Моята завист

[...]

- Защо те плаши това? – И с човека е тъй като с дървото.
Колкото повече се възмогва то към висина и ясност, толкова по-силно неговите корени се стремят към земята, надолу, в тъмата, глъбината – в злото.
- Да, в злото! – извика юношата.
Ти каза истината, Заратустра. Аз сам не си доверявам вече, откак се домогвам до висината, и никой не ми вярва вече – как става това тъй?
Аз се преобразявам твърде бързо: моето днес опровергава моето Вчера. Често прескачам стъпалата, кога възлизам, – никое стъпало не ми прощава това.
Горе ли съм, винаги се чувствам сам. Никой не говори с мен, мразът на самотността ме прави да треперя. Какво ли диря аз на висини?
Моето презрение и моят копнеж растат наедно; колкото по-високо възлизам, толкова повече презирам оногова, който възлиза. Какво ли дири той на висини?
Как се срамувам аз от моето възливане и препъване? Как се присмивам аз на силното си запъхтяване! Как мразя хвърчащия! Как съм уморен от висината!

[...]

Да, ти говориш истината, Заратустра. Аз желаех своята гибел, като поисках да възляза на висини, и ти си мълнията, която чаках! Виж на какво станах, откак се ти при нас яви? Завистта към теб ме съкруши! – Тъй рече юношата и заплака горчиво. А Заратустра обви ръка около му и го отведе със себе си.
А като вървяха донейде така един до друг, почна Заратустра да говори:
- Сърцето ми се къса. Твоят поглед говори по-добре от твоите думи, за опасността ти.
Ти още не си свободен, ти дириш още свобода. Изнури те твоето дирене и те преумори.
На свободна висина искаш да се възмогнеш ти, за звезди жадува твоята душа. Но и твоите лоши побуждения жаднеят за свобода.
Твоите диви псета се радват на свобода; те лаят от радост в своята изба, когато твоят дух се старае да разтвори всички тъмници.
За мене ти си още един затворник, който мечтае за свобода: ах, разумна става душата на такива затворници, но и лукава, и лоша.
И свободният духом, и той още трябва да се пречисти. Много тъмници и плесен остали са в него: чисто трябва да стане и окото му.
Да, аз зная твоята опасност. Но заклевам те в обичта и надеждата си: не захвърляй своята обич и надежда!
Благороден се чувстваш ти още, благороден те чувстват още и другите, които се гневят на теб и те изглеждат накриво. Знай, че на пътя на всички все се изпречва дин по-благороден.
И на добрите им на пътя се изпречва един по-благороден: и дори когато го наричат добър, те искат с това да го отмахнат настрана.
Ново иска благородният да създаде и една нова добродетел. Старо иска добрият и старото да остане запазено.
Но опасността за благородния не е, че той ще стане добър, а безочлив, подигравач и разрушител.
Ах, аз познавах благородни, които изгубиха своята най-висша надежда.
И оттогава почнаха да хулят всички високи надежди.
И тъй заживяха те нагло в късовременни удоволствия, и отвъд денят едва ли вече хвърляха някакви цели.
“Духът е също сладострастие” – тъй казваха те. Тогава се преломиха крилата на духа им, а ето, пъпли той и мърси, като гризе.
Някога те милеят да станат херои: сластолюбци са сега. Чемер и ужас за тях е хероят.
Но заклевам те в обичта и надеждата си: не захвърляй хероя, който е в твоята душа! Свята пази най-висшата си надежда!

Тъй рече Заратустра.

Моето израстване ме води до високомерие ?

От Юни насам в живота ми важна роля играят (или играеха?) трима човека – най-добрите ми приятели. Но от месец усещам, че те постепенно се отдръпват. От горе-долу толкова време започнаха и да ни се разминават разбиранията по някои основни въпроси, в частност и любовта. Единият от тях, който и вече не желае да има нищо общо с мен, постоянно ми натяква колко ужасен човек съм станал за два месеца и по тази причина тази вечер ги събрах тримата и питах в какво съм се променил.

[22:31:12] Number 1 каза: stana o6te po-typ
[22:31:15] Number 1 каза: 6toto se ima6 za mydyr
[22:31:18] Number 1 каза: i opiten
[22:35:51] Number 1 каза: ne spira6 da govori6 za tapiq opit
[22:35:58] Number 1 каза: koito izob6to nqma6 i bez tova

Нима опитът не е сред най-важните неща? Аз вярвам, че идеята на разумното съществуване на човека е той да събира опит, да изпитва бича на съдбата върху себе си, да се изправя след всяко падане и след всяка грешка, докато в един момент този опит не му помогне в много важен момент или кауза. Затова кръстих и този блог |В търсене на Феникса| – Фениксът е моят идеален Аз-образ, осъвършенстван на максимум от опита. Феникс, който ще може да служи на себе си и хората по един много добър начин…
В този смисъл – да – плямпам и боготворя опита! Но не мисля, че парадирам с огромен такъв, макар често да давам съвети, позовавайки се на собствените си преживявания. Както казах: няма по-добро нещо от примера! Все пак сигурно звуча поне донейде високомерно, егото е една много характерна част на личността ми.

[22:33:39] Number 2 каза: сега е “мъдър” и знае всичко , и върти Вселената около себе си
[22:33:52] Number 2 каза: и също така има смешните си постижения за огромни победи
[22:34:15] Number 2 каза: примерно това , че в 8ми клас е бил шит , а сега е просто пий го намира за победа

Да, в 8ми клас именно егото ми създаде такава пропаст с околните, че ми трябваше година и нещо, за да я преодолея. В крайна сметка към началото на 10 клас (тази година съм 11ти) съвсем слязох на земята и осъзнах, че не съм върха на сладоледа. Днес сигурно отново съм далеч от златната среда, но и извървения досега път считам за победа, за постижение. Не е лесно да имаш гаден характер и да се бориш с него! Каквото и да ми говори Number 2, да победя себе си за мен бе голямо нещо!

И макар да не съм така витаещ в небесата, все още съм със стабилно самочувствие, за което обаче вярвам, имам покритие. Умно момче съм, мога да се изразявам добре на хартия, имам що-годе добри огранизационни способности, а най-вече мисля и търся. Смятам, че именно последните ми дават този тласък в себеоценяването – убеден съм, че всеки непредаващ и стремящ се към самоусъвършенстване човек е достоен за уважение. Сетъки, заложбите и характера на всеки от нас са продукт на завъртане на рулетката на Съдбата, затова се надявам на мен да е определена достатъчно сила, че да не залитна неспасяемо по Пътя.

Мисля, че с количеството на постиженията неизменно расте и егото ми. Последно време се чуствам все по-жив и по-успял (като степен на полезна дейност в същестуването си) – времето ми е накъсено покрай училище, но все пак успявам да разширявам познанията си по актуални за мен теми, успявам да пиша в този блог, задоволително се справям със задълженията си в The Phoenix Team и с уроците си по испански. По същия начин мисля, че характерът ми се развива и ставам по-зрял и силен човек.
Но в този мой апогей двамата, на които дължа толкова спомени и емоции, се отдръпват от мен, заклеймявайки ме като превъзнасящ се егоцентрик и порицател… Аз не се усещам така. По-скоро съм твърде рационален човек, невписващ се в идеалистическите им представи на 14 и 15-годишен… Или пък все пак се завръщам в дупката на 8ми клас?…. Но толкова ли лошо нещо е самочувствието? Вярвам, че всеки човек трябва да има такова, стига то да е обективно на способностите и постъпките му. А може би моята самооценка е приповдигната?

[22:34:23] Number 3 каза: много не слушаш другите
[22:34:25] Number 3 каза: в смисъл
[22:34:29] Number 3 каза: няма нужда да се съгласяваш, ама
[22:34:32] Number 3 каза: ти дори не го обмисляш
[22:34:39] Number 3 каза: щото може понякога да са прави, казах ти
[22:34:43] Number 3 каза: но ти си обзет от едн
[22:34:46] Number 3 каза: заслепяващ екстаз
[22:34:50] Number 3 каза: на лудата младост
[22:34:52] Number 3 каза:

Най-трезвият и опитен човек от тримата, на 17
Винаги съм бил чеп! Винаги съм бил в опозиция на общоприетото, с тази разлика, че преди го правех, за да се самоизтъквам, а сега от много по-благородни подбуди… Поне така мисля.
Също така мисля, че винаги съм вземал под внимание мненията на другите, ок, надали напълно, но никога не съм ги игнорирал. Все пак аз уж се водя от максимата, че критиката е основният път за развитие. Така или иначе това не е тъй сериозно обвинение – млад съм, имам време да доизгладя, поне в някаква задоволителна степен, този си далеч не фатален недостатък

В обобщение на недотам скромната си изповед: Осъзнавам, че имам лоши качества, но също така вярвам, че имам достатъчно добри, които да ги компенсират. I am who I am and I keep walking upwards.