06
Дек
07

Роботизмът на хората

Това е мое есе, в което изразявам отчаянието и яда си от стадната природа на человечеството. Възгледите ми, за съжаление, си остават същите и досега…
__________________________________________

Роботизмът на хората

Welcome, my son, welcome to the machine.
Pink Floyd

Гледали ли сте „Матрицата”? Въпреки че съм гледал филма няколко пъти, всеки път откривам все по-мъдри послания в него. Този път особено впечатление ми направи една фраза: „Всяка програма се гради върху друга програма.” Уникално прост математически закон, нали! И все пак той е нещото, вдъхновило ме да напиша това есе.

Преди по-малко от 70 години човешкият род записа в историята си нещо уникално; нещо твърде ярко дори за нейните многоцветни страници; нещо, чиито следи още се личат в трудовете на всеки неонацист. Преди по-малко от 70 години 4 милиона души, основно от еврейския етнос, понесоха унижения, изтезания и смърт – всичко това напоено с отровата на жлъчната омраза. И всичко това, заради разбиранията на един луд.

Но не е ли този случай парадоксален?! Макар и изказани с умело ораторство и изкусни манипулативни техники, това си остават идеите на един луд. Хм. Откога човекът, да, този човек, венецът на Божиите творения, най-висшето същество, населяващо разнообразния ни свят, започна да се води по ума на психари? Ха, уви, винаги е било така.

През втората половина на 21 в. американският психолог Стенли Милграм започва да изучава човешката природа на подчинение, вдъхновен именно от зверствата по време на Холокоста и комунистическата диктатура на Сталин. Той става автор на един уникален експримент, но уникален не със своята сложност, а с резултатите, които дава. Експеримент, според който повечето хора са готови да се отвърнат от природата си и да извършат невероятни зверства, стига някой да поеме тяхната отговорност – т.нар. Авторитет.
Приблизително по същото време, тази материя разглежда друг психолог, Соломон Аш, който пък доказва, че явлението конформизъм (т.е. съгласуване с мнозинството) е присъщо отново на един голям процент от обществото.

Какво излиза? Този тъй нравствен човек, смятан дори за най-възвишен източник на разум в Ренесанса, се оказва, че по своето начало е една потенциална марионетка; марионетка дори на каузи, прекрачващи определението за човечност. Да, това сме ние – кукли на конци, които само чакат своя кукловод, който ще свали отговорността от плещите им и ще ги поведе към правилните идеи. Да, ние сме роботи.
И докато не спрем да бъдем такива винаги ще има Холокост, в една или друга форма и измерение. Дотогава винаги ще има хора, следващи извратени идеологии, просто защото нямат навика да отстояват своите собствени. „Всяка програма се гради на друга програма.”

Но как по дяволите да спрем да бъдем такива? Как, когато ни налагат чужд разум още от деца? Когато толкова много хора избират удобния и уютен път на конформизма пред очуканата самотна пътека на аутсайдерството? Уви, само силните духом се справят с бремето на различността. И именно тези силни духом често в последствие стават авторитетите, задвижващи механизма на нуждаещите се от водач на стадото роботи.

Ами другите? Една птичка пролет не прави…
Възможно ли е изобщо всички да започнат да мислят правилно, всички да бъдат достатъчно зрели духом – или ако не всички, то повечето? Един оптимист би казал: „Да, разбира се, все някога ще достигнем това ниво на нравствено съвършенство!” Друг, например аз, би казал: ”Не, не сме устроени да сме разумни в мнозинство.” А какво би казал ти? Какъв си ти изобщо? Сътрудник на властта или политически имигрант? Лъскава марионетка или захвърлена на боклука кукла със скъсани конци? Нормален ли си или си аутсайдер?

Advertisements

8 Responses to “Роботизмът на хората”


  1. 1 trekma
    декември 9, 2007 в 11:20 pm

    подкрепил си твърденията си.. само не разбирам едно – защо написа това? защото на мен ти ми звучиш нормален; с огласяването на ненормалното не искаш ли точно да се почувстваш нормален, защото е нормално срещу видения недъг да се извика.. викай въпроси, нали знаеш двата варианта (или не) -или ще попаднеш на някой, който изобщо не е мислил за това и едва ли ще се замисли или за някой, който е мислил за това повече от теб. Колективен отговор на тези въпроси няма и на кои да е изобщо. Има наложено колективно решение в следствие на личния отговор. Като чета разбирам, че никога не си могъл да възприемеш и другата страна на Хитлер или Сталин, освен тираничната.

  2. декември 10, 2007 в 12:00 am

    Написах въпросното есе, за да изкарам оценка по история, но реших все пак да изкажа и вижданията си в същото време.

    Тия дни наистина се чудя дали има смисъл да викам на хората какви и що са, дали изобщо ще има някаква, макар и малка, промяна в тях. Оставам си в процес на търсене на отговора на този въпрос.

    Иначе разбира се, че съм относително нормален човек – и аз се влияя от другите и от комплексите си… разликата е, че, мисля, при мен влияенето е по-малко и по-осъзнато. Примерите със Сталин и Хитлер са само илюстрация на стадната ни природа, техните идеологии са предмет на друга дискусия (която бих провел с удоволствие!) 🙂

  3. декември 10, 2007 в 7:22 am

    Милграм, Аш… Колегите ми в специалността „Психология“ не могат да отговорят с лекота, които са те, а ето, че ти го правиш по блестящ начин! Не знам, как се чувстват другите, докато четат блога ти, но моят оптимизъм се връща.

  4. декември 10, 2007 в 1:26 pm

    Благодаря, Амелия, радвам се, че ме оценяваш така високо 🙂 Чудесно е, че блогът ми те зарежда с оптимизъм, особено след като засяганите теми предполагат отчаяние :]

  5. декември 12, 2007 в 1:57 pm

    Оптимизъм, защото има умни млади хора с хъс.
    А другото…

    „И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър, защото, голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.“
    /Книга на Еклисиаста, 1, 17-18/.

  6. декември 12, 2007 в 3:40 pm

    Колко вярно е казал пророкът… :/

  7. 7 Жоро
    декември 26, 2007 в 1:46 pm

    Мисля, че много хора са твърде раболепни и безлични по исторически причини. Сигурно коренът е в чувството на страх – от властниците, от закона, от провала… За мен най-неприемливо в съвременната обществена действителност е това, че държавата, която финансирам с данъците си и която се позовава и на моята воля, за да обоснове властта си, всъщност прекалено много пречи на хората, ограбва ги, лъже ги, натиква ги в материална и духовна мизерия. Мисля, че тя постига това, като превръща езика в инструмент на властта. Допускам, че в момента тези идеи изглеждат неубедителни и накъсани, но ако положа малко повече труд, бих могъл да ги представя по-добре. Много бих искал да се запозная с sickdreamer и да поговоря с него по-интерактивно на теди теми. Много се радвам, че такъв човек съществува – търсещ и не губещ надежда.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: