Порочната бедност или ценността на капитализма

В сайта LifeAfterCapitalism.info попаднах на статия, говореща за криминализирането на бедността. Все още не съм я прочел, но заглавието ми ме наведе на размишления, които ще споделя тук с вас. (God, make me unboring!)

Моят приятел, имайки западно икономическо образование (а образованието често е второ възпитание) смята, че капиталистическият строй е възможно най-справедливият. Намира го, в общо линии, за справедлив. Всеки има относително равни възможности, за да постигне каквото и да е – ако не просперира материално и си остане беден, значи или е некадърен, или мързелив. Негова вина…

Разбира се, това е съвършено вярно, и тази относителна справедливост на капитализма е нещо хубаво. Но същата тази капиталистическа етика за справедливостта, не внушава ли по този начин, че да си беден е порочно (лошо)? Откъдето не следва ли, че: да нямаш пари е порочно? Откъде следва: щом имаш всяка възможност да се уредиш материално и не си глупав, изпуснал си шанса си – живял си неправилно.

Мисълта ми е – всяко общество има някаква етика, която поддържа съществуването му. „Не кради“, „не убивай“, „не лъжи“, „не подлагай властта на критика“, „почитай родителите си“, „създай семейство“, „бъди щедър с околните“… Все правила, охраняващите основите на установения ред. „Не бъди беден“ е правилото, необходимо за здравословното развитие на капитализма. „Старай се всячески да бъдеш по-богат.“

И така фактически се измества центъра на ценностната система. Ако за патриархалното общество е ценност да уважаваш авторитетите, за комуналното – да делиш всичко, за войнското – да си агресивен/мъжествен, то за капиталистическото общество една от важните ценности е да се стараеш да умножаваш състоянието/капитала си. Ако не си успял, т.е. останал си на дъното – то ти си се провалил житейски.

Но бедността има някои хубави черти. Всъщност – много хубави черти. По-бедните хора обикновено са по-смирени. По-склонни да помагат. По-сърдечни. И най-вече: не съсредоточават жизнената си енергия в това да печелят пари, а в това да градят връзки с хората. Разбира се, не говоря за най-лошия случай на най-окаяните бедняци. Те със сигурност по-скоро са тласнати към пороци, пропиване на всичко изкарано и агресия. И нямат много свободно време, ако работят на две-три работи. Но ако погледнем по-средната класа хора – те работят по 8 часа на ден, изкарват достатъчно за един посредствен като лукс живот, не отделят от времето си да мислят за кариерата си. След работата се отдават на себе си, семействата и приятелите си. А един човек с амбиции да преуспее просто се събужда, яде и ляга с мисълта как по да преуспее по-бързо и по-ефективно. Впрочем: аз имам антипатия към думата „амбициозен“. В огромна част от обявите за работа се търсят „амбициозни хора“. Ама амбицията не е най-важното, да му еба майката!

И тук е квинтесенцията на объркания постинг: модерният капитализъм, за да се развива добре, определя като водеща ценност стремежа да се правят пари. Този амбициозен стремеж обаче канализира (насочва) жизнената енергия на човека в добиване на нещо мъртво: кариера, пари, авторитет. Ако човек реши да насочи енергията си в добиването на нещо живо – себе си, семейство, приятели, излети, забавления – той се лишава от това да изкарва пари, а с това пък става порочен по общоприетия модел на капиталистическия строй.

А, да не забравяме, жизнената енергия обезателно е ограничено количество. Според мен човек не може едновременно да се посвети на амбициозна кариера и да обича безумно. Не може да прави революция и да гради семейство, отдавайки се и на двете по много. Самата икономическа наука го потвърждава.

Аз вярвам, че живите неща са по-ценни и избирам да се насоча към тях. И да си стоя порочно беден

За дързостта на надеждата

Социализмът е бъдещето на света.

В това вярвам аз. Даже, малко е смешно, на кецовете съм си го написал Повечето хора, разбира се, живеят с горчивата утайка на марксовите идеи – примера на Съветския Съюз, Китай и Куба – и настръхват при споменаването на „социализъм“, „комунизъм“ или пък „колективизъм“. Поне в България, но предполагам, че и по света не е много по-различно.

Ако някой желае да се запознае с идеите на Карл Маркс – и неминуемо да се вдъхнови от тях – препоръчвам му Ерих Фром. Сигурен съм, че има десетки автори, интерпретиращи бащата на социалистическото учение, но аз си познавам Ерих Фром и в неговите „Да имаш или да бъдеш“ и особено „Отвъд веригите на илюзиите“ ясно показва защо според него капиталистическата уредба на обществото съсипва душата на човека и каква алтернатива на това предлага социалистическото общество.

Но всъщност мнозина са съгласни, че социалистическото общество е едно идеално общество – на всекиго според потребностите, на всекиго според възможностите. Безплатни социални услуги. Всеобща солидарност и щедрост. Всеобща финансова и (което повече хора пропускат) духовна задоволеност и пълноценност. Повечето интелигентни люде са съгласни, че това е едно много хубаво общество.

И го отричат.

„То е утопия“, заявяват. „Човекът Е ЕГОИСТ по природа (така ги учи любимия Адам Смит) и не може да живее толкова солидарно и самосъзнателно. Това е абсолютна утопия, зарежи го.“ И ето как умират надеждите за идеален (или почти идеален) свят. Гадни „реалисти“.

Аз пък вярвам в бъдещето на света. Вярвам в еволюцията като една от основните характеристики на нашата реалност. Съответно хората имаме физиологична еволюция, интелектуална, научна, икономическа, гражданска – а защо да нямаме и духовна? Да, духовната еволюция обезателно е присъща за човечеството според мен. Може да е бавна, но е постижима. Как – това е обект на съвсем нов постинг и едно всеисторическо търсене. Но едно е сигурно – духовната ни еволюция няма да се ускори от неверници „реалисти“, тя се постига от разни мечтатели и „луди“ като Сократ, Спиноза, Галилео, Маркс, Торо, Смирненски, Ганди, Ерих Фром,  Майка Тереза, Джон Ленън, Майкъл Джексън….. аз? Ти? Да, ти ще си ни от полза!!

„Светът не може да се подобри от реалисти и циници, ограничени от очевидната моментна реалност; той може да се подобри само от мечтатели и оптимисти, които виждат отвъд тези граници“ – тази прекрасна мисъл прочетох в книжка, подарък ми от близък приятел. И вярвам в нея и се старая да не позволявам на околния свят да пресира и стандартизира мисленето, идеите и мечтите ми. Обществото да го духа с неговите рамки и черногледство.

Последната глава на разкошната „Отвъд веригите на илюзиите“ на Ерих Фром носи името „Моето кредо“. Тя се състои от 6 абзаца, всеки от които започва с „Аз вярвам, че… „. А ти – е въпросът -ти вярваш ли? Ще ни помогнеш да променим света?

Post Scriptum: Да поясня, че книгите на Ерих Фром, които препоръчвам, не са с политическа насоченост. „Да имаш или да бъдеш“ е анализ на двата типа съществуване – такъв със смисъл на живота да събираш (пари, любов, емоции) и такъв истински да изживяваш (парите, любовта, емоциите). „Отвъд веригите на илюзиите“ е един блестящ анализ на ученията на Зигмунд Фройд и Карл Маркс, като Фром сочи приликите и разликите между двете. Според него човек може да бъде истински щастлив и пълноценен само когато е освободен от илюзиите си за света, и Фройдизмът и Марксизмът са пътищата към това освобождение.

Препоръчвам и трета негова книга – „Изкуството да обичаш“. Не съм съвсем съгласен с идеите, изложени в нея, но безспорно е един много много добър анализ на видовете обич, привързаност и емоционални нужди – егоистични и неегоистични Всъщност препоръчвам и четвърта книга на Фром – „Човекът за самия себе си“, което авторът прави дисекция на определенията за моралност и неморалност, и предлага разбирането си за два вида етика: човеколюбива и властолюбива.

Още за социалистическата доктрина: в Блога на Костенурката – препоръчавам!

Да грабим богатите, за да даваме на бедните!

Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя!*

Днес с моя приятел за пореден път   спорихме за моя социалистически   подход към нещата, а в случая именно:   за  моята дискриминация спрямо   богатите хора. Заявих му, че, ако имах   власт, бих наложил на богатите хора (в   това число включваме не само   милиардерите и милионерите)   по-големи данъци. Той ми отвърна: „Те   така или иначе автоматично плащат   по-големи данъци, защото имат   по-големи доходи.“ А аз казах: „Тогава още по-големи данъци!“ По неизвестна за мен причина той сякаш много се ядоса.

Но не това е въпросът. Какво ще кажете за хипотетичните ми намерения? Детски ли са? Защото аз ги виждам за съвсем логични и морални!

В моето разбиране за обществените отношения осигуряването на екзистенц-минимум на цялото население като приоритет стои над пълната справедливост за всички. Тоест, ако жизненият стандарт за 90% от хората е достатъчен, за да живеят те нормален живот (разбирай да не се притесняват какво ще ядат, как ще се отопляват и може би да могат да излязат веднъж в седмицата на кино), тогава нека има пълна капиталистическа справедливост и всеки да печели според способностите и труда си. Но! Ако повече от половината народ тъне в мизерия, или най-малкото няма сън, защото е задлъжнял към банки и приятели, чуди се как ще си плати топлото или не може да купи на децата си ново яке за новата учебна година, ами тогава си мисля, че е оправдано да се взема от богатите повече, отколкото реално заслужават, за да се дава на бедните и да могат те да имат малко по-добър живот.

Аз съзнавам, че това си е чиста пробва ощетяване на хора, които с много инвестирани средства, време, нерви и притеснения са стигнали до там, където са. Но, аджеба, не е ли наистина по-важен приоритет минималното ниво на жизнен стандарт на всички хора пред пълното овъзмездяване на усилията на една част от хората? Разбира се, в рамките на разумното – тоест, докато се създаде (ако говорим за България) една стабилна средна класа с достатъчно минимални средства.

Освен това – както майка ми отбеляза, като й изложих проблема – не печелят ли значително богатите като косвено чрез по-големите си данъци подпомагат по-бедните, т.е. и икономиката като цяло?

Какво мислите наистина вие? Надявам се на коментари!

ПС: Да поясня, че говоря само ако става дума за страна с нисък жизнен стандарт на голяма част от населението

————————————-

* Да си припомним прекрасната Приказка за Стълбата ! :]