не се поддават на изменение. Например, от пшеничното зърно никога няма да порасне никакво друго растение, освен пшеница. То поражда само предишната си изгубена форма. Законите от подобен род и производните им свойства се задават изначално от природата. Всяко зърно, всяко животно и всеки човек включва в себе си законите, управляващи неговата същност като такава. Този е вторият от съставящите ни елементи и не сме в състояние да му повлияем.

    Свойства, поддаващи се на изменения посредством въздействието на средата

    Сорта на зърното не се променя, но външната му форма варира в зависимост от обкръжаващата среда. Под въздействието на външните фактори обвивката на същността се трансформира съгласно зададените закони и претърпява качествени изменения. Влиянието на обкръжаващата среда води до това, че към същността се присъединяват допълнителни фактори, които и́ придават ново качество. За зърното такива фактори могат да станат: слънцето, почвата, торенето, влажността, количеството валежи и т.н. Те обуславят проблемите на ръста, качеството и количеството на кълновете. Що се отнася до човека, то неговата външна среда я съставят родителите, възпитателите, учителите, приятелите, колегите, книгите, които чете, материалите от средствата за масова информация и т.н. По този начин, трети фактор се явяват законите, съгласно които средата въздейства върху човека, трансформирайки неговите поддаващи се на изменение свойства.

    Промени в окръжаващата среда

    Средата, оказваща влияние на ръста на пшеницата, също е подложена на въздействието на външните фактори. Те могат да се варират кардинално: например, засушаването или наводнение са способни да доведат до загуба на всички пшеничните посеви. За човека четвърти фактор са промените в самата обкръжаваща среда, променящи формата на нейното въздействие на свойствата, поддаващи се на изменение.

    Тези четири фактора задават общото състояние на всеки обект. Те определят нашия характер, начина ни на мислене, изводите, до които достигаме, дори нашите желания и действия:

    Човек не може да промени своя корен, генетичния си код т.е. своята същност.

    Човек не може да промени законите, които управляват неговата същност като такава.

    Човек не може да промени тези закони, по които външните фактори въздействат върху неговото развитие.

    Средата, в която човек се намира и от която напълно зависи, може да замени с друга, по- благоприятна за неговото придвижване към реализация на жизнените му цели.

    С други думи, ние не сме способни пряко да влияем на себе си, доколкото не определяме собствената си същност и законите, които я управляват. Законите, по които средата ни въздейства, ние също не можем да променим. Но все пак можем да оказваме влияние върху своя живот и съдба по пътя на подобряването на обкръжаващата среда. Единствения свободен избор е изборът на правилното обкръжение. Ако ние предизвикаме промени на външните условия и подобрим своето обкръжение, ще коригираме влиянието на средата на поддаващите се на изменение свойства. По този начин ние още сега ще определим своето бъдеще.

    За разлика от останалите нива на природата, човекът притежава възможност съзнателно да избира обкръжението си по такъв начин, че то правилно да определя неговите желания, мисли и действия. Затова и процесът на развитие се базира на взаимоотношенията на индивида с обкръжаващата го среда. Ако нашето обкръжение създава обстановка, подходяща за развитие, то с нейна помощ можем да постигнем забележителни резултати.

    Реализация на свободния избор

    Обобщавайки всичко казано за четирите фактора, формиращи човека, ние ще открием източниците, които ни управляват. Те са два: вродените свойства и придобитите свойствата, т.е. усвоени от обкръжението.

    Науката е стигнала до подобни изводи в 90-те години, когато е започнала да се обозначава нова област на изследвания – генетиката на поведението. Тази дисциплина търси връзките между генетичните и личностните когнитивни поведенчески качества на хората: от гнева, авантюризма, стеснителността или насилието до половото влечение. Гените определят примерно 50% от свойствата на характера, докато останалите зависят от обкръжението.

    Понеже ние не сме способни да променяме вътрешните данни, то следва да се обърнем към външните параметри, т.e. към своето обкръжение. Единственото, което можем да направим, стремейки се да реализираме своята жизнена цел, е да изберем добро обкръжение, което ще ни тласка напред. Затова този, който в своя живот полага старание в избора на най-доброто обкръжение, се удостоява с правилни мисли.

    Човекът, влагащ сили в избора и създаването на среда, която му е необходима за правилното развитие, благодарение на нея може да реализира заложения в него потенциал. За разбирането и внедряването в живота на този принцип се изисква високо ниво на осъзнаване и днес много от нас видимо са го достигнали.

    Ако ние искаме да сменим своето егоистично отношение към ближния с алтруистично, ни е нужно да развием такова желание да се грижим за ближния и да се обединяваме с него, което в голяма степен ще надвиши всички подобни егоистични помисли. Това ще стане възможно само тогава, когато алтруизмът достигне висшата степен в системата на нашите приоритети.

    Ние сме създадени като обществени и егоистични същества. Нищо не е толкова важно за човека, колкото мнението на обкръжаващите за него. Всъщност, целта на нашия живот се състои в това, да заслужим почит и признание от обществото. Ние неволно се подчиняваме на абсолютната власт на общественото мнение и сме готови да отдадем и последните си сили за уважение, почитание и слава. Ето защо обществото може да насажда на своите членове различни ценности и форми на поведение, дори и най – абстрактните.

    Обществото изгражда в нас критерии за самоуважение и поради това, дори оставайки сами, ние продължаваме да действаме съобразно обществените норми. С други думи, дори и никой да не разбере за някоя наша постъпка, ние все едно ще я извършим поради самоуважението си.

    За да пристъпим към формирането на ново желание, насочено към грижата за благото на ближния и обединяването на всички части на единната система, ние сме длъжни да се намираме в общество, което поддържа подобни стремежи. Ако алтруизмът е висша ценност в очите на обкръжаващите, то по естествен начин той ще задължи всеки от нас да следва алтруистичните закони и да ги включи в системата на личните приоритети.

    В идеала обкръжението трябва да настройва човека по следния начин: „Необходимо е да се отнасяш към ближния добре, като към единна система, част от която ти се явяваш, за да можем всички ние да се постигнем равновесие с природата“. Когато стремежът към алтруизъм стане забележим в обкръжаващото общество, ние също сме проникнати от него. Ако навсякъде се сблъскваме с напомнянията за важността на алтруизма и с уважението към него, то отношението ни към ближния ще се промени. Ние ще започнем да мислим все повече за това и постепенно ще нарасне желанието ни да станем здрави части на единно тяло.

    Ние не сме способни да се променим изведнъж, но можем да подобрим своето обкръжение. Това със сигурност сме в състояние да направим. Когато въздействието на обкръжението към нас се промени, ще се променим и ние самите. Всъщност средата е лост, издигащ ни на по-висока степен. Затова и първата крачка, достъпна за всеки, се състои в това, да поразмислим и открием коя среда е най-благоприятната за придвижването ни към целта на съществуване.

    Както вече беше казано, силата на мисълта е най-мощната сила в природата. Ако ние се устремим към по-доброто обкръжение, нашето вътрешно желанието ще ни доведе с времето до съответните хора, организации, инструктори и книги – с други думи, до това обкръжение, в което ние ще успеем грамотно да се развиваме. Според степента на съсредоточаване върху идеята за избора на най-доброто обкръжение, и претворим идеята в живота, пред нас ще се разкриват все повече нови възможности за нейното реализиране.

    Когато обкръжаващото ни общество се състои от хора, които също се стремят към равновесие с природата, ние ще можем да изградим такива отношения, които ще ни дават пример, поддържайки ни и укрепвайки ни по пътя. Хората ще разберат, че ние искаме да се отнасяме към тях с любов и ще ни предоставят възможността да се научим как се прави това. Всеки ще обучава другите на това, какво значи да си подобен на силата на природата. Всеки ще почувства колко е хубаво да се намира в обятията на любовта. Този, който е подобен на алтруистичната природна сила, няма да изпита върху себе си пресата на враждебните сили и затова в подобно обкръжение ще намерим защита, увереност, щастие и свобода от вълненията.. Именно към такъв живот се стреми природата да доведе цялото човечество.

    Подражание на природата

    Грижите за благото на ближния, старанията да се обединим с него като органите от едно тяло, а също и усилията, насочени към осъзнаването от страна на обществото на важността на такова единство, залагат фундамента, върху който човечеството ще построи живота в пълно подобие с природното свойство на любовта и взаимното отдаване. Разбира се все още не става въпрос за вътрешното дълбинно изменение на свойствата на нашия егоизъм, а за първия етап на процеса, в чийто ход ние външно ще моделираме взаимоотношенията, съществуващи в природата, подобно на детето, което имитира своя баща. Детето също не разбира съвсем ясно това, с което бащата се занимава и въпреки това се старае да му подражава, желаейки да стане като него. Виждайки как бащата работи с чука, малкият имитира неговите действия със своята играчка-чукче. В резултат на това, момчето се развива, не само копирайки движенията на бащата, но и придобивайки постепенно неговия разум. И ние сме длъжни да се опитваме да подражаваме на природното свойство на любовта и отдаването. Тази имитация е като сдобиване с по-висша степен, която е необходимо да се достигне не само, изпълнявайки външни действия, но като я постигаме с вътрешната си същност.

    Загрижеността за благото на ближния може да бъде мотивирана от два основни фактора:

    Желанието да се заслужи почитта и уважението на обществото;

    Истинското вътрешно осъзнаване на превъзходството на свойствата на любовта и отдаването над самонасладата.

    Да се копира природата подобно на детето, което несъзнателно подражава на своя баща – това означава да се грижиш за благото на ближния, като се ръководиш от първия мотив. Подобна имитация лежи в основата на механизма на развитието и израстването – без нея те са невъзможни.

    Отначало ние ще се грижим за ближния, за да се насладим на уважението на обществото, но постепенно ще започнем да забелязваме, че алтруистичното отношение към ближния само по себе си се явява особено възвишено свойство, дори без връзка с полагащото му се обществено признание. Ние ще открием, че алтруистичното поведение е източник на съвършенно, безгранично наслаждение; при това то ще се прояви благодарение на факта, че ние реално ще започнем да усещаме силата на самата природа – съвършена и неограничена.

    С други думи, в резултат на усилията ни да подражаваме на силата на природата, ние ще почувстваме, че в природата като такава е заложено съвършенството. Осъзнаването на този факт ще създаде в нас вътрешни промени: постепенно пред погледа ни ще се открои висотата и благородството на свойството любов и отдаване в сравнение с нашето исконно свойство за самонаслада. Тогава ние действително ще пожелаем да се уподобим на природата и да достигнем по-високата степен от тази, на която сме били създадени. Навлизайки в тази степен, ние ще се потопим в природната хармония и съвършенство – именно към това насочва естественият закон за развитие човешкия род.

    Новата тенденция

    В момента, в който човек започне да уравновесява себе си със силата на природата, той понижава налягането, накарало го да се промени.

    Като следствие от това, количеството отрицателни явления в животасе съкращава. Практически от страна на природната силата не настъпва никакво изменение, променя се човекът. Но резултатите от тези промени създават в него усещането, че природата е започнала да му въздейства по друг начин. Собственото устройство заставя човека да чувства, че се променя външният свят, а не самият той. Така мозъкът реагира на информацията за реалността, подадена от неговите сетивни органи и на тази тема ще посветим отделна глава под названието „Реалността на съвършенството и вечността“. Реално силата на природата е статична в своето постоянство. Ако човек на сто процента е подобен на нея, той усеща съвършенството; ако напълно и́ е противоположен, то чувства сто процентово противопоставяне с природната сила. А между тези две крайни състояния преминава през промеждутъчни етапи.

    Днес ние не сме абсолютно противоположни на алтруистичната сила на природата, защото нашият егоизъм все още не е достигнал максималната степен на развитие. Това означава, че негативните явления в нашия живот до този момент не са достигнали пределното ниво. Именно поради това някои хора все още на усещат състоянието на глобалната криза, в която сами сме се оказали и ние, и обществото. Те не чувстват неприятно сегашното положение на нещата. Така или иначе, ден след ден пред нас ще се проявява все по-голям егоизъм, който ще обостря противоположността между човека и природата. За да не ни се наложи да изпитаме свързаните с това страдания, е нужно навреме да стъпим на пътя, водещ ни към добиването на свойството алтруизъм. Само такъв подход ще промени посоката на нашето развитие.

    Правейки това, ние веднага ще почувстваме положителната реакция във всички сфери на съществуването. За илюстрация дайте да си представим дете, което се държи много лошо. Бащата провежда с него възпитателни беседи, убеждавайки го и уговаряйки го по различни начини да се промени. Накрая стигат до съгласие, че от определения в живота на детето се отваря нова страница, когато то започне да се държи добре. Ако на следващия ден му се отдаде да подобри своето поведение дори незначително, то веднага ще почувства благосклонното отношение на бащата. По този начин всичко се оценя, измерва и съди – само по нарастващите тенденциите.

    Когато все повече хора започнат да се грижат за създаването на коригирани взаимоотношения, считайки това за решаващ фактор, от който зависи нашият живот, тяхната обща грижа ще формира общественото мнение, а то от своя страна ще повлияе на цялото останало човечество. Благодарение на общата вътрешна взаимосвързаност, всеки човек в света, дори живеещият на най-отдалеченото място, веднага ще почувства, че е преплетен с другите хора и зависи от тях, а те – от него. Тогава всеки ще осъзнае тази жизнената взаимозависимост. Промените, протичащи в един обект, се предават на друг обект – това доказват изследванията, провеждани в различните области на науката, и най-вече в квантовата механика. Експериментите са показали, че някои елементарни частици „знаят“ за случващото се с другите частици, и могат мигновено да предават информацията за промените на всякакво разстояние. Днес на физиката е известно, че между квантовите частици съществува постоянна взаимовръзка, макар те да са разделени от пространството и времето. Всеки квант е свързан с друг квант. Това явление обхваща както микроскопичните, така и най-глобалните структури на света.

    Съвременните научни изследвания потвърждават и този факт, че всичко е заложено в човешките гени и във влиянието на обкръжението върху него. Това ни помага да се събудим и да се откажем от миналите илюзорни представи за това, че уж ние сами ръководим собствените си действия и контролираме ситуацията, лично проверяваме и имаме възможността да взимаме решения. Като следствие, именно днес ни се предлага възможността за истинска свобода. По силите ни е да се освободим от робството на егоизма, под чиято власт се намираме, и да придобием алтруистичното свойство, създавайки такова обкръжение, което ще ни помогне да имитираме действията на природата, подобно на детето, обучаващо се от примера на възрастния.

    Водещите изследователи винаги са разбирали, че развивайки се, човекът открива, каква чудесна мъдрост се крие в природата. Всичките наши открития се свеждат до осъзнаването на този факт, че ние сме само следствие от тази велика мъдрост, пронизваща цялата реалност и разкриваща се пред погледа ни, когато ние „съзряваме“ и придобиваме способността да я възприемаме. Ето какви свидетелства са ни оставили на свой ред великите умове на човечеството:

    „Сам на себе си изглеждам като дете, което играе на морския бряг и се развлича, намирайки от време на време по-гладко камъче или по-пъстра раковина от другите, в това време, в което великият океан на истината се разстила пред мен неизследван“. Сър Исак Нютон.

    „Моята религия се състои в смиреното възхищение пред безграничния висш дух, проявяващ себе си в малките детайли, които сме в състояние да забележим със своя крехък и слаб разум“. Именно тази дълбока емоционална увереност в присъствието на висшата разумна сила, разкриваща се в непостижимата вселена, формира моята представа за Бога“. Алберт Айнщайн.

  11. 11 Борислав
    август 30, 2011 в 4:22 pm

    Здравейте, казвам се Борислав и искам да ви изложа моята идея за идеално общество, което на този етап на развитие според мен е невъзможно.

    Да, човек трябва да помисли преди всичко друго за себе си. Ако неговия и някой друг живот са застрашени – всеки трябва да се опита да се измъкне сам, а после да помага на другия. Само здрав психически човек, обичащ се може да обича и другите, с една дума спасен – може да има привилегията да спаси или помогне на някой друг.

    Обществото според мен трябва да бъде изградено от индивиди, а не от обща маса, както беше при социализЪма. Ошо е много прав (ако сте го чели и сте се интересували от неговия възглед), че комуната е един прекрасен начин за създаване на идеално общество. За да стана по-ясен имам предвид отделни комуни с различни групи от хора с различни убеждения, т.е. всяка комуна да има свои убеждения за това как трябва да се живее, за да може всеки човек (а ние всички сме различни и имаме различни интереси и виждания).

    Децата трябва да се отглеждат в комуните, а не от родителите си. Така детето може да взима от всички по нещо абсолютно ненасилствено. Всяко дете трябва да учи само ако то го желае и да учи само това, което го интересува. В днешните училища покрай полезните знания им пълнят главите с един куп други глупости. Детето се извайва като калъп, т.е. по-добрия вариант е без официално образование и училища.

    Преди всичко трябва да има пълна свобода, за да може всеки индивид да се самоизявява. Не би трябвало в едно идеално общество да има закони, пари, съд, присъди, затвори и т.н. слабости на днешното общество. Всички в комуната трябва да са с равни права и привилегии иначе се поражда неравенство и се връщаме отново към това сегашно общество.

    Ако има хора, които въпреки всичко искат да крадат, убиват и т.н. неприятни неща – би следвало просто да се заставят да напуснат комуната и да бъдат свободни да отидат в друга, по техен избор. Не трябва да забравяме че престъпления от този вид обикновено са внесени от общество като сегашното, не ми се вярва в едно общество, което описвам по този начин, ще има хора, които ще искат да вършат неприятни неща.

    Има и още неща, но засега ще спра дотук и моля ви коментирайте. Може да съм допуснал грешки в идеята за идеално общество.

    Приятен ден.

  12. 12 Маргатите
    август 30, 2011 в 7:07 pm

    Бориславе първо – благодаря за страхотния анализ, който си направил за егоизма. Мен ме мъчеше тоя въпрос години наред. Ще оставя малко свои впечатления и примери върху моменти от твоя пост:
    “В един момент просто се примирих, че един човек трябва да мисли първо за себе си, а после за другите, за да..”
    Сега се сещам за инструкциите в самолета „ПЪРВО слагате кислородната маска на себе си, а след това на детето си“. Можем да даем много примери за това, колко е важно да се намираме, да се грижим за доброто си състояние – но не като самоцел, а за да можем да сме полезни на смейството си, на близките си, на обществото, в което живеем.
    Когато една клетка в тялото „мисли“ единствено за себе си – тя се развива в ракова клетка. Клетката приема толкова, колкото и е нужно, за да изпълнява ПЪЛНОЦЕННО функциите си в тъканта, органа, цялото тяло. Всичко съотнася не само към себе си, а към нуждите на обкръжението и. Сега се сетих и за оня феноменален експеримент на Брус Липтън с ембрионалните (стволовите) клетки – три абсолютно генетически еднакви групи от стволови клетки поставени в различни среди – се превръщат в подобни на обкръжението си (мускулни, нервни и кръвни клетки). Те „забравят“ своята програма и „подпомагат“ ..идентифицират се напълно с обкръжението си.

    „Но мира все още не ми даваше един друг въпрос: егоизмът в любовта.“

    .. човекът, когото „обичаш“, обичаш защото ти е добре с него, кара те да се чувстваш особено, дава ти вдъхновение – тоест ти обичаш не него / нея, а усещането, което ти дава, обичаш го/ я като източник на това усещане. За да заобичаме друг човек, трябва да приемем неговите желания и мечти като свои (още повече, ако те не са онова, което аз желая, дори на обратно – никак не ги искам дори)))). Така, както майкат знае във всеки един момент какво иска малкото и дете и се лишава от сън, храна, удоволствия и се грижи единствено на него да му е добре. Вслушва се във всяко помръдване на детето – знае какво значи всеки един плач, всяко едно движение на детето… И то още преди да е способно да говори. Представете си ситуация – обичате някого, който не е в състояние да изрази желанията си с думи – и вие се „вслушвате“ в него, правите го с любов и никак не мислите какво ви струва това, цената няма значение , важното е на нея / него да му е добре и на вас ви е добре, защото на нея / него и е добре – чувствате едновременно и своето щастие и нейното – вашето е породено единствено от нейното…
    Забелязала бях, че когато се убода някъде, се развива слабо (или по-силно) зачервяване – имунната ми система реагира веднага на „няколкото“ бактерии, намерили блага среда за себе си. Е, защо тогава имунната ми система се грижи безприкословно за три и повече килограма зародиш в бременната жена – освен нейния дял, там има и дял на „чужд“… Когато обичаш, ти се „снишаваш“ пред другия, анулираш себе си … Мислил ли си за това „снишаване“… за намаляването на собственото си излъчване??
    Иначе се получава авто-рефлекция – ако се приближиш в прекалено ОСВЕТЕНА стая до прозореца, за да видиш какво има в тъмнината отвъд (непознатото) , всъщност ще видиш в прозореца… собственото си отражение…

    • 13 Борислав
      август 30, 2011 в 7:49 pm

      За голямо съжаление все още не съм изпитал истинската любов към друг човек, но съм изпитвал „ядрен взрив“ истинско „цунами“, ако искаш като Big Boom от всепоглъщаща любов, пред която се чувствах безсилен и нищо не можех да направя за да се контролирам – едновременно плаках и се смях в продължение на около половин час. Това ми се случи на един семинар по самоусъвършенстване – там участвах в един интересен процес. Та голяма е тази вселена на любовта и неизмерими са богатствата и.

      Съгласен съм също, че всеки от нас – хората е една голяма неизследвана и неизследваема вселена.

      Не знам как бих реагирал в екстремна ситуация при която да са застрашени моят и на някой друг живот. Не знам как бих постъпил. Ако няма как да се измъкна, вероятно бих се предал. Това според мен е най-мъдрия избор. Предаването всъщност е една голяма победа на смелия човек. Само смел човек може да се предаде напълно. Само смел и силен човек може да се остави да бъде безпомощен или сам да помоли за помощ. Предаването е основата на Тантра, а аз мога да кажа, че съм доста голям почитател на Тантра. Според мен смърт не съществува, съществува единствено преминаването от едно състояние в друго. Също така законът за причината и следствието. Този закон според мен е най-основният, най-базисният във вселената. Има още много да размишляваме по тези въпроси, но сега си лягам.

      Приятна вечер.

  13. септември 29, 2011 в 2:24 pm

    Аз лично бих искал да бъда обичан винаги егоистчно. Това, че някой изпитва егоистична любов/обич към мен винаги ще ме ласкае. Тове значи, че този някой е преценил, че аз съм важен и ценен защото му нося щастие.

    Моята любов/обич към близките ми хора е егоистична. Аз наистина смятам, че тези хора са важни за мен и ми носят щастие. И понеже мисля, че и тяхната любов към мен също е егоистична, се старая на свой ред аз да нося щастие на любимите си хора и да заслужа обичта им. Водени от тази логика, взаимоотношенията ни са перфектни, а проблемите между нас са малки и краткотайни.

  14. 15 Борислав
    октомври 8, 2011 в 8:06 am

    Да, но така не зависи ли твоето щастие от твоите близки и хората, които те обичат, а то трябва да зависи единствено от теб? Когато твоето лично щастие извира от теб – нищо не може да го помрачи.

    • ноември 15, 2011 в 10:51 pm

      Моето щастие зависи най-вече от мен. Първо аз съм отговорен да взимам решения, които да ми носят щастие. Второ възприемам моите близки именно като МОИ близки, затова е логично тяхното щастие да е и МОЕ щастие. Аз не възприемам близките си просто като някакви обикновени хора. Те са уникални, значими, страхотни – те са МОИТЕ близки и като такива тяхното щастие е свързано с моето.
      Аз съм избрал бликите си приятел и те на нещо ценно за МЕН. Аз пазя ценните за МЕН неща.

  15. 17 Борислав
    декември 11, 2011 в 9:59 am

    Да, представи си (не ти го пожелавам), че твоите близки ги няма. Нещастен ли ще бъдеш?

    Мен ако питаш щастието трябва да извира от нас самите и да не зависи от никой. Разбира се това е идеалният вариант и аз все още не съм го постигнал.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: