„Ambition is sometimes a false friend“

If you can talk with crowds and keep your virtue,/ or walk with kings – nor lose the common touch…” These lines were written by Rudyard Kipling in his magnificent poem “If” and the conception they serve perfectly expresses my self-experienced understanding on the topic.

Ambition is one of the most valued qualities of our time. Nevertheless, the time we live in, however advanced it is said to be, is also a time of severe human disgrace. People know more, but think less; they own more, but disvalue what they have; they strive more, but remain unsatisfied. So where in this paradoxes-torn world does ambition take place and is its role so good as it is supposed to be? According to me, ambition is a graceful gift, but having its thorns in the forms of arrogance and hypocrisy.

Ambition is among the main catalysts, elevating a person in their career and every rise in social or economic status inevitably brings the most human sin – namely – haughtiness. Starting with the creation of the Babylon Tower and ending with my mist of boredom at school today, life offers us a various number of examples confirming this thesis. Can something be done to prevent the matter in question? I presume no. One who is determined to climb the ladder of success should also be prepared to meet the disappointment of both his and his audience’s behaviour.

Another trait career-hunting is stained with is hypocrisy. However socially revered candour is, when matters come to money and acquisition of any kind, egoistic people often disregard their principles and, although committing a moral crime, intentionally cheat and manipulate in order to achieve their goal. This I find inexcusable and wrong. For me sincerity in my relations is of grave importance and I do my best to preserve it this way. Alas… I strongly doubt it is the same with most people.

Concluding the above-exposed, in my opinion ambition is very similar to any remedy – overdosed its effect is quite undesirable. I believe that in order to keep the fragile balance between conscience and success, one has to stand for their principles and not violate them, except in extreme situations. A man’s happiness, after all, is not so much connected with their material winnings, as with their spiritual comfort.


Мое есе по Английски, оценено на 6 🙂 Лично аз много му се радвам, защото поуспях да вложа стила на писане на Оскар Уайлд, който е наистина невероятен! 😀


12 Responses to “„Ambition is sometimes a false friend“”

  1. 1 Жоро
    януари 22, 2008 в 4:45 pm

    Не че се заяждам, но Оскар Уайлд би се обърнал в гроба, ако му кажат, че това есе се приема като нещо, в което е вложен неговия стил на писане. Уайлд е отречал морала, извършил е престъпление по тогавашните закони и е лежал в затвора. Так са го тикнали почти безупречни негови съвременници, които са имали някои недостатъци, но нима има човек без недостатъци? Те ни придават индивидуалност и понякога – дори чар.

  2. 2 Жоро
    януари 22, 2008 в 4:51 pm

    „Any preoccupation with ideas of what is right or wrong in conduct shows an arrested intellectual development“.

    това е Оскар Уайлд.

  3. януари 22, 2008 в 5:00 pm

    Не говорех за идеите на Оскар, а за стилът му на писане. Наскоро имах възможност да си купя The Picture of Dorian Gray (невероятно произведение, препоръчвам го на всеки!) на английски и останах очарован от начинът му на изразяване. Съзнателно или не, мисля, че съм копирал малко от него 🙂

    ПС: Оскар Уайлд е ужасно противоречива личност, мисля, че цитатът, който ти приложи може да бъде красноречиво оспорен от „Щастливият принц“, да кажем 🙂 Но това е съвсем отделна темa…

  4. 4 Жоро
    януари 23, 2008 в 7:31 am

    Съгласен съм за противоречивостта на Уайлд. И нсе пак има неща, които не са в негов стил. „For me sincerity in my relations is of grave importance and I do my best to preserve it this way. Alas… I strongly doubt it is the same with most people.“ – според мен това е чуждо и на стила на Уайлд, не само на идеите му. При цялата противоречивост на този човек. Не се сещам кое точно от „Щастливия принц“ би оборило цитата, който съм възпроизвел. Бих се радвал да ми помогнеш. Искам също така да ти благодаря, че водиш „полемиката“ с мен по много приятен (поне за мен) и интересен начин. Надявам да не се откажеш заради доста агресивния ми понякога стил. Радвам се, че търсиш, пишеш, провокираш. Единстрената опасност, която ще си позволя да ти посоча (ти ще прецениш дали според теб това е реална опасност или мираж в съзнанието ми) е склонността ти да се самоопределяш като по-морален от другите. Откривал съм тази склонност в самия себе си и се почувствах много щастлив, когато се освободих от нея. Бъди здрав.

  5. януари 23, 2008 в 12:48 pm

    Отново казвам, под стила на Оскар Уайлд говоря за начинът му на писане – изразяване, изказ и пр…Нищо общо с разбиранията му.

    По-скоро се поставям като по-вътрешнополемичен, по-стараещ се да бъде морален. Мерси за пожеланията 🙂

  6. януари 24, 2008 в 6:42 am

    Като активно проверяващ есета от 1993 г. както на български, така и на английски твърдя, че есето ти е чудесно, но няма нищо общо нито със стила, нито с идеите на Оскар Уайлд, защото си само на 18 години. Когато достигнеш моята възраст, тогава би могъл да започнеш да мислиш като Оскар Уайлд. Така че просто бъди себе си, а не се мъчи да имитираш когото и да е било.

  7. януари 29, 2008 в 1:07 pm

    sickdreamer, аз не мога да се изкажа за есето ти, защото английският ми не е толкова добър, че да го разбера с лекота, но ти пиша по друг повод: каня те да участваш в играта с албумите на самотен остров. Посочила съм те, заедно с още трима души, като продължител. Мисля, че можеш да дадеш хубави идеи за добра музика: http://vira111.wordpress.com/2008/01/29/%d0%9e%d0%bf%d0%b8%d1%8f%d0%bd%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%89%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d1%83%d0%b7%d0%b8%d0%ba%d0%b0/ (не е задължително, разбира се)

  8. януари 29, 2008 в 1:19 pm

    Много благодаря за поканата, ще поразуча правилата и сигурно ще (се опитам да) участвам 🙂

  9. 9 Sonnia
    февруари 18, 2008 в 5:48 pm

    Nobody could say for sure what success is. And it is certain that few of us could boast of it. The reason, in most cases, is the lack of harmony and inner disappointment in life, personal deeds, other people’s attitude and so on. That lack is the main instigator for people to choose outer expressions – money, power, fashion clothes, expensive cars, etc., which show their success. But is it real? Isn’t it a part of the eternal greed of the man, his will to be a step before the others?

    P.S. – if you don’t mind, let me make an insignificant correction in your essay – paragraph 2 includes a sentence, beginning with „According to me…“ which is not used in English. I hope you accept this remark, and my best intentions, as well 😉

  10. февруари 19, 2008 в 10:10 am

    Actually, I think that it’s quite easy to feel (and therefore be) a successful person as long as you manage to achieve the things you listed – the very ingredients of happiness indeed 🙂 Comparatively recently I experienced this situation: for a while I had the full range of blessings – a beloved person, perfect relations with the people around me, good self-esteem, satisfactory achievements – and I realized I didn’t have the desire for anything new or the feeling I needed to change something. It was really nice to have this spiritual comfort and feel balanced :]

    As for the remark, thanks a lot for it ;] My English teacher noticed it as inappropriate, too 😉

  11. 11 nola
    май 4, 2008 в 11:27 pm

    Тааакаам. Стилът на есето ти не е като на Оскар Уайлд, засегнатите проблеми, също. „People know more, but think less; they own more, but disvalue what they have; they strive more, but remain unsatisfied. ‘’ не е стил оскар Уайлд, а Джордж Гарлин и по – точно целият ти втори абзац е интерпретация на части от есето, което той е написал след смъртта на жена си. Наистина прекрасно есе, но прекалено много хора се опитват да присвояват цитати и елементи от него. Четейки есето ти, ясно може да се проследи от къде е тръгнала и до къде е стигнала мисълта ти, което е прекрасно. Но това не е Оскар Уайлд, той не разсъждава в творбите си, той е циник,той има твърдо утвърдени позиций по описаните от него проблеми. Представя всяко едно свое произведение като комедия, кара читателите, или зрителите в зависимост дали е литературна творба, или пиеса да се смеят, но всъщност ,чрез ирония той показва трагичното с помощта на комичното. Есето ти е хубаво и по хубави съм виждала. Не е Оскар Уайлд, ти не си Оскар Уайлд, не се опитвай да бъдеш. Ако си прочел Портретът на Дориан Грей, браво, имаш още много да прочетеш ,за да разбереш стила му, както другите хора са казали, той е противоречив. Това не е много точна дума, но подходяща.

  12. 12 егасимус
    май 28, 2008 в 7:55 am

    амбиция е вид едноклетъчно

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )


Connecting to %s

На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: