Никога, да си кажа, не съм се чувствал патриот – с изключение, може би, на един кратък промито-мозъчен период преди две години. Винаги съм гледал на Запад и на Изток – към Шекспир, към Гьоте, към Жан-Жак Русо, към Сократ, към Ганди, към Буда…. Никога и не съм се интересувал от българското творчество, за мен българите бяхме един народ без особени артистични данни и артисти и поради това с лека ръка нехаех и не желаех да се запозная с творчеството на наши поети и писатели. Всъщност аз още смятам, че България не може да се похвали с особени артистични таланти, но – след като се запознах с Атанас Далчев, Гео Милев и някои (малцина) други – вечего твърдя по-предпазливо.
Но не това ми е думата. Аз обичам България и не желая да я напусна. Но не, не я обичам, заради Балкана (не че не е красив, де), заради войнските ни успехи (които иначе уважавам), заради зелените поля и най-малко заради розовото масло. Не я обичам и заради историята й. Аз обичам България, защото съм роден тук и тук ми е живота. Без патриотизъм, без гордост. Просто я обичам.
Обичам статиите на Гео Милев.
Обичам преводите на Шекспир от Валери Петров.
Обичам физиономията на Георги Мамалев.
Обичам силата на Лили Иванова.
Обичам начина на водене на Ники Кънчев.
Обичам усмивката на Гала (чието предаване не съм гледал нито веднъж).
Обичам прекаления патос на Слави Трифонов.
Обичам Миро със скорошната му комерсиализация.
Обичам Дони !!
Обичам “Една българска роза”.
Обичам класа си с всичките му ненормалности.
Обичам семейството си.
Обичам приятелите си.
Обичам и неприятелите си, и тях с цялата негативна енергия.
Обичам своето Слънце и неговите приятели.
Обичам учителите си.
Обичам начина на писане на Сталик и как се представя по телевизията.
Обичам Маргарита Михнева, Сашо Диков и Мартин Карбовски.
Обичам преводите на Ерих Фром от Росен Ангелов.
Обичам минувачите по улицата.
И още много, много хора.
Хора! Това е, което обичам в България! Живото, реалното, живота! Не планините, Тракия и Македония.
Действително, криво ми е, че си нямаме нашия Жан-Жак Русо. Но се задоволявам и с моя учител по математика – доста интелигентен мъж, макар и сприхав на моменти. Нямаме си кралица Елизабет Втора, но аз се задоволявам и с учителката ми по английски – една истинска дама. Нямаме си Ганди, но се задоволявам с баща ми – един наистина добър човек.
Предполагам, всъщност, че така е с всеки. Повечето хора навярно обичат, несъзнателно, България, заради това, което ги свързва с нея. Ако е така, ще си позволя да вметна: защо тогава си държим, че имаме тооооолкова добра, голяма, велика, славна история?….
Аз обичам България. Тук е моят дом, с нашия балкански манталитет съм свикнал, и нямам намерение да се разделям с него – и, разбира се, ще продължавам да го плюя 
Всеки си обича страната по някакъв начин. Както обича да казва съквартиранта ми “Да не съм луд да напусна България?! Че то навън е лесно, къде ще е тръпката да живееш?”
Ако говорим сериозно, поста изглежда идеално представя как възприемаш това да си българин.Аз също донякъде се чувствам задължен да “обичам” България едва ли не само заради факта, че се зова българин и че в личната ми карта не пише друго, а точно това. И все пак не ме е срам да се представя с това какъв съм, от къде съм дошъл и т.н. Горд съм като казвам “Българин съм”. Но сякаш може би и аз самия не знам защо и с какво съм толкова горд.
Може би съм горд, че когато е нужно се обединяваме и правим митинги; протестираме заедно срещу несправедливостта; имаме собствен уникален и хитър нрав; разполагаме с донякъде груб и селски, но натрапващ се и наложителен манталитет; имаме си добри спортисти, също както и истински знаменитости, с които да се гордеем.
Трудно бих определил , че обичам България само заради хората. Най- вече я обичам, заради това, което ни отличава и ни прави специални като българи
Аз пък никак не се чувствам задължен да съм горд, затова, че съм роден в България – всъщност напротив…
Инак това, което ни прави известни – това повече е нещо студено, чуждо, пасивно; аз обичам живото – хората 
Моите хора, моите българи.
И ти благодаря за коментара! :]
Обичам езика, на който пиша в момента, въпреки че мога да общувам свободно на английски. Ако отида да живея някъде в чужбина, българският език ще ми липсва ужасно.
Обичам липите на Стара Загора. Когато цъфтят, целият град се преобразява в едно вълшебно място.
Твърде много неща не обичам, но не искам да си тръгна оттука.
Благодаря за тази песен, точно сега имах нужда от нещо такова.
Само начина ми на писане?
Тц-тц-тц…
О, Боже, кога успя да го прочетеш!
Хората наистина… те са съкровищницата за душите ни. И добри и лоши, те са ни някак си близки, защото можем да ги разберем от начало до край, това ги прави свои. Затова ги обичаме всичките (макар често и неосъзнато). Сред други хора, макар и по-възпитани, по-толерантни, по-цивилизовани можем да се чувстваме доволни, но няма да се чувстваме свои. Някак си голяма част от това, което сме научили за живота и хората през целия си досегашен живот, извън България ще е несигурно и понякога неприложимо, това ще ни кара да се чувстваме (макар и 1% да е) несигурни, непълноценни.
Какво ни остава, как и накъде да се развиваме – като личности и като общество?
Да се обичаме и да правим малко по малко целият свят наша България.
Уважаемо момче, толкова наивно и по детски звучиш
Няма нищо лошо в това, разбира се, но е малко странно да се заслепяваш с безсмислен патриотизъм и преклонение пред хора, които едва ли засужават каквото и да е уважение (слави, карабовски и пр. псевдо елит)
Не, в никакъв случай не искам да пречупвам радостта, която изпитваш, даже ми се иска да се заразя с нея, но с годините става все по-трудно. И аз мислех така преди 4-5-6 години. Сега виждам неща, които някога не виждах и ми е далеч по-трудно да съзирам обичта като теб. Страхотно е, че обичаш толкова много, запази го
Но, bobo, в публикацията си на два или три пъти пояснявам, че моето не е нито патриотизъм, нито – особено пък – преклонение. Моето е свикналост с българската действителност, вследствие на което си я обичам. И така
Павка, радвам ти се, че обичаш и враговете си. И ти вярвам за това. Но да знаеш, че това лесно се променя – за миг-два. Зная го по себе си…
А може ли да попитам – ти на кое стъпало на Стълбата на Смирненски си? И кои са твоите братя? И светът красив ли е? И качва ли ти се по тая Стълба?
Бъди жив и здрав и обичай.
Мисля, по-близо до темата, че ни обединява най-вече езикът ни. Майчиния език е нещо уникално и който го говори без акцент, т.е. научил го е като роден, вече ни е един вид роднина. Може да ни дразни, да ни тормози, заплашва, краде, лъже – но си е роднина, от семейството. Ако не генетично, то поне културно.
Но това не ми пречи да обичам и други – евреи, араби, арменци, цигани… и те са ни братя – потомци на Адам и Ева.
И накрая за историята на България – не се гордея с нея, нито дори я познавам. Нашето най-жалко творение е държавата ни – най-опасния колективен лъжец, крадец и убиец на българи. Знам, че звучи дразнещо и грозно, но така си е. Лицемерна ни е държавата и се контролира от човешка алчност, властолюбие и вероломство. Доказателства – колкото искате.
Павка, Павка.. много телевизия гледаш и по твърде малко фолклорни събори ходиш
Кви са тия Слави Трифонов, Ники Кънчев и не знам си кво. Животът е отвъд екранчетата. Животът е по мегданите.
Мила другарко аграрна! ^^
Поздравление!Бъди жив,здрав и много късмет!Продължавай да разсъждаваш по този достоен начин!Успех!
[...] Моята България [...]
Уважаеми и прекрасен българино,
Ти, който си написал тази поема за любовта си към нашата Родина!
ОТ ВСЕ СЪРЦЕ ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКО, КОЕТО СИ НАПИСАЛ!
Искрено твой,
Росен Ангелов
Здравейте, Росен
Росен Ангелов от Благоевград ли? 
Аз пък си мислех колко обичам вдъхновяващия начин по който пишеш. И защо да не си антикапиталистически настроен и плах? Та ти си само на 20 по дяволите. Какъв да бъдеш?
Подкрепям, Ваня
Освен това не си антикапиталистически настроен, а си за нов социален ред, и не си плах, а мечтател, нали?:)
Ами… Аз БЯХ антикапиталист и комунист, но с течение на времето и множество търпеливи обяснения от много страни и мое житейско помъдряване за около две години се върнах към положението, че капитализмът в сегашната му форма не е хубаво нещо, но комунизмът си е съвсем лошо нещо… И съм плах мечтател
Значи все пак не си антикапиталистически настроен и си плах, но плах мечтател. И сигурно мечатаеш за нов социален ред, нали?:)
Ами вече съм по-скоро антикомунистически настроен, но със задръжки към капитализма… Мечтая да стана писател и да успея да помогна на света някак, макар че все повече като че ли вярвам в Равновесието и в това, че трябва да има и радост, и скръб… Честита да е Новата година и да понасяме скърбите с увереност, че след тях идат радости!!