Какво прекрасно нещо е литературата! А как само блудстват с нея учителите и управниците!
Четем и пишем поезия, не защото е готино. Четем и пишем поезия, защото сме членове на човешката раса. А човешката раса е изпълнена със страст.
Медицина, право, икономика, инженерство; това са благородни науки, и необходими за поддържането на живота. Но поезията, красотата, романтиката, любовта; това са нещата, заради които си струва да живеем.
Това заявява Mr. Keating в почти идолизирания от мен филм Клубът на мъртвите поети и аз намирам неговите думи много, много верни! Цялата велика поезия и проза на тоя свят е дошла от сърцата на авторите – емоциите, като течност под налягане в спринцовка, намират отдушник в хартията и биват инжектирани на нея в своя величествен вид.
Тези текстове имат душа, те носят енергия и заряд. Кой влюбен не би потръпнал при словото на Шекспировия Лизандър за обречеността на любовта? Кой изгубил вяра в хората човек не би усетил болката на Хамлет, изразена в безсмъртния му монолог? Кой младеж с горещо сърце не би потреперал при изповедта на Ботев в „Борба“ или кой циник не би вкусвал отново и отново винената сладост в думите на Оскар Уайлд?
Но вместо часовете по литература да насърчават преоткриването на тези източници на живот и вдъхновение, те убиват желанието в своите възпитаници.
Алегория, инверсия, евфемизъм, оксиморон – това са част от термините, които сме задължени да научим в клас, за да се справим със зададените ни въпроси по творчеството на Ботев. Друго задание ни е да наизустим най-известните му стихотворения; трета практика пък е да записваме пригледни, систематизирани разбори на поезията му в час.
И КАКВА Е ПОЛЗАТА ОТ ВСИЧКО ТОВА ?!
Нима педантичните, специализирани термини някак ще ми помогнат да разбера Ботевото послание? О, да, ще си изясня стила му, но този стил няма да ми каже нищо за пламъка в сърцето му. Може би ще ми помогне безкрайното празно четене на творбите, докато не ги науча наизуст? Или пък то ще остави просто студен механичен отпечатък в съзнанието ми или дори досада и презрение? А може би високопарните анализи на, къде живи, къде не, критици от последните двайсетина години, с които тъй щедро ни залива госпожата ще ми влеят разбиране за Ботев?
НЕ! Всичко гореизброено е загуба на време и енергия! Литературата е откровение; тя е израз на човешките уникални усещания и не следва да бъде подлагана на почти химични анализи или заучавана като законите на Нютон. Литературата трябва да бъде усетена със сърцето!
Докато преподавателите използват тези комунистически методи на насаждане на изкуствени и нетрайни патриотизъм и знания, учениците губим много. Ние не получаваме реално разбиране – най-често се отегчаваме и ни искрица от огъня на Великите не достига до нас. А това е трагично!
Ако аз бях учител, щях да се постарая учениците ми да се поставят на мястото на автора – да получат добра и ярка представа за трудностите, който той е срещал; за терзанията му; за битките, които е водел и които са го накарали да напише безсмъртните си творби. Щях да им покажа колко сходни са усещанията на някои от тях с авторовите, как светът е колело, в което обаче всеки внася своята строфа. Щях да ги амбицирам да чувстват, да чувстват, да чувстват… и да изразяват чувствата си.
Вместо това в какво е извратена литературата? В средство за оценки. Зубренето на десетките критически теми за изпитите след 7-ми клас е достатъчна перверзия, задвижваща машината за пари, но тенденцията продължава и нагоре. Учениците заучават ли, заучават разработки и изкарват бележките си с тях. Защото нямат избор. Не на всеки е дадено да разсъждава литературно и тогава, вместо да се задоволи със скромното си, но лично разбиране, той прибягва до чуждото такова .
Нямат особен избор и учителите – всички учащи ги очаква стандартизиран тест по литература и, за да са бъде минат този изпит успешно, менторите трябва да предават приемливи и утвърдени от системата разбирания по засяганите теми. Почти никакво място за творчество, за креативност. Но стандартизираните изпити създават стандартизирани хора.
Това ли искаме? Младите, децата и бъдещето на България, да се побират в академично-определени калъфи? Крилата им нивга да не биват разпервани докрай? Да не им бива дадена възможността дори? Защото ако математиката развива логиката и аналитичното мислене, ролята на литературата е да развива именно емоциите и нравите.
Дали сегашната система го прави успешно? Ами огледайте се…
Според мен литературата трябва да спре да играе толкова важна роля в професионалната реализация на ученика, тя просто е субективна и твърде лична за оценяване наука. Време е безмислието да спре и образователната система да се измени в посока развиване на мисленето и усещанията на младите!
А тук опираме до обичните ни управляващи и нашата готовност (?!) да се борим за желанията и нуждите си.
Публикувано от sickdreamer 
Публикувано от sickdreamer 
