31
Ян
08

За да те има и след теб дори…

Това е второто стихотворение на Веселин Ханчев, така грабващо ме с прозренията, енергията и сходните с моите разбирания =) Май ще ми стане един от любимите автори този Ханчев! 😀 Друга трогваща творба на автора можете да прочетете тук.

ПОСВЕЩЕНИЕ

Веселин Ханчев

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

Advertisements

9 Responses to “За да те има и след теб дори…”


  1. януари 31, 2008 в 6:15 pm

    Споделям, че Веселин Ханчев е много добър поет. „Парижкият дъжд, възпят от една шарманка“…

  2. февруари 1, 2008 в 9:18 am

    песента също е много хубава

  3. февруари 1, 2008 в 10:26 am

    Песен? 🙂 Дай повече инфо плс, че чичко Гугъл не е много усложлив ;D

  4. февруари 1, 2008 в 10:54 am

    ми не помня нито автора на музиката, нито кой я изпълняваше, ама съм сигурен, че имаше песен по този текст и беше много хубава
    оно не мое ем да пиеш, ем да помниш :-/

  5. февруари 1, 2008 в 11:45 am

    Аз си спомних, че в 11ти клас ме изпитваха, за да ми оформят годишната оценка по литература върху стихотворението на Ханчев „Лов на делфини“. Наложи се да говоря по него, без да съм го чела (тогава много-много не ме вълнуваше учебния материал). Тази история има и продължение, но не то е важно, а това, че сега издирих стихотворението и, ако щете вярвайте, за първи път го прочетох:

    ЛОВ НА ДЕЛФИНИ
    Веселин Ханчев
    Защо си припомням ловът на делфини сега…

    Внезапно попаднахме ние на много делфини.
    Напълнихме трюма, водата достигна до борда,
    но корабът пак не побра изобилният лов…
    А искахме всичко да вземем.
    Тогава повлякохме мрежите пълни с делфини
    и тръгнахме бавно назад.
    Богати се връщахме, вятърът беше добър,
    играеше весело мачтата заедно с нас
    и ние не виждахме нищо, освен градове,
    които ни гледат с очи на смирени жени…
    Тогава дойде неочаквано бурята.
    Корабът спря.
    Богатият лов ни задърпа назад
    и страшно ни стана,
    че няма да достигнем брега….
    Сечете въжата, най-сетне извика един –
    той имаше право, но мразехме този човек.
    Издигнахме брадви
    отсякохме пълните мрежи…
    Болеше ни много, сечахме и плачехме диво.
    А право пред нас Брегът се издигаше бавно –
    пустинен и цял в светлина…

    Защо си припомних ловът на делфини сега…

    Стихотворението е писано от Ханчев в болницата, когато вече е знаел, че умира от коварна болест.

    Взех го от тук: http://www.yambol.dir.bg/2003oct20/2han4ew.htm

  6. февруари 1, 2008 в 1:25 pm

    Открих, че Асен Гаргов изпълнява песента „Посвещение“ в един от албумите на Лили Иванова. На друго място – че самата Лили иванова я изпълнява. Но дали е същата песен? Напиши в Гугъл – Асен Гаргов песента посвещение

  7. 7 Reni
    февруари 7, 2008 в 12:27 pm

    С учудване открих , че някой помни и харесва Ханчев.
    Ще Ви напомня едно негово стихотворение- така велликолепно както и „посвещение „- „Небе и земя“.
    „Върху земя човек роден е …“ Ще е постарая да го намеяя и добавя за да си спомним този поет.
    Преди години (1986)намирайки се в чужбина попаднах на негово томче( на български естествено) и там прочетох превода му на „Сирано де Бержерак“.
    От тогава все го търся томчето и никой не го е виждал.
    Някой да знае този сборник?

  8. март 19, 2009 в 12:53 pm

    Да умееш да претворяваш света, живота си, най-дребната вещ, най-незначителното чувство в твой собствен щрих – нова частица от безкрая, това е божествен дар… За съжаление малцина са щастливците, а аз не съм сред тях.

    ТВОРЧЕСТВО

    Огняна Свилина

    Могъщество –
    тъй пагубно и мигновено,
    че се улавям за сърцето
    да не стена.
    Връхлита ме,
    прегазва ме безмилостно голямото
    поройно шествие на времето.
    Усещам на гърба си
    жестоката му тежест,
    дишането, порива, посоката.
    Усещам, че съм само моста.
    Като от сън се вдигам
    и подире гледам.
    На листа бял я няма даже рамката.
    Светът е цял, съзвучен –
    ближе раните си.
    И мойта радост е сама
    като дявола.

  9. 9 diliana
    ноември 11, 2011 в 11:07 pm

    Уникално стихотворение наистина !!! 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: