10
Апр
09

Доброто и злото у Човека

Онзи ден с един приятел – както обикновено става с мен – спорихме относно моите виждания за света; по-конкретно дали има красота в Човека, или няма. Той, както може да се очаква, изтъкна всички възможни лоши качества, които срещаме всеки ден: егоизъм, завист, клюкарщина, унищожение – най-вече егоизъм и експлоатация; аз от своя страна пък му заявих, че хората са предимно и изначално добри, и че забелязвам това всеки ден. Но, без да продължавам с подробности по спора, нека изложа своето  становище в прав текст.

Просветлението, че повечето хора, въпреки всичките си лоши качества и постъпки, са все пак добри, ми дойде преди около месец, докато имах някаква приказка с една моя близка приятелка. Не помня какво, но нещо ми направи впечатление – без да е особено (даже никак) философски или алтруистично настроена, тя прояви загриженост за някого; и го направи някак… много човешки! Без претенция, без стремеж към себеусъвършенстване, без дори, предполагам, да го съзнава, тя прояви искрена и безкористна загриженост за друг, далечен на нея, човек. Много приятно… завиждам й! Откакто се помня аз съм се стремял да градя характера си в дадени насоки и затова почти всяка моя постъпка или мисъл са неспонтанни – а нейната доброжелателност си беше спонтанна с цялата красота на това!

В последствие се загледах в момичетата и момчетата около мен, бях в клас. Повечето от тях имат явни негативни черти – едни са високомерни, втори са нагаждачи, трети се държат зле с околните, четвърти се използвачи, пети са отявлени егоисти. Разбира се, в умерени, но все пак осезаеми количества. Но всички те, все пак, са добри хора – или, ок, поне повечето. Под добри разбирам: колкото и да мислят за собственото си добруване, колкото и негативни емоции да имат спрямо някого, колкото и да нехаят за околния свят, съвременният свят (все още?) не е деформирал душата им до тая степен, че в критична ситуация да не ги жегне нещо в сърцето и да не подадат ръка. И това е толкова важно и хубаво! Всички имаме грозни страни и постъпки, но и повечето все пак не сме изгубили душите си, не сме изгубили доброто, човешкото, красивото в себе си! И наблюденията ми не са само върху моите съученици, но върху повечето хора с относително нормален живот – а дори и върху тези, към които средата е била по-неблагосклонна.

С моя приятел спорихме за красотата у Човека. Аз един час пламенно му разправях колко красота има в делата на обикновените хора; че бай  Колю не само постъпва грозно като излъже селския кръчмар, но и като гледа ВИП Брадър ще се разплаче, и това ще бъде красиво. Или колко често се случва някой да превъзмогне гордостта си, да стъпче себе си, за да бъде някой негов близък щастлив, или за да запазят те добрите си отношения. Или как и най-овълчения човек все някога проявява състрадание в някоя трагедия.

Не знам, за мен това са примери за красота. Красотата да обичаш и красотата да си съпричастен. Красотата да помогнеш. Красотата да простиш – дори  на себе си. Красотата да бъдеш Човек…
Сигурно звуча много идеалистично и наивно, но аз наистина мисля това. Както може би знаете, аз много обичам да критикувам – ала видя ли същите тези хора, които със свити вежди съм плюл, да проявят добрите си качества, ами разтапям се 🙂

Нищо, знае се, не е изначално зло. Мисля, че е неоспорима житейска зависимост, че всеки човек става лош, ако средата го направи такъв. Затова и за мен едно от най-важните неща за едно дете не е нито материалната база, нито образованието, нито интелекта, но първоначалното отношение, което то получава от света – струва ми се, че ако то бъде любов и подкрепа, детето ще стане предимно добър и продуктивен човек; ако бъде отчуждение и презрение – ами най-вероятно ще стане деструктивен възрастен. Затова и да си родител е толкова голяма отговорност…

Много голяма отговорност обаче носи и обществото, общественият строй. Затова и съм такъв ревностен привърженик на идеята за социалистическото общество – общество, което ще освободи човекът от деформиращите го трудности, и ще му даде свободата да развива себе си и своята душа. И пак затова съм много притеснен от съвременния капитализъм – как може система, залагаща на безскрупулната конкуренция, развяваща като свой манифест „Нищо лично, просто бизнес“ , да влияе добре на човека?? Ами не просто не влияе добре, той го осакатява! Нормално е система, архитектите на която в един тон повтарят, че „човекът по природа е егоист“ и че „всичко е относително“, да създава егоистични хора с променливи ценности. Наистина се надявам в скоро време капиталистическото мислене да се смени с нещо по-добре – или се опасявам, че човешката душа може да бъде твърде осакатена и в една по-далечна перспектива дотолкова да се деформира, че доброто да е твърде рядко срещано. Пази, Боже!….

Та това е, което исках да кажа по въпроса. Струва ми се, че на моменти звучах главозамаяно и наивно, но – какво да правиш, нали иначе пък съм добър човек! ;D В крайна сметка с моя приятел не достигнахме консенсус, но аз съм си убеден, че в света има достатъчно красота, че да има смисъл и полза от неговото съществуване. И позволете ми да завърша идеалистичния си пост с цитат от малко постната, но прекрасна като послание Песен за Човека:

Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.

Слезнали после на двора,
а горе вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.

„Тя – моята – свърши…
Ще висна обесен.
Но белким се свършва със мен?

Животът ще дойде по-хубав от песен,
по-хубав от пролетен ден…“

Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?

Мислете тъй както си щете,
но вие грешите, приятелко, днес. –

Човекът спокойно, тъй – дума
след дума и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре

и викнали:“Браво, човек!“

Нататък е ясно. Въжето
изкусно през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? –
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
„Ужасно! Ужасно! – Разказвате,
сякаш като че там сте били!“…

Какъв ти тук ужас?! –
Той пеел човека.
-Това е прекрасно, нали?

:]

Advertisements

19 Responses to “Доброто и злото у Човека”


  1. април 10, 2009 в 11:16 pm

    От всяка възможна гледна точка си го погледнал сякаш… Супер. Преди сякаш пак някъде четах такава подобна тема. Мисля, че дори е в същия тоя твой блог. nvm…
    Един човек не трябва да е философ, за да е добър. Истината е, че някои са добри и се раждат такива. На тях им е лесно, всичко им идва от душа и за това от тази гледна точка са готови като личности. Други обаче, не се раждат с тази възможност- те трябва да се борят за това да са добри, да се доказват и за разлика от предните, които несъзнателно вършат добрини, тези- учещите се (от които съм и аз самия) трябва съзнателно да преценят и правят доброто…
    И разбира се като се раждаме едни получаваме едни данни, други съвсем различни, но в крайна сметка няма идеални хора… каквото един го има, друг го няма, и обратно!
    А и дали човекът е добър или лош, също е въпрос на гледна точка… Живеем в свят, в който всичко е адски отностелно.

  2. 2 Constantine
    април 12, 2009 в 12:46 am

    Аз писах нещо много подобно и в темата за отмъщението, ама карай. Човекът може да не се ражда изначално зъл, но не се ражда и изначално добър. Човек се ражда с потенциал за развитие на разум и с първични инстинкти. Доброто и злото, ако въобще могат да бъдат поставени така, се формират от света – родители, приятели, колеги и т.н.
    Относно това, че хората са добри, въпреки недостатъците си – красив и добър ли ще е човек, който ти е отрязал ръцете и краката за собствено удоволствие или за отмъщение, ако, виждайки, че си на път да умреш от загуба на кръв, те захвърли в най-близката болница, защото нещо го е жегнало в последния момент и е усетил, че не иска да умираш? Прави ли една златна игла красиви цяла купчина лайна?

  3. април 12, 2009 в 8:44 pm

    Примерът ти не е съвсем точен или може би аз съм се изразил грешно. Аз не казвам, че няма хора, чиито души са изцяло осакатени и черни (и грозни), но казвам, че повечето хора – тези, които срещаме всеки ден – въпреки недостатъците си са предимно добри, и човечни.

    Поздрав с тази хубава картинка, която открих днес случайно 🙂

  4. 4 islandguy
    април 18, 2009 в 7:09 pm

    Хм, ще карам по същество с критичните си бележки към твоите разсъждения :
    Егоизмът е вроден свръхинстинкт за оцеляване, така че е неправилно да се третира като проява на злото в човека. Той просто е липса на добро спрямо когото и да е друг, освен спрямо себе си и по този начин може да навреди на другите, но не изначално целенасочено. Без капчица (или по-скоро солидно резервоарче) егоизъм мисля, че никой човек не може да оцелее.
    От друга страна, егоизмът безспорно е семето и почвата за повечето прояви на злото в човека, защото в по-големи количества го прави толкова егоцентричен, че другите вече нямат значение. Така ничие добруване не струва повече и от най-малката лична полза (материална или нематериална) и всяко зло, което ще даде нещо желано на нашето его е оправдано.
    В този смисъл твоите наистина чаровни разсъждения за идеализирано социалистическо общество са една безпределна утопия. Социалистическите идеали за равно и справедливо задоволяване на материалните потребности на всички индивиди от едно общество, с оглед на отделяне на повече време на по-извисени духовни занимания са също една безпределна утопия. Това е така, защото егоизмът е вроден инстинкт за оцеляване, който с времето се притъпява малко или повече от други придобити разбирания, знания, ценности, ограничения, но винаги остава безкрайно значим фактор в живота на всеки човек. А освен това трябва да приемеш факта, че 2/3 от хората нямат никакви особено извисени духовни потребности, които да развиват. Те просто ще спрат да допринасят с каквото и да е за общите блага и цели на обществото си, ако елементарните им житейски потребности са задоволени, ще станат търтеите в кошера (обърни внимание как пчелните общества са постигнали комунизъм). Така това „идеално” общество ще има само два пътя да оцелее – или да се върне към егоизма и неговите прояви „алчност” и „желание за превъзходство” ставайки отново капиталситическо, или да се насочи към налагане на повече задължения към всички, ограничавайки личната свобода на избор, така че поне отчасти да се постига равенство между индивидите, което ще рече по-лека или по-тежка форма на тоталитаризъм.
    Малко и за конкуренцията – тя е частна проява на естествения подбор, който е бил, е, и ще бъде двигател за развитието на хората и обществото. Тя може да е честна или нечестна, но по природа е положителна, защото позволява на по-доброто/по-жизнеспособното да просъществува и отстранява по-лошото/по-неприспособимото от света. Конкуренцията е в природата и навсякъде около нас. Частната и проява в социално-капиталов аспект като съревнование между капиталово организирани бизнес структури не е в никакъв случай по-лоша от тази в природата, стига правилата да са дефинирани и контролирани коректно (както са например законите на природата).

    И все пак решителното попадение в твоите разсъждения, което ги прави толкова близки до сърцето и толкова чаровни – това е красотата :
    Мисля, че там е ключът, с който да се развива темата за доброто и злото у човека. И ти си съвсем прав да говориш толкова много за красотата точно в този пост. За щастие ние сме същества, които сме развили усещания за естетика, красота, съзидание. Тези наши усещания ни карат да се чувстваме щастливи, весели, удовлетворени или влюбени. Те са поривът към божественото, който ни прави по-добри един към друг, по-загрижени за хората, които обичаме или харесваме, щастливи от съзидателните/творческите им изяви и от постиженията им (толкова, колкото и от нашите собствени). Тези човешки усещания са най-добрият и естествен път за духовно развитие – от 100%-овото его на малкото дете към разгръщането на талантите, развитието на сетивата и естетическото чувство на зрялата личност с цялото удовлетворение, което това ще и носи, без да има нужда от притежание (изолирайки егото). Красотата е нещо, което е на разположение на всички, които „имат очи” да го видят. Тя е житейското и еволюционно опровержение на инстинките на егото, на желанието за притежание и доминиране – защото щастието от красотата, от изкуството, от естетиката, от творческото постижение, от любовта не може да бъде получено по друг начин, освен със съпреживяване, себеусъвършенстване и себеотдаване. В свят, в който усещанията за красота са достатъчно развити у повечето от хората, няма да има зло – то ще бъде безполезно.
    Страхът ти за осакатяването на човешката душа не е никак безпочвен, според мен той е вече реалност. Но не заради обществения строй „капитализъм”, който днес в Европа е много по-социален от много други комунистически и социалистически общества, а заради липсата на единни правила, и липсата на самосъзнание за спазването им. Това осакатява най-много човешките души, защото така от лидери, тези които спазват правилата се превръщат в аутсайдери.

    Благодаря ти за красивите думи в този пост.

  5. 5 Жоро
    април 25, 2009 в 11:59 am

    islandguy, чие творение са „правилата“, които съжаляваш, че не се спазват от „лидерите“ (а спазващите ги превръща в аутсайдери)? И би ли написал да речем първите три най-важни „правила“, които смяташ, че „лидерите“ не спазват, а би било добре да го правят.

    Иначе написаното от теб ми хареса, защото е искрено и на места – с чудесен изказ. Благодаря ти за коментара и извинявай за сухите ми и явно провокационни въпроси, но ето, това се пръкна от интелекта ми – това написах. Нищо лично – просто момент на спонтанност :-).

  6. април 26, 2009 в 12:07 am

    Впрочем, islandguy, в поста си аз не съм писал, че усещането за красота е разковничето за добрата личност – не се бях замислял в такава дълбочина за него досега. Но това, което казваш, ми харесва. Благодаря за задълбочеността по темата 🙂

  7. 7 islandguy
    април 27, 2009 в 2:53 pm

    На въпросите на Жоро (само като пояснение за смисъла вложен от мен в използваните понятия, нещо като фразеологичен речник на автора 🙂 ) :
    Правилата, за които говоря са винаги творение на обществото, те са дрехата от неговите актуални разбирания. И принципно, ако те са дефинирани (ролята на избраните от обществото законодатели) и контролирани (ролята на избраните от обществото изпълнители и съдници) коректно, то ще водят до естествен подбор на по-доброто и по-жизнеспособното (като човешки качества в случая) във винаги конкурентната среда на живот.
    Лидерите са личностите-водачи в обществените нагласи, те са примерът за подражание на останалите. Тяхна естествена роля е да бъдат радетели за спазване на правилата, а също и двигатели за тяхното развитие и усъвършенстване.
    А когато спазването на правилата на обществото превръща лидерите в аутсайдери – това е симптом и диагноза за болно общество и/или погрешни правила. Но да не забравяме и вторият фактор посочен от мен и касащ вече всеки от нас (не само лидерите или държавниците) – самосъзнанието за спазването на правилата. Липсата му е вторият симптом и диагноза за болно общество и/или погрешни правила. Аз бих заложил повече на първата диагноза що се касае за БГ (демек болно общество). И тук ще посоча като аргумент точно твоите думи за държавата ни, политиците ни, и ченгетата ни в последния ти коментар на поста „За наказанието и отмъщението”. Рибата се вмирисва откъм главата, а главата на нашата страна вони.
    Но така или иначе темата е доброто и злото и предлагам да не се отклоняваме много от нея, пък и не обичам политическите теми… а направо мразя домашната ни политика.

    Sickdreamer недей да скромничиш толкова 🙂 , аз просто перифразирах твои думи за красотата от този и други постове.

  8. 8 deux •●
    май 3, 2009 в 1:17 pm

    Браво, тема, която е била винаги актуална. И ще бъде.
    Мога да ти кажа едно със сигурност-човек, който е склонен да вижда красивото в живота пред него то му се разкрива. И обратно. Първата графа живеят по-щастливо и освободено от песимистично настроените.
    И понеже мисля като теб, също като теб признавам, че също понякога звуча прекалено наивно…
    За край на този коментар искам да разкажа нещо, което се случи буквално преди половин час с един мой приятел…
    Та, вървим си по главната улица на Благоевград и срещаме плакат на певец, на който не желая да напиша името за да не прозвучи като обида… на плаката освен лицето му прочетохме думите: „В този свят ни е нужна любовта“ или нещо такова… аз се разсмях… стана ми неудобно от себе си… той-също се разсмя… просто ни стана смешно…
    Ставайки ми неудобно от себе си, си помислих, че наистина съм дете на обществто, което е склонно по-скоро да се хили на всичко по-възвишено от неговата мисъл, от колкото да си задава важни въпроси за живота…

  9. 9 Жоро
    май 5, 2009 в 3:17 pm

    islandguy, на мен ми се струва, че неспазването на „правилата“ е една от най-същностните и най-чаровните черти на човека. Раят в крайна сметка е едно скучно място, а да си изгонен оттам означава просто да си жив, да можеш да усетиш болка, да знаеш, че един ден ще умреш, но въпреки това да имаш хъс да мечтаеш, да търсиш смисъл в деня си, да го откриваш, да му се наслаждаваш, затворен в едно нищожно кътче на една безмилостно студена вселена.

    Писаните норми не са ориентир. Правилният път в живота трябва да търсим чрез любов, свободно общуване с другите, разбиране, прощаване – все неща, които не се определят с ясни словесни дефиниции.

    Писаните норми донякъде ни помагат да пазим телата си (напр. Закон за движение по пътищата), но без другото, което споменах, и най-вече без любовта – защо са ни тези тела?

  10. 10 islandguy
    май 7, 2009 в 1:37 pm

    yes, yes, yes!
    🙂 🙂 🙂
    Жоро, на 100% точно.
    10х.

  11. май 7, 2009 в 2:36 pm

    :]

    Много добре казано, Жоро! 🙂

  12. 12 patladjan
    юни 19, 2009 в 4:45 pm

    гледай „Красотата спи“ на Москов
    убедена съм, ще ти хареса;

  13. юни 19, 2009 в 6:10 pm

    Благодаря за препоръката, но в Замунда го няма, откъде мога да го сваля?…

  14. 14 patladjan
    юни 19, 2009 в 8:13 pm

    Това не.)
    Октомври в МГТ“Зад канала“;
    //или по фестивалите септември


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: