11
Март
09

За наказанието и отмъщението

Досега слушах токшоуто  ЧЕЛЮСТИ на моята любима  Диана Найденова   по  Дарик и  бързам да пиша за него.   Единият  гост беше представител на    някаква фондация, предлагаща    вместо в затвора,  наркозависимите    хора,  извършили престъпление, да    бъдат пращани в държавно   издържани комуни.
Аз, разбира се, напълно подкрепям   предложението, всъщност ми е   странно, че законодателството не   прилага такива мерки по принцип. Съвсем логично е – така или иначе държавата, тоест гражданите, плащат за издръжката на един човек в затвора, какъв е проблемът на такъв човек да му бъде заплащано вместо това лечението в комуна? Рационално и човеколюбиво е.

Притесни ме, или по-скоро поразочарова, друго – коментарите на слушателите и позицията на втория гост по темата. Вторият гост беше (ако не се лъжа, защото хванах предаването след 20-тата минута) Павел Чернев; той защитаваше позицията, че щом някой е извършил престъпление, то непременно – по закон, по принципа на справедливостта – той трябва да си понесе последствията и наказанието, а именно: в затвора. Да не бъде изпратен в затвор би било получаване на преференциални права.

Съвършена глупост!

Разбира се, не мога твърдя правото си с пълна убеденост, но може ли да разсъждаваш толкова закостеняло, нетолерантно и нечовеколюбиво??! И да си народен представител на всичкото отгоре.
Принципът „Око за око“, както казва Ганди, в крайна сметка прави целия свят сляп. Не съм сигурен, но си мисля, че едно демократично и либерално общество се стреми да следва другата, алтернативна, максима: „Обърни и дясната буза“, както и по-неизвестната „Мрази греха, а не грешника“. Становището на господин Чернев е около 3000 години (тогава някъде е живял Мойсей) по-старо от епохата, в която той живее, може би е време да го осъвремени?

Аз съм на мнение, че всяко едно наказание трябва да бъде една крайна мярка за провинилия се човек. То трябва да бъде наложено не по принципа на отмъщението (мразя това нещо), а по силата на желанието да се помогне на всеки един съгрешил (Боже, звуча като ревностен християнин! 🙂 ). Мисля, че трябва да се стараем да се освободим от озлобението, породено от болката, и да се стремим не да получим възмездие, но да поправим, доколкото е възможно, положението.
Каква е ползата да мразиш един наркоман, задето е откраднал парите ти? С какво ще помогне да го спукаш от бой? С какво ще помогне това да накараш един педофил да страда, както ти си страдал? С какво ще помогнеш на себе си или на света, ако изолираш един сприхав човек, защото не желае да се промени? С нищо – освен ако не си привърженик на идеята да се всява страх, за да се избягват престъпленията. Ефектът от отмъщението е да причиниш вреда на някого и, макар с болезнено удоволствие, да почерниш собствената си душа, защото жестокостта – независимо от какви подбуди – винаги осакатява човешката психика.

В този ред на мисли, на наркоманите според мен трябва повече да се оказва помощ да се изчистят, а не толкова да им се държи сметка какво са сторили. Да бъдат пращани с надеждата да се поправят в комуни, а не „да гният в затвора“, както се изказа един слушател на предаването. Всъщност позицията на слушателите беше по-стряскаща от тази на господин Чернев. Броят  на обадилите се, разбира се, не е представителна извадка за нашето общество, но повече от половината бяха негативно настроени спрямо наркозависимите.

Нещо повече, те търсеха правата си:   „на мен ми откраданаха голяма сума пари“, „аз плащам данъци, за да се издържат те в затвора“, „нас кой ще ни защити“. Абе ей! Може позицията ми да е наивна, ама не може ли да погледнеш малко отвъд носа си??! Това, че си плащаш като гражданин, дава ли ти правото да отказваш помощ на хора с полусъсипан живот? Това, че са ти откраднати много пари, равностойностно ли е на изживяното от близките на наркомана?? Да, действително, не е справедливо, наистина наркоманът най-често става такъв малко или много по свое желание, но: къде отиде човечността, къде отиде грижата за другия? Докога, по дяволите, ще гледаме своите, и то основно материални, загуби, и ще искаме възмездие за тях само защото „си плащаме данъците“ ?? Някакви морални задръжки, някакво съпричастие? Къде отидоха, изцяло ли ги замениха данъците, които плащаме?
Шибан капитализъм. Шибана мизерия.

Нека – така да завърша поста си – все пак мразим не грешника, а греха, и не забравяме, че никой не е застрахован от грешки и че омразата не води до нищо добро. Амин.

Advertisements

46 Responses to “За наказанието и отмъщението”


  1. март 11, 2009 в 6:34 pm

    Човек като те слуша ще каже, че би дал пари на някой наркоман и би му благодарил, ако те ограби или наръга например. За жалост и ти като мене не си се срещал със суровия живот- на ограбените, наранениете, а да не говорим за страдащите близки и приятели на убитите от наркомани.
    Не казвам, че заслужават нещо съвсем лошо, но за Бога ТЕ СА ИЗВЪРШИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ! Нормално е да се изисква от ощетения да си плати в една или друга форма за деянието. Пращането им в затвор (с лечение за наркоманите ест), или ако са извършили по- дребно нарушение- в комуна, според мене е правилното решение на проблема.
    И стига с тази миролюбивост. Гарантирам ти, че нито аз, нито ти, колкото и мирен да е, ще бъде сдържан и спокоен, добричък и сдържан, ако не дай с Боже се случи нещо на него или негов близък. Най- малкото което ще иска е изясняване на проблема, защо виновника е постъпил така, и ако е наистина виновен- наказание. С една дума- СПРАВЕДЛИВОСТ!
    Имах съученик, чийто приятел беше убит от наркоман, за да му вземе 2-та лева, защото няма да си купи дрога. Дали си е струвало да отнемеш човеки живот за тези пари? Еди и говори тия приказки на неговите родители.
    Такива опасни „типажи“ мястото им е в място изолирано от останалите хора, където да се лекуват от собствената си „болест“- била тя такава реална или някакъв проблем в тоя човек…
    FOR JUSTICE!

  2. март 11, 2009 в 8:01 pm

    Стен, може би съм се изразил неясно, но: аз нямам никакво намерение да твърдя, че един човек, извършил престъпление, не трябва да бъде съден за него. И то не заради друго, но защото може да го повтори и това някак трябва да се предотврати. Когато един наркоман извърши престъпление, по сегашния наказателен кодекс той отива в затвора. Предложението, което аз цитирам и защитавам тук, е престъпниците наркомани да биват пращани не в пандиза, а в комуна, ако престъплението е по-леко. Защото имат шанс да се поправят.
    После ти ми говориш за справедливост. Тази справедливост значи кръвта да се откупи с кръв, нищо че от това не би спечелил никой, така ли? Ако е така, намирам тази справедливост за вредна – както за виновника, така и за наказателят. В статията съм пояснил защо.

    Ние като хора най-често имаме два избора: да простим нещо от милосърдие или да изолираме провинилия се. Първото дава надежда един човешки живот да бъде поправен. Второто – не. Първото е прошка, второто е справедливост.

    И не съм сигурен, че „за жалост“ не сме се сблъскали с тежките неща в живота – аз съм много щастлив дори, предполагам и ти 🙂 И съм сигурен, че всеки миролюбив човек би реагирал емоционално, ако на негов близъ се случи нещо, но все пак – мисля, че всеки човек трябва да се стреми да не прави нещата по-лоши, търсейки „справедливост“.

  3. март 11, 2009 в 9:23 pm

    Явно всеки като чуе думата „справедливост“ се сеща за „отмъщение“. Дрън дрън. Далеч нямам т’ва в предвид и го знаеш. Говорех за начина по който изглеждаше всичко кето си казал, или ако не всичко- поне повечето.
    А и не си мисли, че всеки на тоя свят заслужава 2-ри шанс. „Прошка от милосърдие“ не всеки е способен да даде, и аз самия също не бих дал, ако е засегнат мой близък. Не съм толкова… добър… явно.

  4. март 21, 2009 в 3:20 am

    Павка, Стен, нямаме никакво разумно основание да „обвиняваме“, „осъждаме“ и „наказваме“ хора, само защото смятаме, че са ни причинили нещо лошо. Разумно е да се пазим от опасните личности и датърсим обезщетение за нанесените ни вреди. Да, знам, понякога вредите са невъзвратими и някои майки биха искали да режат бавно и с тъп нож убийците на своите деца. Но нима ТОВА е природата на жената? Нима „лишаването от свобода“ може „да ни поправи“? Нима можем да „съдим“ престъпниците, след като не сме им живяли живота? Историята е пълна със случаи, когато „законно наказани престъпници“ са били смели просветители (Джордано Бруно), вдъхновяващи творци (Мигел де Сервантес, Оскар Уайлд), а „изплъзналите се“ по някакъв начин от „справедливото възмездие“ са дарявали на човечеството върхови постижения (Вернер фон Браун). Трябва да престанем да искаме от държевите да „обвиняват“, „осъждат“ и „наказват“ хора от името на обществото. Трябва да го направим не защото сме достатъчно „добри“ за това, а защото сме достатъчно разумни. Ганди и прав за ослепяването. Дайте на една жертва на престъпление правото да накълца престъпника жив и наблюдавайте зрелището. Всъщност ето как изглежда едно документирано „справедливо възмездие“ срещу наистина големи грешници, управлявали Румъния до 23 август 1944 година. Предупреждавам – не е красиво. http://www.youtube.com/watch?v=AnWmaRxFJ_A&feature=related
    Днес тези убийства изглеждат варварство. След време бавните убийства на „лишените от свобода“ в прогнилите от корупция днешни затвори ще изглеждат по подобен начин. Най-голепите престъпници всъщност са държавите, които превръщат Прекрасните Творения на Богинята в лишени от разум и състрадание машини за убиване. Ето, вижте: http://www.youtube.com/watch?v=7AXN3H3BPQU
    Или това: http://www.youtube.com/watch?v=nAYc-wFV2cQ
    Ето го ослепяването, за което говори Ганди. Шибана човешка алчност за власт и пари.

  5. 5 Жоро
    март 21, 2009 в 4:12 am

    Между другото да добавя още един пример – ето един наистина жесток и доказан престъпник, дори вече екзекутиран (законно, както обичайно се случват тези неща), но в случая предлагащ нещо, което би могло да запази живота на хиляди хора. http://www.youtube.com/watch?v=y64XR36zsIM

    Много е жалко, че Запада е изпаднал в такава самозабрава и често казано аз лично се чувствам малко или много съотговорен за ставащото.

    Да заключа: вместо да се наказваме, трябва да се пазим. Радумно е да ограничим физическата свобода на човек, който изглежда ОПАСЕН, но няма смисъл да вкарваме в затвор човек, който ни се струва ВИНОВЕН. Между двете има разлика. А що се отнася до идеята за пряк телевизионен дебат-дуел между държавните ръководители на страни, между които има опасност от военен конфликт, тя е много разумна и такива дебати имаше в края на „студената война“ между политици от СССР и САЩ. Аргументът на Белия дом, че идеята „не е сериозна“ ми изглежда неубедителен. Дано хората като теб, Павка, да променят нещата в този свят, в който ще карам старостта си, ако Богинята ми позволи.

  6. 6 Constantine
    март 21, 2009 в 10:38 pm

    Павка, не всички са праведни и човеколюбиви идеалисти и правна система, разчитаща на тези качества би се провалила с гръм и трясък. Ако няма страх от наказание, нищо няма да спира обикнвения човек да извърши престъпление и хора като теб ще бъдат мачкани, докато се опитват да се държат човеколюбиво и състрадателно.
    И макар да не съм фен на Библията, там пише, че греховете се появяват на света заедно с хората (първородният грях, Каин и Авел и т.н.). Следователно – „има човек, има проблем, няма човек, няма проблем“ а призивът да мразим греха, а не грешника е неизпълним, защото „грехът“ не е нещо, което съществува само по себе си – него го има, защото има и хора, които го извършват. Да не забравяме, че Христос, който е най-големият пасифист и човеколюбец бива убит от собствения си народ, които му се качват на главата.
    А справедливостта е отмъщение. Хората, за разлика от животните, имат разум и не могат да се оправдаят с инстинкти. Всеки, който върши нещо незаконно го прави с ясното съзнание, че е такова и, че подлежи на наказание. И все пак избира да го направи, без значение от последствията. С какво е заслужил един такъв човек нашите компромиси и състрадание, при положение, че той доброволно и съзнателно е извършил престъпление? И защо трябва да щадим такива хора заради семействата им, щом те, които са най-близките им хора, не са проявили достатъчно внимание или интерес към тях, за да усетят, че нещо не е наред?
    Когато човек доброволно се отказва от разума си и се предава на по-първични инстинкти и нужди, той губи правото си да бъде третиран като човек. Щом искат да са животни, ще се държим с тях като с животни.

  7. 7 Constantine
    март 21, 2009 в 10:39 pm

    Много повторения съм направил, съжалявам за нечетивността.

  8. 8 Жоро
    март 23, 2009 в 4:24 am

    Constantine, точно защото не хората не сме праведни и всеки зрял човек все ще е извършил нещо осъдително, точно затова е разумно и прагматично да се пазим един от друг, вместо да се оввиняваме, осъждаме и наказваме. Ето, Максим С. уби човек на пътя, друг изпадна в кома заради него – нима 5 год затвор, дори ефективен, могат да компенсират това? Справесливостта е субективна и относителна, а отмъстителността е сляпа и жестока. Максим С. трябва просто да компенсира близките на жертвите с пари до края на живота си – не е нужно да страда излишно. И всеки трябва да знае, че убие ли друг, животът му ще се промени до самия му край. Ако с наказания и страх можеше да се премахне опасното поведение, да въведем тогава като наказание разстрел на място за превишена скорост на пътя. КАТаджията да застрелва провинилия се шофьор направо, ако трябва пред жената и децата му, а защо не и пред дежурен снимачен екип на държавната телевизия. На година загиват над 1000 българи от пътни катастрофи. Сигурно след 10-я разстрел, излъчен по телевизията, много хора ще престанат да се качват в колите си. Ще се възцари един безупречен режим на „ред, законност и справедливост“. Е, щом за превишена скорост ще разстрелваме, то защо бихме се спряли да го правим при наркоразпространение, кражби, изнасилвания, убийства… „Есть человек – есть проблема, нет человека, нет проблемы“. Или, както казваше един от зам. директорите на моето училище: „Ако трябва, всички ученици ще изключа, но ще сложа веднъж завинаги край на анархията в това училище“.

  9. 9 Constantine
    март 23, 2009 в 5:37 pm

    Което, макар и прекалено, е едно изключително принципно и правилно поведение. За съжаление, единственият начин всички да спазват правилата е да се наложи страх от някакъв висш авторитет – държава, божества и прочие. Човешката наглост и безочие нямат граници и колкото повече компромиси правиш, толкова повече ти се качват на главата.

  10. 10 Жоро
    март 23, 2009 в 8:36 pm

    Constantine, през 1600 година в Рим е бил изгорен на клада Джордано Бруно – за това, че в една своя книга е предположил, че във вселената може да има други планети с човешки цивилизации. Тогава това се се смятало за толкова нагло и безочливо, колкото днес се смята разпространението на детска порнография. Наглостта и безочието на Бруно обаче сега се оценява като смелост и безстрашие. Без „престъпници“ като него едва ли би имало прогрес. А ти, Constantine, безгранично нагъл и безочлив ли си или просто си по-съвръшен от останалите хора? Без страх от наказание ще започнеш ли да извършваш престъпления? И – последно – как за изплашим с наказание терористите-самоубийци, така че да не се самоубиват?

  11. 11 Constantine
    март 24, 2009 в 11:16 am

    Бруно е изгорен на клада от Църквата TM заради религиозни глупости. Винаги, когато религията се смеси с правосъдието или получи прекалено много власт, стават пълни безсмислици. А камикадзетата са луди и фанатични и при тях положението е безнадеждно. Може да звучи прекрасно да разчитаме изцяло на човешката съвест и ценности, но не можем. И, да, безгранично нагъл и безочлив съм и ясно съзнавам, че има много случаи, в които единствено страхът от правилата ми пречи да направя нещо.

  12. 12 Жоро
    март 24, 2009 в 7:03 pm

    Аз не съм против правилата и страхът от тях, а само против отмъщението и наказанието. И мен ме е страх да не счупя нещо чуждо или да нараня някого, като една от причините за този страх е разбирането, че ако направя такова нещо, ще дължа обезщетение. Но това, което ме кара да ме е страх да не сгазя дете на пътя, не е толкова наказанието, колкото предположението, че няма да мога да постигна душевен мир след това. Constantine, ако – не дай Боже – утре ти кажат, че си болен от рак и имаш още един месец без болки и страдания, ще използващи месеца, за да извършиш „на воля“ всички престъпления, които „душата ти иска“?

  13. март 24, 2009 в 8:31 pm

    Това е много интересен въпрос… Коце, помисли и отговори непървосигнално, моля те!

  14. 14 Constantine
    март 24, 2009 в 9:02 pm

    Да изнасиля Кристен Стюарт, Кейт Бекинсейл и Аврил Лавин – абсолютно!
    Добре де – на вас съвестта ти не ви позволява да направите някои неща. Мислите ли, че всички са като вас? И, по-важно – готови ли сте да си позволите да допуснете, че всички са като вас, имайки в предвид какво може да се случи, ако грешите?

  15. 15 Жоро
    март 25, 2009 в 4:32 am

    Мен лично ме възпира не съвестта, а любовта. Както проницателно са забелязали евреите, съвестта не може да ти попречи да направиш нещото, тя само не ти дава да му се насладиш. Ти като изнасилваш, значи не възприемаш жертвите си като обект на любов, а като живи секс-кукли. Е, на „жертвите“ може в един момент да започне да им харесва … така че не те съдя. Но все пак бих ти казал, че любовта е много по-гот от секса, а „изнасилването“ може да бъде и доброволна секс-игра (както и бичуването с камшик, което се харесва на някои чешити, незнайно защо).

    Зная, че не всички са като мен. Има наркозависими, котови да те убият за 10 лева. Тях обаче възприемам първо като опасни хора, второ – като жертви на полицейско-мутренската наркоразпространителска мафия и трето – като човешки същества, достойни за любов. Предполагам, че при Майка Тереза третото би било второ или дори първо, но списъкът не би бил много по-различен. Нямам за какво да обвиня, осъдя или накажа наркоманите. Бих искал да им помогна, без обаче при това да понасям прекомерни рискове. Именно затова съм за легализиране на наркотиците, съчетано с разяснителна програма за децата от най-ранна възраст. Един неглупав човек като Джордж Сорос също е за легализация на наркотиците – криминализирането им днес само подхранва този бизнес.

    Живее ми се в общество, в което хората се държат цивилизовано един с друг, не защото ги е страх от наказания, ако се изданят, а защото имат достатъчно разум и чувства, за да осъзнаят, че в списъка от жертви на всяка истински трагична издънка винаги попада и издънилият се.

    Constantine, ако откриеш хилядите начини, по който можеш да обичаш света и себе си, няма да имаш нужда от страх и ще бъдеш смел, добър и щастлив (и най-красивите моми – и може би момци – неистово ще замечтаят да ги изнасилиш).

  16. март 25, 2009 в 10:12 pm

    Аз стоя горе-долу зад мнението на Жоро… Особено по отношение на възприемането на наркоманите. Нека се опитаме да им помогнем, без да предприемаме прекомерни рискове.

    Преди година-две, Коце, си дадох сметка, че сигурно общество може много лесно да бъде постигнато, с много забрани и малко промяна, – но то няма да бъде идеално (виж например добрите и лошите страни на комунизма в БГ – малко престъпност и кризи, но и малко свобода). И тъй като аз все още не съм – и мисля, че не съм изобщо близо – изгубил вярата си в човешкия род, смятам, че трябва да се стремим към това идеално общество. Не с прекомерна толерантност към всичко, но с повече вяра, че човек може да се поправи и че той често е повече жертва на обстоятелствата (лоши родители, лоша среда а улицата, малко пари), а не на малодушието или глупостта си.

    Макар че: малодушието и глупостта също са най-вече по рождение и как можем да осъждаме за тях…

  17. април 4, 2009 в 9:05 pm

    Боже,колко ви се радвам като чета размислите ви по темата…Възвръща ми се вярата ,че не всичко е загубено,че има надежда за грешният ни и пропит от безумия свят…И страх за вас самите,на които предстои да минете през всичко това…И моето мнение , след дългите години бродене по тази земя,но казано с думите на Библиейските мъдреци…“Лесно е да обичаш тези,които те обичат и да правиш добро на онези,които са добри с тебе.Но истинската любов е да обичаш враговете си и да правиш добро на онези които ви мразят..“

  18. 18 Constantine
    април 12, 2009 в 12:20 am

    Аха. А ако не всички са добротелени като нас и, въпреки доброто, което им правим, все още искат да ни навредят, ние ще ги оставим да го направят с надеждата, че като умрем един ден бедни и смазани от другите, ще отидем високо на небето, където ще живеем вечно с евреин зомби, който е едновременно себе си, своя баща и семенната течност, която се е спуснала над майка му, и който си говори свободно с другите си превъплъщения, сякаш са различни личности. Ето това е житейска философия-бетон. Да не говорим, че се основава на фентъзи роман, написан преди около 1800 години и по-късно редактиран, защото някои хора всъщност са вярвали в написаното (явно не са чували за fiction), а властимащите са сметнали за необходимо така да изменят съдържанието на романа, че читателите им да станат покорни като стадо стари овце. Дори са създали едно въображаемо място, където живеят рогати човечета и измъчват за вечни времена тези, които дръзват да мислят различно и да не се ограничават с предложения им наготово светоглед. Много интересна работа – уж божеството се води милостиво и всеопрощаващо, пък праща хората в тигана за вечността, само защото са „съгрешили“ по време на живота им на Земята (максимум 120 години и то – единични случаи). И ако ще си говорим за Библията, пак ще спомена какво се случва с Христос – той обича всички и не прави зло на никого и накрая собственият му народ го пребива, съблича (нищо чудно римските войници да са го изнасилили) и разпъва на кръст. И оттогава (ако приемем, че се е случило) досега май нищо не се е променило особено. Хората са се избивали масово и не защото са били гладни или жадни – това са само поводи, а защото човекът е звяр и изпитва удоволствие от чувството за сила, власт и превъзходство. Само една Трета Световна война ще помогне за постигането на по-добър свят – свят без homo sapiens. Уж сме разумни, а всъщност сме най-тъпите същества на планетата.
    Как да е, отклоних се. Всеки може да преодолее собствените си слабости, стига да го иска. Хората, които не го правят показват най-малкото, че са доволни да се предават на животинското в себе си. Само едно животно би могло да скочи във витрина с колбаси и да избяга, стискайки нещо в уста, защото действията му се оправдават единствено от инстинкти.
    Това е от мен. (засега)

  19. април 12, 2009 в 4:28 pm

    Що ли се сетих за един филм-нарича се „Предай нататък“…Прекрасен филм!!Скоро отново ми попадна и уж нямаше да го гледам,пък го изгледах отново целия….Теорията за промяната на света към по-добро на малкото момче е изумителна…Правиш три добрини на трима души ,но такива които биха променили съдбовно живота им и единственото в отплата ,което те трябва да направят е същото…всеки на още трима…Толкова е простичко…А ако не знаете- скоро гуруто на атеизма (забравих името) публично се е отрекъл от цялото си учение и е хвърлил в ужас учениците и последователите си.Той твърди ,че е получил неопровержими доказателства за съществуването на Бог и това е обезсмислило целият му живот,отдаден на доказване на противното.

  20. април 12, 2009 в 8:41 pm

    Коце, няма да коментирам циничния ти поглед върху съдбата на Христос и Християнството като цяло – но ще отбележа само, че думите ти са груби и че независимо дали съдбата на Христос е истина или фикция, някак не е нормално да се подиграваш без грам уважение на саможертвата на който и да е, особено ако го е направил с идеята (дори тя да е шизофренична) да спаси цялото човечество.

    За инстинктите: ще си позволя да предположа, че ти не си мислил достатъчно върху човешката съдба. Човек се ражда в семейство, което не е избрал; попада в среда, която най-често не избира; вярва в обществени ценности, които несъзнателно приема и за свои. Ако има нещастието да няма добри родители и недостатъчно интелект или недостатъчно силен характер, той става един директен ПРОДУКТ на семейството, средата и обществените ценности – а те могат да бъдат достатъчно лоши, че да го накарат яростно да изтезава невинен човек, задето се е представил за негов Спасител. Не казвам, че постъпва хубаво, но и казвам, че вината не е толкова негова. Ние с теб сме щастливци да се родим с достатъчно ум и добри семейства, но какво да прави Мюмюн от махалата, който е толкова гладен и унижен, че не му остава нищо друго, освен да се предаде на инстинкта си и да премахне глада си.

    Замислял ли си се какво е да си гладен и дрипав и да нямаш изход? И после: освен, че си втора ръка човек, ти никога не си чувал за воля, за добро, за нищо – всичко, което си виждал, е как баща ти те пребива с майка ти и как в катуна те гаврят другите циглета. Какъв човек може да стане от теб? Не си ли жертва на обстоятелствата?

  21. 21 Constantine
    април 12, 2009 в 9:01 pm

    Ок, жертва на обстоятелствата. И? Какво от това? В крайна сметка, когато крадеш или убиваш, няма значение дали го правиш от алчност или от глад.
    А за Христос – еми, Павка, ако е истина, той си е бил доста тъпичък. Някак глупаво ми се струва да си всемогъщ, всеопрощаващ и прочие и вместо да махнеш с ръка и да кажеш „прощавам ви греховете“, да се занимаваш с глупости и да позволиш да те измъчват и убият. Сещаш се, някак загубеняшка е цялата тая работа.

  22. април 13, 2009 в 12:12 am

    Коце, не си ли съгласен, че когато говорим за душата на човек е важна именно мотивацията, т.е. дали го правиш от алчност или от глад?

  23. 23 Constantine
    април 13, 2009 в 9:10 pm

    Не, не съм съгласен. Но дори да бях, пак би било нелепо да се намесва „душата“ в законодателната и съдебната власт (а мисля, че за това става дума в случая). Религиозните разбирания си остават единствено в областа на религията. Иначе се стига до извращения като Инкизицията, свещените войни и походите.

  24. април 13, 2009 в 9:49 pm

    О, аз изобщо не говоря за религиозни разбирания, напротив. Аз говоря за рационален подход – а той се изразява (и) в това да не наказваш някого, без да има полза от това. В случая с предаването, по което написах постинга, предложението наркозависимите престъпници да ходят в комуни, а не в затвор, съдържаше голяма вероятност на рационална (обратното на религиозна) полза.

  25. 25 Constantine
    април 13, 2009 в 10:48 pm

    Не, напротив. Смисълът на наказанието (освен да всее малко страх) е и да те накара да помислиш преди да опиташ отново да нарушиш закона. Наркозависимия нищо не го спира да започне пак да взима наркотици, когато излезе чист от комуната и има много такива случаи, един от които – мой съсед. Какво се получава тогава – държавата хаби парите на данъкоплатците, за да лекува малоумници, които искат да си пропилеят живота. Разумният човек, Павка, въобще не започва да взима наркотици (не започвай с това за околната среда, моля те – в крайна сметка, всичко е въпрос на личен избор). Човекът е като кърлеж – щом веднъж е опитал и му а харесало, няма да се откаже, без значение дали го мажеш с газ или олио. Никой не разбира добрата дума или жест и единственият начин да имаш ред е с наказания, а не със изпращане в SPA комплекси. Така че, в случай, че евреинът зомби и кармата не съществуват, както ми се струва, работата да наказват е на хората. Много добре знаеш, че всички минават шофьорски курс, но започват да внимават истински, чак когато стане инцидент.
    Беше споменал и нещо за изплащане на компенсации, вместо време в затвора – би ли ми казал колко точно струва един човешки живот? Или може би цената е относителна, в зависимост от възраст, пол, височина, тегло, процент телесни мазнини, състояние на зъбите, размери на пикочния мехур и т.н.?

  26. април 13, 2009 в 11:15 pm

    Държавата ще плаща и в двата случая, независимо дали ще прати наркомана в комуна или в затвора. Идеята е кое е по-полезно, независимо доколко е първично.

  27. 27 Constantine
    април 14, 2009 в 10:01 pm

    1. Да прати някого в затвора струва много повече, отколкото това да го прати в комуна. Има хора, които се нуждаят от животоспасяващи лекарства за състояния, които не са по тяхна вина. Лечението на наркоманите изисква лекарски персонал и скъпи медикаменти. После ще гледаме пак в новините как еди-кой-си няма как да си набави лекарства и го пращат да си ги купи от Гърция. Примерно.
    2. По-полезно е да бъдат пращани в затвора. Както казах, ако има някакъв начин хората да се променят и поправят, то това не е чрез мили грижи, а чрез наказание, което всъщност ще ги накара да разберат, че са направили нещо нередно. Дай вече да изпращаме убийците и педофилите на психиатър. Светът и без това е пренаселен – защо трябва да ми пука за наркомански боклук, който доброволно се е отрекъл от семейството и приятелите си и е напълно подвластен на една физическа зависимост, която сам си е причинил? Защо да се помага на хора, които с НИЩО не са показали, че искат и ЗАСЛУЖАВАТ да им се помогне? Да мре гнусната сган по кофите и затворите и това е.

  28. април 14, 2009 в 10:17 pm

    По първото: не мисля, че е по-скъпо, няма логика. И не съм сигурен доколко се използват медикаменти изобщо в комуните. По второто: след като живееш с представата, че наказанието кара някого да *осъзнае*, че е сторил нещо нередно, май повече няма смисъл да обсъждаме темата. Да живее наказанието и властта, долу живота!…

    ПС: Наистина не ми се обсъжда повече.

  29. 29 Constantine
    април 15, 2009 в 8:12 am

    Медикаменти се използват, за да може прочистването на организма да стане леко и безболезнено.
    „Да живее наказанието и властта, долу живота!“
    Радвам се, че вече сме единодушни.

  30. април 23, 2009 в 5:05 am

    Constantine, убийците и педофилите трябва да бъдат пращани на психиатър при всички случаи, а затваряни в „затвори“ (не харесвам тази дума, ама нейсе) – само ако показват, че са опасни за околните. По въпроса за убийците горещо ти препоръчвам филма „The Reader“ – http://www.imdb.com/title/tt0976051/ По въпроса за педофилите можеш да прочетеш какво пише в нета за автора на широко известната книга „Алиса в страната на чудесата“ – преподавателя по математика в Оксфорд, който не бил забелязван да ухажва жени, но е бил известен с увлечението си да прави снимки на голи и полуголи момиченца.

    Всички хора сме съчетание на възвишеност и нищожество и в този кратък живот, който ни е отреден на земята, е много по-добре да се научим да обичаме или поне да уважаваме ХОРАТА (колкото и несъвършени да са те), а не ВЕЩИТЕ – били те сгради, закони, институции или държави.

    Харесва ми, Constantine, че мислиш за Христос като за обикновен човек, че си критичен към него, все едно да сте били някога приятели. Той според мен не би те упрекнал за нищо. Само не спирай да мислиш и да търсиш, Constantine.

  31. 31 islandguy
    април 25, 2009 в 6:40 pm

    Не знам точно как се получи така, че съм съгласен с всеки от спорещите…
    Мисля, че най-много подкрепям набедения за груб и коравосърдечен (какъвто очевидно не е, просто понякога се отплесва с гротеската в изказа си) Constantine, но също и Stanley88, който е по-скоро на същото мнение. Обаче намирам за правилни и разсъжденията на Sickdreamer (само това „повече няма смисъл да обсъждаме темата” не го разбрах…) и Жоро, макар донякъде да са наивни, те са много хуманни, може би твърде напредничави за още недоразитите хуманни разбирания на днешното общество.
    И все пак някаква моя мисъл да туря : мисля, че във всеки човек се крият и д-р Джекил и г-н Хайд, т.е. потенциала за добро и зло.
    Отговорността на общността от живеещи заедно човеци (семейство, училищна среда, местни правила, законова регулация и общоприето поведение), е да поощрява доброто и да тушира злото. Инструментите за това зависят от времето, в което живеем. Безспорно наказание е нужно за всяко значимо престъпление, но какво точно е най-подходящото наказание (демек най-ефективното и същевремено хуманно, а защо не дори най-напредничаво като методика) ще преценява точно същата общостност от живеещи заедно човеци според своите актуални разбирания. Днешните закони и правила са остаряли в някои аспекти, но те ще еволюират, когато се предложат по-добри, по-напредничави, по-хуманни, но и поне толкова ефективни, колкото са настоящите. Не знам какво толкова ги плюете тия наркомани (Кои са всъщност тия „наркомани”!?! Според вас, аз като пуша коз наркоман ли съм?!?), след като наркоманията не е престъпление, а болестна зависимост. Дайте като говорим за наркомания да говорим за отговорността на обществото, а не на индивида. Защото индивидите са понякога със слаба воля не по свой избор, и често не могат (не умеят, или нямат потенциала) да вземат правилни решения. Виж вече за престъпленията, които са извършили в състояние на невменяемост или частична вменяемост в следствие на това си болестно състояние на наркотична зависимост, според мен постановките са си достатъчно добре развити в настоящия Наказателен кодекс в България.
    Не забравяйте, че това са най-консервативните закони в света (за Наказателните кодекси изобщо говоря) и това не е случайно… Не може някакъв си вчерашен пикльо (в примера по-долу – Мирослав Севлиевски, или в поста на Sickdreamer – както на Павел Чернев му се приискало) да стане за 4 години депутат и (защото така му скимнало и имал моментна власт да го направи) да обяви за „криминални престъпници” (демек такива дето ще ги съдят наравно с убийците) младежите с една цигара марихуана в джоба, като прокара промяна в Наказателния кодекс, с която да подлежат на затвор ОТ 3 ДО 5 години. За ваше сведение присъдите за непредумишлено убийство са по-малки. Надявам се, стана ясно защо давам точно този пример… Вие по-добре знаете процента на опитвалите коз сред вашите съученици и/или приятели : 80+, да не кажа 100, демек какво?!? Всички деца и младежи в затвора. Аз такъв политик бих го изгонил от България без право да се завърне НИКОГА!
    Така че, отново се връщам на това – да говорим за отговорност на обществото, а не на индивида когато става дума за наркотиците.

  32. април 25, 2009 в 8:26 pm

    Ами нека говорим за отговорност на обществото и на държавата, съгласен съм… 🙂 Но тука ние не обсъждаме наркоманията като престъпление, а престъпленията, извършени от наркозависими, и дали последствията за тях трябв да са в затвора или в комуна 🙂
    islandguy, в „За мен“ секцията съм дал скайпа си, бих се радвал да ме потърсиш 🙂

  33. 33 Жоро
    април 26, 2009 в 7:40 am

    Мисля, че несъвършенството на езика е причина за много разногласия и спорове. Ако езикът ни беше по-точен, щяхме да намираме консенсус по-лесно (но и споровете можеше да се окажат по-безцветни, така че не се оплаквам.

    islandguy ми звучи като да се поставя малко над средното за „обществото“ ниво – той оценява хуманизма на възгледите на sickdreamer и Жоро (демек мен), но все пак ги определя като „твърде напредничави за още недоразитите хуманни разбирания на днешното общество“. Тоест, той – islandguy – ги разбира, но „обществото“ като цяло (каквото и да означава това) ще им сложи етикета „наивни“ и може би ще престане да им обръща внимание.

    Може и да греша, но така ми изглежда.

    Моят жизнен опит ми е показал, че като цяло не съм по-добър или по-умен от другите хора. Някои неща умея да правя по-добре, други – по-зле. Миналото ми не е безупречно. Ако някои хора видят само някои моменти от живота ми, ще се отвратят и ще ме намразят страшно. Но ако си направят труда да изживеят целия ми живот, ще ме разберат, ще ми простят, а може на всичкото отгоре и да ме обикнат.

    Обръщайки логиката на горния пасаж, на определен етап от живота си разбрах, че ако се итересувам от живота на хората, развивам способност да ги разбирам, да да се пазя от тях и едновременно това да им съчувствам, да им прощавам и дори да ги обичам. Призивът да обичаме врага си, който можем да открием в Библията, не ми изглежда наивен. Настройвайки своята същност към обич ние включваме най-човешкото в себе си, в това число и цялата си изобретателност, която може да ни позволи да се защитим от опасностите. В това число опасностите, произтичащи от „престъпниците“. За контраст, като „обвиняваме“, „осъждаме“ и „наказваме“, ние губим връзка с „виновника“, опитваме се да го „лишим от свобода“, забравяйки, че ако постигнем таци цел, вече нямаме насреща си хора, а същества, които сме признали за по-низши от себе си.

    Точно затова стремежът на държавата или „обществото“ да „обвинява“, „осъжда“ и „наказва“, в това число с „лишаване от свобода“ е не само коравосърдечен, но и непрагматичен. Да, трябва да изолираме временно някои хора, но само дотолкова, доколкото те показват опасни тенденции в поведението си, а не защото са извършили престъпления. Иначе самият islandguy би трябвало – ако е добър гражданин – да отиде в полицията, да направи самопризнания за ова,че е употребявал наркотици и да си понесе наказанието. Че и да изтропа кои са тези 80% от съучениците му, които също са го правили.

    Ако islandguy си отвори очите, ще забалежи, че със законите се злоупотребява все повече и че така нареченото Народно събрание все повече прилича на (използвам израз от Наказателния кодекс) организирана престъпна група. Сводничеството в Наказателния кодекс е престъпление, за което се лежи. Сводничеството означава да се обогатяваш от това, че някой друг продава тялото си. Самата проститутка, като печели от тялото си, не е сводница. Тя продава нещо, което й принадлежи. Но ако плаща процент на някой друг – този друг е сводник, доколкото не продава своето тяло, а печели от чуждото. Та сводниците са престъпници, по смисъла на Каказателния кодекс. В същото време данъчният закон определя най-високия патентен данък за „компаньони и компаньонки“. Всички знаят какво се крие зад това. Онзи ден един депутат нарече своя политически опонент „политическа компаньонка“. Е, излиза че Народното събрание, приемайки данъчния закон, се е превърнало в „организирана престъпна група“, занимаваща се със сводничество. Отворете в-к „Нощен труд“ и ще видите много обяви на „клубове“, които „набират и предлагат компаньонки под медицински контрол“. Попитайте някой по-опитен шофьор на такси в София кои са „неформалните притежатели“ на тези „клубове“, и те ще ви изброят няколко шефа на районни полицейски управления. Излиза, че „борците с престъпността“ са най-склонни да извършват престъпления. Това според мен е пряк резултат от идеята с престъпността да се борим чрез сплашване или „мачкане“ (както се изрази по телевизията един полицейски шеф) на престъпниците. Доколкото разбрах от един пост islandguy е бисексуален и е имал сексуални контакти с мъже. Ако е имал връзка с някое младо момче, което е още зависимо от баща си, а последният е хомофоб, islandguy би бил разглеждан – съвсем искрено – като престъпник от бащата. Ако действието се развиваше в днешен Иран, islandguy би виснал на бесилото, най-вероятно. Наказателното право, предвиждащо „лишаване от свобода“, е безумие, което генерира организирана държавна пресъпност – нагнетяване на омраза, заблуди и страх в обществото, само и само една шайка дирибеи и мързеливци, наркотизирани от власт, да си получават дневните дози и да си мислят, че са се реализирали успешно в този живот. Що за професия е това да „обвиняваш“, „осъждаш“ и „наказваш“ хора?

    И въпреки това съм съгласен с islandguy, че ако вместо „наказания“ въведем специални „програми за постигане на сигурност и съгласие“ между представителите на обществото и хората, показали обществено неприемливо поведение, резултатът ще бъде много по-добър от сегашния. Ако islandguy бъде отведен в полицията или дори в съда за това, че е пушил нещо си, той трябва да може да се защити с аргумента, че в случая законът е тъп (а не Севлиевски, между другото, защото избирателите са го пратили там). Върховенството на закона ни играе лоша шега, защото създава предпоставки за злоупотреби с власт от страна на законодателите и те все по-често се възползват от това.

    Надявам се въпреки леко обърканите ми мисли да бъда разбран, поне донякъде. Някога ще напиша нещо по-структурирано и обмислено, но за този пост дотук ми стигнаха силите.

    Не смятам Constantine за груб или коравосърдечен. Радвам се на нашите различия и ги разглеждам като възможност да се обогатяваме взаимно.

    Бъдете всички здрави и щастливи, пазате се и се обичайте.

  34. 34 Жоро
    април 26, 2009 в 7:47 am

    Моля началото на 5-ия пасаж на горния пост да се чете така:

    Обръщайки логиката на горния пасаж, на определен етап от живота си разбрах, че ако се итересувам от хората и се стремя да ги разбирам, да им съчувствам, да им прощавам и дори да ги обичам, незнайно как добивам способност и да се пазя от тях, тоест получавам защита, която ми изглежда много по-надеждна от цялата армия полицаи, дознатели, прокурори, съдии и надзиратели, която данъкоплатците финансират, без да си дават ясна сметка за нивото на корупция сред тези репресивни професии.

    Извинявайте за неудобството.

  35. 35 islandguy
    април 27, 2009 в 1:37 pm

    Жоро, „леко обърканите ти мисли” бая ме поизпотиха. Ама мисля все пак, че разбирам какво имаш предвид в коментара по темата, въпреки че има доста фактологически неточности в него. Какво да ти кажа – твърде наивно, твърде нерационално е днес това което ти си представяш, твърде идеално ако щеш. А светът не е идеален и няма да бъде никога.
    За примерите ти за държавата ни, политиците ни и ченгетата ни – и аз мрънках сума ти време, ама ми омръзна.
    Написаното от теб за моята нескромна личност е доста добро попадение. Като да се видя отстрани с малко ирония за привкус. Да, аз съм егоист. А егоизмът освен всичко останало е и самовлюбеност, и слепота за собствените ти слабости, и самовеличаене, и чувство за превъзходство над останалите.
    Жоро, благодаря за написаното, щях да се чувствам глупаво без него. Честно казано сега мисля, че съм изложил твърде неясно мислите си по тази тема, но май няма да мога по-добре.

    А към Sickdreamer (и изобщо по темата) : еми аз съм си написал мнението бе момко – за престъпленията извършени от наркозависими, според мен, постановките са си достатъчно добре развити в настоящия Наказателен кодекс в България. Не мисля, че е дошло време за промени в него и примерите ми са само за да подкрепят тази ми теза.
    (Впрочем „издънката” на Севлиевски беше изменена след около година, защото повечето съдии в БГ започнаха да произнасят оправдателни присъди за притежание на марихуана по Наказателния кодекс, позовавайки се на друг член, който казва, че ако предвиденото наказание е несъразмерно с тежестта на извършеното престъпление, съдът не трябва да се съобразява с него. За съжаление междувремено поне 15-20 момчета отодиха в затвора за една цигара в джоба – кой ще им върне сега вярата в живота и справедливостта!)
    За скайпа – благодаря за поканата, но няма. Предпочитам да подхранвам самовлюбеността си, като ставам за резил публично.

  36. април 28, 2009 в 12:41 am

    islandguy, ако не е тайна, какво учиш? Да не би да е право? И на колко си години, поне приблизително.

    Нерационално е озлоблението и отмъстителността. Нерационално е тяхното легитимиране чрез „наказанията“.

    islanguy, струва ми се, че живееш без вяра. Като не ти харесват политиците и държавата само с мрънкане ли си реагирал? И до коя година се излъга да се хабиш така?

  37. април 28, 2009 в 7:27 am

    Виждам, че звуча иронично и че дългият ми пост е много объркан (извинявайте още веднъж за това), но всъщност дебатът е интересен.

    islandguy, наистина ли за теб „наивно“ е това, което повечето хора разглеждат като наивно? „Разумно“ – само това, което повечето хора разглеждат като разумно? Няма ли според теб друг ориентир, който не е само пречупване на външния свят?

    През 50-те и 60-те години в южните щати на САЩ е било „наивно“ да искаш негрите да могат да посещават всички заведения наравно с белите. Нещата обаче са се променили. „Наивниците“ са се наложили някак си.

    Мисля, че си така настървен да наказваш „истинските престъпници“ само защото никога не си бил третиран като „истински престъпник“. А определено не ми изглеждаш с безупречно минало :-). Или не съм прав?

  38. април 28, 2009 в 7:31 am

    Най-прагматичната мисъл, която разчитащите на наказания пропускат е че не наказването възпитава, а разумната защита и разумното съгласие. Цялата история на човечеството е история на „престъпване“ на определени норми и забрани, като се започне от опитването на прода на дървото за познаване на доброто и злото. Не съди, islandguy, за да не бъдеш съден. Защото така, както ти съдиш другите, така ще съдят и теб. Сигурен съм, че знаеш откъде е това 🙂

  39. 40 islandguy
    април 28, 2009 в 8:12 pm

    🙂 🙂 🙂
    Много въпроси …,
    май все пак повечето са риторични.

    „А какво тук значи някаква си личност?“ 😉

    10х за вниманието и коментарите ти Жоро. Всъщност аз споделям твоите тези също толкова, колкото и противните. Това е странно дори за мен – затова и коментирам темата. Аз самият се питам какви са алтернативите на наказанията, но реалистичен отговор засега не знам. На това се крепи и цялата ми теза.

  40. 41 Жоро
    април 29, 2009 в 2:54 am

    И аз благодаря за вниманието и коментарите ти, islandguy. Въпросът за алтернативите на наказанията е наистина ключов за темата. Но преди това – за личността и въпросите.

    Личността е вселена. Всяка е различна от другите. В Талмуда пише: „Който спаси един човешки живот, той спасява целия свят.“

    Нериторичните ми въпроси към теб и за теб са дали учиш право и на колко години си, поне приблизително. Предполагам отговорита са „да“, на 20-25, но бих се радвал да ми кажеш нещо повече. Ако любопитството ми е неприятно за теб, моля за прошка и няма да питам повече. Но би било много добре да знам, защото търся студент-юрист, за да дискутирам темата за наказателното право и неговите алтернативи наистина задълбочено. Жив и одухотворен човек, който мисли самостоятелно и знае как се преподава право в България.

    Самият аз не съм юрист, но работя с такива хора и съм много критичен към съвременните правни системи (не само заради наказателното право) заради това, което те правят на хората. Именно правните системи раждат явлението „бюрокрация“, а това е нещо много страшно както за „бюрократите“, така и за хората, над които бюрократите издевателстват ежедневно(но ако си на 20-25 години може още да не си се сблъсквал достатъчно болезнено с бюрократ, та да можеш да ме разбереш).

    За алтернативата на наказанията – ключовият въпрос, който си напипал – в следващ пост 🙂

  41. 42 Жоро
    април 29, 2009 в 3:47 am

    За алтернативите на наказанията:

    Нека вземем случая Максим С. – световен шампион по фигурно пързаляне, герой на РБ и престъпник с влязла в сила присъда (доколкото помня – условна).

    Едно наистина възпитавашо съчетание на характеристики. Максим С. е човек не много по-добър или много по-лош от мен или от islandguy или от sickdreamer или от Constantine или от който и да е друг. Станал е жертва на слабостта да пие и да кара кола с висока скорост. Убил е друг човек и е наранил тежко младо момиче.

    Какво направи наказателното право с Маским? Корумпира го до мозъка на костите, превърна го в леке, каквото той очевидно не беше. Максим разбра, че няма смисъл да се търси справедливост на този свят, а просто да се използва всяка законна възможност за защита. В часовете след катастрофата Максим е мислил как може да поправи станалото в максималната възможна степен. Към края на процеса Максим е мислил най-вече как да се измъкне от тази каша с най-малко щети за себе си. Той вече не е чуствал така ярко онова интимно и тайно чувство за вина, което ни помага да сме нещо повече от безсъвестни мерзавци.

    Така виждам нещата аз, на базата на видяното, прочетеното и въз основа на спомените ми колко лесно самият аз мога да се превърна в коравосърдечен мерзавец (че и съм го правил, и то не веднъж или дваж).

    Никога в рамките на „наказателното производство“ Максим не е бил запитван: „Добре, Максиме, станалото-станало. Кажи обаче как според тебе трябва да се постъпи оттук нататък? Какво ти лично смяташ за разумно и справедливо? Какво ти смяташ, че трябва да направиш и какво си готов да направиш?“

    Мисля, че всеки, признат за пресъпник, трябва да бъде помолен да отговори на такъв простичък и много човешки въпрос. По-нататъшното му третиране трябва да зависи от неговия отговор (но не мога сега да опиша цялата процедура, която смятам за най-разумна – дообмислям я). Със сигурност процедурата няма да завършва с нещо, което се нарича „лишаване от свобода“. (Егати израза! По-добре да бяка казали „превръщане в овца“.) Мисля, че „затворниците“ трябва да се наричат „лица с ограничена възможност за придвижване“. А възможността за придвижване трябва да се ограничава само на тези хора, които биха могли да извършат нещо опасно, ако са извън „затворите“. А в „затвори“ трябва да се вкарва не само с цел да се ограничи възможността за придвижване, а и с цел да се преминат „програми за социална интеграция и рехабилитация“, в които „престъпникът“ и тези, които смятат неговото „престъпление“ за неприемливо да постигнат обща оценка за станалото и общо мнение за това, какво трябва да се направи в бъдеще. Бъдещите действия на „престъпника“ следва по възможност да се уреждат не от „присъда“, а от „споразумение“ с него. Сигурно ще има престъпници, не показващи никакво желание за сътрудничество, нито съжаление за сторените злини (например човек, изнасилил и убил дете и не показващ никакви угризения на съвестта). Такива разбира се трябва да ги колят живи пред публика на Стадион „Васил Левски“, и то с тъпи ножове. Шегувам се. Такива трябва да бъдат строго ограничини в придвижването си (да не хукнат към някое друго дете) но и да бъдат вкарани в „програма за взаимно опознаване“ – проблемът на тези хора е, че са станали роби на своите опасни страсти и не са открили, че могат да се освободят от това робство, ако пожелаят. (А именно тази способност за избор е едно от нещата, които ги правят хора.) Предполагам, че такива престъпници трябва да бъдат внимателно изследвани (но без да им се причиняват вреди или ненужни страдания), за да се установи – макар и след време, с натрупването на данни – дали опасните наклонности са резултат от установими физически особености. Ако да, може да се окаже, че опасните индивиди могат да бъдат откривани преди престъпленията, ЗА ДА ИМ СЕ ПОМОГНЕ НАВРЕМЕ по подходящ (и дори дискретен) начин.

    В тази посока са мислите ми, горе-долу…

    Настоящият пост е само първа и сигурно съвсем скромна крачка към откриване на алтернативите на наказанията. Надявам се да тръгвам в правилна посока.

    islandguy, учиш ли право? Кажи ми поне това, моля те.

  42. 43 islandguy
    април 30, 2009 в 3:04 pm

    Жоро, не съм човека, когото търсиш (поне не в професионалните ми интереси 😉 🙂 ). Интересувал съм се от Наказателно право само доколкото да очертая границите на личната си свобода. А възрастта в случая няма значение.
    Посоката на разсъжденията за алтернативите на наказанията би трябвало да е наистина хуманност и превенция, единни правила и самосъзнание за спазването им. А докато този нов мироглед се изпълни със съдържание : “primum non nocere”, поне не повече отколкото досега.
    Виждам, че от първия до последния си коментар по темата не съм намерил нещо ново да предложа, така че май е по-добре да спра коментарите си по тази тема – явно нямам нови идеи (но това не важи за останалите, разбира се). И още веднъж благодаря на автора и на всички коментирали темата за интересната дискусия.

  43. октомври 19, 2015 в 12:49 pm

    Не виждам смисъл от отмъщение или както й да е било наказания. Искрено вярвам, че всичко се връща било то в този или в друг живот. Особено в даден момент от живота на човек какъвто й да е бил, каквото й да е правел идва етап, в който той осъзнава всичко и тогава вече съвестта започва да говори, а по-голям наказание от това да се човърка нещо в съвестта според няма. В крайна сметка нека си помагаме, а ако някой не ни е симпатичен, то нека просто да не общуваме с него, и толкова.Благодаря ви за статията.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: