21
Март
08

За правилата и (не)спазването им

Досега водих разгорещен спор с леля ми относно правилата и спазването им. Интересното е, че позицията ми по въпроса, която смятам за съвсем рационална и правилна, яростно оспори и майка ми предния ден, което ме накара да се усъмня в размишленията си.

Всичко започна от това, че вчера бягах от училище целия ден. Програмата ми се състоеше в един час физическо, два часа немски, през които щях да чета книга или да уча по нещо друго (много изпуснат материал при бившата преподавателка и окончателно съм се отказал от този език), два часа английски, които щяхме да губим, биология и литература. Реално погледнато трябваше да стоя в Пандемониума (Ада), както аз го наричам, 5 часа без да свърша нищо полезно, за да карам последните два. Реших, че няма смисъл и вместо това прекарах деня вършейки друга работа, която ми отне 3 часа и си направих пробен Listening Comprehension (час и половина) за TOEFL изпита. Бях доста доволен от себе си, защото бях прекарал времето си по доста по-полезен начин, отколкото бих в училище.

Бягането от час не е нещо особено необичайно за мен и нашите са наясно, но майка ми ме нападна, че не съм изпълнявал задълженията си като ученик, а аз уверено й заявих, че, доколкото мога, подбирам кои правила да спазвам, в зависимост от това колко са полезни за мен. В случая, казах й, нямаше никакъв смисъл да предпочета варианта с училище пред импровизацията. Действително, нищо от свършеното не беше наложително и спешно, особено TOEFL подготовката, която занемарявам поради мързел, но при все това аз съм постъпил по възможно най-„печелившия“ за мен начин, без да преча някому или на себе си. Какъв тогава е проблемът?!?

Мама, както и леля днес, както и друга моя близка преди време, ме сряза, че няма как да живея, без да спазвам правила и че надали някога ще имам възможността на избор по-нататък, особено в бъдещата си служба. Сигурно е права и в живота наистина рядко ще мога да лавирам между задълженията си, но какво пречи, когато имам тази възможност, да я изполвам?!

Не е ли сред най-големите идиотщини да спазваш правилата, просто защото са правила?! Вярвам, че всеки интелигентен човек със самосъзнание и чувство за мярка, изхождайки от принципите да не вреди на другите и себе си, може да прецени кои установени правила имат смисъл и кои не, и сам да си поставя ограничения, когато е необходимо и според ситуацията. Правилата, струва ми се, са създадени по-скоро за хората, неспособни на правилна преценка и самоконтрол; тези, които се нуждаят от външен контрол, за да не вредят.

Да, тук идва противопоставянето, че не всеки, който се смята за достатъчно способен да преценява обстоятелствата, действително е в състояние да го прави, и една такава самонадеяност би имала лоши резултати. Мисля си все пак, че ако на въпросния човек може да се разчита и манипулирането на правилата със сигурност не би довело до никакви (особени) проблеми, не бива да му се пречи да го прави. Оказването на съпротива с довода „правилата трябва да се спазват, защото са правила“ ме навежда на съмнения за засегнато самочувствие в качеството на авторитет или (според ситуацията) неравностойно третиран колега.

Доколкото разбрах в час по философия, Имануел Кант постулира, че в отношенията си с другите човек не бива да се води от установени етични норми, а трябва да помисли до какво би довела постъпката му и дали би желал същото за себе си. Поставянето на мястото на другия и по този начин регулиране на действията би трябвало да бъде универсален морален кодекс.

Това е добро сравнение за моето виждане за спазването на правилата. Доколкото се следва разумния стремеж към (общо) добруване, правилата могат да бъдат променлива величина. Разбира се, за да ги нарушаваш, първо трябва да си се запознал с тях добре, да си наясно с каква цел са формулирани и до какво би довело неспазването им.

След изразяването на тези си убеждения получих окачествяване и от мама, и от леля, че съм надут и се поставям „над всичко и всички“. Бих се радвал освен коментари по теорията си, да получа мнения и дали звуча толкова наперено, високомерно, нереалистично, et cetera :/

Advertisements

9 Responses to “За правилата и (не)спазването им”


  1. март 24, 2008 в 4:21 pm

    Аз мисля, че в този спор няма крив и прав. И двамата сте прави – тя – като майка (или леля, няма значение), ти – като син. Не вярвам това да е първият ви такъв сблъсък, нито пък сигурно ще е последният.
    Тя се чувства длъжна да те предпази от някои неща дори ако трябва да ти се наложи по този начин (или поне аз, като майка, така я разбирам). Всъщност не знам кого разбирам по-добре – теб или нея – понеже съм майка от една страна, но все още съм и дъщеря и то не прекалено пораснала.

  2. 2 Жоро
    март 25, 2008 в 2:28 am

    Мисля, че независимо от качеството си на син ти си усетил, че в съвременния свят правилата далеч не винаги са полезни за тези, които трябва да ги спазват. Моите наблюдения са, че с правилата все по-често се злоупотребява от тези, които ги приемат и налагат. Сигурно в училището, от което бягаш, има много бездарие. Ако си много дисциплиниран, може да подминеш талантите си, без да ги забележиш навреме. Твоето развитие е преди всичко твоя отговорност. Според мен не следва да спираш да оспорваш установените неща и да ги променяш. Поемай рискове, но (само тук съм съгласен с майка ти и леля ти) – нека те да бъдат разумни. Моля те не ме питай кои рискове са разумни – де да знаех…

  3. април 17, 2008 в 2:55 pm

    Аз пък не мисля, че спорът е бил за това дали са важни правилата, а за това кое полезно нещо е по-полезно – дали това, което сам си определяш или това, което друг ти натяква/натриса/натакова…

    Конкретно за тоя случай – ми не мисля, че един лисънинг пречи на това да се явиш за последните два часа в училище. Я си признай, че стаан късно, направи си мързелива закуска с кафенце пред телевизора/компютъра и след това почна да учиш. Твоята възраст се нарича безсмъртна, точно защото имаш сили да вършиш неща по 25 часа в денонощието и това да не те изморява. Отделно, че ти си пропиляваш тоя капацитет. Мое си мнение, де. Ама щом може много, може и по-много 😀 Ти можеш, нали?!

  4. април 17, 2008 в 2:56 pm

    бтв – тя твоята възраст е и моя, така че не ми се връзвай много много 😉

  5. април 20, 2008 в 9:14 pm

    ПРизнавам си! 😀 Ама аз разсъждавам така: мързеливите ми неща от ежедневието не подлежат на промяна, но училището, което нито ще ми помогне с нещо, нито ще ми достави удоволвствие като мързеливите привички, може да бъде моделиране с цел извличане на максимума 😀

  6. април 21, 2008 в 12:46 pm

    без коментар. само съвет – десет годинки като минат, се върни да прочетеш пак тука…

  7. 7 Мицева
    април 21, 2008 в 12:51 pm

    Създай си свои си правила, заобикалюйки чуждите!

  8. април 21, 2008 в 6:49 pm

    Това се старая да правя, Мицева! 😀

  9. юни 9, 2008 в 5:48 am

    Мога да ти кажа как постъпвам и реагирам аз. Аз съм майка на ученичка в 7 клас. За мен най-важното нещо, което искам да се научи да прави е да мисли и да преценява.

    Разрешавам й да не ходи на училище в подобни дни, ако успее да ме убеди, че ще свърши нещо по-полезно или просто ще се наспи /в 7 клас преумората е зловеща/ или че просто няма смисъл да си губи времето. А има предмети и дни, които са си загуба на време, каквото и да си говорим.

    Разрешавам й, стига да не прекалява, естествено. Случвало се е няколко пъти за една учебна година.
    Защо я подкрепям ли? Защото дори да не я подкрепя, ако тя реши да не ходи на училище, аз няма и да разбера – ще се шляе по улиците като ничие дете и ефектът няма да е по-добър от това с мое позволение да наруши правилата.

    Освен това по този начин оставам в контакт с нея и тя има спокойствието и увереността да споделя с мен щурите си идеи и желания.

    Правилата трябва да се спазват, но не сляпо и безропотно – по-важно е да се мисли!

    … много се раздрънках 🙂 млъквам 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: