Философът тръгва от простотата – изоставя я, устремен в мирските хоризонти; скита из дебрите на мъдростта и страданието, и накрая, опознал Истината и станал Мъдрец, се завръща в смеха на простотата.
В бури, в мъки,
в житейския плен,
при загуби тежки,
когато ти е пусто,
да бъдеш усмихнат и обикновен,
е най-голямото на света изкуство…
(Сергей Есенин)


Обожавам Сергей Есенин.
[...] Богат ли си? [...]…
…
[...] Добрич [...]…
…