01
Ноем
07

За обществото и възпитанието

Току-що имах почти ожесточен спор с един близък приятел на тема интелигентност, възпитание и влияние на обществото. Всъщност, хах, цялата работа започна от моята констатация, че и да изям ненадейно някакъв продукт от кучешко/котешко месо, никак няма да се впечатля, стига то да е било хубаво и чисто. Той, от своя страна, ме наречене гнусен и изказа становището, че всеки интелигентен човек би се погнусил от храна с такъв произоход. Това ме фрапира! Не защото представата за ядене от улично животно го отвращаваше, а защото ми изтъкна, че „интелигетните“ хора би трябвало да имат тази реакция.

Винаги съм ненавиждал обществените норми – тези окови, които са толкова ограничаващи, а тъй мъчно се отхвърлят! В последствие си дадох сметка, че човек не може да живее съвсем свободен на тоя свят – това би било равносилно на абсолютна изолираност от цивилизацията и в резултат – много по-трудно оцеляване.
Затова стигнах до решението моето възпитание и държание в обществото да бъде достатъчно съобразено с околните, за да не им пречи, но в никакъв случай да и не възпрепятства моето лично удобство, освен ако вредата за другите би била уважително по-голяма. Пример: всеки път като вляза в магазин аз съм много любезен с човека отсреща, защото това ще му повлияе положително във всеки един аспект, а за мен не предсталява никаква жертва, дори напротив. Но когато съм, да кажем, на театър не бих се лишил от удоволствието и навика да си кръстосам нозете, макар това да би подразнило доста народ, защото една малка част от косматия ми крак остава непокрита от дънките.

Основните причини да държиш на възпитанието и маниерите са две, поне по мое виждане – контрол над хората и/или страх от тях. Страхът сам по себе си е вреден и несправянето с него оставя индивидът по-слаб в проблемна ситуация. Манипулирането на масите пък е нещо колкото необходимо, поради простотата на болшинството, толкова и етически нередно. При всички случаи аз не желая да бъда контролиран и да се страхувам в неразумни количества, затова и най-естественото решение, за да го постигна е да не приемам и спазвам обществените разбирания изцяло.
И за това стана дума в спора с моя приятел. Споменах, че в ежедневието често ми се случва да стана обект на неприкрит присмех – дали за странен въпрос към учител, дали за склонноста ми да споря с преподавателите, дали за смешния ми „мляскащ“ акцент в английския и пр. Отбелязах, че, разбира се, не обръщам никакво внимание на тези ситуации, а събеседникът ми отново бе много учуден. Логично е, каза ми, когато околните ти се подиграват да имат някакво основание да го правят, съответно най-вероятно правиш нещо грешно. Грешно?! Откъде-накъде болшинството ще определя кое е правилно и кое – не! Множеството, бидейки едно цяло, е най-лесно за манипулация – защо тогава трябва да се доверявам на неговите разбирания? Нещо повече: историята сочи как времената се менят, а с тях и нравите. Днес кебапчетата от котешко са противни, утре ще бъдат деликатес.

Аз имам едно специфично мнение за манталитета на западните общества. Хората там получават едно зубрашко, концентрирано в една област образование, което им вади хляба по-късно, тоест сторят ли каквото се иска от тях благоденствието им в бъдеще в подсигурено. От друга страна масовия потребител има ОГРОМЕН избор на всякакви стоки, при това обработени, нарязани и пакетирани, трябват им само 15 мин. в тигана, за да станат пълноценна вечеря. До какво води тази презадоволеност? До загуба на способности!
Значи предлага ти се следната матрица: вземеш ли една определена диплома – ще имаш работа, имаш ли работата – ще имаш пари и съответно достъп до всички тези удобни за употреба стоки. Резултатът от тази система? Губиш свободната воля и способностите си. Затъпяваш.
В не така далечното бъдеще тази порочна система ще работи само докато има централизиран орган да ръководи образованието, свободните работни места и наличието на стоки. А какво ще стане, ако това управление реши да наложи един определен ред? Нима свикналото да бъде водено и поставяно в норми население няма да му се подчини? А какво, ако този ред има за цел дороботизирането на хората за собствените му цели и ползи? Обществото би станало фабрика за работници.

Прекаленият ред механизира хората – проблемите са по-малко, респективно мисленето по тях започва да намалява, а когато си задоволен и нямаш за какво да се бориш, губиш смисъл от живота и се деморализираш. Честно казано, щастлив съм, че съм роден в държава, която е достатъчно развита, че да не живея в колиба, но и ежедневието създава достатъчно проблеми, че да не отвиквам да мисля. Искрено се надявам да вървим нагоре, но не и да стигаме скоро уредеността на западняците, защото ще добием и механизацията им; да не говорим, че ще заменим злободневните кавги на улицата с празното, но възпитано „How are you?“.

Обществото е създадено с цел не само оцеляване, но и контрол, и възпитанието е един от способите му. Аз не искам да бъда контролиран.

Advertisements

7 Responses to “За обществото и възпитанието”


  1. декември 24, 2007 в 7:45 pm

    Не знам за кое западно общество говориш, но повечето от тях образованието съвсем не е зубрашко и концентрирано, обратното, доста гъвкаво и творческо, а свободната воля и собствена инициатива са между най-важните неща.

  2. декември 25, 2007 в 12:58 pm

    http://kosmos.pass.as/e107_plugins/content/content.php?content.30

    http://e-vestnik.bg/2728

    Зад първия линк ще намериш подроообен анализ на Френското образование от един професор българин с петгодишен стаж в техен университет. Той има шокиращи наблюдения за тяхното обучение по един такъв основен за логиката предмет като математиката.

    Вторият линк ще те отведе към една много интересна статия – съпоставка между живота и манталитета в България и САЩ, където се обръща внимание на псевдосвободата на мислене в Щатите.

    Разбиранията ми за тяхното образованието не са толкова задълбочени и сигурно търпят ужасна критика, но няма ли да се съгласиш, че на Запад водят деградиращ по отношение на мисленето начин на живот? 🙂

  3. декември 25, 2007 в 10:26 pm

    Питах те за кое западно общество става въпрос, защото разнообразието е голямо, особено в Европа, и френският случай е такъв. Френската образователна система като начин на преподаване много прилича на българската, но след кратък поглед на статията честно казано не видях каква в връзката с това, което ти пишеш като твое мнение за западното образование – просто руският професор наблюдава (и вероятно е съвсем прав) че употребата на калкулатор в обучението по математика във Франция е довела до липсата на изградена математическа интуиция и съответното и мислене. Втората статия също има малко общо с образованието – да, действително тя е всъщност размислите на един американец живеещ от години в България, но и там намирам също толкова критика към българския манталитет колкото и към американския. На практика статията отразява личната перспектива и опит на един конкретен човек който сравнява живота си в баптистко семейство и обкръжение в САЩ и опита си като учител в частно училище в България, което е малко да сравняваш ябълки с портокали, както му викат по американскому. 🙂 Ще се огранича да коментирам само наблюденията му за образователната система, тъй като я познавам много добре, и тя разбира се е огромна тема сама по себе си. За съжаление той казва доста малко за нея като такава, и това е разбираемо, щом е напуснал страната си доста рано още като студент, без да е имал много опит, а и не казва къде е учил за да преценя на какво се основава опита му, освен че е израснал в строго религиозна баптистка среда (която бих сравнила с нашите български представи които изникват у нас като кажем „йезуитско образование“). Бих казала, че познавам добре тази система и като учила в нея, и като преподавател в различни видове учебни институции, и като майка на ученик в училище. С една дума… няма една единна американска система защото всяко училище и учител имат огромна свобода на действие и образователно устройство. Но общо взето философията на системата е прекрасна и при наличие на достатъчно средства (а много училища за съжаление ги нямат) и насърчение от семейството (което в много случаи липсва) резултатите са невероятно добри. Само че това не е система в която се зазубря фактология и терминология, а наистина се научаваш да мислиш със свое, независимо мнение, да подлагаш на съмнение „установеното“ от други, било то и авторитети; дори в университета, което би трябвало да е период на тясна специализация, от теб се изисква да учиш дадено разнообразие от дисциплини, което се предполага че ти открива нови хоризонти и перспективи на мислене. Отново, вариациите са много и ми е трудно да се говори по принцип, а и не искам да звуча като възхвала на американската образователна система, затова бих подкпрепила с примери конкретно ако те интересува. Общо взето неговото мнение за липсата на свобода на мисленето се отнася по-скоро за консуматорския тип на обществото, а не конкретно произлизащо от образованието. Това, което то е е точно обратното на зубрашко и концентрирано.

    Между другото, не знам дали го писах преди, но: поздравления за търсещия и размишляващ блог! Сигурна съм, че ще намериш само успех в бъдеще и все пак ти го пожелавам.

    ПС. Сега забелязах последното ти изречение – не, не мисля, че на Запад (кой Запад? и да го разбирам ли в сравнение с България?) водят деградиращ за мисленето начин на живот.

  4. декември 26, 2007 в 11:06 am

    Истината е много по-проста: те са научили това в училище, и като прилежни ученици (а в университета влизат само прилежни ученици!), са го запомнили. Това е всичко. Аз ги препрограмирах: на поредното занятие направих малко отстъпление и съобщих, че 3/6 е равно на 1/2, а не на 1/3, както смятат много от присъствуващите. Реакцията беше такава: „Да? добре…“ Ако им бях казал, че това е равно на 1/10, реакцията щеше да бъде същата.
    [….]
    Помислете, как да се обясни на детето какво е това деление: може би, как да се разпределят шест ябълки на три момчета? Как не. Ето как учат деление във френските училища. Може би, ако не всички, но повечето от вас помнят правилото за деление в колонка. Та така, във френското училище операцията деление се изучава във вид на формален алгоритъм, който позволява от две числа (делимото и делителя) с помощта на строго определени математически манипулации да се получи трето число (резултата от делението).

    Това е, което исках да видиш от статията. То говори за яко зазубряне на предадени работи, без те да се подлагат на лична преценка. Аз съм склонен да вярвам, че така е и в останалия западен свят (Западна Европа и Щатите), защото съм чувал, че болшинството деца там просто затъпяват, че им липсват елементарни знания, например откъде идва млякото („От магазина, разбира се!“) или не знаят къде се намират най-елементарни страни на атласа на света. Разбира се, възможно е с данните да се спекулира – аз чувам едно от първа ръка, но ти ми казваш друго пак от личен опит. Навярно истината е по средата 😕

    Иначе според мен образованието и консуматорския манталитет са НЕРАЗРИВНО свързани. Миналата година в моето училище (ЕГ) американеца по Странознание ни постави да правим проекти – описващи различни Европейски страни и да ги четем пред класа. Дотук добре, нещо ново, интересно и полезно. Но когато му предадох своя доклад, той заяви, че щял да ми отнеме една единица от оценката, защото не съм събрал листите с телбод, както той бил заръчал, а съм ги подвързал в папка. Представи си само! Опитах се да му кажа, че по този начин убива креативността ни, но той не щеше и да чуе. Явно за него придържането към правилата и заръките беше по-важно. Ако цялото им образование проповядва същото, как да не ги прави младите консуматори??

    И не намираш ли, че именно този консуматорски манталитет е деградиращ по отношение на мисленето?

    http://www.vbox7.com/play:a94287c8?p=index – това може да си е чиста спекулация, но си струва да се изгледа.

  5. декември 26, 2007 в 7:33 pm

    Павел, не бъди толкова склонен да вярваш на генерални картини от втора ръка за това „как е там“, особено такива описващи в едри краски образователни катаклизми в unlikely места… Питай се винаги от каква гледна точка вижда нещата събеседникът ти, защото това винаги оцветява преценката му. Бъди по-отворен и по-положителен към света и как другаде го живеят, не прави генерални изводи или витиевати връзки за американското образование или консуматорство заради запъването на един преподавател за едно свое изискване за телбод. Консуматорството е тъжно нещо, но по ирония аз го намирам по-изявено в България където по последни мои впечатления е толкова важно с какво си облечен и снабден, а в миналото дефицитът по магазините превръщаше хората в нещотърсачи по неволя перманентно в аларма къде какво са пуснали и тренирани да чакат на опашка за заветната необходима стока-цел. Както и да е, въпросът беше образованието „на запад“ – както ти казах, по мой личен опит от вътре в системата в Америка то съвсем не е зубрашко нито начинът на преподаване води до затъпяване. Темата е голяма и за да не се разпростирам повече ще напиша нещо в моя блог по нея, така че ако искаш погледни там. По отношение на написаното от руския професор за математиката във Франция виж мненията написани отдолу.

  6. декември 26, 2007 в 10:42 pm

    Ами виж, факт е, че в България все още има дооооста безплатни неща, докато на Запад, мисля, всичко е платено, никой не прави нищо, без да има изгода за самия него. Това наричам аз консуматорство. Но и нас ни чака същото, де :[

    Не бях чел досега коментарите след статията, но ето ти още едно негативно мнение от първа ръка за Американското образование:

    Не съм бил във Франция, но живея и уча в САЩ. Уча за докторска степен по математика и част от задълженията ми са да преподавам производни на първокурсници. Всичко написано в статията горе е абсолютно валидно. Моят випуск беше един от последните които завършихме гимназия по все още донякъде работеща образователна система, всичко което виждам една две години след мен и по-надулу е просто трагедия (и в България и в САЩ, а явно и във Франция). На себе си гледам като на едно малко динозавърче.
    Виждал съм всичко което човека обяснява във статията, че и по-лошо. Втората ми година като студент (още учех за бакалаварска степен), си намерих работа да помагам на изоставащи ученици по математика. Дадоха ми едно момче, което беше в университет (не знам каква специалност) и не знаеше какво е отрицателно число. Аз трябваше да го уча. Не беше тъп или прост, научи всичко и даже му беше много интересно, проблема бе, че никой никога не му беше преподавал това.
    Аз преподавах математика, защото винаги съм добър в това, но други българи съвсем спокойно преподаваха английски на американците. Мене английския никога не ми е бил сила, но и аз поправях грешки на преподавателката по английски. Нещата не са зле само при точните науки.
    Дълго време си мислех си, че просто университета е слаб, той за слаб си беше слаб, ама после отидох в един от най-големите уничерситети. Тука преподавам производни на бъдещите инжинери на най-богатата нация в света, боже помилуй. Повечето не могат да сметнат 10% от 60 без калкулатор. Калкулаторите им струват по 150 долара, карат коли за по 20 хиляди и имат последен модел лаптопи, но не могат да сметнат 10% от 60.
    Не са те виновни, което е трагичното в ситуацията. Всякакъв вид логическо и аналитично мислене им бива избивано от главите още в зародиш. Повече от половината от оценката им се определя от тестове, отговор а,б,в или г. Тестовете са на компютри и имат право да се упражняват колкото си искат със задачи съвсем същите като на истинския тест, просто цифрите са различни. Всичко, което те се научават, е че ако имат задача която почва с „Една авио-компания“, то тогава вземаш тези четири числа дадени по-долу, слагаш ги в тези две формули и получаваш верния отговор. Има и по лошо, просто пробвай, кой отговор работи, защо да си играеш да решаваш уравнението, има 4 възможности все една ще е вярна.
    Цялото американско образовение твърди, че е насочено към това да дава практически знания и умения, а не учат на най-елементарното. Всеки инжинер трябва да може да вземе една задача и като я решиш да помисли, може ли това да е отговора. Те не се замислят, че радиуса на земята не може да е 10мм, никой не ги е учил така. Тук на тестовете има задача на която във условето е зададено, че една кокошка снася 6000 яйца на месец. Аз винаги си правех майтап със студентите, че това не е кокошка а сьомга и никой не ме разбираше. Реших веднъж да кажа на жената която преподаваше часа (не мисля че тя беше сложила задачите, но все пак), тя просто ми отговори че просто не знае колко яйца снасят кокошките. Добре, ако дядо ми не гледаше колкошки и аз нямаше да знам, но всеки е виждал яйце и знае колко тежи, всеки е виждал и кокошка по телевизията, но никой не се замисля колко пъти теглото на кокошката е равно на теглото на 6000 яйца. Не мисля, че преподавателката ме разбра, явно не беше от динозаврите.
    Част от проблема тук е в липсата на пари, да в америка не им стигат парите. Тук заплатите са големи и ако трябваше да наемат хора да проверяват всеки тест както трябва (със всички условия и разсъждения, а не просто а,б,в, г), щеше всичко да им е пъти по-скъпо, а правителството тук не слага образованието на първо място, или като го прави всички решения се взимат от хора, които не са преподавали един час през живота си (политици не преподаватели) .
    Друга част от проблема са родителите и философията, че това на което ги учат в гимназията никога няма да го използват. Философията е, че им трябва само толкова математика колкото да си плащат сметките и се получава така, че никой не може да сметне лихва (защото не занят проценти). Това е много силно в гимназиите тук, просто децата се оставят да минават в по-горни класове без да четат. Да, грамотноста сред децата е проблем в америка. Имам познати американци преподаватели в гимназиите, на тях не им е разрешено да пишат слаба оценка или да се карат на ученик ако не учи.
    Знаех, че нещата са зле в България, при Българските заплати, преподаватели стават само идеалисти и идиоти, и идеалистите бавно изчезват. Знаех, че и в америка е зле. Явно нещата са зле и в Западна Европа. Остава надеждата, че поне в азия (Индия, Китай и Япония) нещата може да са по-добре, защото както е тръгнало съдбата на човечеството ще е в тяхни ръце. Западната цивилизация бавно, но сигурно се самоубива. За анлог на древните Египтяни, от хора работили за НАСА знам, че в момента никой в НАСА не знае как да прати човек на Луната.

    Ще следя блога ти за въпросната тема, така че ако желаеш не хаби време да пишеш тук, като можеш направо там 😉

  7. февруари 24, 2008 в 10:30 am

    За Франция или за САЩ не знам, но мога от личен опит да говоря за немското образование, което определено има множество положителни страни спрямо българското (но разбира се и някои недостатъци). Що се отнася до средното им образование – то наистина е далеч по-практически насочено от родното ни. Нека дам един конкретен пример – в часовете ни по български език в гимназията се „обсъждаха“ определени творби (които учениците трябваше да са прочели предварително сами вкъщи – нека бъдем честни – една утопия в днешните времена). „Анализът“ се изразяваше в това учителката ни да ни диктува цитати от интерпретации на известни личности на българското литературознание (например Никола Георгиев, Иван Радев и т.н.), което присъствие в собствените ни „литературно-интерпретативни съчинения“ бе високо желателно в случай, че ученикът искаше да има добра оценка. В часовете по немски език, за наше голямо удивление, учителката (немкиня) очакваше да чуе това което ние мислим за съответното произведение. Всяко изказано мнение в последствие подлежеше на обсъждане и търсене на аргументи против и за неговата уместност в случая. Така часовете бяха значително по-разнообразни и интересни.

    Мисля, че това безспорно изяснява къде корени и липсата на умението на коректното изразяване сред младото българско поколение (към което принадлежа и аз).
    И мисля, че и двете най-разпространени тенденции – на тотално отричане и на тотално приемане – на т.н. „западна култура“ са пагубни за нашето общество. В единия случай арогантността („какво ще ми обясняват тия европейци как да си върша аз нещата?“) води до дистанциране и загуба на представа за реалността, а в другия – до загуба на собствената ни идентичност. И в този случай за пореден път трябва да бъде потърсена златната среда.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


%d bloggers like this: