Светлината на „Красавицата и Звяра“

Даже да сгрешиш,
щом се промениш,
стават чудеса…

Останал без работа, с не много пари, започнал да мисли по-трезво след сблъсък с истинския неидеалистичен свят, надъхал се за борба с него след прочита на „Отвъд веригите на илюзиите“ на Ерих Фром, тази вечер случайно гледах „Красавицата и Звяра“ – екранизацията на Дисни. Гледах я с братовчедка ми и семейството й – съпруга й и двете им дъщерички.

Невероятно красиво!

Оставяйки настрани страхотното качество на анимацията, изящно подбраната и изпълнена музика и изпипания сюжет, този филм, поне за мен, е нещо като „Малкият Принц“ в анимационното изкуство.

Историята, разбира се, е известна на почти всеки, израснал с приказките на Дисни – красавицата Бел попада в замъка на омагьосания Звяр, той се влюбва в нея, става мил, пуска я на свобода, за да посети болния си баща, тя без да иска дава повод на мъжете от селото да тръгнат на война срещу замъка, предвождани от злия Гастон, в крайна сметка Гастон умира, а Бел се влюбва в Звяра и така разваля магията, тегнеща над него и придворните му.

Но отвъд тази проста история, приказката е изтъкана от малки моменти, които едно дете не би разбрало. Моменти, напоени с философия, която би върнала вярата на един депресиран възрастен.

Приказка една – много отпреди,
сплита две сърца във една съдба
само в кратък миг.

Може би молба има в две очи.
Кой ли е смутен, кой ли променен?
Той и тя сами.

Сякаш изведнъж идва любовта;
както и преди изгревът ще бди
в края на нощта.

Приказка една носи песента.
Даже да сгрешиш, щом се промениш,
стават чудеса.

Тръгва по света с първите лъчи -
приказка една, чак от вечността -
той и тя сами…

Такива моменти са например, когато е изразена идеята, че дори човек да сбърка някъде, то да се задъбочи в грешката си и да не напредва с надежда и прошка към себе си, не би му донесло нищо добро. Напротив: той би се чувствал – и останал – звяр… Освен, ако не срещне разбиране и любов, и прошка, от някого. Това е истина, която е изтъкната от немалко философи, и която е вложена и в тази прекрасна приказка… И истина, която сякаш доста от нас имат склонноста да забравят и да живеят с вината си.

Друг философски момент е, когато в края на час и половина дългия филм Гастон се опитва да убие Звяра. От една страна сцената е много реалистична, защото чувствайки се забравен от Бел, Звярът не се съпротивлява на нападенията на злия мъж. Започва да се бори за живота си – и за щастие успява – едва когато вижда Красавицата, прибираща се в замъка му. От друга страна сцената показва по адски – не: стряскащо! – реалистичен начин от какви чувства е обладан обезумелия от ревност и злоба Гастон. Стряскащо е да видиш обезобразено от злоба лице толкова умело нарисувано в детско филмче.

Има още доста съвсем реални и добре предадени ситуации, но няма да им отделя време за описание тук – не че принципно не си струва. Написах поста, за да изразя от една страна възхищението си от красотата и майсторството на лентата, и от друга – за да препоръчам на всеки, който може би има нужда от малко емоционално вълшебство в живота си, да го гледа или изгледа отново. Аз съм го гледал буквално безброй пъти преди няколко години, но сега все пак ме зареди с положителна и идеалистична енергия. Мисля, че точно тази, от която имах нужда…

И за финал, един поздрав с емблематичната песен от филма, чийто български превод дадох по-горе…