19
дек
07

Писмото на Джордж Карлин

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване“.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те“ на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

About these ads

22 Отговори to “Писмото на Джордж Карлин”


  1. декември 20, 2007 в 1:42 pm

    Е, звучи разчувстващо, ама ако се замислиш даже половината от работите, дето ги е написал не са верни.

    Повече знания, но по-малко разум… да бе, повече разум са имали едно време когато са горили вещиците, нали…

    • 2 Ivan
      февруари 26, 2013 в 4:07 pm

      Ami pove4e znaniq poneje sega ako se izklu4at komunikaciite i tr da gledame jivotni nivi da se4em dyrva trudno za mn hora shte byde. Az sym ot selo i znam kak stava ama ti idrugite v grada kato v saksii ste rasli ne znaete shte stane mn zle OBRAZON GLUPAKO

  2. декември 20, 2007 в 7:27 pm

    Препрочетох текста два пъти и ми се вижда, че повечето неща са си съвсем на място… Авторът не прави задължителна съпоставка с миналото, той посочва, че човечеството развива грешните неща :) Иначе стилът на писане е страхотен! :D

    „Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка“ е целият цитат… Мисля, че има предвид възпитаващото зазубряне образование в западния свят, отделянето на внимание на по-маловажни материални неща… А за съпоставката днес-преди преценка май наистина не е прав, да :)

  3. 5 Жоро
    декември 26, 2007 в 1:25 pm

    Мисля, че твърде много е търсил ефекта на играта на думи, а така верността на казаното е станала съмнителна. Малко ми прилича на оратор от Хайд Парк. Тези оратори понякога казват интересни неща, но не в най-подходящия контекст, а стилът им е твърде егоцентричен – вживяват се в ролята на Богоизбрани проповедници. Това не се харесва на хората, те почват да им търсят кусури, каквито винаги се намират и така ораторите „олекват“. По този начин иначе ценните идеи се отдалечават от сърцата и умовете на хората. Така си мисля аз…

  4. 6 TeDiNkA
    декември 28, 2007 в 6:50 pm

    Извинявам се предварително, но когато опонирам имам склоността да звуча малко рязко и моля никой да не приема следващите редове като лична нападка…
    Относно цитатата за знанията… възприемам го повече сякаш авторът е искал да каже имаме повече |натрапени| знания, знания които ни се внушават от един или друг човек и като каже нещо някои и айде стадото след него, знания натрапени от инстанции като училище, медиите и т.н…разум за мен е нещото, което произвежда твоите собствени мисли, неувенчани в кичозна светска форма, но начина, по който ние отсъждаме дадено нещо. С две думи втълпяват ни се разни неща |факти| от тук и оттам а ние просто нямаме способността да отсъдим кое е правилно и кое не. Като цяло написаното завладява и не толкова е игра на думи, но опит всеки, който прочете това писмо да намери късчето, което съответства на него, опит да докосне и накара повечко хора да се замислят :]

  5. 7 radost
    май 8, 2008 в 10:02 am

    не, просто е казал, че нямаме разум, съизмерим с образованието, преценка, съизмерима със знанията…не приемайте сравнителната степен толкова буквално… :)

  6. 8 tanjity
    март 23, 2009 в 8:58 pm

    Az mislq,4e 4oveka si e mnogo prav! Daje po-prav i po-razumen ot kolkoto nie mojem da priemem! „Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.“

  7. 9 Anton
    декември 8, 2009 в 11:15 pm

    Красиво и вярно… нападайте колкото искате, боли от истината….

  8. декември 11, 2009 в 3:26 pm

    Само да кажа, че самият Карлин отрича да е автор на това писмо. Склонна съм да вярвам като имам предвид стила му. Препоръчвам любимия си текст (може да го потърсите и на видео в изпълнение на самия Карлин) – Fuck the children

  9. декември 11, 2009 в 3:29 pm

    Ще го проверя, мерси :)

  10. 14 Ива
    август 29, 2010 в 6:07 pm

    Когато не си загубил не можеш да четеш тези редове правилно.Чела съм ги и преди да загубя съпруга си,скоро, затова повече вярвам на автора.

  11. 15 Евсун Сюлейман
    ноември 8, 2010 в 8:48 pm

    Писмото само се прписва на Дродж Карлин. Авторът е Боб Муурхед. Ето и историята около този текст: http://www.snopes.com/politics/soapbox/paradox.asp

  12. 16 igo
    януари 20, 2011 в 8:52 pm

    Покъртително вярно! За съжаление…

  13. 17 Пламо
    януари 2, 2012 в 10:35 am

    Няма и една дума която да не си е на мястото, тъжно ми беше докато го четох, но още по-тъно ми стана като зачетох коментарите.

  14. 19 Виктор
    октомври 1, 2012 в 8:40 pm

    Ясно е, че писмото не е на Карлин. Всеки, който е запознат с материалите, които той е писал, трябва да бъде наясно, че той никога няма да напише, че „се молим по-малко“. :) Влезте в youtube и напишете „Religion is bullshit“ и ще ви се изясни.

  15. 20 Petra
    декември 17, 2012 в 6:06 pm

    Вижте кой е автора преди да изпишете толкова коментраи!
    http://www.public-republic.com/magazine/2007/10/711.php

  16. април 16, 2013 в 10:32 pm

    ЛЕЛЕ КОЛКО ЗАСЕГНАТИ КОМПЛЕКСИРАНИ МЪРТВИ ДУШИ!!!! ЧОВЕКА ПРОСТО Е ПУБЛИКУВАЛ НЕЩО ЗАЩОТО Е ЗАГУБИЛ ЖЕНА СИ!!!!
    КОГА ПОСЛЕДНО НАПРАВИХТЕ ДОБРО – ПОДАДОХТЕ РЪКА НА НЕПОЗНАТ , ПУСНАХТЕ НЯКОЙ ЛЕВ , ДАРИХТЕ КРЪВ БЕЗ АНГАЖИМЕНТ!?
    КОГА ЗА ПОСЛЕДНО КАЗАХТЕ ДОБРА ДУМА НА КОЛЕГИ , ПРИЯТЕЛИ , НЕПОЗНАТИ!?
    КОГА ЗА ПОСЛЕДНО ИЗКАРАХТЕ ЦЯЛ ДЕН БЕЗ НЕТ ТВ И ТЕЛЕФОН!?
    КОГА ЗА ПОСЛЕДНО ЦЕЛУНАХТЕ СИНА/ДЪЩЕРЯ СИ!?
    КОГА ЗА ПОСЛЕДНО ПРОЧЕТОХТЕ И ТЪРСИХТЕ ИНФО В БИБЛИОТЕКАТА ВМЕСТО В ЧИЧО ГУГЪЛ!?
    КОГА ЗА ПОСЛЕДНО ИЗЛЕЗНАХТЕ С ПРИЯТЕЛ ЗА ПО ПИТИЕ ВМЕСТО ДА СИ ЧАТИТЕ!!?

    не стига че сте комплексари ами и тънкообидни….


Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


На висока планина стоях
и зовях Али, Божия лъв.
О, Али, Божи лъв, Царю човешки,
дари с радост скръбните ни сърца.


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: