17
Ян
09

Среднощна импресия

1.05 часът през нощта. Чатих, гледах филм, дори играх WarCraft III. Не става.

Чувството за напразно, лишено от реален смисъл и реално удовлтворение съществуване се притъпява, но – особено когато развлечението свърши – аз все още го усещам.

Брат ми си дойде, трябва да напускам стаята си, която той временно ползва, докато си е в България. Отивам в хола, където спя последните дни. Отварям прозореца, защото мирише на цигарен дим.

Уау!

Нощта е толкова красива!! Луната е полузакрита, но ярка, небето е тъмно и празно като душата на отчаян човек, а улиците са слабо, но достатъчно осветени. Вее студен вятър. Толкова е прекрасно! Толкова е…. съблазнително! Сякаш нощта направо ме приканва да си облека якето и да изляза да поскитам под прикритието на мрака и безлюдния час. И… тъй да се потопя в тези мрак и тишина, и романтична обстановка, че да се свия в някой ъгъл, да си пусна някоя балада и да изпадна в полубудно състояние, в което да изчезне чувството за екзистенциална празнота.

Но… не мога. Твърде студено е навън, а моят квартал далеч не е безопасен за среднощна разходка, още повече в мечтателско настроение. А и знам, че колкото и да го искам, няма да се откъсна така лесно от влечащата като мъртво течение мисъл за виновника за това чувство на непълноценност. А как ми се иска да го сторя… Тоест, имам нужда да го сторя. Искам да си легна в постелята, да си пусна Savage Garden и да заспя дълбоко, а като се събудя – когато и да е това – моето Слънце да е до мен, или на часове разстояние от мен. Но, по дяволите, не може така… И може би за добро, де.

А толкова често ми се иска да заспя тъй безпаметно, защото него го няма… И това е толкова глупаво (точно както е и нормално): не се наслаждавам на моя изтичащ с всеки час живот, защото един човек, който влезе в него само преди 4 месеца, го няма в момента до мен. Трябва да преодолея това състояние… макар че не съм сигурен дали искам.

Advertisements

3 Responses to “Среднощна импресия”


  1. януари 17, 2009 в 8:57 pm

    Ще ти купя плюшено мече. 🙂 Не е много, но поне е нещо… 😉

  2. март 1, 2009 в 8:58 pm

    Не прочетох нищо, което вече не знам,но впечатленията ми се затвържадават :] Както не малко сме говорили, в живота често се случва да губиш смисъл, да не знаеш за какво живееш, но вътре в теб самия често откриваш много причини да се развиваш, да се разбиваш и гориш, след което да се сливаш и лекуваш отново 🙂 ( Now playing: 405. Savage Garden – Crash And Burn … xxx Как сами се пускат тия песни, само те си знаят :] )


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: