03
Дек
07

Трагичното обучение по литература в нашата „Образователна“ система…

Какво прекрасно нещо е литературата! А как само блудстват с нея учителите и управниците!

Четем и пишем поезия, не защото е готино. Четем и пишем поезия, защото сме членове на човешката раса. А човешката раса е изпълнена със страст.
Медицина, право, икономика, инженерство; това са благородни науки, и необходими за поддържането на живота. Но поезията, красотата, романтиката, любовта; това са нещата, заради които си струва да живеем.

Това заявява Mr. Keating в почти идолизирания от мен филм Клубът на мъртвите поети и аз намирам неговите думи много, много верни! Цялата велика поезия и проза на тоя свят е дошла от сърцата на авторите – емоциите, като течност под налягане в спринцовка, намират отдушник в хартията и биват инжектирани на нея в своя величествен вид.
Тези текстове имат душа, те носят енергия и заряд. Кой влюбен не би потръпнал при словото на Шекспировия Лизандър за обречеността на любовта? Кой изгубил вяра в хората човек не би усетил болката на Хамлет, изразена в безсмъртния му монолог? Кой младеж с горещо сърце не би потреперал при изповедта на Ботев в „Борба“ или кой циник не би вкусвал отново и отново винената сладост в думите на Оскар Уайлд?

Но вместо часовете по литература да насърчават преоткриването на тези източници на живот и вдъхновение, те убиват желанието в своите възпитаници.

Алегория, инверсия, евфемизъм, оксиморон – това са част от термините, които сме задължени да научим в клас, за да се справим със зададените ни въпроси по творчеството на Ботев. Друго задание ни е да наизустим най-известните му стихотворения; трета практика пък е да записваме пригледни, систематизирани разбори на поезията му в час.

И КАКВА Е ПОЛЗАТА ОТ ВСИЧКО ТОВА ?!

Нима педантичните, специализирани термини някак ще ми помогнат да разбера Ботевото послание? О, да, ще си изясня стила му, но този стил няма да ми каже нищо за пламъка в сърцето му. Може би ще ми помогне безкрайното празно четене на творбите, докато не ги науча наизуст? Или пък то ще остави просто студен механичен отпечатък в съзнанието ми или дори досада и презрение? А може би високопарните анализи на, къде живи, къде не, критици от последните двайсетина години, с които тъй щедро ни залива госпожата ще ми влеят разбиране за Ботев?
НЕ! Всичко гореизброено е загуба на време и енергия! Литературата е откровение; тя е израз на човешките уникални усещания и не следва да бъде подлагана на почти химични анализи или заучавана като законите на Нютон. Литературата трябва да бъде усетена със сърцето!

Докато преподавателите използват тези комунистически методи на насаждане на изкуствени и нетрайни патриотизъм и знания, учениците губим много. Ние не получаваме реално разбиране – най-често се отегчаваме и ни искрица от огъня на Великите не достига до нас. А това е трагично!
Ако аз бях учител, щях да се постарая учениците ми да се поставят на мястото на автора – да получат добра и ярка представа за трудностите, който той е срещал; за терзанията му; за битките, които е водел и които са го накарали да напише безсмъртните си творби. Щях да им покажа колко сходни са усещанията на някои от тях с авторовите, как светът е колело, в което обаче всеки внася своята строфа. Щях да ги амбицирам да чувстват, да чувстват, да чувстват… и да изразяват чувствата си.

Вместо това в какво е извратена литературата? В средство за оценки. Зубренето на десетките критически теми за изпитите след 7-ми клас е достатъчна перверзия, задвижваща машината за пари, но тенденцията продължава и нагоре. Учениците заучават ли, заучават разработки и изкарват бележките си с тях. Защото нямат избор. Не на всеки е дадено да разсъждава литературно и тогава, вместо да се задоволи със скромното си, но лично разбиране, той прибягва до чуждото такова .
Нямат особен избор и учителите – всички учащи ги очаква стандартизиран тест по литература и, за да са бъде минат този изпит успешно, менторите трябва да предават приемливи и утвърдени от системата разбирания по засяганите теми. Почти никакво място за творчество, за креативност.
Но стандартизираните изпити създават стандартизирани хора.
Това ли искаме? Младите, децата и бъдещето на България, да се побират в академично-определени калъфи? Крилата им нивга да не биват разпервани докрай? Да не им бива дадена възможността дори? Защото ако математиката развива логиката и аналитичното мислене, ролята на литературата е да развива именно емоциите и нравите.
Дали сегашната система го прави успешно? Ами огледайте се…

Удивителна Според мен литературата трябва да спре да играе толкова важна роля в професионалната реализация на ученика, тя просто е субективна и твърде лична за оценяване наука. Време е безмислието да спре и образователната система да се измени в посока развиване на мисленето и усещанията на младите!

А тук опираме до обичните ни управляващи и нашата готовност (?!) да се борим за желанията и нуждите си.

Advertisements

19 Responses to “Трагичното обучение по литература в нашата „Образователна“ система…”


  1. 1 ameliaekhart
    декември 3, 2007 в 7:10 pm

    Чувствителност към красивото се възпитава от чувствителни хора. Литературата не е техниката, на която обучават младите умове, зазубрените начини за писане на съчинения и стандартизираните формули, с които да впечатлим някого някъде. Сетивата на младите хора са неизразимо по-фини към фалша и прозата на делника. Часовете по литература трябва да са празник, в който да покажеш, да отвориш вратичка, да прокараш асоциативни връзки, да запалиш пламъче и… дотам. В часовете, които аз имах по български и литература, хората не искаха да си тръгват – защото всичко това може да бъде нещо хубаво, нещо наистина прекрасно и защото не давах отговори, а поставях въпроси.
    Поздравявам те за този текст.

  2. 2 mislidumi
    декември 3, 2007 в 7:24 pm

    🙂 стани учител и промени нещата!

  3. декември 4, 2007 в 8:25 am

    И аз съм си ги мислел много от тези неща…
    @мислиидуми: ако стане учител, ще трябва да учи децата на това, което мрази, тъй като това са изискванията.

  4. 4 al4i
    декември 4, 2007 в 6:56 pm

    loveisdeadquestionmark,до колкото го познавам ако той стане учител ще преподава по правилният начин според него…макар и да го уволнят 😛

  5. 5 Just Jana
    декември 4, 2007 в 7:51 pm

    Ех, Павка… не вярвам да има много хора, на които не им се иска някаква промяна във смотаната „система“, ама гласът на възмутените и недоволните е и май ще си остане “ глас без помощ, глас във пустиня“… Fuckin’ reality, isn’t it?

  6. декември 4, 2007 в 8:13 pm

    Яна, посоката на развитие е надолу, ако не окажем някаква съпротива положението само ще се влошава.
    Нужна е революция в „Образователната“ система и ако съдя по последните събития и настройки в обществото – моментът е настъпил. Учителите дадоха начало на тази революция, залагайки кожите си и аз лично се чувствам морално длъжен да им помогна както мога. Помагам и на себе си, и на децата си. Помогни и ти!

  7. 7 Just Jana
    декември 4, 2007 в 9:00 pm

    Докато тези министри са на власт и продължават да се гаврят с нуждите на хората, нищо няма да се промени. Според мен успех може да се постигне само там, където има поне малко желание за съдействие и разбиране. Много големи реформи трябва да станат и дълбоко се съмнявам, че ще ги доживея…. 😕

  8. декември 4, 2007 в 11:42 pm

    А да допринесеш за утъпкването на пътя към реформите за тези след нас не ти ли се струва осмисляща съществуването и достойна постъпка? 🙂

  9. 9 lyd
    декември 5, 2007 в 1:02 pm

    обичам да чета и смятам, че часовете по литература трябва първо да развият любов към четенето, а след това да дойде и опитът за задълбочена интерпретация – първо на човешко ниво, за да научим повече за себе си и да станем по-добри хора. не виждам чак толкова страшно и в научаването на малко литературна терминология – все пак тя се използва и извън контекста на часовете по литература, така че не боли да я знаем и да разбираме тук-там разни неща, били те и ревюта на филми 🙂

    но образованието ни се проваля още на първия етап обикновено, а докато човек не се научи да ходи, как да се научи да тича?

    ето няколко опита за уроци по литература в моя блог:

    http://lydblog.wordpress.com/2006/11/05/literaturen-analiz/

    http://lydblog.wordpress.com/2006/11/05/indicid-i-sreda/

    айде, до скоро!

  10. декември 5, 2007 в 10:22 pm

    Лидия, макар понякога да ми създават трудности, аз не намирам терминологията за ненужна, но вярвам, че акцентът не бива да пада върху нея. По същия начин не бива да пада върху наизустяването на поезия, заради комунистически разбирания, че „всеки българин трябва да може да цитира Ботев“, да кажем. Аз предпочитам да знам една строфа от „Борба“, но тя да звучи в ума ми всеки път, когато срещна препятствие.
    Статиите, които си приложила, особено втората, са супер 🙂 Написани достъпно и даващи насоки за търсене – нещото на което трябва да ни учат :] В едната имаше едно хубаво и напълно вярно според мен твърдение: „Изисква се да си творец, за да разбереш твореца.“ Относително малко хора са творци… що за глупост е да оценяваш липсата на това качество в някого?!

  11. декември 6, 2007 в 6:44 am

    Проблемът не са изискванията, а начинът, по който са научени да работят учителите и неосъзнаването, че има други начини, както и нежеланието да потърсят други начини. Ако обичаш работата си и ако имаш някаква искрица да я вършиш, търсиш. А който търси, намира. Някои намират оправдание в държавните образователни изисквания.

    Така че никой не може да бъде принуден да работи по начин, по който мрази ако е учител, защото учителят има огромна свобода – той сам си е господар в класната стая. Била съм учител. Съм учител. И знам, че това е професия, която ти дава огромна свобода. Имаш резултати, които трябва да постигнеш – това са изискванията. Учениците накрая трябва да МОГАТ това или онова. Ако ти пука дали ще се научат на тия умения, правиш нещо. Ако не, оправдаваш се.

    Проблемът е, че много учители не спират и не се замислят защо нещата не се получават, защо учениците им не се справят или ненавиждат предмета. Ако са се старали, ако помислят, ще разберат, че явно начинът им не работи. Но повечето учители са попили методите на работа на своите учители, смятат че други няма и ги възпроизвеждат. Чувстват се добре с тия методи, защото те самите са се справяли по съответния предмет, и понеже са се чувствали комфортно с него, са станали учители по този предмет. Тук е лесно да се подхлъзнеш и да си кажеш: щом аз се справях, значи и учениците трябва да се справят; ако не се справят, значи проблемът е в тях.

    Когато в България се подготвяме за учители, не се подготвяме за почти нищо, което да ни помогне да научим някого на нещо. Така че сме пълни невежи по отношение на ключови аспекти от психологията и педагогиката.

    Университетското образование за учители трябва да се промени. Иначе ще продължим да възпроизвеждаме системата – ще правим каквото са правили нашите учители, а нашите ученици, които решат да стабат учители, ще правят като нас.

  12. декември 9, 2007 в 3:35 pm

    Хах, за утре имаме да знаем наизуст няколко стихотворения на Ботев и сега видях, че една моя съученичка си е написала на скайпа “ Botev grrrrrrrrrrrr :@ „. Показателно какви топли чувства внушават съвременните (last updated when?) преподавателски методи ! 😛

  13. декември 9, 2007 в 11:15 pm

    Лично аз в часовете по литература винаги съм творил бисери, на които целия клас се е смял, защото това умствено упражнение, което се изискваше от мен, ми беше безкрайно далечно. Книги започнах да чета по-активно години след това и сега си наваксвам когато имам възможност. Дълго време смятах, че проблемът на учебната програма по литература е в подбора на произведенията – за голяма част от тях се изисква много зрялост за да бъдат разбрани. Сега съм по-склонен да се съглася, че проблемът е в опита за научен подход към литературата, която все пак е изкуство. С този проблем съм се сблъсквал и в Музикалната академия, но мисля че повечето преподаватели там все пак си дават сметка за това, че не преподават наука, а по-скоро „възпитават“. Много ми харесва начинът, по който Робърт Пърсиг развива въпроса (особено в „Лайла“).
    Колкото до революцията в образователната система… мисля, че в момента има не само криза в образованието, а въобще огромна културна криза. За съжаление…

  14. декември 24, 2007 в 8:15 pm

    Свобода при подбор на произведенията, определено… Едно време когато аз бях в гимназията имаше СИП и аз избрах този по литература. За съжаление дори там имаше определена програма „спусната“ от министерството, за щастие пък тази програма включваше само автори, неизучавани в задължителната програма, които предлагаха една друга, неочаквана перспектива за същите времена и традиции предъвквани до омръзване в задължителните часове. Иначе учителят беше млад, амбициозен, начетен, неопитен, но много толерантен към тийнеиджърските ни изхвърляния и различните ни мнения, за щастие все още е учител. И тъй като аз също учителствам сега, си мисля, че свободата да избирам произведенията или поне допълнителното време, в което да мога да вмъквам допълнителни произведения е нещото, което най-много ми помага като логистика в практическо отношение. Друго, което много помага, но учителите нямат на разположение е свободен достъп до всяка книга която може да им потрябва или да им се поиска, неограничени фотокопия за книгите, които са недостъпни и неиздавани скоро, интернет в свободно състояние…

    Научаването наизуст е хубаво нещо… Учи различни важни неща.

    Не съм съгласна, че понеже литературата (и музиката, визуалното изкуство) са изкуства, то те не няма смисъл да бъдат изучавани. Напротив, разбирането на изкуството е нещо, което трябва да бъде научено, не смятам, че е спонтанно, особено когато става въпрос за класика, която е далеч от нас като епоха, мислене, култура. Друг е въпросът как протича това научаване… Аз бих нарекла общуването с литературата в контекста на класната стая „критическо мислене“ – ако искаш, хвърли едно око на този линк, специално първата страница, може да те заинтересува.
    http://www.brocku.ca/english/jlye/criticalreading.html

  15. декември 25, 2007 в 1:33 pm

    На мене ми доставя удоволствие да рецитирам монолози на Шекспир, „Одисей“ на Тенисън или Киплинговото „Ако“, но много хора не изпитват тази потребност; за тях това се превръща в принуда и рутина… А това не мисля, че спомага за изграждането на искрена и осъзната светла представа за поета. А че е супер упражнение за паметта – да, доколкото целта на предметът Литература е да тренира сивото вещество по този начин.

    Аз съм „ЗА“ критическия опит в клас, но мисля, че сегашния такъв НЕ ПРЕДСТАВЯ ЛИТЕРАТУРАТА КАТО ИЗКУСТВО, което, вярвам, е основно. Къде-къде по-важно е да вдъхнеш потребност на младите да четат излиянията на талантливи хора, пред това да ги научиш какво е било мисленето през Викторианската епоха или какво значи метонимия 😕

    Мерси за линка към статията, ще я прегледам 🙂

  16. декември 25, 2007 в 10:50 pm

    О, то самото образование, за добро или за лошо, е в определена степен „насилствено“ – кара ни да учим неща които не са ни вътрешна потребност. Ако беше другояче всеки щеше да си учи само това, което лично го интересува, а едно образование ако не ти дава възможността за разширяване на хоризонта и допир до нещо, което дори още не знаем дали ще го приемем, то не е наистина образование. Така и ученето наизуст – то не е само за трениране на паметта… Друг е въпросът кой как го използва в класната си стая и как го аргументира.

    Може много да се дебатира за това защо и дали въобще е необходимо изучаването на литература. Определено не мисля, че то е за да изгражда искрена и осъзната светла представа за поета.

    Не мога да разбера следното твое изречение: „Аз съм “ЗА” критическия опит в клас, но мисля, че сегашния такъв НЕ ПРЕДСТАВЯ ЛИТЕРАТУРАТА КАТО ИЗКУСТВО.“ Както и да е, ставаше въпрос за критическото мислене, което действително помага да се разбере литературата като изкуство, а метонимията и познанието за Викторианската епоха са също така необходими инструменти за познание както и математическата терминология и принципите и за разбиране на красотата на математиката…

  17. декември 26, 2007 в 11:34 pm

    „Определено не мисля, че то е за да изгражда искрена и осъзната светла представа за поета.“
    Основният известен ми аргумент на учителите, поставящи ученето наизуст като задължително е, че „всеки Българин трябва да може да цитира Ботев“ или вариации на това съмнително становище. В този смисъл, зубренето на поезия не оставя толкова светъл отпечатък за автора и стихотворението, колкото дразнещо и мащабно домашно. Това са моите наблюдения като ученик в 11. клас.

    “Не мога да разбера следното твое изречение: “Аз съм “ЗА” критическия опит в клас, но мисля, че сегашния такъв НЕ ПРЕДСТАВЯ ЛИТЕРАТУРАТА КАТО ИЗКУСТВО.”
    В началото на поста ми съм дал един много точен за отговор цитат….
    Литературата е може би най-прецизният способ за даване форма на мислите и (основно) чувствата – чувствата, заради които живеем. Едно изкуство обаче не може да се разбере, както се разбира Третия принцип на механиката. Тук трябва да бъдеш сам творец или най-малкото да вложиш част от себе си в четенето на авторовите душевни излияния. А това не се постига с научаване на понятия и изясняване на стилови течения, поне не на първо място. В тоя ред на мисли преподавателите не си поставят като приоритет да подтикнат поверените им младежи да четат и пишат за лично удоволствие, а основно за да си упражняват знанията или изразните средства, или поне такива са резултатите. Ами не ми харесва тая практика 😕 На тебе?

  18. 18 Жоро
    януари 10, 2008 в 11:41 am

    Научете своите преподаватели да ви преподават литературата така, както вие искате. Да постигнете тази цел би било израз на огромно творчество. Вярвам, че вие имате този потенциал. Смисълът на училището са учениците в крайна сметка именно те в най-голяма степен определят неговия облик. Не мърморете срещу системата – променете я, без да наранявате хора. Вдъхновете ги. Поне опитайте. Не се страхувайте, моля ви.

  19. януари 10, 2008 в 8:06 pm

    Аз лично се старая да го правя. Дано се опитат и други, една птичка пролет не прави 😕


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: