12
Ян
08

„Най-добрият ученик“

Според мен това стихотворение , редом с Ботевата „Борба“, заслужава да стои залепено във всяка класна стая. Ах, колко малко хора са готови да жертват живота си в името на кауза, но и какви усещания и осмисляне на съществуването им носи това…

Най-добрият ученик
/от Веселин Ханчев/

Той беше добър ученик.
Най-добрият в класа.

Седеше на първия чин;
до прозореца, вляво,
беше нисък на ръст,
с коса като пламък,
червена и права,
с цяло съзвездие лунички
върху двете страни.

Беше много добър ученик.
Знаеше всеки урок,
отговаряше точно и ясно,
не мълеше,
когато учителят,
питаше:
прав зад катедрата.
– Кои са царете от Второто българско царство?
– Къде се намират Азорските острови?
– Какво получаваме, когато прибавим
към натрия три молекули сребро?

Той беше добър ученик.
Най-добрият в класа.

Веднъж,
съвсем неочаквано,
влезе един офицер.
Прав зад катедрата,
офицерът посочи
първия чин до прозореца вляво,
и каза:
– Излез на дъската.
Ела.
Говори.
Отговаряй на всички въпроси
подробно и ясно.

Беше в час по мъчение.

От стената
като от черни килии
гледаха Ботев и Левски.
Върху празните чинове
седеше страхът
и подсказваше:
– Кои са ония,
с които си ходил на сбирка?
– Къде се намира
квартирата, дето се срещаше с тях?
– Какво си получил?
– Кому си го дал?

Беше в час по безстрашие.

Тои беше добър ученик.
Най-добрият в класа.
Излезе навън
пред дъската.
Косата му рижа изгря
върху нейното черно небе
с тебеширени облаци.
Лицето му
беше спокойно и ясно
под златните лунички.

Беше много добър ученик.
Най-добрият в класа.

Но нищо не каза.
На всички въпроси
отвърна с мълчание.

Мълчеше,
когато го питаха в класната стая.
Мълчеше,
когато навън го поведоха.
Мълчеше,
когато го туриха прав
до стената на задния двор.
Мълчеше,
когато последен звънец
удариха пушките.

Беше много добър ученик.
Мълча
и получи отличен

в час по безсмъртие.

Advertisements

69 Responses to “„Най-добрият ученик“”


  1. 1 Жоро
    януари 14, 2008 в 7:58 pm

    Мисля, че си малко наивен и търсиш героичната съпротива, защото не знаеш, че съпротивата не може да бъде героична. Момчето, което е описано, е прекрасен кандидат за терорист-самоубиец. Вярвам, че наивността ти е резултат от липсата на жизнен опит. Чудесно е, че нещо те вдъхновява. Вярвам, че далбоко в себе си не търсиш война, а доказателства, че човек може да остане верен на себе си дори пред лицето на страданието. Животът обаче не е страдание, а вълшебен дар. Стига с тези войни. Another hero, another mindless crime… MAKE LOVE, NOT WAR

  2. 3 Al4i
    януари 14, 2008 в 8:25 pm

    Май аз ти го припомних преди време в форума…велико стихотворение!

  3. 4 Жоро
    януари 14, 2008 в 10:52 pm

    Искам добавя, че копнежът за подвиг сигурно е естествено състояние не момчешката душа, но този копнеж е и малко опасен. Трябва не само да се чувства, но и да се мисли. Радвам се на искреността и свободата на автора на този блог, но съжалявам, че не си е написал името в „За мен“. Надявам се, един ден да намери сили да го направи.

  4. 5 Al4i
    януари 15, 2008 в 6:56 pm

    Защо пък една съпротива не може да бъде героична.Немога да го приема…но може би за да водим някакъв диспут по тази тема трябва и много точно да дефинираме думата „героичен“.И да,копнежът за подвизи си е напълно естествен 😉

    П.П. лесно може да намериш името на автора на блога…но не мисля че е уместно да го разбереш от мен.

  5. 6 Жоро
    януари 15, 2008 в 8:16 pm

    Не искам да кажа нещо негативно за героизма, но дали смъртта на Хитлер е героична? Или герой ли е синът на Йоахим фон Рибентроп, раняван пет пъти на Източния фронт и отказал специални грижи, при все че баща му е бил министър. Или героизма на тези, които превзеха самолети и ги блъснаха в кулите на 11.09…, вероятно за да ни кажат нещо важно. Подвиг е не да изграждаш конспирация и да искаш да налагаш със сила своите идеи на другите, а да бъдеш открит с другите и може би безстрашен. Според мен Джордано Бруно е извършил безспорен подвиг – не се е отказал от възгледите си, но не ги е налагал със сила. Не е бил на изпит по мълчание, а е говорил това, което е мислил. Може би е постъпил глупаво – изгорили са го на клада, но не мога да го съдя.
    Все не мога да намеря името на това прекрасно момче, направило този блог. Но ще потърся по-усърдно 🙂 Явно и ти, AI4i, преподаваш уроци по мълчание… Ако името е на сайта, защо не го посочиш или повториш?

  6. януари 15, 2008 в 8:49 pm

    „If you don’t stand for something, you might fall for anything.“

    Както ти казах и в скайп засега ми се струва, че животът добива истински смисъл, само ако си влюбен, имаш деца или гониш „висша“ цел. От друга страна вярвам, че човек притежава състоянието и способностите си, благодарение на сляпото завъртане на Божията рулетка и по тази причина ми се вижда дълг на всеки да използва фактически подарените му възможности, за да прави добро на хората, за да спомага за общото благо – един вид благодарност към Провидението. Дали това дело – подвиг – ще бъде да умреш като Левски в освободителна конспирация или да изгориш на кладата като Галилео в отстояване свободното мислене и Истината, това е избор на съответния човек, в зависимост от способностите и настройките му.
    Наясно съм, че активността може да се използва и с лоша цел, да, но бездействието ми се вижда дори по-лошо, защото тогава и съществуването не бива осмислено 🙂

    Брилянтен филмов шедьовър, засягащ тази тема е Lions for Lambs. Гледай го, струва си 😉

  7. 8 Жоро
    януари 16, 2008 в 8:39 pm

    Задълбоченото мислене, усещането на съпричастност – това бездействия ли са?

  8. януари 16, 2008 в 9:08 pm

    Не, стига да са налице. Стига в момент на нужда да се застъпиш за каузата. Винаги има нужда от революции , иначе хептен ще залинеем.

    Както казах, от всекиго по колкото му е във възможностите, за идеята 🙂

  9. 10 Жоро
    януари 16, 2008 в 9:18 pm

    Васил Левски е рекетирал чорбаджии за пари и е убил малолетно момче, опитало да защити чорбаджията си. Левски е трагичен престъпник и глупостта на нацията ни да го иконизира като „Апостол на свободата“ съответства на покварената ни държавност. Левски много ми прилича на Адолф Хитлер. Много. Моля те, Павел, не бъди така жесток към себеподобните, както е бил Левски.

  10. януари 16, 2008 в 9:33 pm

    Това е стар парадокс (?) – за нас Левски е национален герой, а за турците – терорист. Но, знаеш ли, склонен съм да оправдая този човек за действията му, след като са целели да освободят народа му от робство, съсипващо го със зверства и безнаказани престъпления, да 😕
    Хитлер е толкова различен случай! Левски не е искал нито пари, нито слава, нито власт в една освободена България. Той е рискувал ежедневно живота си в името на кауза, която е изповядвал с цялото си сърце и кауза, която от съвременна гледна точка определяме като благородна. Хитлер, доколкото ми е известно, е бил шовинист, копнеещ за власт и политически реформи. Неговата кауза надали може да се определи като толкова благородна… Левски е бил революционер-освободител, Хитлер – политик-поробител.

  11. 12 Жоро
    януари 16, 2008 в 9:37 pm

    Мило момче! Толкова са ти промили ума с многократно повтаряни твърдения, които така автоматично и безкритично възпроизвеждаш. Това възпроизвеждане ме натъжава, но ВЯРВАМ, че може да се събудиш един ден. Ако ти не се събудиш, то КОЙ????

  12. януари 16, 2008 в 9:50 pm

    Би ли се пояснил, ако обичаш?

  13. 14 Жоро
    януари 16, 2008 в 9:50 pm

    Ето ти няколко свидетелства от Захари Стоянов („Записки по българските въстания“) за това как е започвало Априлского (1876 г.) въстание в Панагюрище. Левски такива неща е подготвял, полюбувай се как са изглеждали, а най-добре прочети цялата глава за Панагюрище http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=5774&Level=3

    Но виж и тези показателни откъси:

    „…На мегдана сварихме така също едно множество въоръжени юнаци. Тук бяха и панагюрските комисари, тук бяха Волов и Бенковски. Възхищението и радостта нямаха граници. На земята се търкаляха 5-6 турски трупове, избити по разни махали в селото. Тия бяха накълцани и обезобразени като фурнаджийска четеля, защото кой как пристигнеше, за да си накървави ножа забиваше го немилостиво в отдавна изстиналия вече труп. Имаше мнозина, които си увираха пръста в кръвта и го облизваха, като казваха, че това ще да им служи за комка. П. Х. С. не се задоволи само с близвание. Той се наведе над един труп, грабна кръв с кривача си от раната, която изпи като шербет! Разбира се, че неговата постъпка докара болезнено отвращение на присъствующите там; но нямаше що да се прави, напусто навикваха звероподобния П. Х. С. Той не правеше това само за кеф, но че му беше изгоряла душата. Той изливаше оная ненавист и омраза, която е тежала на многострадалния български народ цели петстотин години и за която не той е виновен, но позорното робско състояние, вековете и теглилата…

    Преди да тръгнат селяните за своите села, Бенковски ги събра на едно място и им прочете следующите наставления:

    – Щом пристигнете в селото си, първата ви длъжност ще бъде да разкажете всичко на комитета, каквото видяхте да стана в Панагюрище. После ще изколите селските пъдари (които обикновено биват турци), ще забийте черковните клепала, да се приберат всичките хора в черква, на които дядо поп трябва да прочете накървавеното писмо.

    Когато забележих на Бенковски защо той дава подобни заповеди да убиват всичките пъдари без разлика – между които твърде е възможно да има и добри хора, – той отговори, че това е една бунтовническа тънкост, недостъпна за всеки ум.

    – Аз съм уверен – прибави той, без да го чуе някой отстрана, – че при най-малката несполука от наша страна тия, които гледаш да се прегръщат напредя ни, ще захвърлят пушката и изново ще да преклонят глава пред ятагана на тиранина, а особено селските ни бунтовници. Друга е работата, когато се намърси селото им с няколко трупове. Като виновати, тия ще бъдат по-ревностни от тебе и от мене. Има и друго: докато окото на петстотингодишния роб не се накървави, докато не се възбуди в него жаждата за отмъщение, той не върши работа. Тежко нещо е да бъде човек бунтовник!…“

  14. 15 Жоро
    януари 16, 2008 в 10:18 pm

    Що се отнася до Хитлер, може да ти е интересно да видиш как политиката на Хитлерова Германия е била отпазена в конфиденциалната преписка между посланика на Беликобритания в Берлин и външния министър на Великобритания през 1938 година http://www.st-andrews.ac.uk/~pv/munich/czdoc07.html

  15. 16 Al4i
    януари 17, 2008 в 7:13 am

    Аааа…момчета,спорът в може да си го водите доста време ако продължавате така.Размислете над моя отговор:отговорите често зависят от гледната точка.

  16. януари 17, 2008 в 8:37 pm

    Действията на тогавашните революционери не са били хуманни, а зверски, но ако това е била цената да имат хъс за борба, мисля, че може да се преглътне. Всяка голяма революция изисква и големи жертви, все пак 😕
    Ти предпочиташ да бяха останали кротки и човечни и днеска да сме част от Турция ли? Тази алтернатива ли ти допада повече:

    …мълчи, моли се, кога те бият
    кожата ти да одере звярът
    и кръвта да ти змии изпият,
    на бога само ти се надявай:
    „Боже, помилуй – грешен съм азе“
    думай, моли се и твърдо вярвай –
    бог не наказва, когото мрази…
    ?

  17. 18 Жоро
    януари 17, 2008 в 8:44 pm

    Чехословакия се разпадна съвсем мирно на Чехия и Словакия. В Турция бях скоро – не е по-зле от България, за твое сведение. Но нямаше да бъдем част от Турция, мисля. Най-страшното е, че ти цениш държавата, а не хората. Това е опасно и го отдавам на младостта ти. Ти не знаеш за „Възродителния процес“ – какво издевателство беше това над турците в България. Зачената с кръвопийство, тази държава ми изглежда прокълната.

  18. 19 Жоро
    януари 17, 2008 в 8:51 pm

    Турците не са „били“ българите към началото на Априлското въстание. Това е очевидно. Турските заптии не са очаквали никакви враждебни действия от българите. Виж пас какво пише З. Стоянов:

    „Ние отивахме към чаршията. След няколко минути бяхме вече до моста на Луда Яна, отдето се вижда конакът на 200-300 крачки разстояние, през реката. Пазителите на тишината или по-добре представителите на султановата власт се обтягаха преспокойно отпред конака, легнали на припек по гърбовете си върху канапетата, с вирнати нагоре крака. И тях така също гърмежите в дома на бае Ивана не бяха ги стреснали още. Сега, когато ние стоехме вече напредя им, лице срещу лице, разбудени от песните ни и от вика, тия гледаха втренчено към нас, не можеха да си обяснят що сме за хора ние. Вероятно тия са си помислили, че ние не сме друго нищо, освен комедаджии, които заобикалят из селата по празниците и ходят из улиците с байряк и тъпан да събират публика. Това се обяснява още и по това обстоятелство, че тие, заптиите, от най-напред, за да не си нарушат рахатлъка като всеки ага, не приеха даже и да станат на крака, но подпрени на двете си ръце, издигаха си само половината част от тялото и ни гледаха презглава.

    Волов поклекна на коляно и изпразни своето шаспо към заптиите, изпразнихме и ние своите. Когато припукаха нашите пушки и куршумите дигнаха праха около налягалите заптии, ние не виждахме вече напредя си хора, а някакви си сенки, които пълзяха по високите конашки дувари, а късите сини ментани държаха поза на орлово крило, върху които свободно можеше да се брои всякаква монета. Искам да кажа, че тия не бягаха, но хвърчаха. По-нагоре из реката, към която страна бягаше един от уплашените заптии, изгърмя и друга пушка, която още повече смути клетите заптии. Тая пушка бе хвърлена от нашия секретар Т. Георгев, който се връщаше вече от дома си, приготвен, както трябва. Заптиите падаха и ставаха; тия бягаха без никакво оръжие, само с ръждивите си касатури, които затрудняваха още повече отстъпванието им, защото се преплитаха из краката им. Разбира се, че ние твърде лесно можехме да избием тия заптии; но кое беше онова сърце, което щеше да чака по-дълго време? Казах, че благоразумието липсува в подобни минути.“

    Нашите „мироопазващи“ войници в днешен Ирак едва ли могат да си полегнат като турските заптии в „поробена“ България…

  19. януари 17, 2008 в 8:53 pm

    То и Индия се е освободила от Британското владичество съвсем мирно, и на мен този подход ми допада повече, но нашите хора, почти съм сигурен, не са имали избор. „Свободата не ще екзарх… иска Караджата!“

    Повярвай ми, аз ценя повече от всички хората, хуманист съм по убеждения, но хуманно ли е било отношението на Турците тогава? Не разбирам, поривът за съпротива ли осъждаш?!

    Зачената с кръвопийство, тази държава ми изглежда прокълната.
    Държава, потънала в кръв преди да бъде отвърнато на камъка с камък… Или чалмата, или кола или пушката. Аз, мисля и се надявам, бих избрал пушката 😕 Ти?

  20. 21 Жоро
    януари 17, 2008 в 9:01 pm

    Ако не убиеш, ще бъдеш убит – това ли е бил изборът? Не е бил това изборът и откъсът със заптиетата го показва. Българите са били богати и благоденстващи. Точно защото руските войски през 1877-8 са го видяли и са останали изумени как живеят „поробените“ – 100 пъти по-добре от крепостните руснаци. Затова после има и атентат срещу „Царя-освободител“. Мисля, че Априлското въстание е финансирано от руснаците.

  21. януари 17, 2008 в 10:03 pm

    Останал съм с разбирането, че един българин (освен, ако не е чорбаджия) е можел да бъде богат и благоденстващ, само ако приеме чалмата и/или стане Турско протеже. Това нравствено падение не ми допада, а на тебе?

  22. 23 Жоро
    януари 18, 2008 в 5:24 am

    Не се наемам да съдя как е било. Зная само, че животът винаги е по-сложен от избора между „чалмата, кола или пушката“. Една от най-големите победи е да успееш да се въздържиш от порива за мъст. По себе си зная, че той може да бъде изгарящо силен. Но от Записките на З. Стоянов става ясно, че „бунтовниците“ са прилагали пъклени техники, за да разпалят вражда между хората. Повечето хора не са се чувствали роби, а Бенковски и сие са им внушавали, че са.

    Пак ти цитирам какво казва Бенковски на З.Стоянов: „…при най-малката несполука от наша страна тия, които гледаш да се прегръщат напредя ни, ще захвърлят пушката и изново ще да преклонят глава пред ятагана на тиранина, а особено селските ни бунтовници. Друга е работата, когато се намърси селото им с няколко трупове. Като виновати, тия ще бъдат по-ревностни от тебе и от мене. Има и друго: докато окото на петстотингодишния роб не се накървави, докато не се възбуди в него жаждата за отмъщение, той не върши работа. Тежко нещо е да бъде човек бунтовник!“

    На това въстание му липсва легитимност. Участниците трябва изкуствено да станат „виновати“, за да се бият с турците. Бенковски третира хората като средство, а не като ценност. Между другото, самият той е знаел, че въстанието ще бъде удавено в кръв, но не го е казвал на обикновените въстаници. Явно Русия е търсела повод да нападне Турция и е използвала хора като Бенковски и може би Вазов. Съжалявам, но това са моите предположения. Би ми било интересно да чуя ти какво мислиш…

  23. януари 18, 2008 в 12:56 pm

    Не съм изобщо запознат с Българската Предосвободителна история, но съм учен, че турците са се отнасяли много сурово към „неправоверните раи“ и хората са копнели да бъдат свободен народ в собствена държава. Ако това наистина е така – склонен съм да оправдая манипулациите на революционните лидери. В „Роботизмът на хората“ изразявам убеждението си, че никога не е възможно мнозинството да е достатъчно зряло и мислещо, и затова може би му трябва „Скрита ръка“, за да благоденства и да е на прав път.

    Ако Бенковски е работел по поръчка на Русия, лошо за него като човек. Ако тази му работа е била в интерес и на българите – хубаво, че са му я възложили! Както ти казах и в скайп, не мисля, че може да осъждаш варварските методи на хора, недокоснати от идеите на хуманизма и още повече хора, нямащи друг избор и борещи в името на свята кауза. (Не влагам толкова национализъм, колкото уважение към национализма на борците за свобода.)

  24. 25 Жоро
    януари 18, 2008 в 5:58 pm

    Когато бях ученик, имахме един заместник-директор, който заявяваше: „Ако ще всички ученици да изключа, ще сложа веднъж завинаги край на анархията в това училище“. Смеехме се, защото без ученици не може да има и училище. Колко ли българи и турци е допустимо да умрат, за да бъде „освободена“ България? Ако бяха изклали всички българи, щяхме ли да бъдем „освободени“.

    Емили Дикинсън:

    Врагът ти е във тебе
    Той крие се в душата
    Оковите са в нея
    И в нея – свободата.

  25. 26 Жоро
    януари 18, 2008 в 6:41 pm

    Виж, аз не искам да осъдя „бунтовниците“, от които ти явно се възхищаваш. Аз просто не им се възхищавам, а и не намирам за конструктивно да оценявам като „добро“ или „зло“ предизвиканите от тях кланета. Само отбелязвам, че качеството на целите често се познава по методите, с които те се постигат. Отнемайки свобода, още повече чужд живот, не можеш да добиеш собствена свобода. Левски доста се е мъчил до самото си обесване за онова чираче, което малодушно е заклал. Но историята не трябва да се забравя, защото днес нашите войници са окупатори в Ирак, но утре нещата може да се обърне и да не сме така защитени от НАТО и САЩ, както се чувстваме. Може би знаеш за „символичната война“, която България на времето е обявила на Великобритания и САЩ, но войната всъщност се е оказала несимволична. „Най-добрият ученик“ ми прилича на терорист-самоубиец. Както казва Al4i, зависи от гледната точка – за мен – терорист, а за друг – герой. Да, днес е така, но аз все пак вярвам в способността на хората да се разбират и да намират компромиси без оръжие в ръка. В твоята позиция ме смущава примиренчеството, което долавям – щом има жестокости, нека се примирим и да бъдам „активни“, да си поставяме „добри цели“ и след това да ги постигаме с варварски средства – достатъчно е да се правим на „недокоснати от идеите на хуманизма“. Те тези идеи не ни „докосват“ отвън, а отвътре. Не ни ги носи щъркела, а ни ги праща Господ.

  26. 27 Жоро
    януари 18, 2008 в 6:44 pm

    Затова казах, че България ми изглежда като прокълната държава. Идеите на хуманизма не достигат до нас някак си. А до Хенри Дейвид Торо са достигнали доста преди Априлското въстание.

  27. януари 18, 2008 в 7:25 pm

    Наистина, хуманизмът идва отвътре.
    Но, струва ми се, ти отказваш и отказваш да разбереш, че аз оправдавам въпросните опръскани с кръв революционери, защото не са имали избор и защото техните кланета на турци са били с цел да се предотвратят бавни, но сигурни кланета на българи. Докато това не си го изясниш и не ми аргументираш друга тяхна алтернатива на действие, не виждам смисъл да продължаваме спора.

  28. 29 Жоро
    януари 18, 2008 в 7:52 pm

    Вдигането на бунт и по днешния закон е престъпление. Нямаш алтернатива при „неизбежна отбрана“ – убиваш, когато по теб стрелят или ти замахват с нож. На момента. Априлското възстание е престъпление по всеки цивилизован закон. А логиката ти за доказателствата е смайваща – убиваш някого и казваш: убедете ме, че той нямаше да ме убие или да убие много повече хора, докажете ми, че съм имал избор. Как да ти докажа? За жалост тази логика използва и Буш спрямо Ирак. И Буш разчита на момчета като теб, за жалост.

  29. януари 18, 2008 в 8:07 pm

    Вдигането на бунт и по днешния закон е престъпление.
    „Когато държавата наруши правата на народа, въстанието е най-свещения и най-неотменим дълг на народа.“ Бунтът е необходимо организирано отстояване на права. Всеки народ, недоволен от управлението си, следва да се вдигне. Иначе дай да търпим да ни мачкат…

    Нямаш алтернатива при “неизбежна отбрана” – убиваш, когато по теб стрелят или ти замахват с нож. На момента. Априлското възстание е престъпление по всеки цивилизован закон. А логиката ти за доказателствата е смайваща – убиваш някого и казваш: убедете ме, че той нямаше да ме убие или да убие много повече хора, докажете ми, че съм имал избор.
    Имах предвид, че нашите са нямали друга алтернатива да се освободят и/или да бъдат третирани като равни (освен ако не са приемели Исляма, де). Или, както те запитах вече неведнъж, са имали друг избор?

  30. 31 Al4i
    януари 18, 2008 в 8:19 pm

    „Априлското възстание е престъпление по всеки цивилизован закон. “

    Да…винаги е лесно да съдиш за нещо през призмата на времето…

  31. 32 Жоро
    януари 19, 2008 в 7:40 am

    Не ми е дадено да съдя подбудителите на това въстание, но имам право да съм резервиран към тяхната „инициатива“. Мисля, че са имали много алтернативи да помогнат на сънародниците си, без да убиват хора.

  32. януари 19, 2008 в 10:55 am

    Какви алтернативи например?

  33. 34 Жоро
    януари 22, 2008 в 1:51 pm

    На 28 февруари 1870 г. турският султан подписва ферман за учредяване на автономна българска църковна структура, наречена Българска екзархия. Във фермана се съдържа постановката, че в претендирани от Екзархията територии могат да се провеждат референдуми за църковно самоопределение. Първите референдуми са през 1874 г. в Охрид и Скопие. За присъединяване към екзархията сласуват съответно 94% и 96% от населението. Представата ти, че турската държава към 1870 година е била основана най-вече на терор, жестокост и незачитане на друговерците, не е съвсем точна. Българите са имали законни начини стъпка по стъпка да претендират за все-повече права и да достигнат до независимост, когато се окажат готови за това. Ако възстановяването на българската държава беше се извършило по еволючионен начин и по-късно, държавата ни може би би била по-цивилизована и дори по-обширна от днешната. Бъргарската екзархия, призната от султана към началото на руско-турската пойна през 1877 г., надхвърля по площ съвременна България почти два пъти. Що се отнася до тезата ти, че алтернативата е била или да бъдеш убиец на нищо неподозиращи турци, с които само до вчера си се разминавал на улицата, или да бъдеш роб, мисля, че тази теза е натикана в младия ти ум от същата тази лишена от капка съвест прослойка „историци“, които не умеят нищо друго освен да слугуват на „силните на деня“. Именно затова в целия цивилизован свят все още ни свързват с понятия като „български чадър“, „опит за убийство на Папата“ и „умишлено заразяване със СПИН на стотици деца – за пари“. Човешкият живот е по-важен от живота на държавата. Войната и революцията (каквато са готвели хора, увлекли след себе си и „най-добрия ученик“) неминуемо водят до терор. Ако ти, както и Левски, смятате, че за да се развива една нация тя трябва задължително да убива представители на друга нация, то и двамата заставате плътно до Адолф Хитлер. „Чистата и свята република“ е мечта на необразован и самовлюбен властолюбец. Звучи ми като „чисте и свята тоалетна“, с извинение. Левски е лишавал от живот много по-лесно, отколкото самият той е бил лишен от живот. Бих отбелязал, че Левски е бил обесен едва след като Министерския съвет на Турция обсъжда и потвърждава присъдата. Един от основите мотиви за смъртната присъда на Левски е убийството на 13-годишното чираче-българче. Никой не е пречел на бунтовниците от 1876 г. да залегнат върху книгите, а не да драпат за власт и слава като невидели. Това драпане продължава и до днес. Управляват ни хора без задръжки и съвест. Моля те, не ставай един от ТЯХ.

  34. януари 22, 2008 в 2:26 pm

    Съжалявам, че не съм добър в историята, особено българската, за да ти отговоря категорично, но твоята теза за постепенна, „еволюционна“ независимост ми се вижда безкрайно наивна или по-скоро чиста проба демагогия. Ако Турция наистина е била толкова либерална надали по-късно щеше да се стига до въстание, за да се освободи напълно Източна Румелия 😕
    Хипотезата ти ми напомня на разделението на Щатите по време на Гражданската война, където Конефедерацията мирно се отделя, но държавата САЩ, макар и създадена с идеята да направи човека СВОБОДЕН и да уважава неговия (техен в случая) ЛИЧЕН ИЗБОР категорично не позволява такова своеволие. Е, Османската империя през цялата си история е била с обратна насоченост по отношение на свободите и личния избор – съмнявам се да се беше отказала от българските си владения просто заради хора, „залегнали над книгите“.

    Турция става република през 1923, за какъв Министерски съвет говорим през 1873?! 😕

  35. 36 Жоро
    януари 22, 2008 в 4:25 pm

    Виж, сигурно „Министерски съвет“ не е точното наименование, но става дума за висшето ръководство под султана. А за неивността ми – не мога да те оборя. Знаем какво е станало (макар и след филтриране на информацията от нашите „историци“-прислужници), но няма как да сме сигурни какво е могло да стане. Между другото, след Ататюрк Турция къса с османските традиции в правото. Всичко, което изписах дотук, може да се сведе до отричането на правилото „целта оправдава средствата“. Подпалвачите на Априлското въстание, душипреказчиците на „най-добрия ученик“, учителите на 18-годишните терористи-самоубийци“, супербогатите им противници в така наречаната „война с тероризма“, представляваща всъщност война за петрол – това се все хора, които следват тази максима: „Целта оправдава средствата“. Ще ми се хората един ден да възприемат по-цивилизовани ценности. А не виждам защо сред тях да не се окаже и интелигентно момче като теб.

  36. януари 22, 2008 в 5:09 pm

    Казах ти няколко пъти, и аз намирам методите на Ганди за много по-приемливи, но не е бил такъв случаят. Затова – целта, святата цел, оправдава средствата, поне по моите разбирания.

  37. януари 22, 2008 в 7:55 pm

    Този спор ми прилича на наблюдавани от мен дебати за това дали военните режими, примерно в Латинска Америка, са имали своето право на възникване, защото виждаш ли, са се борили за свобода. Тоест, има хора които с чисто сърце оправдават невероятните жестокости на военни диктатури, умъртвили произволен брой жертви (от неродени деца до старци, от 5 000 до 500 000, според страната) само и само да спасят страната от заплахата на комунизма и от евентуалното убиване на още повече хора. Тоест, добрата стара максима „целта оправдава средствата“ при която в един момент се губи смисъла на целта. И целта била свободата, видите ли, противопоставена на несвободата на комунизма.

    Иначе скорошното ми зачитане в българските гимназиални учебници по история по друг повод ми даде да разбера как след толкова години абсолютно нищо не се е променило в преподаването на история в българските училища. Все същите компенсаторни клишета, същите залагяния на общи, но вдъхновяващи фрази, а историята все така си е просто идеология. Затова и не искаме да ревизираме клишетата които сме попили от училище, защото те не са историческо знание нито материал, чрез който сме се научили да мислим критически, а клишета, с които крепим националното си достойнство. На тях сме учени и те стават святи, а може ли някой да седне да ревизира светците? Ще звучи като окалване, дори самоунижение.

    Sickdreamer, не съм забравила ангажимента да пиша за сравнението между образованието в България и САЩ, но просто след започването на семестъра нямам време за пространна тема. Ще пиша за това малко по малко в отделни темички. 🙂

  38. януари 22, 2008 в 8:41 pm

    ОК 🙂
    Значи и ти си на мнение, че турците не са били толкова жестоки, а нашите са имали друга алтернатива? :]

  39. 40 Жоро
    януари 23, 2008 в 8:47 am

    За да имаш мнение, Павел, трябва да знаеш фактите. А нашите „историци“ продължават да ги крият. Вместо история сме учили УДОБНИТЕ ЗА ДЪРЖАВНОТО РЪКОВОДСТВО ОЦЕНКИ за историята и ТАЗИ ЧАСТ ОТ ФАКТИТЕ, които не противоречат на тези оценки. И явно „историците“ ни продължават да внушават на учениците тази помия. За твое сведение към 1876 година Турция не е била държавата, която е победила цар Шишман. Имало е закони и те са били уважавани, колкото и невероятно да звучи това на един български ученик. Истината не може да бъде крита вечно. Понякога се натъкваш на нея. Така например в „Подбрани извори за историята на българската държава и право“ откриваме пледоярията на адвокат Найчо Цанов пред турскиянаказателен съд. Адвокатът защитава заловените ботеви четници, за които обвинението иска смъртни присъди. Адвокатът постига целта си – смъртните присъди са заменени с доживотен затвор, но реално след няколко години осъдените се завръщат по силата на правителствена амнистия. Ето някои откъси от пледоарията на Найчо Цанов, които са показателни за ситуацията в тогавашна Турция и качеството на турската правораздавателна система.
    „… С други думи, понеже думата свобода, за спечелването на която подсъдимите са минали Дунава, не значи, както твърди обвинителят, независимост…, а сербеститет, хуриет (не знам какво означават тези думи – Жоро), с които има право да се ползва всеки равноправен гражданин на една държава, управлявана от писани закони; понеже от книжата, които стоят пред вас, твърде нагледно се доказва, че минаването на Дунава не е станало с престъпно намерение, а с цел да се припомни на правителството, че е вече време да се осъществят реформите, които обещават еднакви права без разлика на вяра, народност и племе на всички, които населяват империята – реформи и до днес неизпълнени…
    понеже единственото престъпление на подсъдимите, на които се иска животът, се състои в това, че в съоръжена ръка са стъпили в страната с цел да дирят правата, откроирани от държавния глава… понеже от приведените прецеденти се установява, че със снизходителни мерки по-лесно се укротяват вразите на държавата… понеже с осъждането на смъртно наказание 12 души, които не са извършили престъпление, което да предизвика такава строгост, би се създало от техните роднини и приятели държавни недоброжелатели, които би се домогвали, че вярно е разпространяваното от неприятеилите на Турция, а именно: че тук не царува закон, а правото на по-силния.“ Предполагам, че в ученическите представи съдията отдавна да е прекъснал адвоката с думите „Къде се намираш, бе ГЯУР?!“ Факт е обаче, че съдът е уважил искането на адвоката-гяур. Има много други неща, които мога да ти напиша по темата, но нямам време. Нямаме причини да се гордеем с Априлското въстание от 1876 г., по-добре да се гордеем, че България е дала на света Петър Дънов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, ако щеш с това, че през 1994 година българският национален отбор по футбол стигна полуфиналите на световното първенство по футбол, а най добре е да престанем да се гордеем, а са започнем да се обичаме повече, да общуваме не с оръжия, а с доброжелателност. Някъде прочетох, че всепризнатият гений Алберт Айнщайн, е казал (дано и това не е някоя лъжа): „Всички се прекланят пред мен, а аз се прекланям пред Петър Дънов от България“. Не мога да съдя авторите на Априлското въстание, нито останалите терористи. Съчувствам им. Но не намирам нито една причина да се възхищавам от тях или да чествам годишнините от техните варварски убийства или да финансирам с данъците си мероприятията на агент Гоце, чрез които той всяка година отново и отново утвърждава идеята, че отделният човек може да се жертва в името на цялата нация. „Ти си нищо. Твоят народ е всичко.“ Това обаче не е цитат от Гоце. От Адолф Хитлер е. И той, горкият, за народа си се е грижил…

  40. 41 Жоро
    януари 23, 2008 в 8:53 am

    Извинявам се за многото печатни грешки в горния постинг. Да уточня: „в съоръжена ръка“ са се чете „с въоръжена ръка“. Много съм слаб в печатането. 🙂

  41. януари 23, 2008 в 1:07 pm

    Не знам… Възможно е да си прав, Жоро, но това е първото подобно мнение, което чувам, и то изказано по време, когато в учебниците вече пише „турско присъствие“, наместо „османско иго“… Засега не мога да приема това за обективната истина и продължавам да се възхищавам на героизма и себеотрицателността на Освобожденските революционери. И да напомня, Вазов пише „Под игото“ далеч преди създаването на ДС и неговият поглед кореспондира с този на историците. Както и с този на Ботев…

    Благодаря ти за труда да набереш всичко това на компютъра, заради спора с мен 🙂 Това за Айнщайн и аз съм го чел 😛

  42. януари 23, 2008 в 2:42 pm

    Не бих си позволила да давам съвети как е трябвало да действат исторически лица, защото историята не може да се променя, а гадаенето „какво би станало, ако…“ са безпредметни. Това, което казва Жоро е вярно, само че не съм съгласна, че историците крият фактите. Историците си ги знаят и студентите които изучават възрожденския период узнават как стоят нещата. Знаят, че българските земи са били най-проспериращите икономически от всички територии в Османската империя, а българите са били най-замогнали се дори в сравнение с турците. Но в учебниците по история, които се използват главно като инструмент за формиране на национално съзнание, царува съвсем друго мислене. Тези учебници са изолирани плътно от всичко, което би могло да размъти една простичка и праволинейна истина, за страданието и величието на България – за тази идеология говоря. Всичко, което би поставило под съмнение фигури, които вече са въздигнати като светци. И това е истинската трагедия. В училище се учи сказание, легенда, свето писание, а не се изучава история. В случая е много симптоматично, че споменаваш Вазов в дискусията за историята. Вазов не е документалист или историк, а писател на своята епоха, грубо съответстваща на романтизма в Западна Европа, тоест периодът на създаване на националното съзнание, идеологията за държавата-нация. Проблемът е не че Вазов съвпада с това, което пишат историците (по-точно, учебниците по история), а учебниците са написани по Вазов. За тази идеология говоря, идеологията датираща от Възраждането, че държавата (в случая бъдещото и създаване) е по-важно от всичко друго, включително личното добруване, живот и права. Но да оставим настрана идеологията, която може да се вменява на едно поколение по различни начини, трагичното е, че за тази цел се използва историята и по този начин се прахосва, дори манипулира една възможност то да се научи на критическо мислене и дори да научи голите истински факти. Което е различно от мнение.

  43. януари 23, 2008 в 2:50 pm

    Между другото, такива факти са лесно достъпни и ако те интересуват, може да ги намериш, дори има доста статии намираеми в интернет. В последния или предпосления брой на Култура например имаше материал за Ботев и неговата публицистика, както и близостта му с модерните европейски идеи. Прочети я, тя допълва само едно късче от фактологическата картина. Бенковски изобщо не е извинен, че не е имал възможност да познае идеите на хуманизма, точно защото ги е познавал.

    Общо взето, всичко това което писах тук има тясна връзка със състоянието на българското образование, специално по хуманитарните дисциплини.

  44. 45 Жоро
    януари 23, 2008 в 2:50 pm

    За да не печатам толкова – виж една кратка биография на Иван Вазов. http://www.bg-science.info/forum/index.php?showtopic=73 В нея ясно е посочено, че през есента на 1886 година Вазов е принуден да бяга от „свободна“ България, защото се страхува от репресии. И къде бяга? В Цариград – за първите няколко месеца. После – в Русия.
    Що се отняся до ДС, тя и Вазов е забранявала и е преследвала хора за за антимакедонизъм, после е преследвала за македонизъм, имена е сменяла принудително в края на 20-ти век, в т. ч. на тийнеджъри (егати варварството!!!). Тебе ако те повикат днес в полицията и ти кажат, че вече си Мехмед, как ще се почувстваш? Моля те, проумей, че историята, на която са те учили, е ВАРВАРСКА И БЕЗСЪВЕСТНА ФАЛШИФИКАЦИЯ. Нещата очевидно не са само черни или само бели и разбира се няма смисъл сега да плюем когото и да било, който не е между живите, но като възхваляваме варварските действия ние ги каним да се върнат в нашия живот. Въоръжената борба НИКОГА не е героична, освен когато си нападнат с оръжие и се браниш – тогава наистина нямаш изход. Но вдъхновителите на престъпното Априлско въстание са имали избор. Далеч съм от мисълта, че турците са били херувими невинни. Но през 1876 година турската власт е дала повече от ясни сигнали, че иска да общува с българите мирно и да търси компромиси (затова ти писах за Българската екзархия). Хареса ли ти „Под игото“ на Вазов?

  45. 46 Жоро
    януари 23, 2008 в 3:34 pm

    До razmisli. Дано си права, че не крият фактите нашите „историци“. Когато аз бях ученик ги криеха и още как. Не само за българската история. Аз лично на български историк не вярвам. Бих бил благодарен за интересни линкове.

  46. януари 23, 2008 в 6:31 pm

    Наясно съм, че историците често са склонни да правят манипулативни шашми, но не съм очаквал такова нещо за родната история… Ще представя на преподавателката ми по История спорът ни с вас в писмен вид и ще видя тя какво ще каже. Още веднъж ви благодаря и на двамата, че отделяте толкова време, за да се борите с една евентуална конспирация на ниво един (няколко) заблудени човека!

  47. 48 H.T Seeker
    януари 23, 2008 в 7:31 pm

    Като цяло новаторското мислене на Жоро ми допада,но от части!Защо ли?Може би,защото АЗ съм българин,а като такъв смятам,че именно тези действия на Будителите са били ключ
    към постигане на целта.Съгласен съм,че Русия има голям пръст в революционните действия.Долкото съм чел причината „братушките“ да се намесят e нещо подобно на ставащото в Ирак,например.Те са имали полза от българската свобода.Все пак чрез комунистите оправлават Родината цели 50г,но взех да се оплесвам!Най ме изнедада факта,че сравнявате Хитлер с Левски.Не можете да правите сравнения между политик – узорпатор и простия дякон – революционер.Ако Левски беше Хитлер,България щеше да е сободна още през 1860.Няма място за сравнение,защото първо ги дели един период от 90г и второ,Хитлер е човек с болни амбиции(или по-точно комплексар) и му липсва този плам и решителност,която притежава Левски,но пак казвам – това са хора от различни епохи!
    А „зверствата“ на бунтовниците са единственото нещо,което може да събуди заспалия народ.Тогавашното мислене е било закостеняло.При гледката как един българин се опълчва на народния враг,проблясва искрицата на свободата!

    П.П Това е мое мислене.По – скоро бих сравнил Левски с Прометей.

  48. януари 24, 2008 в 4:21 am

    Жоро, самата аз не съм историк, но съм била свидетел на излагането на такива факти в дискусия със състуденти от Историческия факултет, както и с моя инцидентна преподавателка, специалистка по балканистика от БАН. За съжаление не пазя линкове от статии които са ми попадали по различни български възрожденски теми просто защото попадат извън моето полезрение, но такива съм срещала периодично в Култура, в културологични статии от български историци, от което си правя извода, че тези факти не са ново сега разкрито знание. Но тези теми са се оставяли на заден план като историческо изследване, публикували са се в неизвестни на широката публика списания на които никой освен тесните специалисти не е обръщал внимание. Освен това около шума с Батак през пролетта и Култура, и Дневник публикуваха статии на историци около този пример, дори бих препоръчала на Павел да ги прочете като едно добро начало за разнищване и преосмисляне. И примерът с Батак е добър, защото показва и другото, а именно че българите като цяло всъщност не се интересуваме от историята, дори и да признаваме, че несъответстващи факти около легендарни събития съшествуват, не искаме те да се подлагат на преоценка, защото въру тях е градено националното ни достойнство.

    От своя страна, макар че не пазя линкове за статии, бих препоръчала една българска историчка с признато име, Мария Тодорова. Тя сега е професор по история в Университета на Илинойс, но е продукт на българската система. Специалист по история на Възраждането и на Балканите. Тези два линка по-долу дават малко информация за нея: единият е нейна статия по повод идеята за насилственото ислямизиране на българите (наистина си заслужава), другата е информация за награждаването и в СУ.

    http://liternet.bg/library/hum/t/mtodorova.htm

    http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/mtodorova.html

    Но ако напишеш името и в google на английски, Maria Todorova, ще излязат множество статии и страници за нея. Препоръчвам я… Доскоро и до нови разговори – за съжаление, нямаш блог, иначе би ми било приятно да прочета с какво се занимаваш.

  49. 50 Жоро
    януари 24, 2008 в 8:56 am

    Хитлер също е бил сравняван с Прометей. Бил е определян като миротволец. Той е признат за „мъж на годината“ за 1938 година от престижното американско списание „Time“. Общото между него и Левски е склонността да не се цени отделната личност и да се пропагандира идията, че тя трябва да се жертва в името на някаква обща цел на нацията – „освобождение“, „просперитет“, „връщане на достойнството“ и/или „защита от враговете“. „Ако спечеля, печели цял народ. Ако загубя – губя само себе си.“ В тези думи на Левски лично аз не откривам нищо вдъхновяващо. Те оставят съмнение по въпроса спечелил ли е или е загубил Левски. Не резбирам защо слагаш думата зверствата в кавички. Априлското въстание е започнало със зверства. Зверсквата на турците в Батак са били ответна реакция на излезлите извън законите си обезумели турци – точно това са искали да предизвикат така наречените от теб „будигели“. Те са знаели, че водят хората към гибел в името на „великата цел“. В този смисъл е все едно да наречем хитлеристите „будители“ не евреите в Европа. Именно след ужасите на Втората световна война евреите се организират и създават собствена държава. Дали да не нарекат Хитлех своя „Апостол“?

  50. 51 Жоро
    януари 24, 2008 в 9:12 am

    Вижте, пак повтарям: моята цел не е да очерня хора, които може би са действали, както са смятали за правилно. Въпросът не е как е трябвало да действат, а как можем да действаме ние в бъдеще. Ако продължаваме да внушаваме на учениците, че е „велико“ нещо да се жертваш за народа си, ще имаме манипулируеми младежи, когови на съвсем реални зверства в името на каквото им се каже, стига да звучи достатъчно помпозно. Моето предложение е да се опитаме да се освободим от заблудата, че „велики цели“ могат да оправдаят насилие и убийство на хора. Саддам Хюсеин на власт сигурно може да бъде наречен диктатор, същия човек пред бесилото вече не е диктатор, а безпомощен старец. Чуждото военно присъствие в Ирак и толкова непопулярно, че Саддам трябваше да бъде убит като средство да се внуши на иракчаните, че връщането му на власт е невъзможно. Но нима „Коалицията на жилаещите“, водена от САЩ, постъпи правилно с Ирак? Не е ли това една очевидна война за контрол върху петролните залежи? Ако бяхме се поучили от историята си, ние щяхме да намерим сили да не участваме в тази престъпна война или, както направиха унгарците, да пратим само военни лекари и санитари. Трябва да се научим да зачитаме другите, ако искат да зачитат нас. Защо сме сигурни, че от убитото от Левски чираче не би могъл да стане по-мъдър от убиеца държавник? Защо все хвалим този, който държи ножа или револвера? Трябва да спрем. Ако искаме национална икона, Пайсий е много по-добра фигура от Левски. Не е убивал. За две години е написал Историята, без която може би самия Левски нямаше да знае като какъв да се опрадели.

  51. януари 24, 2008 в 2:44 pm

    Жоро, сигурно за Паисий и Левски си прав, но според мен да жертваш живота или невъзнградените си усилия в името на възвишена кауза е нещо наистина достойно и (понятието, което толкова често използвам) осмислящо съществуването. Стигнал съм до разбирането, че ако човек не влага в нещо усилията си, ако няма пред себе си проблем за решаване – той залинява, а способностите му закърняват. Не е ли най-доброто място за отдаване на усилия една възвишена кауза?

    Демокрацията е изградена на принципа, че благото на мнозинството е по-важно от благото на малцинството. В същия ред на мисли не е ли вярно, че жертването на личното щастие пред лицето на сериозен проблем в името на нацията/ държавата/ обществото е оправдано?

    Аз лично не искам да си замина от тая земя, живял само за себе си и неоставил нищо значимо на света. Доколкото мога, ще се постарая да направя нещо за хората, било то давайки от свободното си време или, в екстремна перспектива, живота си. Поне така се надявам и вярвам, че ако всичко разсъждават така светът наистина ще стане по-добро място 🙂

  52. 53 htseeker
    януари 24, 2008 в 2:48 pm

    Честно казано ме караш да се замисля!Найстина звучиш доста убедително.Съгласен съм,че Пайсий е също велик Будител.Той е първият.Неговото дело е може би едно от най-важните за запазвване на българския дух и култура.Но сравнение с Левски,не знам.Скоро чух за новата теори на С.Цанев в неговата книга:“БГ хроники“ и има доста доводи за новия образ на „апостола“.Лошото е,че продължавам да мисля за Левски като национална икона.Да великите цели не оправдават убийството и найстина не знаех,че Левски е убил момчето.Това убийство е неоправдаемо,но не мога да преценя добре останалите му действия,защото не съм бил на негово място.Ако се опитваш да направиш нещо велико,сигурно и ти би постъпил така по това време.“Целта оправдава средствата!“
    А колкото до Адолф не мисля,че като е станал „мъж на годината“ през 1939г го прави специален.Все пак той е Фюрер-озорпатор.Немците само вярвали сляпо.Както ние сега на някои политици.Това е магията на политиката.Като изключим болното му мислене,част от политиката му е доста добра.Но цензурата и репресиите спрямо населението го отличават,като луд и комплексар.

    П.П:очаквам отговор……………………..

  53. януари 24, 2008 в 3:02 pm

    „Да великите цели не оправдават убийството…“
    Кольо, как да не оправдава, бре?? 😕 Ако си сигурен, че с убийството на някого ще спреш една грандиозна война – няма ли да го убиеш, ако имаш възможността ?!? Скрупулите са си скрупули, но и един живот относително рядко струва повече от много такива…

  54. 55 Жоро
    януари 24, 2008 в 3:16 pm

    Основната ми идея е, че за да оставиш след себе си нещо възвишено, вдъхновяващо, помагащо на поколенията след теб, не е необходимо да се жертваш, а да се реализираш – да откриеш и развиеш заложените в теб способности и постигайки собственото си щастие да даряваш същото и на другите хора. Ти млад, свободен и търсещ човек. Вярвам, че имаш огромни заложби, които тепърва ще откриваш и развиваш. Цялата ни дискусия се породи от това, че по някаква причина ти намираш за вдъхновяващо едно стихотворение, което възхвалява нелегалната съпротива срещу „монархофашизма“. Аз имам резерви към тази съпротива. Не е много достойно да се привличат към въоръжена борба деца. По някаква ирония на съдбата моят баща е бил реален прототип на „най-добрият ученик“. Беден, вадел е пари като е помагал на по-слабите ученици от по-богати семейства. Бил е един от петимата ученици в града, освободени напълно от матура. И да, бил е член на РМС от 15-годишен, ходил е по нелегални сбирки, преписвал е антифашистки позиви, предавал е каквото трябва на когото трябва. Един ден са дошли за него – не в клас, а в къщи. Повикали са го „за справка“ в полицейския участък. Там са го били. Прекарал е няколко седмици в ужасни условия. РМС е давал инструкции на своите членове как да се реагира в такива случаи – да отричаш всичко и да казваш, че никога не си бил в РМС, нищо не знаеш и т. н. Накрая са го интернирали в някакво малко село. Не са го разстреляли – не са могли да го осъдят на смърт. Баща ми е жив. В този смисъл смятам, че стихотворението е донякъде манипулативно, защото създава впечатлението, че е било много лесно да те разстрелят преди 9.09.1944 дори и да си бил ученик и да са те взели от клас. Но по-страшното е друго. Войната – независимо дали е нелегална или „легална“ – се представя като възможност да се прояви героизъм. Всъщност войната е лудост. Лично аз съчувствам на всички паднали във войни независимо на чия страна са воювали – войниците са хора независимо от вида на униформите им. Дано избереш да приложиш талантите си и усилията си за това да изграждаш доверие и доброжелателност между хората, а не да печелиш войни. Ако душата ти копнее за война, тя копнее за лудост. Лудостта е опасна – и за теб, и за другите. Умните хора отдавна са намерели начини да побеждаваш, без да нараняваш. Играеш ли шах?

  55. 56 Жоро
    януари 24, 2008 в 3:28 pm

    Искам в заключение (от моя страна) да те помоля да препрочетеш най-първия ми постинг след стихотворението. Надявам се неговият смисъл сега да ти е по-ясен.

    MAKE LOVE, NOT WAR

  56. 57 Жоро
    януари 24, 2008 в 4:01 pm

    До htseeker. Хитлер е дошъл на власт по демократичен начин – с избори. Надявам се от панисаното е ясно, че моята цел не е да променям миналото, а да подканвам към по-рационалното му осмисляне. Представата за „героизъм“, която нацистите са възпитали в германските деца ги е карала доброволно да вървят с примитивни гранати срещу руските танкове. Вероятно и те са учили стихотворения като „най-добрия ученик“. В тяхната версия той оставя учебниците и взема гранатите… Що се отнася до Левски, проблемът е особено болезнан, защото това е бил истински тиранин и узурпатор. Трябва просто да се прочете неговата „Наредбе на работниците за освобождението на българския народ“. Тази наредбе съдържа „Наказателен закон“. Практически параграфи, с изключение на един, завършват с думата „смърт“. Изключението е Параграф 6: „Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се напомни, повтором ще се отстрани от работата ти. Явно е бил милостив към пиещите. За сравнение: Параграф 8: Ако някой от членовете на тайната поща или други някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо, ще се накаже със смърт. Или Параграф 1: Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятеля ни, ще се накаже със смърт. Интересна е и частта озаглавена „Как ще се приемат нови револуционарни работници“ Там буквално пише: „Ако някой поканен от ЦК да земе участие в работите ни, са откаже, трябва да изложи писмено причините и основанията, на които се отказва и условията, под които би приел.“ А сега се връщам към изумителния Параграф 3 от „Наказателния закон“ на Левски. Параграф 3: Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република“ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт. Параграф 2 е не по-малко демократичен: „Ако някой от влиятелните бъргари или войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи в работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.

    Явно горкият Левски сън не е могъл да спи, че не е „влиятелен българин“. Искал е монопол на властта и влиянието си. Параграф 4 от неговия „Наказателен закон“: Ако някой не припознай Централният револуционерен български комитет и поиска да упита по своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му са кажи, но и ако то ни помогни, ще са накаже със смърт (запазил съм изказа на Левски).

    Като чета писанията на Апостола си мисля, че нищо чудно Ленин и Феликс Дзержински да да се учили от него на демокрация.

  57. 58 htseeker
    януари 24, 2008 в 8:40 pm

    Павка не си чел внимателно:“Целта оправдава средствата“,но говорим за различен вид убийство!Да,ако съм на мястото на някоя велика личност и с това убийство бих предодвратил „война“,да тогава е възможно.Но пак казвам от както научих от Жоро,че Левски е убил беззащитно момче без причина,не го одобрявам.И все пак не знам аз точно как бих постъпил в такава ситуация.
    До Жоро.Познанията ми по истирия не са кой знае колко обширни,но доколкото знам Хитлер участва в три „пуча“(от немски език „бунт“).Първо през 1922г когато заедно с Рьом провеждат баварския пуч,който е неуспешен.След неко Хитлер отива в затвора за 11 месеца.Там пише фашиската си Библия „Моята борба“.Така след краткия си престой в затвора ефреиторчето се свързва с закрилника си Рьом,който по това време управлява СА.Чрез СА(щурмовите отряди) те постигат нещо,като тих преврат и през 1932г нападат доста умело щаба на най-големия им саперник – Кумунистическата партия и през 1933г на изборите Хитлер „печели“ с 73,..%.Защо ли?защото всеки дръзнал да признае,че ще гласува за кумунистите е бивал арестуван.И след успешния си тих преврат Адолф става Фюрер.Това е горе долу което знам за изборите през 1933г.А колкото до Левски това “Наредбе на работниците за освобождението на българския народ” направо ме разтурси.Сега разбирам за него.Но от друга страна заплахата с смърт е може би начина да се припомни на хората да не криват от правия път.

  58. 59 Жоро
    януари 25, 2008 в 2:58 pm

    Виж, когато някой друг, когото даже не си избирал, определя кое е „правия път“ за теб и има правото да те убие, ако „кривнеш“ от този път, аз на това му викам робство, а не на турското управление.

  59. януари 31, 2008 в 9:22 am

    Интересен разговор.
    Най-напред – благодаря на автора, че ми припомни стихотворението на Веселин Ханчев. Разбира се, много е тънка границата между това да си герой и терорист… да си фанатик, да си идеалист… саможертва… сложна и навинаги стигаща до ясен извод тема.
    Второ – българските революции не са били нито по-добри, нито по-лоши от раволюциите на който и да е народ. Гърците също са избили дремещи турски заптиета при избухването на тяхното въстание. Няма народ, който да е въстанал или да е отишъл на война, и сред него да не откриеш поне няколко звероподобни твари, които проявяват свръхжестокост и прилагат насилие и там, където не е нужно. Което не е оправдание, а просто обяснение на случилото се… както и, надявам се, повод за размисъл и за поука за всички хора и народи!
    Но… 20 век е век на свободата /Левски: „Днешният век е век на свободата“/. Какво значи това? Това е епохата, в която ярко се проявявят национално-освободителните движения, политическата мисъл за автономност и самоопределение, създават се редица национални държави. Българското движение от 60-те и 70-те години на 19 век не се отличава по смисъла си от това на Гарибалди в Италия, на унгарците през 1848-ма година, на сърбите, гърците, поляците… Смея да твърдя – не се отличава и по действията си. На много места въстаналите европейски народи са били водени от „светли и възвишени стремежи“, но се е случвало и навсякъде някоя отделна личност да бъде по-жестока. Това като коментар на цитата за избитите заптиета, от чиято кръв пил един бунтовник. Не е оправдано, но това не може и да компрометира целта на Априлското въстание.
    Що се отнася до Наредбата на Левски – ами няма нищо чак толкова разтърсващо, htseeker! Тази наредба отдавна е обнародвана в куп книги за Левски – например на Иван Унджиев… Интересно е по-скоро, че досега не сте я чели! Същото се отнася и до убийството на младия чирак, то е известно и от самия Левски, който спокойно можеше и да не го споменава! По-важното е друго – да се оцени приносът на една историческа личност към развитието на българската история, като се имат предвид всички негови прияви. Какво друго наказание, освен смърт, сте очаквали за държавна измяна /а революционните комитети са точно това – държава в държавата, със своя поща, със свой ред и правила/? И също така – да се има предвид, че по време на война има военновремени закони! Не сте ли били в казарма, устави не сте ли чели? А Левски, ако не сте се замисляли по този въпрос, е бил на война. Да обикаляш из империята и да създаваш движение, целящо въоръжено освободително против тази империя – това не е мирна хипарска демонстрация! Естествено, че за всяка проява против организацията ще се налага смърт. Това е било напълно в духа на времето и съвсем в унисон с революциите от 19в. на всички останали поробени европийски народи /сърби, гърци, поляци, унгарци… /.
    И после проповедниците на антибългаризма тръбят, че било време да се разрушат разни „митове“… Какви митове, за Бога?! Та всичко за националното ни движение е известно, написано в спомени, публикувано – достъпно за всеки, който е искал да го прочете… Подобни „открития“ като Наредбата, в която се предвижда смъртно наказание за нарушаване на революционния ред, са издадени отдавна … но кой да чете…

  60. януари 31, 2008 в 10:23 am

    Георги, много полезен пост, за който ти благодаря, но така и не даваш мнение по един много централен за полемиката въпрос – турците толкова ли са били жестоки по това време или всичко, на което са ни учили е било манипулация?

  61. януари 31, 2008 в 12:01 pm

    Разбира се, ще опитам да отговоря…
    Не, турците не са жестоки хора. Държавата, която са създали и в която сме били включени, обаче е била…
    Има един христоматиен експеримент в социалната психология, проведен доколкото помня в САЩ преди години. /Съжалявам, че нямам възможност сега да посоча източника и имената на хората, провели експеримента/. Използвани били доброволци – студенти, които трябвали да влязат в определени роли. Една от целите била да се открие какви взаимоотношения ще се развият между хора, които имат различни социални роли. Едните ще имат власт и право да употребяват сила, а другите -не. Конкретно са направили следното: ен на брой студенти стават „затворници“ и са настанени в килии. Други студенти приемат ролята на „надзиратели“, които трябва да контролират „затворниците“ и да ги наказват при неподчинение ли неизпълнение на надзирателските правила… Експериментът бил прекратен след няколко седмици, защото „надзирателите“ до такава степен се вживели в ролята си, че кавичките вече станали ненужни – те наистина се првърнали в надзиратели, държали се грубо и използвали палки! А „затворниците“ започнали да кроят планове за бунт и отмъщение…
    Излязло, че ако човек е в позиция на властимащ, е много възможно да злоупотреби с нея и да използва сила… И това е станало в контролирано изследване с интелигентни хора, колежани! А представи си какво може да е в една неконтролирана среда, както се казва, „на терен.“
    Надявам се, че така изяснявам донякъде нещата.
    От тук продължавам…
    Ще ти кажа три примера от моя род: /1/ Имам един прапрапрадядо, който е бил заточен в Диарбекир – не за бунт, а защото яздил с кон през една турска махала! Е, как точно са го писали в съда, не знам, но реално това му е било прегрешението. /2/ Имам двама прадядовци, мирни родопски жители, убити не на война, а убити от въоръжен башибозук. Братът на дядо ми също е убит от башибозук – бил е бебе на 1 година. /3/ Прапрабаба ми разказвала, че когато се чувало, че идат турци в селото, жените намацвали нейното и на другите момичета лица, за да изглеждат по-мърляви и грозни – иначе имало и кражби на девойки! Това са примери от моето семейство… В България всеки, който се зарови в родовата си история 4-5-6 поколения назад, може да открие подобни случки.
    Не турците са били жестоки! Никой народ не заслужава подобни етикети, включително и германците заради холокоста. По-скоро можем да кажем, че системата на Оманската държава е била такава, че е толерирала една група хора пред други групи. Това е истината, че до първата третина на 19 век Османската империя е създавала условия, при които някои народности са били политически дискриминирани. Оттам нататък пък се рпавили декларатични промени, но реформите не се изпълнявали, което подбуждало недоволството на много хора. Освен това, действайки от позицията на властта, много от турците са злоупотребявали безнаказано с нея за сметка на българите, гърците , сърбите и т.н. Примерно събирането на данъците е било изключително корупционна и кожодерска практика … аз откупувам от държавата правото да събирам данък и взамам, колкото се искат за хазната, но си вземам отгоре и за мен.
    Ако те интересува, мога да дам три примера, които показват, че на нас са гледали като на хора „втора ръка“. Пример 1: унизителният данък „джизие“ е налаган само на немюсюлманите – от него се освобождаваш, само ако приемеш мюсюлманската религия. Чиста форма на дискриминация! Пример 2: много е било лесно човек да приеме исляма, но абсолютно е било забранено човек да се откаже от исляма /за това има запазени „фетви“ – методически указания от ислямски духовници как да се действа при различни ситуации/. Отричането от исляма и отказът да се приеме наново в крайна сметка завършвало със смърт. Един такъв мераклия бил убит с камъни през 16в. – св.Никола Софийски се казва. Пример 3: въпреки, че са били данъкоплатци и че от данъците им Османската империя строила и поддържала училища, тези училища са били затворени за българите – християни. Плащали сме данъци, но не са ни давали да учим… Затова сме учили в килийни училища, а по-късно всяка община започнала сама да си открива училище – с пари, събрани измежду българите.
    Доста народи са пострадали от турците – но не защото турците са жестоки по природа, а защото са имали правата да употребяват сила. Да отбележим, че например испанците също са използвали сила, за да завладеят Новия свят. Британците пък потушили сипайското въстание, без да пестят снарядите си. Въобще, много народи, като имат власт, могат да се самозабравят – било в делничното си поведение, било в законите, било в потушаването на въстания. Турците не са единствените. Самите ние, през един период от пет години /1984 – 1989г./ също волю – неволю бяхме в ролята на потисници, защото това беше времето на „възродителния процес“. Но има едно основно нещо – ние, българите, абсолютно и безрезервно признаваме, че „възродителният процес“ е бил грешка, че е бил недемократично действие, че е потиснал и унижил човешките права на нашите съграждани – турци. Иван Костов като премиер и Петър Стоянов като президент навремето поднесоха извиненията си пред нашите изселници в Турция, които бяха прокудени заради една безумна авантюра на БКП.
    Обратното обаче не се случва от турска страна:
    Например според днешната турска история, вземането на еничари е било добро дело – намирали работа на момчетата и им давали възможности за кариера. Но питай българите, сърбите, гърците, румънците и унгарците дали са съгласни с това! Затова, като гледаме от нашата си камбанария – имало е неправди, имало жестокости, имало е кланета на мирни жители, имало е потисничество. Едва през 19век /след дъжд качулка, дето се вика/ Високата порта се сеща да даде права и на християнските народи… Но, както един от участниците в дискусията по-горе цитира адвоката на Ботевите четници, тези права не са били давани и затова четниците влезли в Турция /нали официално България я нямало на политическата карта/, за да напомнят за въпростинте права… 🙂 Иначе, самата империя, доколкото е можела, се е грижила за благосъстоянието и сигурността на поданиците си – например по проходите е имало охрана, която да пази от разбойници всички пътници /а не сама турците/. И все пак, очевидно Османската империя не е било добро място за живее за българите. Сметни колко въстания са се вдигнали от началото на 15 век? Ако Априлското въстание наистина е било „подкокоросано“ от Русия и Бенковски е бил „руска маша“ /сега има хора, проповедници на антибългаризма, които твърдят това, без нито един документ за доказателство/, та ако Априлското въстание е било руска провокация, предишните въстание какви са били? Две търновски въстания, едно Чипровско, едно Карпошово, едно Старозагорско, едно на Константин и Фружин, едно Нишко, едно Кресненско-Разложко, едно Илинденско-Преображенско, масово включване във войските на император Сигизмунд, на Владислав Ягело и на Михаил Храбри… няколко масови изселвания на стотици хиляди българи отвъд Дунава… винаги, когато межуднародните отношения са изглеждали благоприятни, българите са се бунтували. Да не би от хубаво да са го правили?
    Бъди спокоен – това, което учите от учебниците, не е манипулация. Дори ако ние, българите, сме толкова криви и мнителни спрямо „турското присъствие“, нека да видим как другите народи оценят това присъствие в историята си? Да не би в учебниците по история на Гърция, Сърбия, Хърватия, Унгария, Словения и Румъния да пишат нещо по различно за Османската империя?
    Дъблоко не вярвам, че е така!

  62. 63 vanilla
    януари 31, 2008 в 2:42 pm

    Това е 1 от дискусиите, на които съм попадала (извън нета), която ме кара да съжалявам, че пътуванията във времето са принципно невъзможни по полезен начин (май). Относно общоизучаемото и общодостъпното в областта на историята, идеализмът ми мина отдавна – виждах и се дивях на разликите в учебниците откъм „промяната“ насам. Пълно безочие (е такова боравене с горките факти). Но понеже нямам лични достоверни сведения как точно е било, не ми се иска с лека ръка да си посичаме националните …мм, светли образи, макар да е клише, само защото някой (те вече и не са малко такива) е решил да бъде чут като стъпи на тях. Захари Стоянов нямам предвид, естествено. Но другите неща, които споменавате, ще взема да ги намеря и да ги прочета. А дали е „трябвало“ или „не трябвало“ да се борим за свобода… ами не мога да си представя да знам, че България е била сила (наблягам на културната, не на военната такава) до сравнително скоро, а вече следва да я няма на картата. Това не е даване превес на държавата пред хората; защото пак казвам, не можем да знаем именно в културно отношение колко независими сме били (то и събуждането е най-трудно точно в културно отношение). Адски ме е яд, че нямам достатъчно познания по история, и още по ме е яд, че не знам на какъв източник да се доверя за попълването им.
    @Жоро: според мен, ако се разгледа по-подробно този сайт, става ясно, че Павел няма уклон към фанатизъм или неуважение на човешките същества като такива, напротив. Но просто в поста, довел до тази дискусия, наистина виждате различни неща. То е нормално.

  63. януари 31, 2008 в 4:47 pm

    Споровете настрана, на мен най-много би ми било любопитно какво е казала учителката по история. Павка, чакаме включване…

    Много е вярно, че един народ по принцип не може да носи етикета „жесток“. Но пък защо да го прикрепяме еднопосочно и към едно етническо различие? Жестокости позволени от дадена държавна система не са само в логиката „поробител от една народност върху поробен от друга народност“. Има ги при всички други случаи, когато имаме дадена държава в която дадена група се определя като нежелателна. На политически, социален, етнически, езиков, религиозен принцип. Едно преследване не непременно предполага определен тип освобожденческа реакция. Богомилите например са били жестоко преследвани в българската държава, както и в други държави. Въпреки това по отношение на тях няма насадено национално идеализиране. Не е лошо да се запитаме защо. Те са били тези, които първи са приели католицизма при пристигането на първите католически мисионери, с цел да се измъкнат от претенциите за контрол на православната църква. (Можем да си зададем въпроса защо те пристигат след покоряването на България.) От тях се инициират повечето ранни въстания. От тях произлизат банатските българи. Защо не ги героизираме тях?Героизираме това, на което сме научени в училище или от националната реторика, която е строго избирателна.

    Не смятам, че трябва да съсичаме светли национални образи заради това, че някой е решил да бъде чут като стъпи върху тях (не знам за кого става въпрос), а след като сме си направили извода дали те са светли образи, какво означава светъл образ и така нататък. Пътят е дълъг и свързан с много четене на различни гледни точки, сравняване, оценка и мислене, а това отнема доста време, пък и много материали са недостъпни. Малко хора са в състояние да отделят това време и сили, ако не са специалисти. Друг начин е да се доверим на тези специалисти, които са доказали по различни начини, че можем да им се доверим. Но пък не означава да си затваряме после ушите ако някой тях оборва убедително, ами отново да търсим друга гледна точка и нова оценка от наша страна. В края на краищата си изграждаме една имунна система от скептицизъм, че не всичко което лети се яде, или което блести е злато.

  64. 65 Жоро
    януари 31, 2008 в 9:56 pm

    Смущават ме думите: „И после проповедниците на антибългаризма тръбят, че било време да се разрушат разни “митове”… Какви митове, за Бога?! Та всичко за националното ни движение е известно, написано в спомени, публикувано – достъпно за всеки, който е искал да го прочете… Подобни “открития” като Наредбата, в която се предвижда смъртно наказание за нарушаване на революционния ред, са издадени отдавна … но кой да чете…“

    Мен лично ме е страх от всеки „революционен ред“. „Революционният ред“ е върховенство на този, който няма задръжки и съвест. Много ми се иска да престанем да празнуваме годишнините от установяването на подобен „ред“ и да се замислим как да намалим риска подобен „ред“ да не се върне. Не се смятам за „антибългарин“. Обичам хората – българите, турците, евреите, арабите, ескимосите, австрелийците и т. н. – ВСИЧКИ. Да презнуваш проява на „революционен ред“ за мен е все едно да отидеш на панахида и да пееш развлекателни песни.

    Тази дълга дискусия започна от „най-добрият ученик“. Плаче ми се за него. Както и за заблудените млади мъже, които бутнаха кулите в Ню Йорк с онези самолети на 11 септември 2001 година. Надеждата на Америка според мен не се олицетворява толкова от Буш с неговата война за петрол, замаскирана като „война срещу тероризма“, а по-скоро от Кърт Вонегът (лека му пръст), който спаси душата ми в казармата със своята „Кланица 5“ и имаше доблестта в края на живота си да се определи като „Безотечественик“. Велик американец и велик човек. Воювал е и отивайки на война е имал две желания: 1. да не бъде убит. 2. да не убие. Такива хора могат да спечелят „войната с тероризма“. Ако ги нямаше, нищо чудно и аз да бях загубил досега вяра в живота и да се бях бутнал в някоя кула с някой отвречен самолет…

    А България сигурно не е много по-лоша от другите държави, но все пак ми се струва, че не сме възстановили националната си държава по естествен начин и затова все още ни управляват хора без забележими прояви на човешка съвест. Е, да не сме единствените, но… защо унгарците имат в Ирак само лекари и санитари, а ние дразним иракските „Левски“ с бойни части, които на всичкото отгоре унижават иракските деца на тяхна земя. За жалост вярвам, че ще ни се върне. Един ден. Както ни се върна „символичната война“ през 40-те години на миналия век…

  65. 66 тони
    февруари 25, 2009 в 7:12 pm

    Това стихотворение на Вселин Ханчев трябва и днес да се изучава в училищата. Велико стихотворение, ако може разбирасе да се вникне в него.

  66. 67 Илия М. Илиев
    септември 5, 2009 в 2:31 pm

    Стихотворението е посветено на антифашиската съпротива в България.От Историята знаем,че деня на обединена Европа 09.V. се чества от всички страни.
    Литературния герой е светъл пример за етиката и морала на едно общество,което неспазва правата на детето и подрастващите в края на 50-те години на XX-век.

  67. ноември 20, 2009 в 12:59 am

    Много красиви и съдържателно стихотворение. Благодаря, че ни го припомнихте. За жалост за героите от онова време днес може да бъде написана друга „епопея на забравените“. Тези които са паднали за идеалите си сякаш не са и съществували, добре че има стихотворения като това за да ни напомнят за тяхния подвиг. Тези които оцеляха днес мизеруват на снешни песнсии, чустват се като отшелници в собствената си държава за която се бореха. А те са нашата гордост, те са нашите ветерани. Няма държава там където не почитат ветераните си.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: